Игралните сериали от детството

С какво израснахме, освен с анимации?

Вече разгледахме анимационните научнофантастични сериали от детството ни (поне на моето поколение). Но тогава не се ограничавахме само с анимации, а напротив – искрено се радвахме и на игрални сериали от любимия жанр. За някои бяхме твърде малки да ги разбираме, но имаше нещо интересно в тях и ги гледахме (и се правихме на големи). Други си бяха откровено детски и винаги свършваха много бързо, след което трябваше да се чака доста за следваща серия (сегашните хлапета просто не знаят какви късметлии са). „Милион и едно желания“ повтаряше някои от тях, но то беше толкова рядко (2 или три пъти в годината), че си беше истинско събитие.

В следващите редове съм подбрал пет такива продукции и съм ги подредил (субективно разбира се) възходящо към най-любимата ми. Сами ще видите, че става дума за голяма мешаница от под-жанрове и възраст на аудиторията, за която са подходящи, но пак ще повторя, че в началото на 90-те нямаше особено голям избор. И последно уточнение – изключвам „Туин Пийкс“, въпреки, че и той е от същия период, защото съм му обръщал достатъчно внимание и нагласата ми към него е малко по-различна, както и чешките фентъзи приказки, защото не ме кефеха особено. Явно съм си sci-fi over fantasy от малък.

„Алф“

Ако „Констенурките Нинджа“ е върхът на епичността в анимацията за онези години, то Алф определено има същия статут при игралните продукции. Не мисля да навлизам в подробности, познат е на всички ни и вече повтарян до втръсване, откакто БТВ навлезе на българския пазар. Независимо, че е базиран на научно-фантастична тематика, „Алф“ си е комендиен сериал и получава пето място, но в никакъв случай това не принизява носталгичната стойност, която носи.

„Зоната на здрача“

Тук не става въпрос за сериала от 60-те, а за версията му от средата на 80-те, която я излъчваха у нас в началото на 90-те. В никакъв случай не е детски и честно казано, не го разбирах, но по-големите казваха, че е страшен и аз го зяпах без да ми разрешават (евала на БНТ, излъчваше му повторения посред бял ден, докато родителите са на работа). Като цяло, тази версия (както и следващата от 2002г.) се придържат към основната концепция на оригинала – всеки епизод разказва самостоятелна история на паранормална, научно фантастична или просто странна тематика. Морални ценности са винаги застъпени, а краят е неочакван (и наистина добре измислен), което всъщност за мен е най-силното му качество. Оригиналът е признат за класика отвсякъде и служи за вдъхновение на множество бъдещи продукции на сходна тематика, вкл. „Досиетата Х“ и „До краен предел“. Версията от 80-те продължава 4 сезона и е положително приета от критици и зрители.

„Бенджи, Закс и звездният принц“

Едно прекрасно детско сериалче, което предизвиква много мили спомени у мен, а и предполагам в голяма част от моето поколение. За първи път е излъчен в САЩ през 1983 и продъжава в един сезон от 13 серии. Проследява приключенията на принц Юби, който бяга от собствената си планета Антарс и пристига на Земята, след като зъл тиранин на име Зану завзема властта. Легитимният крал бива убит, а съпругата му хвърлена в затвора. На нашата планета принцът и неговият жълтеникав бодигард-дроид от второ ниво Закс срещат бездомното куче Бенджи, с което се сприятеляват. По петите им обаче са изпратени преследвачите-пънкари Дара, Кибер и дроида от десето ниво Зорд (който е черен на цвят и наистина bad-ass) с единствената цел да заловят принца. Притежават черен микробус, който е пълен с високотехнологична апаратура, но това винаги се оказва недостатъчно срещу всеотдайността и способносите на Бенджи, винаги успяващ да опази принца от враговете му. За да могат да дишат на нашата планета, антарците носят специални гривни и състоянието им се влошава рязко в момента, в който вече не ги носят.

„Капитан Пауър и Войниците на бъдещето“

Канадско-американска продукция от 1987-8 г., просъщестувала в рамките на един сезон от 22 епизода. В България се появи през 1992 г. Принципно се води детско-юношески сериал (да използвам този термин от едно време), но в същото време отразява и сюжетни линии, подходящи и за възрастни – абе за всеки от семейството по нещо. Критиците смятат, че това е предпоставка да бъде спрян само след един сезон, тъй като е в нищото – нито за големи, нито за малки. Това не ми попречи да го проследя целия, да не говорим, че тук за първи път се докоснах до компютърна анимация, макар и от позицията на времето вече да изглежда доста примитивна. За какво се разправя: През 2147 г. в резултат на Металните Войни между хората и машините, последните са в господстващо положение. Компютърно-анимирани роботи, наречени био-дредове, преследват последните оцелели и ги „дигитализират“ (правят ги виртуални, ама баш си ги изтребват). Този нов свят се управлява от Лорд Дред, който е (най-общо казано) полу-човек, полу-робот. Срещу него се изправят капитан Джонатан Пауър и неговата малка група от бунтовници – Ястреб (въздушен боец), Танк (наземен боец), Скаут (шпионин, който може да се преобразява на робот и на лорд Дред) и ефрейтор Дженифър Чейс (експерт по тактическите системи и пилот на совалката). За да се предпазват от вражеските лазери, нашите герои са снабдени с нещо като портативна броня, която се изчерпва след като някой и друг лазерен лъч в повече попадне в целта.

„Война на световете“

Отново сериал за големи, просъществувал между 1988 и 90г. в САЩ, а тук мисля, че го излъчваха 1992-3г. Продъжение е на едноименния филм от 1953 година. Определено личен мой фаворит от детските години, заради което ще си позволя да му отделя повече време. Основната идея тук е, че бактерията от оригинала не убива пришълците, а ги кара да изпадат в безсъзнание и хибернация. Правителството складира труповете във варели във военни бази из страната и успява да убеди обществото, че инвазия никога не се е случвала. След като група терористи напада една от тези бази и предизвиква инцидент с изтичане на радиация, бактерията е унищожена, извънземните се съживяват и обсебват телата на терористите (нещо подобно като Едгар в Мъже в черно). Установяват се в пустинята Невада (тогава и супершоу „Невада“ имаше, та аз бях леко объркан каква е връзката), понеже остатъчната радиация от ядрените опити неутрализира бактерията. Формира се т.нар Триумвират и започват да се кроят тайни конспиративни планове да се унищожи човешката раса (ама тайно, като в „Досиетата Х“) и адаптира земната среда (демек да унищожат изцяло бактерията), за да могат себеподобните им да дойдат и спокойно да населят и живеят тук. За плана им трябват още от себеподобните им, та затова атакуват различни бази и „събуждат“ нови членове, които си обсебват човешки тела и зрителят никога не знае извънземно ли стои пред него или не. Армията събира екип от четирима души (астрофизик, микробиолог, компютърен гении и полковник от армията), начело с доктор Блекууд (астрофизикът), които да се изправят срещу извънземната заплаха, за съжаление без особен успех. Във втория сезон концепцията е сменена почти изцяло, превключва се на пост-апоколиптичен сетинг, идват едни нови извънземни, които унищожават старите, и, за да се предпазят от бактерията, си клонират човешки тела. Компютърджията и покловника ги убиват още в началото и на тяхно място се появява един наемник (който всъщност е Дънкан Маклауд – актьора, който го играе де). В играта се включват и добри извънземни, които искат мир с човешката раса (абе започвам да си мисля, че „Досиетата Х“ порядъчно са се вдъхновявали за някои от опорните си точки от тук), а накрая всичко свършва с хепи енд. Е не съвсем за сериала, който е спрян два епизода преди края на втория си сезон.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
15 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Драго

Личи ти, че си по малка – тези, които споменаваш (без Twin Peaks, който си го пуснаха, когато ти си родена) са моите teen сериали вече. Всичките много добри, разбира се 😉

Аз като по-младичка 92 набор от тези съм гледала само Алф и зоната на здрача.За любим сериал от детството мога смело да посоча досиетата ,втората позиция е за до краен предел(още ме побиват тръпки,като се сетя за интроро )и трето е за туин пийкс ,който 7,8 годишния ми мозък не схващаше напълно ,но просто исках да го гледам по неубеснима за мен причина

Драго

Ама много голямо шубе 🙂

Бенджи, Закс и Звездният принц и Капитан Пауър ми бяха любими! Макар да съм фен и на Алф 🙂 Зоната не съм го гледал, а Войната на световете беше голямо шубе 😛

Миро

И аз само Алф знам, другите съм ги чувал 🙂

GabrielGray

Ужас, аз съм гледал само Алф… О.о И то си го спомням мнооого бегло… а от другите съм чувал само зоната на здрача… сега се чувствам изостанал… xD

Драго

Аз „Чоки“ не съм го гледал като малък, та затова го няма тук. Иначе сме си млади 😉

„Чоки“ къде го забравяте?
Кво, на много млади ли се правите? 😀

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Аз съм родена 84-та и като поразмислих, наистина ми се струва, че специално „Бенджи, Закс и Звездния принц“, „Зоната на Здрача“ и дори „Алф“ (за първи път) съм ги гледала преди първи клас 🙂

Нед Недев

Аз от сериозните сериали си спомням Досиетата Х , Стар Трек и Шотландски боец. А от детските – Гузбъмс, Ири Индиана (или нещо от сорта), първите рейнджъри Mighty Morphin Power Rangers и Фантагиро.

Петър Атанасов

И аз съм гледал само Алф 🙂 Явно 88 сме по-ново поколение от автора 😉

ПС: Въпреки че интрото на „Война на световете“ събуди някакъв заключен спомен в мен или поне дежа вю 🙂 Все си мисля, че мацката с лекарската престилка съм я виждал и то точно в това интро и с 3 имена. Може да съм гледал сериала като ултрамалко хлапе и да съм заровил спомена 🙂

Иначе за мен игралните сериали, с които отраснах (и си ги спомням) са „Смъртоносна битка“, „Досиетата Х“, „Никита“, „Хамелеонът“… никога не съм харесвал сериал с дечица в главните роли, така че детските сигурно съм ги пропускал или поне не си ги спомням. Ако изобщо е имало избор от такива по мое време.

Нед Недев

Аз само Алф съм гледал от този списък. Имам бледи спомени за Бенджи и Зак от Милион и едно желания и това е. Останалите не съм ги гледал.

Петя Ивайлова

Е, да – този го даваха малко по-късно, но много го харесвах. Тези от статията мисля, че съм ги гледала още преди да тръгна на училище (но може и да греша). Смътно си спомням, че тогава гледах и някакъв сериал за „Чоки“, но не помня нищо от сюжета – може би не ме е впечатлил 🙂

Драго

Аз го знам това – спомням си, че една спасителна жилетка беше много важна във фентъзи света и накрая на едно езеро аха да се върне и нещо ог спря. Мисля, че е същия, но долкото си спомням това по Ефир 2 вървеше и аз бях вече 7 клас, докато тези горе ги даваха докато бях 1-2 клас и те са първия „игрален“ досег с научната фантастика.

Петя Ивайлова

Тези ги помня и ги харесвах, но любимият ми сериал беше този : http://www.imdb.com/title/tt0103504/ Едно момче в кома сънува фантастична реалност – има и продължение след събуждането му, но е скапано. Навремето не разбирах защо нивото падна толкова рязко, но сега знам, че това е често срещано 🙂