Фентъзи дебютът на Кол Бюканън

От известно време на пазара е „Чуждоземецът“ на Кол Бюканън – първа книга от трилогията „Сърцето на света“, както и първа за автора въобще. Тя определено не е без своите слабости, но показва любовта на Бюканън към фентъзито и старанието му да се развие в един по-добър писател. Феновете на жанра, които постоянно обикалят с някоя дебела книга под ръка, могат да пробват и тази – достатъчно добра е, стига да не подхождате с големи очаквания. За тези обаче, които търсят само най-доброто, е по-препоръчително засега да пропуснат „Чуждоземецът“, докато не видим дали следващите части няма да предложат нещо повече. Засега обаче историята изглежда доста тривиална и дебютът на Кол Бюканън не предлага почти нищо, което да го отличи от останалите жанрови предложения.

В света на „Чуждоземецът“ можем да откроим три най-важни места. Империята на Ман е ръководена от религиозен орден, според чиито вярвания индивидът е на върха. Той има право да прави каквото си пожелае, просто защото може. Съвестта и страхът са слабости, които отсяват недостойните от достойните. Вероятно заради тези характеристики управляващите династии в империята рядко се задържат повече от половин поколение – мястото на Патриарха или Матриарха далеч не е гарантирано. Друг е въпросът, че все пак някаква йерархия има – съществува семейството на Матриарха (чиято майка е брутална вещица, а синът – леке с твърде много власт), съществуват и по-нисши управници, жреци, войници, простолюдие… А Матриархът изисква безпрекословна вяра в религията от всички.

Но да си представим наистина такъв свят. Ако си истински посветен на такава вяра как можеш да се подчиняваш изобщо на някого? Ако трябва да действаш според закона на природата, без съвест и слабости на плътта, ти може да се подчиняваш на лидера само защото признаваш, че за момента е по-силен от теб, но това нито ще ти харесва, нито ще те спира от опити да завземеш властта. Със сигурност няма да следваш управляващото семейство със сляпа вяра и благоговение, а повечето герои правят именно това. Трудно би било да се организира общество, в което всеки се мисли за най-добър. Ако пък не се бориш за мястото на най-добрия, то тогава изобщо не си истински отдаден на Ученията на Ман. Ето тук идеята на Кол Бюканън за нова религия, макар похвална и нелоша, се оказва противоречива.

Друго важно място е градът Бар-Кхос. Някак си обществото на Империята на Ман работи, и то не просто добре, ами много добре – тя е военна машина, която смазва противниците си и превзема Свободните градове един след друг. Бар-Кхос е сред последните непревзети крепости – армията на Империята държи града под обсада от десетилетия. Защитниците зорко пазят своята стена и ако някъде тя се пропука, те бързо я възстановяват. Строят се и вътрешни стени, за да може те да служат за допълнителни бариери, в случай на непоправим пробив във външната. Тъй като такива все пак има, територията на града постепенно се стеснява – малко по малко, стена по стена. Но за момента изглежда, че двете сили са в патова позиция.

Друг е въпросът, че в този фентъзи свят разполагат с въздушни кораби и барут. Какво пречи на мощната Империя на Ман да изпрати два цепелина над стената/града и да пусне десетина бурета с барут и запалени фитили, за да си реши проблемите, не е ясно. Ето още едно, дори по-странно противоречие.

Третото най-важно място в романа е манастирът на рьошуните (защо на български се казва рьошуни, при положение, че на английски се изписва с по-лесно произносимото Roshun, също остава загадка). Орденът на рьошуните са известни с това, че, веднъж решили да убият някого, никога не се провалят. Така техните клейма са идеалната защита срещу всякакви врагове – ако станеш клиент на техния орден и си сложиш клеймо, това е знак към всичките ти неприятели, че ако те убият, ще си навлекат техния гняв и съвсем скоро ще те последват. Клеймата са магически, тоест рьошуните веднага разбират ако човек под тяхна опека е бил убит, а Виждащия с неговите видения бързо разбира кой именно е убиецът.

Титулярният Чуждоземец е член именно на ордена на рьошуните. Той се казва Аш и вече е на достолепна възраст – болест омаломощава тялото му с всеки изминал ден и времего, когато той е бил най-добрият в работата си, вече отминава. Въпросният Аш се озовава по някаква причина в Бар-Кхос. Там, по стечение на обстоятелствата се среща с Нико – бедно момче с травмиращо минало, което се опитва да го обере. Аш обаче се възхищава на смелостта на Нико и решава да го спаси от законовото наказание като го вземе за свой ученик.

Още по време на обучението на Нико в манастира на рьошуните обаче се случва случка. Клиентка на ордена е убита не от кого да е, а от сина на Светия Матриарх. Орденът е длъжен да спази обета си и да отмъсти за погубения живот, но това не е какъв да е убиец – той е най-добре защитеният враг, срещу когото трябва да се изправят. След като първата група рьошуни се проваля, Аш и Нико се озовават във втората. Те ще изпитат силата си, смелостта си, принципите си и приятелството си в тази опасна задача. (Друг е въпросът, че ако се отправяш на опасна задача, няма да вземеш недообучения си и все още твърде нескопосан ученик със себе си).

Надявам се, вече разбрахте накъде бия с тези подробни описания. Кол Бюканън има някои интересни идеи, но като цяло сюжетът и героите са доста тривиални и типични за жанра. По стила на автора също си личи, че става дума за дебют – не е дразнещ, но има доста излишни или нелогични описания и моменти и като цяло Бюканън още е доста далеч от Големите. Иначе книгата не е лоша – стандартите са като цяло спазени, повествованието се води в добро темпо, все пак има известен опит за новаторство със стиймпънк елементите, а някои читатели дори може да се зарадват на по-нетипичния край. Затова и препоръчвам книгата на хардкор-любителите на фентъзито – „Чуждоземецът“ не е най-доброто, което жанрът може да предложи, но ако така или иначе постоянно си купувате нови книги, тази също става. Даже със сигурност сте чели и много по-лоши.

Но липсата на особена оригиналност, недоразвитият стил, твърде скромният емоционален заряд и противоречията ме спират от това да препоръчам книгата на всички. Убеден съм, че авторът е вложил всичко от себе си, личи си, че пише с удоволствие и любов към работата си, но неопитността му, за съжаление, се отразява на качеството. Ако все още има класици в жанра, които не сте чели, по-добре се захванете с тях и подминете „Чуждоземецът“. Поне докато не излязат продълженията и не преценим дали поне те няма да извадят нещо, което да направи трилогията по-достойно попълнение за вашата библиотека.

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4+
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4-
Степен на оригиналност – 3+
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4+

Общ успех: Добър (4.18)