Как ще свърши светът? Част 7: Хората
Последната част от моята поредица е посветена на най-страшната заплаха, надвиснала над цивилизацията ни – самите ние.
Провокиран от популярните истории за 21-ви декември 2012 г., реших да създам поредицата „Как ще свърши светът?“. Целта ми беше да разкажа за реалните опасности, които ни дебнат отвсякъде. Може би тонът на статиите ми беше прекалено сериозен, но съзнателно жертвах обичайната си закачливост в името на това да бъда информиращ и точен. За съжаление, това няма да се промени в тази последна част.
Търсейки края на света, прерових цялата Вселена и разказах за най-притеснителните факти и теории, които ни заплашват. Но най-реалната опасност оставих за накрая – всичките ми статии ме водеха към това последно съчинение, което заплашва съвсем да се отдалечи от фантастиката.
Смеейки се на многобройните предсказания за апокалипсиси, разнообразните тълкувания и постоянното отлагане, може би пропускаме истинската същина на всичко това. Ами ако маите и всички други древни народи, даващи предсказанията си за края на света, изобщо не са имали предвид конкретна дата? Дали не са искали да посочат епохата, в която живеем? Възможно ли е да са стигнали до извода, че човечеството ще стигне до момент в своето развитие, в който ще се самоунищожи? На път сме да разберем…
Ежедневно всеки от нас поне по веднъж чува за екологичните проблеми на планетата ни и това, че бавно, но сигурно я унищожаваме (всъщност никак не е бавно). До толкова сме свикнали с този факт, че вече почти не ни прави впечатление. Бях шокиран да науча, че в Америка все още голяма част от населението не вярва в глобалното затопляне и замърсяването на атмосферата – за тях те са просто поредните митове, който „Mythbusters“ все още не са разбили. Това е едно от нещата, провокирали Джеймс Балог да създаде филма „Crashing Ice“, в който показва сериозността на положението. Със система от много на брой камери Балог е успял да заснеме най-голямото откъсване на ледник наблюдавано някога. Самият той е потресен, колко бързо се случва това и как огромни територии и пространства изчезват за часове.
Замърсяването на околната среда също оказва огромно влияние на видовото разнообразие и на екологичния баланс. Изчезващите видове се увеличават, а това застрашава и други. Човекът бързо завзема и унищожава местообитанията на животни и растения и ги обрича на гибел. Нямам възможност да обхвана в една статия всички неща, с които вредим на планетата и на себе си, но за сметка на това други издания и медии бълват информация по въпроса.
Безспорно, влиянието на хората върху планетата се увеличава. Проблемът е, че това влияние е отрицателно. Многобройни са теориите, свързани с промените в климата и околната среда. Но е факт, че продължаваме да изсмукваме планетата си. Земята, обаче, има определен капацитет, отвъд който не може да поддържа повече живи форми. Дано да поумнеем достатъчно преди да се сблъскаме пряко с този проблем.
Как можем да променим нещата? Има много разработки и проекти, целящи да направят дейността ни по-щадяща за околната среда. За съжаление, много малко хора ги вземат насериозно. Всички ние трябва да променим начина си на живот и да станем отговорни към природата. Това е единственият сигурен път.
Не са малко и преките опасности, които ни грозят. Медиите често ни информират за различни военни операции по света, терористичните актове зачестяват, не подминаха дори и България. Всички сме се питали какво би се случило ако избухне трета световна война. Изходът от такава би бил пагубен за цялото човечество, но не бива да позволяваме на собствената си глупост да ни унищожи.
Единственият начин да противодействаме е като се променим още от днес. Всички трябва да поемем отговорност за действията си и мислим за бъдещето и това на децата ни. Защото то е в нашите ръце и сега е моментът, в който го определяме!
Не е тайна, че в науката има много философия. Впрочем, едни от най-видните учени на всички времена са били и велики философи (за съжаление обратното не е вярно – философите не са добри учени). Във всяко откритие се крият морални дилеми, които трудно можем да си представим. Съдбоносните решения, които е трябвало да направи изобретателят, компромисите с вярванията и убежденията си…
Гигантите на съвременната физика и космология често разсъждават върху философски и религиозни въпроси, предвиждат бъдещето на цивилизацията. Според Стивън Хокинг учените са тези, които ще ни водят напред към познанието, както шаманите и философите са ни водили през ранните векове.
Когато се говори за бъдещето на една цивилизация е много трудно да се дават определения и сравнения. Руският астрофизик Николай Кардашов осъзнал, че единственото, което важи за всички възможни същества във Вселената, са законите на физиката. Затова той решава, че може да сравнява цивилизациите по количеството консумирана енергия. Така Кардашов създава една от най-добрите класификации, която се използва и до днес. Той определя три типа цивилизации – от I-ви тип е такава, която консумира цялата енергия, достигаща до планетата й. Цивилизация от II-ри тип консумира цялата енергия на звездата си (10 милиарда пъти повече). А цивилизацията от III-ти тип консумира енергията на цяла галактика (около 10 милиарда пъти повече от цивилизация от II-ри тип).
Трябва да допуснем и съществуването на цивилизация от IV-ти тип – такава, която извлича енергия от извънгалактически източници. Единственият такъв, който познаваме, е тъмната енергия, която представлява 73% от масата на Вселената, и която я кара да се разширява експоненциално. Последиците от това разгледахме в статията за т. нар. „Голям студ“. За представител на такава цивилизация можем да приемем богоподобния Q от „Стар Трек“.
Човешката цивилизация все още не се доближава даже и до I-ви тип в енергийно отношение, но прогресът е ясен, бърз и категоричен – определено се стараем. Забележителното е, че във всичките си прогнози учените говорят за единна планетарна цивилизация – всички хора, работещи като едно цяло, премахнали границите и различията по между си. И точно днешните поколения са тези, които ще изградим това бъдеще. Както един от най-видните съвременни физици-популисти, Мичио Каку (в труда му „Физика на бъдещето, ИК Бард) казва:
Всички революции в технологиите водят към една цел – създаването на планетарна цивилизация. Този преход е може би най-големият в човешката история. Всъщност, живеещите днес хора са най-важните, раждали се някога на Земята, тъй като те ще определят дали ще постигнем тази цел, или ще потънем в хаос.
Нека се замислим поне за миг върху тези думи и решим дали искаме да тръгнем напред към бъдещето или да чакаме то да ни помете. Едно е сигурно – оцеляването ни зависи от нас самите. Каквато и заплаха да ни грози, трябва да направим всичко по силите си – това е и целта на всяко живо същество – да оцелее.
С това искам да завърша моята поредица, отправяща поглед към едни от най-мрачните сценарии за бъдещето ни. Добре е да помечтаем за идващия по-добър свят, но, както винаги съм казвал, животът би бил много по-скучен, ако ги нямаше проблемите. Въпреки всичко, аз съм уверен, че човечеството може да постигне много повече, отколкото можем да си представим, както и да оцелее сред всички тези опасности, които дебнат съществуването му…