Как ще свърши светът? Част 6: Роботи

Възможно ли е един ден да бъдем изместени и поробени от роботите с изкуствен интелект?

Може би творбите от жанра, които включват разбунтували се роботи, са също толкова многобройни колкото и представящите извънземна атака. Както извънземните, така и роботите не биха унищожили света в пълния смисъл на думата, но могат да представляват заплаха за човешката цивилизация. Или пък не? На този въпрос ще се опитам да отговоря в тази част от поредицата.

8-метровият безпилотен самолет Predator

През 2009г. най-големите специалисти по изкуствен интелект (ИИ) се събраха на конференция в Асиломар, Калифорния. Целта им беше да обсъдят сериозно какво може да се случи, когато роботите започнат да ни превъзхождат. Като примери за предстоящата „революция“, изплашени хора сочеха убийствения (в буквален смисъл) Predator – безпилотен самолет стрелящ с невероятна точност по  терористи, автомобилите на Google, които се движат без шофьор, както и шедьовърът на Honda,  най-съвършения хуманоиден робот в света – ASIMO. Всичко звучеше така, сякаш краят ни дебне от всеки ъгъл. Е, явно вече няколко години успяваме да му се изплъзнем.

Не е нужно да казвам колко са се развили всички тези и много други подобни проекти през последните четири години. Щом още през 2009 г. всички бяха толкова притеснени, бяха организирани цели конференции, а киното започна да готви филми с робокалиптичен сценарий, то трябва ли ние днес да се притесняваме още повече?

Първо нека разгледаме примерите от по-горе: страховитият Predator всъщност се управлява от екип ветерани от компютърните игри – човек с джойстик, координатор и още няколко човека, които следят всички системи и изпълняват плана на мисията. Автономната кола всъщност сравнява данните от своя GPS с предварително зададена карта и маршрут и следи за препятствия. Тя не се отбива в любимата сладкарница за кафенце и еклер. А роботът ASIMO има отделна програма за всяко от многобройните действия, които може да извършва – да ходи, бяга, да изкачва стълби, да танцува, да ви сервира кафето и да разговаря. Всяко едно движение е внимателно програмирано и работи само в идеални условия – ако стъпалата са по-високи от обикновено, роботът ще се спъне и ще се строполи като чувал с картофи. Няма да има никаква реакция, просто защото няма такава програма.

Големият проблем при създаването на интелигентни роботи е способността за обучение. Досега не е постигнат никакъв напредък в тази посока – със сегашната архитектура на компютъра е почти невъзможно да се заложи механизъм за обучение. Машините не могат да разбират какво им се случва, а още по-малко да си извеждат поука и да генерират сами нов програмен код, който да им помогне да се справят по-добре в друга подобна ситуация.

Това е породено от факта, че компютърът има напълно различен начин да действие от мозъка – огромният брой неврони в главите ни постоянно се свързват по нови начини, като така се запаметяват нови спомени и умения. От друга страна е достатъчно един резистор да е свързан погрешно, за да не работи целия компютър. Факт е и невъзможността на компютъра да се самоусъвършенства.

Сериозен е и проблемът със „здравия разум“ – нещо, което всеки човек и всяко животно има – огромно количество от информация, която за нас изглежда очевидна и предвидима. Това са неща като:
• Водата е мокра;
• Родителите са по-възрастни от децата си;
• Животните не харесват болката;
• Предметите падат надолу;
• От въртенето на хората им се завива свят;
• Живите същества не могат да издържат при екстремни температури и др.

Дори играещите футбол роботи просто следват предварително зададена програма.

Няма програмиране, което да може да докаже тези истини. Ние ги научаваме още като деца – роботите не могат да направят това. На всичкото отгоре, обемът нужен за съхранение на толкова много информация би бил огромен. Един не много находчив проект в тази насока беше CYC. Започнал още през 1984 г., негова цел беше до 2007 г. да се кодират 100 милиона от тайните на здравия разум в една програма. Както при други подобни проекти този краен срок мина и замина, както и следващият и по-следващият… Все още роботите отстъпват по интелект и на хлебарките.

Общо взето, на всеки 20 години (че и по-често) се появява ентусиаст, който твърди, че след две десетилетия ще имаме интелигентни роботи в домовете си. Но когато този срок отмине, никой не излиза, за да признае грешката си.

Най-простият тест и същевременно препъни-камъкът за специалистите от областта на ИИ е тестът с разговора. Обикновен човек води два разговора на свободна тема. Без да вижда събеседника си, той говори с истински човек и с претендента за ИИ поотделно. „Изпитващият“ общува определен период от време с всеки от двамата. Претендентът за „изкуствен интелект“ се признава за такъв, ако в края на теста „изпитващият“ не може (или поне изпитва затруднение) да определи кой е роботът и кой е истинският човек.

Роботът Robonaut 2 е разработка на NASA и ще бъде използван там, където е твърде опасно за хората.

Дори най-простите неща могат да направят на пух и прах „интелигентността“ на всеки робот. Машините биха били безпомощни пред подобни въпроси и задачи:
• Какви животни предпочиташ – кучета или котки?
• Мислиш ли, че еди кой си е тъжен?
• Залепи този лист хартия, така че…
• Подреди книгите така, както ти прецениш.

Макар с ИИ да ни делят стотици, а може би и хиляди години, компютрите се развиват феноменално бързо, спазвайки закона на Мур (процесорната мощ се удвоява на всеки две години). Те навлизат във всички сфери на живота и дейността на човека и поемат много от неговата работа. Но трябва ли да се страхуваме от тях?

Моят отговор е не. Макар роботите да процъфтяват, те остават напълно зависими от хората, които боравят с тях. Всички роботи са напълно безпомощни извън сферата, за която са предназначени. Докато се придържат към програмите си и нямат способността да се учат и да мислят, роботите не могат да представляват никаква опасност за нас. Това, обаче, ще се промени в момента, в който машината получи възможността да взима самостоятелни решения и да мисли – дори трите закона на роботиката могат да бъдат отхвърлени поради някое грешно разсъждение, както се случва в „Аз – роботът“ например.

Суперкомпютърът Уотсън

От друга страна, доказателство за потенциална опасност са и последните действия на суперкомпютъра Watson на IBM. Наскоро той започна да псува! На въпрос на учен компютърът отговорил с „Bullshit“. Разбира се, този факт си има обяснение – машината използва огромни масиви от информация в Интернет, а основен източник на думи е urbandictionary.com. Нищо чудно, че все по-често компютърът започва да използва вулгарни думи и изрази. Добрата новина е, че един от учените, поддържащи Watson – Ерик Браун се е заел да почисти паметта му от неподходящ език. В крайна сметка, отново се оказва, че интересната ситуация е плод на механични изчисления и в нея няма грам разбиране.

Докато търсим опасността в роботите и в изкуствения интелект, истинската заплаха може би се крие в самите нас, в това, как и за какво можем да ги използваме и в това, дали можем да разберем, кога сме прекрачили границата…

Вижте какво още може да доведе до край на света в цялата поредица „Как ще свърши светът?“:
Част 1: Астероид
Част 2: Слънцето
Част 3: Големият срив
Част 4: Големият студ
Част 5: Извънземни
Част 6: Роботи
Част 7: Хората

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Разбира се, нищо от това не задължително да се случи. Както и с астероида. Но лично аз си мисля, че роботите с изкуствен интелект биха приличали прекалено много на хората. Затова допускам подобно развитие на нещата.
Впрочем, може и без да искат да доминират, да ни застрашават – не случайно съм посочил за пример „Аз – роботът“.

Петър Атанасов

Ще видите вие като тостерът ви възстане и започне да ви замерва с изгорели филийки, ще си казвате тогава „Ех, прави бяха хората едно време“, ама ще е късно 🙂

Grimalkin

Нали? – по-скоро, и както е редно, ако са ни равни или ни превъзхождат по интелигентност, просто биха искали да не бъдат доминирани. Но на значителна част от човечеството мисленето още дълго ще стои на ниво „щом не мога да го командвам, значи е заплаха и зло и трябва да го унищожа“ – за съжаление…

Петя Ивайлова
petia84

ако се изобретят домашни роботи, които вършат цялата домакинска работа, си взимам веднага! не съм сигурна, че ако роботите се сдобият с ИИ, някой ден въобще ще се превърнат в заплаха. Хората с най-мощен естествен интелект обикновено не са заплаха, и не са най-преуспелите в света, а и няма гаранция, че интелигентните роботи въобще ще поискат да доминират. 🙂