Извънземните земни и земните извънземни

Всички обичаме да гледаме сериали, някои повече от други. Има телевизионни продукции, за които всички знаем и всички сме пробвали, дори и да не сме харесали, като „Игра на тронове“, „Живите мъртви“ и т.н. Щем не щем, няма как да не разберем за тях. Но като свършим с широко рекламираните, вечерите ни се освобождават и започваме да си търсим нещо друго, да експериментираме. Понякога попадаме на откровени тъпотии, друг път намираме нещо, което става за убиване на време. И понякога, само понякога, когато имаме невероятен късмет, случайно попадаме на нещо наистина добро и се чудим как не сме знаели за съществуването му досега. Добре де, виждаме бюджета на сериала и веднага си обясняваме защо никой не го е чувал, но все пак не можем да не се зарадваме на чара му. От този тип сериали са „Клонинги“ (макар че с годините той все пак успя да се прочуе поне малко, благодарение на Татяна Маслани) и „Доброто място“, а сега мога да добавя още един към списъка – „Земляни“.

Действието в People of Earth се развива както на Земята, така и на космическия кораб (наподобяващ айпод), където представители на три извънземни раси отвличат хора и експериментират с тях. Може да звучи като описание на драма или хорър, и има такива елементи, но основният жанр тук е комедия.

Главните герои са особняци и от двете страни. Отвлечените от извънземни са коренно променени от преживяванията си и могат да ги обсъждат само един с друг. Логично е, че останалите не ги приемат за особено здравомислещи. Отвличанията принуждават иначе различни и непасващи си индивиди да се събират и да си помагат в свят, в който всички други ги мислят за луди. Това дава почва както за комични, така и за трогателни моменти, особено когато някой персонаж-скептик разбере, че и той е бил най-малкото посещаван. Често в такъв тип сериали хората са доста скучни персонажи и само запълват времето между сцените с извънземните (например старият V / „Посетителите“), но тук всеки си има индивидуалност, лична драма, чар и начин да ви зариби по сюжета си. Дори грозните.

Естествено, при извънземните нещата са още по-интересни – те се държат като служители в корпорация (впрочем, сценаристите са същите като на „Офисът“), които искат да се подмажат на шефовете, да се скатаят, да се скарат на колегите или пък да зарежат работата и да тръгнат да търсят любовта. Има три раси, като епизодите бавничко разкриват подробности за тях. Най-добре представените на Земята са рептилите, които са инфилтрирали и свои агенти сред хората. Сивите уж са равнопоставен партньор, но във втори сезон разбираме, че нещо на високите нива в йерархията се е прецакало и може сивите да са опрали пешкира. За белите още не знаем много, тъй като техен представител е единствено Дон. Той няма нужда да се маскира ако слиза при хората, но пък е най-залухан както на Земята, така и в космоса. Имаме и забавна зла андроидка, която е страничен персонаж, но умее да краде сцените с нейно присъствие. Казано накратко, фантастичните елементи са използвани в перфектната доза по отличен начин.

Най-голямото предимство на сериала е равното темпо, с което се развива богатата история. Почти всеки епизод завършва с някакъв обрат или голямо разкритие, като, разбира се, най-големите клифхенгъри са в края на сезоните, но дори и средните серии си заслужават да се гледат внимателно. Нищо не се пришпорва, но и нищо не се провлачва. Елемент на изненада определено има, което е изключителна рядкост не само за комедиен сериал, но и въобще. Историята не е перфектно изпипана, но героите са толкова чаровни (може би освен Ричард, на когото се обръща прекалено много внимание), че дребните несъвършенства нямат значение. Любопитно е, че във втори сезон се появява нова главна героиня, която бързо се вписва по идеален начин в екипа (вместо да е противна на зрителя, както обикновено се получава в такива случаи).

Най-големият недостатък на „Земляни“ е продължителността му – сезоните се състоят от по 10 епизода по 20 минути, което е твърде малко. Може би краткото екранно време позволява на сценаристите да създават качествен продукт, а на актьорите – да го представят по най-добрия начин. Но определено бих се радвал да видя още много, много серии от този сериал, защото е рядко интелигентен и човешки и общо по малко над 3 часа на година не ми стигат. Много от шегите също са сполучливи, макар това да не е най-големият плюс на сериала, заради който да го препоръчам. Извънземните и гримът им, дори кубчето Ерик, са изненадващо достоверни и сполучливи, въпреки че са направени с 5 лева бюджет. Личи си, че в тази продукция е вложена много любов във всички елементи.

Мнозина наричат People of Earth най-добрата комедия, която не гледате, и вероятно са прави. Качествата на сериала са многобройни и комбинацията от тях е рядко срещана. Не е нещо феноменално, но определено си заслужава да се потърси и изгледа. Нищо, че не сте го чували преди.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Много, много добър (5.40)