Къде са ми космическите фантастики?!

Ще се върне ли някога модата на сериалите и филмите, чиито сюжети се развиваха в космоса?

Люк Скайуокър завинаги ще остане емблема на жанра.

Неслучайно когато кажеш на някой лаик „фантастика“, той веднага си представя космически кораби и извънземни! Жанрът беше до голяма степен дефиниран още в третата четвърт на миналия век, когато „Междузвездни войни“ и „Стар трек“ направиха революции съответно в киното и телевизията. Разбира се, понятието е много по-широко и включва много повече поджанрове, но легендарният статут на горните два примера извиква именно такава представа у повечето хора.

Логично, след като творците се ориентираха накъде духа вятърът и разпознаха огромния потенциал на жанра, сюжетите, които се развиват в космоса, се нароиха. Сериали като „Фарскейп“, „Старгейт“, „Доктор кой“, „Вавилон 5“ и „Бойна звезда Галактика“ са превърнали не един или двама от зрителите си в яростни фенове на жанра. Дори тези с малко по-спорни качества като „Космос: 1999“, „Одисей 5“, „Лекс“, „Земя: Последен сблъсък“, „Андромеда“ и „Посетителите“ все още имат свои верни поддръжници из целия свят. Не липсват и мешавици като „Файърфлай“, „Червено джудже“, „На гости на третата планета“ и „Футурама“, които допълнително обогатяват космическия жанр. Киното пък роди бижута като „Пришълеца“, „Пълен мрак“, „Денят на независимостта“, „Седморката на Блейк“, „Соларис“, „2001: Космическа одисея“ и др.

Това беше фантастиката преди години – богатство от красиви творби, които изкарваха зрителите извън обичайните им земни грижи и ги водеха на вълнуващи приключения сред недостижими светове. Нещо повече, прилагателното „научна“ пред този тип фантастика подсказваше, че, макар и измислени, тези светове биха могли да съществуват – дори най-нереалистичните извънземни, технологии и планети са нещо, за което можем смело да си мечтаем и да разсъждаваме, без да ни обявят за луди. Те са вдъхновението зад мнозина умни хора да изследват космоса и да търсят начини да подобрят живота ни. Те окуражаваха въображението ни и ни караха да се стремим към нещо ново и по-добро.

Какво представлява фантастиката днес? Около 60-70% от нея е окупирана от вампири и върколаци. Тези продукти дори не се водят официално фантастики, за да не отблъснат потенциални зрители с разбирания като горепосоченото (колко фенки на „Здрач“ познавате, които се интересуват от научна фантастика?). Немалък дял се пада и на комиксовите супергерои, които сега са хита на сезона. Фентъзито също е застъпено, макар и не толкова, колкото заслужава.

Стар Трек е един от първите дошли в жанра, а вече е и сред последните останали.

А къде са космическите фантастики? Там няма нищо ново. Последните, които държат фронта, получават финансиране единствено благодарение на старите си лаври.

Тази година на кино гледахме космос единствено в „Прометей“ – около него се шумя много, най-вече защото Ридли Скот разтръби, че ще е нещо като предистория на легендарния Alien. Оказа се, че Prometheus не допринася с кой знае колко нито към култовата поредица, нито към жанра като цяло. За Iron Sky, който изглеждаше като рядко срещана причина за щастие, а се оказа просто „рядко щастие“, по-добре да не говорим. Лъч надежда има единствено за втория „Стар Трек“ на Джей Джей Ейбрамс, който предстои, като в случая брандът се е появил на този свят преди самият сценарист.

По телевизията още се радваме на Doctor Who, Futurama и Red Dwarf. Те продължават да държат нивото си и да пазят рейтингите си на задоволителни нива. Въпросните три сериала обаче дори не могат да се нарекат изключения от правилото – и трите са започнали още през ХХ век, и трите не са чисто космически сериали, а по-скоро мешавица от жанрове. Като истински хит и иноватор от тях можем да отличим единствено „Доктор кой“ – най-старият все още продължаващ сериал в историята на телевизията.

Продуцентите отдавна вече не искат да се прави нищо ново в тази област, а малкото опити за връщане на модата се наказват. „Срещу гравитацията“ е най-скорошният провал на нов сериал в космическия поджанр – той издържа само един кратък сезон през 2009 година. „Старгейт: Вселена“ беше спрян след втория си сезон и то получи такъв шанс само заради тежестта на 15-те сезона Старгейтове преди него. Дори „Еврика“, който не е космически сериал, беше спрян веднага след като направи кратко космическо пътуване с кораба Астреус, а „Бойна звезда Галактика: Кръв и хром“ продължава да не излиза на бял свят.

Ще окаже ли Defiance съпротива на тренда или ще е още един сериал за извънземни на Земята?

Бъдещите ни надежди също са доста рехави – нехайни опити за пренасяне на „Бойна звезда Галактика“ и „Доктор кой“ на кино, римейк на „Космос: 1999“, както и за ново разклонение на „Стар Трек“ – и четирите проекта е много вероятно изобщо да не се реализират. Единствената тръпка ни остава в лицето на Defiance – сериал и ММО, в които ще се разказва за извънземни, опустошили Земята – само там има някакъв шанс героите да излязат в космоса. Чакат ни и нови „Аватари“, но успехът на първата част се дължи много повече на красивите и иновативни анимацийки, отколкото на причисляване към определен жанр или особено дълбок сюжет.

Защо космосът потъна в такова забвение, а фантастиката се залепи здраво за нашата си планета? Къде остана стремежът да се покоряват нови светове, да се откриват нови места, да се сприятеляваме или борим с нови разумни същества? До такава степен ли са ни ги изсмукали острозъбите красавци?

Нека помислим логично. Първо, колкото и да ни е мъчно, масовият зрител не обича думата „фантастика“. Обикновеният човек асоциира понятието с „измишльотини“ и мисли, че феновете на жанра са пъпчасали зубъри, които прекарват цял ден с компютъра и плакатите си на Star Wars, не знаят как да общуват със срещуположния пол и са обречени да останат в апартаментите на майките си. Не е чудно, че обикновеният човек се стреми по всякакъв начин да страни от този образ, тъй като той иска да е готин.

На пръв поглед симпатиите към гологлава жена, боядисана в синьо, изглеждат абсурдни. Трябва да гледаш Заан във "Фарскейп", за да разбереш защо феновете я обичат. Но ако я гледаш, рискуваш да се доближиш твърде много до опасния стереотип на nerd или geek

А да си готин до голяма степен означава да си здраво стъпил на земята – да се грижиш повече за външния си вид отколкото за това да не изтъпееш, да се занимаваш с кварталните клюки, а не с измишльотини. Разбира се, изисква се и нещо поне малко по-различно от тривиалното. Добре е да си загадъчен и потаен, за да разпалиш въображението на околните и да ги заинтересуваш, да си част от света на обикновените готини, но и да имаш своя лична тайна и скрит чар. Именно затова образът на вампира се справя толкова добре. Вампирите, поне според модерната представа, са напълно земни и реални, но са силни, властни и загадъчни. Най-важното – красиви и обаятелни. Ето защо за мацката не е срамно да си падне по сладура с двата остри зъба и се идентифицира със сполетяната от свръхестествена беда гимназистка, но би било ужасяващо за реномето й, ако си признае, че се кефи на лазерни мечове и може да си се представи на мястото на гологлава извънземна, боядисана в синьо.

Всичко това се допълва от желанието на продуцентите да спечелят максимално количество пари. Преди на творците им беше достатъчно да си избият инвестицията и да понатрупат нещо отгоре, но да оставят следа от себе си във въображението на цели поколения, независимо, че аудиторията е ограничена като бройка. Днес това не им стига – колкото и да са страстни феновете на истинската фантастика, те никога няма да надвишат потенциала за печалба от масовия зрител. Какво като твоите герои-гимназисти ти не се различават по нищо от героите-гимназисти на конкурента – нали и двамата ще се къпете в пари и ще ви интервюират по MTV?

Няма нужда от кой знае какви задълбочени финансови анализи, за да се сетим и че разходите за един филм с вампири са много по-малки от тези за филм с космически кораби. Вярно, компютърните ефекти вече са доста по-евтини от едно време, но си остават значително по-скъпи от няколкото изкуствени ченета, които ще ни трябват за по-лесния вариант. Колко ли часове пък са прекарали горките актьори от старите сериали, за да се боядисат и да си налепят всички протези, изисквани от ролята им? Как ли им се смеят днешните актьори, които просто си слагат двата зъба и се грижат само да не надебелеят?

Ах, какъв красавец! Млад и симпатичен, мистериозен, зрял и достатъчно стандартно нестандартен, за да стане хит на деня.

Вампирите са по-лесни и от друга гледна точка – акъл и въображение, които се изискват от сценариста. За да създадеш наистина добър продукт, чийто сюжет се развива в космоса и/или на чужда планета, трябва да вложиш много старание. Събитията, технологиите и извънземните трябва да намерят точния баланс между реално и несъществуващо, за да бъдат вълнуващи и да изглеждат яко, без да са смехотворни. Ситуациите трябва да са в златната среда между познато и непознато, за да бъдат хем нови, хем лесни за намиране на аналог в реалния живот на зрителя. Героите трябва да бъдат добре изпипани, за да пасват на всичко изброено дотук.

От друга страна, за да имаш успех в днешно време, е достатъчно просто да изкопираш произволен сюжет от нещо доказано като хит и да наемеш няколко красавеца да го изиграят. Независимо дали ще копираш официално (тоест ще адаптираш някоя книга / ще правиш римейк) или просто ще крадеш (обикновена тийнейджърка се влюбва във вампир/върколак, той отначало се дърпа, но накрая се взимат – точно откъде си откраднал тази фабула нито ще се разбере, нито някой се интересува). Още повече, че промотирането на познат хит е много по-лесно, отколкото налагането на нещо ново.

Наблюдава се и едно феминизиране на жанра. Филмите и сериалите станаха много по-сълзливи и драматични, за да допаднат на емоционалната зрителка. Любовта и тийнейджърските неволи на гимназистките се бетонираха като централни теми, около които да се върти всичко останало. Дори типично мъжкият жанр със супергероите вече започна да се старае да допадне и на нежната половина от човечеството.

Еееее, такова хубаво момиче, пък да плаче! Има защо - двама готини вампири, а тя трябва да избере само един! Как да не съчувстваме на трагедията й, нали всички сме имали подобна ситуация? Защо са ви други планети, щом виждате цялата вселенска мъка в тези горчиви сълзи?

Причината за това явление не е единствено еманципацията сред сценаристите и допускането на повече жени при големите творци. Просто се запитайте кое е по-вероятно – момче да накара приятелката си да отидат на филм за извънземни и космически битки или момиче да накара приятеля си да отидат на поредната вампирска сага? Съответно, кое би донесло повече пари за продуцентите? По същата логика можете да си отговорите и на въпроса защо сюжетите масово изпростяват така, че да ги разберат и малките деца, вместо да търсят почитателите на по-заплетените истории сред възрастните.

Разбира се, не можем да не отчетем и факта, че творчеството всъщност е отражение на истинския ни живот. В средата на миналия век борбата за космоса е била една от водещите теми на деня, а големите сили са пръскали милиарди, за да стигнат първи отвъд небосклона. Стъпването на Луната е развълнувало целия свят и на хората им е изглеждало така, сякаш вселената вече е наша. Оттам и бройката сюжети, според които 20-30 години в бъдещето са достатъчни, за да заживеем във футуристични сгради и да колонизираме галактиката.

Оказва се обаче, че излизането в космоса е твърде скъпо удоволствие и липсва явен напредък в завладяването на чуждопланетни територии. Следователно, липсва и вдъхновение за творците. Докато не тръгнем да пращаме хора на Марс, космосът ще продължава да бъде все по-пренебрегван като творческа възможност за сметка на ежедневните ни проблеми и драми.

Независимо дали сте съгласни с аргументите ми или не – фактът си е факт – любимите ми космически фантастики отдавна отстъпиха място на сладникави и често плиткоумни свръхестествени същества. Бъдещето изглежда доста черно за феновете на старата научна фантастика и няма изгледи скоро да се появи светлина в тунела.

Извънземните също могат да плачат. Разликата е, че на тях им трябват по-големи, значими и сложни проблеми, за да пролеят крокодилските сълзи.

Утеха все пак може да намерим в това, че при тази липса на оригиналност и циклична повтаряемост на нещата, след 1-2 десетилетия отново ще дойде ред на космоса да развълнува зрителите. Пак ще се намерят хора, които да изпитат удоволствие от далечните пътешествия и извънземните приключения. Връщането на модата, евентуално с леко преиначаване, е неизбежно, също като при дрехите.

Дотогава ще си търсим заместител сред другите поджанрове на фантастиката – поне от тяхната бройка не можем да се оплачем. Дали ще се залъжем с постапокалиптични Падащи небеса, ще се отдадем на явно измислените фентъзи Игри на тронове, ще отсеем малкото добри сериали със свръхестествени, или ще направим по малко от всичко – изборът си е личен и самостоятелен. Но космосът засега си остава изгубена и непристъпна територия, която ще можем да посещаваме само в мечтите и спомените си.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
18 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

божидар

Някой има ли идея докъде стигнаха нещата със новия римеик „Седморката на Блейк“

Тодор

Само като се сетя какво направиха с играта на Ендър и ме е страх какво могат да направят с Хиперион

Много вярна статия! Дано по-скоро се върнат истинските фантастики!

Ranger

Поздравления за чудесната статия!

mr-Pastor

Само да не се докопат до Бараяр… ще го опропастят.Всички знаем как се изкормват книгите за да се получи по-лесна и евтина версия , която пък да носи и печалба.Дали някои се сеща за „Бойно поле Земя“ на Л.Рон.Хабърд. Филма беше направо ГАВРА .За това и Хиперион просто не трябва да се пипа от “ търговците“

Joro

От една страна – винаги съм искал да видя Шрайка и/или Майлс на екран. Но, като се сетя как могат да съсипят историята, за да си рекламират новите кино-трикове …
Я по-добре класиките да си останат на хартия, докато режисьорите не си припомнят как се правеха хубави филми …

Петя Ивайлова
petia84

Наскоро четох в интервю на Кицис и Хоровиц , че приказките и свръхестествените същества са толкова популярни заради световната криза и невъзможността на хората да приемат реалността – според мен имат предвид, че когато светът се отваря към нови хоризонти (както е било по времето на Студената война и надпреварата за Луната) стават популярни космическите сюжети, а когато ресурсите се изчерпват, литературата и киното се обръщат към митологията и мрачните създания. Това е сложна и недоказана теза, но си струва да се обмисли – не съм учила социология или философия, но ми звучи доста логично.

Viki

Тъй като кино модата тръгва много често от книгите, продължавам да чакам някой да се сети да направи филм по сагата Хиперион или митологичната Илион. А защо не историята на Майлс Воркосиган? Всъщност ако кинопродуцентите се обърнат към фантастичния жанр, ще намерят плод за още доста интересни продукции, но за съжаление не се сещат да го направят.

Grimalkin
Грималкин

безкрайно съм съгласна: нагласата „дайте да направим нещо яко“ от преди 20-тина години за съжаление в момента е заменена от „дайте да изкараме едни пари“; при това, колкото и да са ми смешни теориите за конспирацията, даже и аз почвам да подозирам, че има някаква целенасочена тенденция към умишлено превръщане на човечеството в затъпяла и немислеща маса овце, които по-лесно да бъдат цоцани… за пари. А една от най-отличителните черти на фантастиките е, че провокират мислене и раждане нови идеи, лоша работа, откъде накъде овцете ще се учат да мислят? Я юруш на вампирите!

Мира

Колкото и да е жалко, написаното в статията е напълно вярно. В телевизията фантастиката не оживява повече от 1 кратък сезон, повечето проекти не успяват да преминат и отвъд пилота. При киното имах надежди за Прометей, но и той се оказа повече хубави картинки отколкото замисъл и сюжет.

Вече подготвят римейк на „Седморката на Блейк“, не се притеснявайте. 🙂

lokster

Разликата между днешните фантастики и класическите се дължат най-вече на факта че класическите са плод на изкуството, докато днешните са просто продукт на една индустрия, при която е по-важно да има печалба, отколкото някаква стойност от гледна точка на изкуството.

Докато старите фантастики в повечето случаи са правени без абсолютно никакви претенции за каквото и да е, днешните разчитат на шумни рекламни кампании, и всеки следващ филм претендира че ще бъде нещо невиждано и ново.
Точно най-добрите филми в жанра, които сега смятаме за класики (Star Wars, Alien, Blade Runner и т.н.) са най-добрите примери за филми, правени без всякакви претенции. По времето на първия Star Wars, Лукас е бил НИКОЙ. Blade Runner пък е бил смятан за провал… Така е с повечето.
А днес – вижте само рекламната кампания на Прометей…
Набляга се повече на това КОЙ е правил филма, отколкото на съдържанието му…
Проблем е и това, че филмите се правят най-вече като за американската публика, където всичко трябва да им е смляно и представено по възможно най-простия начин, изискващ минимално количество умствен напън…
Не помага и спазването на PG-13 рейтинг в повечето холивудски филми…
Между другото, една много приятна изненада последните години (поне за мен) беше District 9. Трябваше той да вземе оскарите, не Аватар!

Петя Ивайлова
petia84

Интересна статия – съгласна съм до голяма степен с основната теза, но се надявам Космическата мода да се върне по-скоро – особено ако Кюриосити открие нещо по-интересно от камъняци на Марс! 🙂