5 живи динозавъра
Дали пък световната конспирация не разполага с действителен вариант на Джурасик парк и дали ще имаме шанса да се поразходим там? А може би не трябва да погледнем по-далеч от двора, за да намерим древни животни.
Предполагам на всекиго от нас му се е искало някога ще види динозавър. Дали ще се зарадвате обаче, когато разберете, че вече сте виждали? Не става дума за „Джурасик парк“, нито за „Тера нова“ или „Първично“ с неговото предстоящо разклонение. Всъщност ние се срещаме с динозаври на живо по-често, отколкото предполагаме, дори ядем някои от тях – рибата, кокошката и др.
Е, да, между кокошката и тиранозавъра има някои съществени разлики, но и една много важна прилика – и двата животински вида са много стари и неизменени през хилядолетната им еволюция.
Преди няколко седмици в поредицата „Марсианци или земляни“ ви показахме няколко „странно изглеждащи растения„, някои от които доста стари – между 1000 и 6000 години. Това ме наведе на мисълта, че те не са се изменили еволюционно с времето в продължение на толкова много години. Затова и се опитах да намеря подобна информация за животински представители, също спрели се на определен етап от еволюцията и сякаш нежелаещи да се променят повече.
Днес ще ви представим няколко така наречени „живи фосила“, или животни които не са се изменили особено от времето на „динозаврите“.
Триопс
Триоко (от там и името) водно създание. Тук не става дума за радиоактивната риба от „Семейство Симпсън“, а за истинско животинче, описано за пръв път през 1803 година от Франц фон Паула Шранк.
Доказателства за причисляването му към „динозаврите“ са намерени фосили, които датират отпреди 300 милиона години.
Интересното в случая е, че триопсът е доста широко познато животинче особено на акваристите. Среща се естествено и в България.
Хоацин
Гривеста птица с нокти. Интересното е, че преди да стане птица, това животинче се катери по дърветата именно чрез ноктите си. По-късно те закърняват и крилата им вече се развиват като такива.
Фосили със скелет и доказателства за хоацин, или по-точно opisthocomus hoazin, подсказват за неговото съществуване 48 милиона години назад.
Целакант
Може би най-непроменения с времето животински вид, което всъщност е нормално, след като живее под вода, където условията най-малко се променят.
До преди 1938 г. целакантът се е считал за изчезнал вид, но тогава индонезийски рибар уловил един екземпляр в мрежите си и видът се завърнал в списъка на живите.
Не е сигурно от колко време целакантите обитават Земята, някои считат, че е само отпреди 70 милиона години, други – 200-300 а трети споменават и като възможност 400 милиона години.
Миноги
Погрешно смятано за риба, това нещо е змиеподобно хищно паразитно животно.
Среща се в сладководни водоеми, дори е позната и в България по р. Дунав, както и някои ручеи в страната.
Фосил от змийчето на 360 милиона години е намерен в Южна Африка.
Хлебарки
Да, същите които бродят из кухните по ресторантите. Реално, хлебарката дори е живяла преди самите динозаври, някъде преди 354-395 милиона години. За това време обаче не се е променила съществено по своята анатомия (явно е достигнала съвършенството). Този дълъг период на оцеляване на вида хлебарката дължи на своята голяма приспособимост, те буквално могат да живеят в почти всякакви условия (без суша, това им е слабото място). Самите хлебарки дори издържат и на радиация, 100 пъти по-висока от нормалната.
И накрая, като бонус, нека завършим с един наш стар познайник, който се оказва, че е населявал Земята почти непроменен, цели 23 милиона години. И така…
Окапи
Окапито е чифтокопитен бозайник от семейство жирафи. Странното при него е, че прилича едновременно на зебра и жираф. Мелезът е добре познат на древните египтяни и на пигмеите, живеещи в горите на централна Африка. Европейците в началото не вярвали на историите на пигмеите и го приемали за митично същество и дори го наричали „Африканският еднорог“. През 1890 година Хенри Стенли изследва джунглите на Конго и се заинтересува живо от думата „окапи“, която местните използват за животно, което ловят и ядат и е подобно на зебра. През 1901 година сър Хенри Джонстън намира цяла кожа и череп от това животно и ги изпраща на учените в Лондон, които остават много изненадани. Мистерията е разгадана и се оказва, че животното не е нито кон, нито зебра, а просто последният и единствен жив роднина на жирафа, който днес също е защитен вид.