Има ли нещо интересно в Страната на чудесата?

Ревю и кратък анализ на сериала „Имало едно време в Страната на чудесата”

"Имало едно време в Страната на Чудесата" ни предлага една нова история за Алиса

„Имало едно време в Страната на Чудесата“ ни предлага една нова история за Алиса

В началото на миналата година създателите на хитовия сериал „Имало едно време” обявиха, че планират разклонение, което ще ни отведе в Страната на Чудесата на Луис Карол и ще ни представи една нова версия на приключенията на Алиса. Първоначалната идея зад този проект предвиждаше ключова роля за „Лудия Шапкар” Джеферсън, но поради по-доходоносните ангажименти на Себастиан Стан, сред които продължението на „Капитан Америка”, проектът беше променен, а фокусът – изместен върху порасналата Алиса (Софи Лоу) и нейната голяма любов с джина Сайръс (Питър Гадиът).

Още докато сериалът беше в зародиш, един от авторите – Едуард Китсис обяви, че става дума за мини сериал от десетина епизода. Според него този формат би бил достатъчен, за да се разкаже интересна история и да се представят нови герои, без сюжетът да се разтяга излишно. Идеята е похвална и, макар че в един момент от ръководството на телевизия АВС обявиха, че ако проектът се окаже хит, ще има продължения, нямаме причина да вярваме, че създателите на сериала биха променили първоначалните си планове.

Всъщност, няма как да разберем, тъй като „Имало едно време в Страната на чудесата” не се превърна в хит и рейтингите бяха по-скоро скромни. Въпреки това, не може да се отговори еднозначно на въпроса дали разклонението е провал. Независимо от всичките си недостатъци, то действително успя да представи една интересна и завършена история и дори в много отношения превъзхождаше третия сезон на „Имало едно време”.

Алиса е обезверена от загубата на своя любим и се оставя да я затворят в лудница.

Алиса е обезверена от загубата на своя любим и се оставя да я затворят в лудница.

Компанията Дисни притежава телевизия АВС от няколко години, а Китсис и Хоровиц имат разрешение да използват всички герои от класическите анимации на Дисни, както намерят за добре. Това е причината именно тези филми да служат за основа на сериалите „Имало едно време”, „Имало едно време в Страната на чудесата” и всички евентуални бъдещи разклонения, а не анимации на други известни компании.

Сюжетът на „Имало едно време в Страната на чудесата” е малко смущаващ на пръв поглед и напомня за сапунена опера. Събитията в сериала са продължение на тези от романа на Луис Карол – „Алиса в Страната на чудесата”. Малката Алиса се е върнала в дома си, след като е срещнала и е била преследвана от какви ли не странни същества, само за да открие, че майка и е починала, а баща й е огорчен и затворен в себе си човек, който не й вярва. След време – вече като млада жена, тя решава да се върне и да донесе доказателство за това, че приключенията й са реални. По обратния път, обаче, Алиса попада на Сайръс, който е джин от бутилка, и вместо да се върне и да изглади отношенията с баща си, тя решава да остане и да приключенства с него из различни екзотични реалности.

Страната на Чудесата е отвратително място, ако съдим по този пейзаж.

Страната на Чудесата е отвратително място, ако съдим по този пейзаж.

Сайръс и Алис (или Алиса, ако предпочитате българската версия) се влюбват, той и предлага брак, но стражите на Червената Кралица (Ема Ригби) ги нападат изневиделица и го убиват (поне на пръв поглед). Алиса се връща сама и сломена в дома си. Там отново я очаква неприятна изненада – баща й вече има втора съпруга и малка дъщеря. Въпреки че я обича, той приема Алис по-скоро като усложнение и заплаха за психиката на малкото момиченце. Подстрекаван от съпругата си, той и предлага алтернатива – да престане да говори луди неща за други измерения и джинове и да се омъжи, или да бъде изпратена в лудница. Алис избира второто. След време – тъкмо преди да бъде подложена на ужасен експеримент, тя е спасена от лудницата от свои приятели – Белия Заек (Джон Литгоу) и Вале Купа (Майкъл Соша). Двамата я отвеждат в Страната на Чудесата и й разкриват, че Сайръс е жив. Той е пленен от Джафар (Навийн Андрюс) – злия съюзник на Кралицата, който иска да използва силата му на джин, но не може, тъй като самата Алис не е изразходвала трите си желания. Алис убеждава Валето да й помогне да спасят любимия й, като му обещава да му отстъпи едно от желанията. Двамата тръгват на спасителна мисия, без да са сигурни къде Джафар е затворил Сайръс и срещу какво точно трябва да се изправят.

Белият Заек, притежава суперсили, които за съжаление рядко му помагат.

Белия Заек, притежава суперсили, които за съжаление рядко му помагат.

Всичко това е побрано само в първия епизод на „Имало едно време в Страната на Чудесата” и не може да се отрече, че въпреки евтините и грозни компютърни ефекти, той всъщност е доста по-интересен и съдържателен от пилотния на „Имало едно време”. Идеята за много реалности, както и представянето на два различни свята – Аграба и Страната на Чудесата, е обещаваща и дава на сценаристите почти неизчерпаеми възможности за развитие на историята. Белият Заек (който също е грозна компютърна анимация) се оказва притежател на безценна специална сила – може да създава отвори в пространството, водещи към всяка една реалност, а както изглежда – и към всяка епоха. Алис живее във викторианска Англия, докато стария й познат – Валето, в началото на сериала се намира в Сторибрук.

Така и не става ясно дали събитията се развиват преди няколко години – т.е. преди Ема да развали проклятието, или в съвремието. Интересно е, че Вале Купа вече притежава две самоличности – той е Вале в Страната на Чудесата и Уил Скарлет (член на бандата на Робин Худ) – в Омагьосаната гора. Вероятно той никога не е бил жертва на Тъмното проклятие от първи сезон на „Имало едно време”, а по-скоро се е озовал в градчето чрез един от проходите на Заека. Това преплитане на светове има за цел не само да обърква зрителите, но и да създаде връзка между двата сериала. Китсис и Хоровиц имат опит с подобни странни преплитания още от „Изгубени” и са се справили добре както с изграждането на объркваща атмосфера, така и с връзката.

Джафар и Амара на пръв поглед си приличат, но това е заблуда.

Джафар и Амара на пръв поглед си приличат, но това е заблуда.

Сериалът „Имало едно време в Страната на чудесата” е продължение на „Алиса в Страната на чудесата”, но всъщност има повече общо с един друг класически филм на Дисни – „Аладин”. Сравнението е неизбежно, и то не само защото Джафар е главният злодей на историята. Зрителят научава в ретроспекция, че Джафар вече е изпълнил голямото желание на едноименния герой от филма – завладял е Аграба (така че на практика е султан) и се нуждае не от един, а от три джина, за да изпълни заветната си цел – да промени законите на магията. Законите на магията са три и първите два от тях са същите, които анимационният Джин казва на Аладин в Пещерата на чудесата – не може да накараш никого да те обича чрез магия, не може да съживяваш мъртвите, не може да се променя миналото. Джафар научава от магьосницата Амара (Зулейка Робинсън), че ако притежава три джина и заедно с друг магьосник изпълни могъщо заклинание, ще придобие силата да наруши тези закони.

В тази версия Аладин и Жасмин не съществуват, а Султанът (Брайън Джордж) е силно противоречива личност, но въпреки това, на практика имаме същата история, разказана по нов начин. Ако си спомняте – Аладин е бедно момче, което мечтае да живее в палата, да бъде някой. Той също така е авантюрист и крадец, но е готов на всичко за истинската си любов. В хода на сюжета (на анимацията, не на сериала), Аладин научава, че трябва да бъде себе си, а не да се преструва на някой друг, за да успее да постигне желанията си. Всичко това е застъпено в „Имало едно време в Страната на Чудесата”. Червената Кралица е всъщност обикновена млада жена – Анастасия, която много иска да бъде нещо повече. Нейният любим – Уил Скарлет е дързък крадец, чийто главен мотивиращ фактор е любовта му към нея. Те, както и останалите персонажи, откриват, че поне в приказните реалности, най-добрата стратегия за успех, е да следваш сърцето си.

Червената Кралица в началото на сериала; впоследствие тази визия беше смекчена.

Червената Кралица в началото на сериала; впоследствие тази визия беше смекчена.

Горе-долу добро впечатление прави това, че вселената на сериала се гради на същите основни принципи, които присъстват и в „Имало едно време”. На първо място – в сила е втръсналата идея, че всяка магия си има цена. Всички желания, които джиновете изпълняват, обикновено идват с неприятни последствия. Вълшебното огледалото, което Уил взима от Малифисънт (Злата кралица от „Спящата красавица“, в чиято роля на голям екран скоро ще се превъплъти Анджелина Джоли), за да премине заедно с Анастасия в Страната на Чудесата, не му носи нищо добро. Вълшебната вода, която Сайръс открадва, за да излекува майка си, също става причина за фатални и неприятни събития.

Проявява се и вторият най-важен принцип от „Имало едно време” – а именно, че Истинската любов побеждава всичко и разваля всички илюзии и проклятия. Това изглежда важи за всички персонажи, освен за „спасителката” Ема Суон, чиито истински любови вече станаха повече, отколкото се полага на полу-приказна героиня, а и не са особено победоносни. Но това е отделна тема…

Джабъруокито изглежда олицетворява непоправимото зло, което авторите на "Имало едно време" до скоро твърдяха, че не съществува.

Джабъруокито изглежда олицетворява непоправимото зло, чието съществуване авторите на „Имало едно време“ до скоро отричаха.

Авторите са отстъпили сериозно само от един от принципите, изложени в първия сериал – този за изкуплението. Ако действително всяко зло се създава, а не се ражда, и всеки злодей има право на изкупление, не можем да отречем, че Джафар и Джабъруокито са доста ощетени. Джафар е амбициозен и донякъде глупав, но всъщност и в голяма степен онеправдан. Неговите нещастия и основания да се превърне в злодей, са много по-сериозни от тези на Реджина, и въпреки това, шансовете му да се промени са значително по-малко. Краят на неговата история може да се приеме като още един, макар и доста труден за понасяне шанс, но по-скоро прилича на присъда. Джабъруокито, от друга страна е свръхестествено същество, което всява страх и предизвиква хаос, но образът, изграден в сериала, е на магьосница, която по някакъв начин е станала жертва на силите си. За съжаление, не научаваме почти нищо за нея, а от края на историята й, можем да си направим извод, че тя е нещо като изначално зло, което не може да бъде променено или победено, а само заключено. Това е разочароващо и създава усещането за нещо недовършено.

Уил е временно вкаменен и Алис го намята, за да го предпази от... птиците?...дъжда?

Уил е временно вкаменен и Алис го намята, за да го предпази от… птиците?…дъжда?

Един от основните недостатъци на сериала, който сигурно е една от причините за скромния му успех (редом с некачествените ефекти и клишираното поведение на някои от героите), е това, че главните персонажи Алис и Сайръс просто не са достатъчно интересни. Алис е еднопланова положителна героиня, за която любовта е всичко. Последното само по себе си е похвално, но като изключим тази любов, у нея не остава нищо интересно или необикновено. Тя самата доказва, че без любовта си няма нито смисъл, нито сили да съществува в пилотния епизод, когато се съгласява да бъде подложена на животозастрашаващата експериментална процедура, за да спре да страда по (предполагаемо) мъртвия си любим. Нейният образ донякъде напомня за Снежанка и Чаровния принц от „Имало едно време”, които са силни и смели, докато са заедно, но не заслужават внимание като отделни личности. Сайръс е подобен на нея, но търпи развитие. Към средата на сериала, той излиза от ролята на „девицата в беда” (в неговия случай момък), и се превръща в активен персонаж. Имаме възможност да научим, че той има интересно минало и собствена стойност, и е способен да бъде едновременно верен на любовта си, и самостоятелен и здравомислещ човек.

Другата влюбена двойка в Страна на Чудесата е много по-интересна и забавна за гледане. Тя се състои от Уил Скарлет/Вале Купа и Анастасия/Червената Кралица.

Анастасия, въпреки руските напеви, които съпътстват някои от появите й, е (неофициално, но повече от вероятно) една от доведените сестри на Синдарела (Пепеляшка), а не принцеса Анастасия, както предположиха някои фенове. Както беше посочено в началото на ревюто, сценаристите могат да използват за вдъхновение само герои на Дисни, а анимацията „Принцеса Анастасия” не е на тази компания. Това, във всеки случай не е от голямо значение. Младата жена е отгледана от амбициозна майка, която успява да й втълпи, че е важно да се сдобие с корона, за да струва нещо. Анастасия бяга от майка си (заедно с Уил) в Страната на чудесата, но не може да избяга от себе си. Тя изоставя своя любим и се омъжва за тамошния (Червен?) Крал, за да превърне мечтата си в реалност. Нейният образ е интригуващ, но дразнещ заради лигавото поведение на актрисата и донякъде вулгарното й излъчване. Въпреки последното, Червената Кралица е запомнящ се персонаж, който успява да спечели симпатиите на публиката.

Уил е може би най-интересният герой в сериала.

Уил Скарлет е може би най-интересният герой в сериала.

Нейният любим – Уил Скарлет, е може би най-доброто нещо в сериала – за това свидетелства и скорошната новина, че ще го видим отново в бъдещи епизоди на „Имало едно време”. Уил е малко циничен, донякъде сив, но предимно положителен герой. Той е забавен и естествен, има ясни мотиви и изпитва разбираеми чувства. Неговата любов също е истинска, но не така патетична като тази на Алис. Всичко това го прави симпатичен и интересен.

Освен основните положителни герои и злодеите, за внимание са достойни и второстепенните персонажи – някои от тях, като бащата на Алис, Амара, Белия Заек и Султанът на Аграба заслужават адмирации. Особено забележителен е последният, чието поведение подхожда повече на някой истински султан, отколкото на герой от приказка.

Белият Заек жени Алис и Сайръс - дали при това положение бракът им може да се нарече законен? :)

Белия Заек жени Алис и Сайръс – дали при това положение бракът им може да се нарече законен? 🙂

След тези похвали е редно да отбележа и някои недостатъци на „Имало едно време в Страната на Чудесата”. Обратите в сюжета са лесно предсказуеми и не много впечатляващи – не е трудно да се досетим коя е любимата на Уил (това е тайна в първите няколко епизода), кой е бащата на Джафар, и коя е майката на Сайръс. За всеки, който е гледал „Имало едно време”, е ясно, че всички герои са свързани в сложна схема, и ако бъде споменат нечий роднина (дори мимоходом), то той ще се окаже непременно важен за историята – често някой, когото вече сме виждали. Друг недостатък е пресилено драматичното поведение на героите – Джафар се държи така, сякаш е зациклил в умственото си развитие и въпреки, че стремежът му към отмъщение е оправдан, действията му не будят съчувствие, а понякога дразнят. Червената Кралица често безуспешно се опитва да се държи като фатална жена, а Алис, както споменах по-горе – прелива от патос.

Разочароваща беше и появата на Кора – Кралицата на сърцата/Дама купа (част от сюжета се развива преди нейната поява в Сторибрук и смъртта й). Майката на Реджина се възползва от психическата уязвимост на Анастасия и я настройва срещу съпруга й, докато същевременно я учи да прави магии. Така и не беше обяснено какво я мотивира за тези действия. Можем да предположим, че Червеният Крал е бил неин враг и се е възползвала от възможността да го премахне. Нямахме възможност да разберем как точно се е случило това – дали самата Анастасия е убила съпруга си, или е дело на Кора. Освен това, не стана ясно как така Анастасия възприе толкова лесно уроците по магия – „Имало едно време” остави зрителите си с впечатлението, че не всеки притежава подобна дарба.

Алис чете на дъщеричката си цялата история, описана от нея. Имаме не само щастлив край, а и епилог.

Алис чете на дъщеричката си цялата история, описана от нея. Имаме не само щастлив край, а и епилог.

Друга недомислица излезе наяве във финалния епизод, когато Амара и Джафар изпълниха заклинанието и се превърнаха в най-могъщите магьосници на света. Въпреки че Джафар се възползва от силите си, за да кара хора да го обичат, а и двамата възкресяваха мъртви, никой от тях не се досети да използва третата и уж най-силна магия в своя полза. Нещо повече – оказа се, че магията за промяна на миналото вероятно може да променя само спомените, но не и самото минало (Разочароващо!). Идеята за възкресяване на мъртвите също внесе евтин драматизъм във финала. Не един, а двама от главните герои умряха и се съживиха, което беше някак прекалено.

Независимо от това, самият финален епизод успя да представи пълноценен завършек и класически щастлив край, което доказва, че авторите на сериала са се ръководили от първоначалните си планове и не са се подвели по мечтите за излишни продължения.

Като цяло, Once Upon a Time in Wonderland е едно добро разклонение, което няма да се превърне в класика, но все пак се оказа приятен малък сериал за феновете на приказките. Ако неговите автори се поучат от недостатъците му, в бъдеще бихме могли да станем свидетели на повече подобни (и да се надяваме – по-добри) минисериали, които да ни представят други фантастични светове.

 

БележникМоята оценка:
История – 6
Герои – 5
Режисура и ефекти – 4
Актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Много добър (4,70)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова
petia84

Кралицата ми изглеждаше пошла най-вече с поведението си – в началото почти се предложи на Джафар (намекна му, че имала някакви нужди…), освен това пристана прекалено бързо на краля, а и непрекъснато се лигавеше (правеше някакви пози и муцки, все едно ще снима клип). Не мога да отрека, че актрисата е много хубава жена, но не харесвам надутите устни. Видях и на други места да критикуват външността на Алиса – според мен е по-скоро обикновена. 🙂

Петър Атанасов

Хайде, и аз изгледах „Имало едно време в Страната на чудесата“. Честно казано, хареса ми (въпреки приликите със сапунките), доста по-добре беше от „Имало едно време“ трети сезон, и съм съгласен на 95% с казаното в ревюто.

Мен лично Червената кралица не ми се видя пошла (или по-пошла от кралиците в сериала-майка, на тази поне бюстът й беше по-прибран, докато на Реджина още малко и ще изскочи навън), но ме подразни внезапната й промяна, а и че накрая сякаш не бяха много сигурни какво да я правят. В крайна сметка се оказа типична блондинка, в която не е много сигурно какво точно е видял Валето. Въпреки това ми остана симпатична.

Султанът наистина беше доста противоречив, което е странно за приказен сериал – обикновено героите тук или са добри, или са лоши – този не беше никакъв. Но ми хареса завършекът на неговата история 🙂 Може би единственият леееееееееко изненадващ момент от целия сериал (или по-скоро бързината, с която се случи). Иначе всеки път, когато показваха някой герой без да показват лицето му, ми ставаше ясно кой всъщност е той.

Съгласен съм, че Джабъруокито и Джафар не получиха шанс за изкупление, което не е баш по канона на сериала (въпреки че и Зелена беше убита без шанс да се поправи), но не мисля, че вкарват някакво изконно зло, което вече тотално би нарушило канона. Самото Джабъруоки си каза, че светът, пълен с жестоки хора, я е направил такава. Може би идеята е била да стане добра в евентуален втори сезон, но дори и така тя не е мъртва, просто е отново пленена. Нищо не пречи следващ герой да я намери и да я освободи, за да намери тя и свойто изкупление. Историята на Джафар също продължава извън екран – нищо не му пречи и той да си намери своя Алиса, с която да изкупи греховете си. Сайръс също не беше света вода ненапита преди да стане джин (колко подходящ израз!).

Единственото друго нещо, което бих вметнал към ревюто на Петя е, че Алиса ми се стори доста грозна и в актрисата има нещо дразнещо. Преди си мислех, че Снежанка ме дразни, но Алиса тотално я издуха 🙂 Не е нещо фатално, стига да не я пишеха за голямата красавица 🙂

Иначе като цяло, доста добро минисериалче, добре е да сте гледали „Имало едно време“ до края на втори сезон, за да разберете абсолютно всичко, но и без него ще се оправите. Аз лично се радвам, че го изгледах 🙂