Как се щурмува престола на мрачно фентъзи царство?

Лий Бардуго направи фурор в цял свят с дебютния си роман „Сянка и кост“. Изграденият от нея фентъзи свят, който черпи вдъхновение от руската митология, успя да докосне сърцата на читателите и трайно да се настани в тях. Към втората част от поредицата за Гриша имаше големи очаквания, породени от неоспоримите качества на „Сянка и кост“. Бардуго постави летвата високо, но големият въпрос беше дали сама ще успее да я преодолее? С излизането на „Престол и щурм“ вече имаме отговор на този въпрос.

В началните страници на „Престол и щурм“ заварваме Алина от другата страна на Истинското море. Заедно с Мал тя се опитва да си сътвори нов живот далеч от Равка, Долината на смъртната сянка и събитията от първата книга. Това обаче не се оказва лека задача. Миналото настига Алина й тя трябва да се изправи лице в лице със съдбата си на Призоваваща Слънцето.

Въпреки всичко, Тъмнеший е жив и се е завърнал с нови, още по-големи сили. Неговият план, да властва во веки веков над света в непрогледен мрак, изглежда все по-осъществим. Алина трябва да понесе бъдещето на Равка на раменете си, изправяйки се пред тъмнината не само на враговете, но и срещу тъмнината вътре в нея.

За да се получи добро продължение, книгата трябва да е толкова вярна на оригинала, колкото и далеч от него. Или по-непародоксално звучащо – всичко онова, което ни е запленило първоначално, трябва да го има, но в същото време да не доскучава, да не се влиза в границите, поставени от предната творба за сметка на оригиналноста и творческата свобода.  Лий Бардуго не попада в този капан и безупречно успява да избяга от всичко, което сме мислели, че ще представлява „Престол и щурм“, предлагайки едно незабравимо приключение, изпълнено с неочаквано развитие на сюжета, нови вълнуващи герои, както и стари изцяло преобразени такива.

„Сянка и кост“ е книга, представяща ни един нов фентъзи свят. В нея научаваме системата, по която работи Равка и заедно с Алина откриваме законите и странностите на затворената система на Гриша, докато светлината в нея расте и заедно с нея надеждата за лишено от мрак бъдеще. В „Престол и щурм“ настоящето е изградено от съзнателните решения на героите, разрушението на съюзи и приятелства, загърбването на традиции, на фона на сигурното настъпване на сянката над светлината.

Най-впечатляващото в книгата е пътят, който Алина извървява. С всяка своя следваща стъпка тя трябва да загърби парченца от себе си. За да се превърне в Призоваващата Слънцето, тя малко по-малко изоставя миналото си и жертва бъдещето си. Преобразяването на героинята е впечатляващо – за да има шанс Равка, тя трябва да приеме силата си. Всичко, което в първата книга й беше непонятно и чуждо, сега трябва да се превърне в нейна втора природа – политиката, задкулисието, вземането на решения, от които зависят животите на милиони, и даването на заповеди на хора, които доскоро са я гледали отвисоко – тя трябва да стане играч, за да не бъде пионка. Както и преди обаче, тя остава жертва на недостатъците си и най-вече на несигурността си. Този път тя не се изразява в седене три часа пред огледалото, за да реши коя рокля да си облече, а във вътрешната борба над амбицията и алчността за още повече власт, които могат да я погълнат.

Нека обаче заплесванията ми около прекрасното развитие на Алина, да не ви заблуждават. „Престол и щурм“ ни най-малко не е от книгите, в които главният герой си седи и разсъждава над теми за себепознанието и същността на небитието. За фон на този прогрес служи един прекрасен сюжет. Действието в книгата е динамично, разнообразно и нито за секунда мудно или скучно. Темпото е подбрано перфектно, като от сцени, изпълнени с епични битки между митични същества, гриша и пирати с летящи кораби, се пренасяме на места, сринати от тъмнината, изпълнени със смърт и мъка, места, които няма да напуснат съзнанието ви лесно.

Новите герои в книгата са интересни и на място в сюжета. За сърцето на Алина имаме и нов претендент – остроумният, на пръв поглед лекомислен и в някои случаи гениален царски син. Мал отново е основна част от книгата, той сам преживява развитие, докато се опитва да намери мястото си в свят, в който жената, която е обичал, малко по малко изчезва пред погледа му. Той е и частта, която най-силно привързва Алина към миналото й и към момичето, което е била и което трябва да изостави за бъдещето на един народ.

Тъмнеший получава малка изява в книгата. Но въпреки че в по-голямата част него го няма, присъствието му се усеща осезаемо и в най-малките елементи, изградени от Бардуго. Смелостта й да остави един от главните герои (и обичани от читателите) от първата книга настрана и да го вплете в сюжета по толкова оригинален начин е още един от елементите, които правят „Престол и щурм“ дори по-добра от оригинала.

Отново се срещаме и с други скъпи за читателя герои от първата част. Всички те носят белезите от решенията на Алина и от собствените си действия. Никой не може да избяга от последствията и трябва да носи тежеста им на гърба си.

В „Престол и щурм“ Бардуго успява да се справи с една от най-сложните задачи на жанра –  да използва умело похватите на фентъзито, за да разкаже чисто човешка история – трогателна история за загуба, любов, омраза, сила, власт, алчност, промяна и саможертва. Книгата безспорно надминава „Сянка и кост“, като се превръща в едно от малкото много по-добри продължения. Ако Бардуго успее да надмине себе си още веднъж, то отсега се знае, че финалът на трилогията ще бъде шедьовър.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6
Стил на писане – 6-
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Отличен (5.53)