Героите на Али Конди са на кръстопът

Ревю на „Кръстопът“ от Али Конди и издателство Кръгозор

Преди да напиша това ревю, се разрових в интернет, за да видя какво мислят другите и да си помогна. Ако намерех предимно отрицателни ревюта, щях да си оплюя книгата спокойно, без да ме е страх, че ще обидя някого. Ако намерех предимно положителни ревюта, щях да взема предвид аргументите им, та да има за какво да се хвана, та да напиша нещо средно. Лошото е, че ревютата, които намерих (и които всъщност са доста малко) са абсолютно безсъдържателни. На рецензентите книгата много им е харесала, но никой не изтъква причина за това, няма споменато нито едно предимство на тази пред други книги. Просто хвалби в празен текст, до голяма степен като този от книгата.

Краят на „Подборът“ от Али Конди, първата книга от трилогията, нареди нещата по начин, подсказващ интересно продължение. Изглеждаше така, сякаш се очаква повече действие и по-малко пълнеж. Донякъде е и така, поне в началото. Касия е изпратена в трудов лагер във Външните провинции, където се надява да намери нейния възлюбен, Кай. Кай също е някъде там, но неговата задача е много по-тежка – той се бори за оцеляването си заедно с останалите каръци, които Обществото е подбрало за самоубийствени мисии. Те трябва да мизерстват в студ, глад и жажда. Почти всяка нощ Врагът (не се знае кой е той) ги обстрелва и много от тях умират, само за да бъдат заменени от следващите подбрани Отклонения. Не могат да избягат, защото Обществото ги следи и Служителите лично ще ги очистят, ако не си играят ролята.

Кай обаче успява да избяга и то малко преди Касия да пристигне. Касия пък разбира, че любимият й е бил наблизо и се впуска по следите му. По средата на книгата двамата се намират и заедно с новите си приятели, събрани по пътя, започват да обмислят какво да правят оттук нататък. Горе-долу дотук нещата вървяха добре, дотолкова, че да ми поддържат интреса. След заветния момент, в който младите се взимат, всичко тръгва стремглаво надолу. Касия иска да намерят Бунта и да се борят срещу Обществото, а Кай – не. В крайна сметка става нейното (но докато се решат има 100 страници пълнеж), а накрая в един изключително лош и претупан финал (явно авторката е гонила крайни срокове) Бунта им назначава задачи на различни мста двамата се оказват отново разделени. Мда, цяла книга се бориха да са заедно, а накрая се оказаха пак там, откъдето тръгнаха – без никакви пояснения, без размисли, просто изведнъж вече не са заедно и никой няма нищо против. Как стана така, защо не възразиха, какво стана със страстната им любов и неспособността да живеят един без друг, не стана много ясно.

Нека обобщим сюжета – Касия търси Кай. Касия намира Кай. Двамата се присъединяват към Бунта и се разделят. Случват се и някакви други неща междувременно, но май на никого не му пука за тях, включително и на авторката.

Авторката Али Конди

При героите няма никакво развитие, като изключим голямата тайна, която научаваме за отсъстващия – Ксандър. Ксандър е най-добрият приятел на Касия, подбран за нейн съпруг в първата книга и в случая е третият ъгъл от задължителния за този род книги любовен триъгълник. В „Кръстопът“ има само 1-2 реални появи и два пъти по толкова в мислите и спомените на Касия и Кай. Като изключим това ново знание, което получаваме за него, останалите не мърдат и на сантимтър от образите си в началото.

Имаме и нови персонажи, някои от които загатват някакъв потенциал за интересно развитие, но се отказват от него, за да се разгърнат любовните трепети на повече страници. А и не си мислете, че героите са много – това, че на задната корица пише, че Касия „открива един нов свят, пълен с бунтовници и неочаквани предателства“, да не ви заблуждава. Героите са всичко на всичко шестима, бунтовници само се споменават бегло. Като неочаквано предателство може да се изтълкува само едно нещо – Кай пази тайна от Касия в продължение на 50 страници, като това му действие изцяло разклаща връзката и доверието помежду им. Тайната не е кой знае какво (разкрита е в резюмето на корицата), той го прави, защото й мисли доброто, но Касия е бясна и жестоко засегната. Не че искам да подценявам тийнейджърските драми, но в други книги героите постоянно се прецакват, надлъгват, мамят и убиват. И пак не прекарват толкова време в тръшкане за проблемите си.

Откъм стил имаме все пак някаква интересна промяна, в сравнение с „Подборът“. Повествованието вече не се води само от Касия. Този път Кай е равноправен герой и получава ролята на разказвача в половината глави, като гледните точки се редуват. Похватът раздвижва нещата в началото, когато двамата са разделени, но става напълно излишен за втората половина, когато са заедно. Тогава дори пречи, поне на мен, защото постоянно забравях кой разказва и чия глава чета. Авторката пише по абсолютно еднакъв начин и при двамата – няма по-различен изказ или по-различни мисли, за да се отличават погледите на двамата герои.

Иначе стилът като цяло е същият – повечко прости изречения и много поетични мисли. Вероятно повечето тийнейджърки им се кефят, но за мен са просто разтягане на локуми. Вижте например следния откъс – геройте спят в пещера, като само Кай и Касия остават будни. Разказва девойката:

Въздухът в пещерата тежеше между нас.
– Една нощ – каза Кай.
В гласа му чух Хълма, чух вятъра, който духаше там, клоните, които ни дращеха по ръкавите, чух го отново да ми казва както тогава, за пръв път, че ме обича. И преди бяхме открадвали време от Обществото. Можехме да го направим отново. Дори и да не е толкова, колкото ни се иска.
Затворих очи и зачаках.
Но той не продължи.
– Ела с мен отвън – каза най-накрая и усетих допира на ръката му до моята.

Абзаци като този между двете реплики се срещат из цялата книга и звучат все така лепнати и изкуствено. Може и вината да е в мен, да съм хейтър и темерут, но някак си не се чувствам трогнат от такова пилеене на хартия, мастило и време. Разбирам, че Али Конди иска да вкара емоции в текста, но според мен не й се удава. Да не говорим, че авторката си противоречи – как така хем не е продължил, хем продължава в следващия ред?! Не че е кой знае каква беда ако този род книги имат логически несъответствия, но все пак е дразнещо.

Антиутопичният свят, който авторката все пак беше изградила за първата книга, естествено присъства и тук, но е много по-слабо застъпен. И там Обществото служеше само като фон, който да подсили любовната история и тийнейджърския стремеж към свобода, но поне го имаше. Тук нашите обикалят из пустошта, където, тъй като няма хора, е все тая дали е територия от тоталитарен режим или демокрация. Оттук и фантастичният елемент е много по-слабо застъпен.

Е, в крайна сметка май пак си оплюх книгата доволно, нищо че тийнейджърките няма да са съгласни. Вече ми е по-леко. Ако сте сред редовните читатели на нашето онлайн списание – не ви препоръчвам тази книга. Ако сте от издателство „Кръгозор“ или пък фенка на „Здрач“, решила да ни разгледа сайта от любопитство, не се сърдете – всеки си има собствено мнение, не мога да харесвам всичко. Всъщност, мнозинството тук е против мен – книгата е много успешна на пазара в САЩ, а и както отбелязах в началото, почти всички, докоснали се до нея и написали нещо по въпроса, я харесват. Няма реална причина да не се представи добре и на нашия пазар, щом това се харчи в момента. Ако ви допадат истории за любовни триъгълници в необикновена обстановка, моето ревю не би трябвало да ви отказва от романите на Али Конди, дори напротив – давайте, няма нищо лошо да си падате по това.

И нека завършим с похвала – отново корицата е много стилна и пасва идеално на текста. В „Подборът“ Касия беше изобразена като затворена в балона на Обществото, облечена в красивата зелена рокля от нощта на Подбора. Тук вече е в работната униформа от трудовия лагер, но балонът е пропукан и пробит – Касия излиза на свобода. Ако не авторката, то поне художникът на корицата заслужава искрени похвали.

 

Моята оценка:
История – 3
Герои – 3.50
Стил на писане – 3+
Неочаквани обрати – 2+
Теми за размисъл – 2
Фантастични елементи – 3
Степен на оригиналност – 3+
Старание на автора – 4
Маркетинг и промоция на книгата – 4+
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Среден (3.40)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

vamp_girl_007

Na men podbora mi haresa taka 4e 6te produlja i s krustoput ni6to 4e na avtora ne mu e haresala