Една зловеща семейна история…

Ако още не сте гледали всички епизоди на AHS, поправете си грешката, но не отваряйте тази статия преди това – ще изгубите ако не му дадете шанс или си развалите изненадите със спойлери.

доста по-прилична и приятна за окото версия на плаката

Тази есен започнаха много нови сериали, голяма част от които бяха очаквани с интерес и гласени за хитове още преди да са започнали. American Horror Story не беше от тях. Да, той успя да породи леко любопитство у няколко човека, но към него определено нямаше очаквания, каквито имаше при „Тера Нова“ например. Лично аз гледах на извратения плакат и определението „психо-сексуален трилър“ с голямо недоверие и си пуснах първия епизод по-скоро, за да знам, че съм го пробвал, не ми е харесал и мога да го отхвърля. Не беше толкова зле. Дадох шанс на още няколко серии, като всяка следваща ставаше все по-добра от предишната. Към края вече бях тотално зарибен.

Това, което ми хареса най-много в „Американска история на ужасите“ (знам, че нашият превод звучи малко тъпо, но в края на ревюто ще видите защо най-вероятно официалното заглавие на FoxLife „Една зловеща семейна история“ ще се окаже по-неподходящо), беше вниманието към детайла – всяко нещо в сериала беше точно премерено и обмислено, нищо не беше излишно, нищо не остана необяснено (или по-точно необяснимо). Сериалът трябва да се следи внимателно, за да се потопи зрителят в историята и да изпита пълното удоволствие от разгадаването и обмислянето на всичките й тайни – това не е нещо, което да си пуснеш докато вечеряш и да гледаш между другото. Има адски много герои, повечето от които са абсолютно ненормални, но в края всичко става ясно, а това, което не е казано изрично, може да се обясни (ако някой момент ви се струва нелогичен и ви човърка – да го обсъдим в коментарите под статията).

Другият плюс на AHS е разнообразието. Но не само откъм герои, а и откъм сюжети – всяка серия носеше различна атмосфера, всяка информация се натрупваше и развиваше историята, а героите минаха през какви ли не перипетии. В края на сезона имаш чувството, че си гледал не 12 епизода, а 120. И най-важното, както вече споменах – всяка следваща серия е по-добра от предишната. В началото голотиите и драмите ми се видяха малко прекалено, но все пак в границата на допустимото (ако това е сексуален трилър, тогава „Истинска кръв“ трябва да е порно, примесено с невъобразими ужаси и сълзи), а сцените и случките изглеждаха доста хаотични. В последствие тези неща започнаха да се изчистват и да придобиват все повече смисъл, а драмите се превръщаха във все по-лични преживявания и за мен самия като зрител.

Къщето хич не е лошо, стига да не възразявате да ви тормозят старите собственици

Обмислени бяха дори и датите на излъчване на самите епизоди – Вси Светии и Коледа бяха удачно вкарани в сюжета на сериала, като паснаха на съответните си дати. Вторият празник не зае толкова централно място в сюжета, колкото първия, но пък послужи за една много красива сцена. Макар и мъртви, семейство Хармън (в ролите – Кони Бритън, Дилън МакДермот и Тайса Фармига) преодоляха проблемите помежду си, простиха си, заобичаха се и се събраха около елхата в истински трогателна сцена.

Хареса ми и начинът, по който общуваха героите. Всеки от тях е коренно различен от останалите, всеки носи своята история и емоционален багаж, и ако бяха живи и способни да излязат от къщата, те със сигурност нямаше да искат повече да се виждат. Да, но „Къщата на убийствата“ е техният затвор и те са принудени да съществуват заедно, че и да търпят досадните посещения на побърканата съседка. В резутат те изпитват силна ненавист един към друг и постоянно се нареждат. Нищо не се спестява, злобните коментари се ръсят един след друг. Почти всеки разговор, извън тези в семейство Хармън, съдържа по някой язвителен коментар, който удря героя точно там, където ще го заболи най-много, а същевременно е дори смешен, ако се гледа отстрани.

Още един огромен плюс, заслужаващ бурни аплодисменти, е Джесика Ланг. Дали защото жената наистина е превъзходна актриса, или защото нейната героиня просто си беше най-интересната (абе сигурно и двете!), тя направи половината сериал. Констанс лесно превключва от изискани и сложни изрази, подходящи за една изискана дама, на цветисти псувни, които можеш да чуеш от побърканите клошарки по улицата. Рязко се превръща от приятелски настроена и плаха възрастна женица в същинска зла кучка, способна да ти тегли ножа на мига.

Констанс може и да не е най-добрата майка на света, но умее да печели овациите на зрителите.

Финалът обясни всичко дотук и спокойно може да бъде край на сериала и цялата зловеща семейна история. На всички въпроси беше отговорено и ако тя не продължи, ние имаме нужния завършек и яснота за това какво ще става в квартала оттук нататък. В същото време, сюжетът е достатъчно богат, за да даде материал на още много сезони, а може и на няколко сериала-разклонения. Антихристът, малкото копеленце, и Констанс са живи и изглеждат наистина способни да доведат света до края му. Въпреки че нито един от духовете не може да нарани другия, в къщата има досатъчно народ (а и кой знае с колко още обитатели не сме се запознали), за да продължава историята вечно. Буквално.

Но сценаристите Раян Мърфи и Брад Фалчук явно имат други планове, за които разкриват в интервю пред Collider (следват леки спойлери за втори сезон). Отначало създателите на номинирания за Златен Глобус сериал се чудеха дали да не продължават да снимат в същата къща, като всеки сезон някое ново семейство да се присъединява към призрачните обитатели (а репертоара на апатичния гид на „убийствените обиколки“ да се увеличава). Но в крайна сметка са решили да бъдат още по-разнообразни – всеки следващ сезон ще има своя собствена история и тема. Всеки сезон ще се излъчва по времето на първия – ще започва някъде през септември и ще свършва преди Коледа (решение, което вероятно е подпомогнато от феноменалните рейтинги на хелоуийнските епизоди, дотолкова, че Мърфи споделя в интервюто, че се надява AHS да се превърне в хелоуийнска традиция за FX). Всеки сезон ще има нов актьорски състав и герои, като е възможно стари актьори да се връщат в нови роли и с променен външен вид. Ще има различни чудовища (но не вампири! И няма да има повече обитавани от духове къщи), а в сюжетите отново ще се вплитат истински убийства от американската история. По-конкретна информация за темата и актьорите на втори сезон се очаква около февруари.

Вероятно са вкарали думата "сексуален" в определението на жанра само заради присъствиеито на палавата прислужница

От една страна, разнообразието е хубаво нещо. Колкото и да ми хареса първи сезон и да ми се ще да видя героите отново (особено Констанс), колкото и сюжети да могат да се изкарат от по-рядко срещаните призраци в къщата като Нора (Лили Рейб), Травис (Майкъл Грациадей), опожареното семейство или разрязаната на две половини мацка, наистина би било трудно да се поддържа такава история свежа в продължение на години. Същевременно, такава структура на сериала би позволила наемането на повече звезди сред актьорите – снимките продължават 3-4 месеца, време, което големите имена с мераци за малкия екран спокойно могат да отделят на AHS (отново в горното интервю Мърфи казва, че немалко такива вече са го потърсили и са изявили интерес да се появят в сериала). Това е удобство и за зрителите – не ви харесва историята тази година – не се мъчете, спрете да гледате и опитайте отново в следващия сезон!

От друга страна, така и няма да разберем какво ще стане с Констанс и Антихриста, няма да чуем повече заяждания между призраци и злобни подмятания от Хейдън и Чад (Закари Куинто), няма да видим следващите колебания на Тейт (Еван Питърс) между човека с гумения костюм, който убива и изнасилва, и недоразбрания тийнейджър, влюбен във Вайълет, няма да се съблазняваме с червенокосата палавница Мойра – повече няма да има нищо от първи сезон. Оттук нататък ни чакат само напълно нови неща. Те може да са по-интересни, но като знам колко е голямо изобилието от оригинална и творческа мисъл в Холивуд напоследък, по-вероятно е да са по-зле. Още повече, Мърфи и Фалчук са обмисляли идеята и сюжета на първи сезон доста време – следващата история тепърва ще се пише, ще се уточняват конкретиките на отделните герои, локации и сценарии, ще се търсят актьори… и всичко това трябва да е готово за другия септември. След което да се премине към трети сезон (какъвто най-вероятно ще има – рейтингите на първи сезон са достатъчно големи и приятно изненаданите критици са достатъчно много, за да се подсигурят стабилни цифри за догодина, които пък да дадат зелена светлина за още един комплект епизоди), за който процедурата да се почне отначало. На практика, това означава, че ни чакат поне два нови сериала от по един сезон. По-малкото време за подготовка неминуемо ще доведе до опростяване на сюжетите и допускане на противоречия и дупки в историята. Едва ли качеството ще се запази дълго време по този начин, макар че това е по-добрият вариант от продължаването на историята в същата къща и със същите герои. На последно място, но все пак заслужава да се спомене – FoxLife ще ги е яд за по-свободната им интерпретация на заглавието догодина, когато се окаже, че новите герои изобщо не са роднини и историята, макар и зловеща, хич няма да е „семейна“, още по-малко пък само „една“.

Сериалът може да окаже негативно влияние върху два бизнеса - търгуването с имоти и психотерапията. Бен определено не е психологът, който може да реши проблемите на душевно болните хора.

Това, което на мен ми се ще да видя, е нова история, но в същата вселена и с гостувания на стари герои. Макар да ми отне доста време да харесам семейството, сега определено бих се радвал да ги виждам от време на време, без да са в центъра на събитията. Ще потретя и това, че да се зареже историята на Констанс и малкото копеленце, не е много мило към зрителите, особено след като се подчерта важността на Антихриста с онази прекалено натруфена и леко излишна сцена с Папата и писмото му. Не би било зле да видим и полуизгорелия Лари (Денис О`Хеър) отново. Също и уникално сексапилната млада прислужница (Александра Брекенридж) в комбинация с по-възрастната й загадъчна версия (Франсис Конрой). С моментни появявания на стари герои през очите на новите хем ще се радваме на свежи истории и ужаси, хем ще виждаме как я карат старите ни любимци. Съответно FX ще могат да печелят нова зрители всяка година, без да губят старите, а сценаристите ще могат да следят как се движи интересът у публиката и критиците към предишните герои и актьори и ще знаят кого да връщат по-често.

Разбира се, не бива да задълбаваме в мисли за бъдещето – на този етап всичко може да стане, включително и това, Мърфи и Фалчук да се отметнат от решението си. Най-добре да съдим по това, което имаме, а то е една изключително приятна изненада, наречена American Horror Story – сериал, който по мое мнение, е откритието на годината. С такъв дебют можем да гледаме към бъдещето на AHS само с оптимизъм.

За финал (и награда за всички, прочели ревюто ми докрай) – великолепно фенвидео:

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
11 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Иван Петков

Семейство се нанася в обитавана от духове къща. Това е основното. Интересното е в детайлите, но за тях няма да разказвам, тъй като не искам да спойлвам 🙂

Shery

Някой може ли да обясни , за какво се разказва в този сериал , защото не мога да схвана идеята !?

Христина

Този сериал се превърна в един от любимите ми за нула време. Много е интересен и зарибяващ. Ад ме е, че за втория сезон каста ще е обновен : (

Петър Атанасов

Аз съм на коренно противоположното мнение 🙂 В началото го гледах без особени надежди, а точно след 6-7 епизод се зарибих много здраво. И лично на мен много ми хареса финала.

Сериалът наистина започна обещаващо и някъде до 6-7 епизод подържаше някакво ниво, но оттам нататък нещата се разводниха неспасяемо, а краят беше толкова патетичен, че уби целия потенциал на шоуто. Честно, толкова слаб и нескопосан финал не съм гледал от „Изгубени“ насам.