„Както горе, така и долу“ или въведение в алхимията

Ревю на „Както горе, така и долу“ от Мария Пеева

mapstareВнимание, внимание! „Както горе, така и долу“  заплашва стереотипите ви. Пригответе се за филм с доста богата и изненадваща тематика. Но първо се откажете от предразсъдъци.

Ако очаквате класически представител на жанра, този не е. Главната героиня, Скарлет Марлоу (Пердита Уийкс), е смела млада археоложка, която иска да завърши делото на баща си и е готова да заплати всяка цена, особено ако това ще докаже пред света, че той не е бил луд. Още от тук се усеща и вътрешният конфликт. Бенджи (Едуин Ходж) се съгласява да документира приключенията й, а с много чар и убедителност от нейна страна, към тях се присъединява и Джордж (Бен Фелдман), въпреки че дори и той не се е съмнявал, че ще я последва. Причината е добре познатият на всички Философски камък, а следите към него водят до катакомбите под Париж. Скарлет успява с изключителна решителност да убеди група французи, добре запознати с терена, да ги заведат до нужното място и всички заедно се отправят на мистичен куест под земята и приключенията им започват.

Най-вероятно ще забележите, че кадрите във филма са заснети с портативна камера. Лично според мен това е добро решение от страна на режисьора Джон Ерик Доудъл – пести пари за ефекти и до някаква степен дори добавя реализъм (при положение, че при експлозия участниците виждат по-скоро това, което handheld камерата представя). От друга страна, ако отидете с нагласата, че ще гледате хорър/психо-трилър, който ще ви изправи косите, то тогава не се надявайте на нищо зрелищно. Има интересни ефекти, но те залагат по-скоро на идеята, че подобно нещо изобщо би могло да се случи (*spoiler* например подът поглъща някого до половината и краката остават стърчащи.) Като добавим към това и елементите на мистика, страх и определено тези на наивно любопитство, сюжетът доста напомня на „Проклятието Блеър“ (Blair Witch Project). Реално филмът демонстрира много либерално отношение в глобален мащаб, тъй като отказва да се съобразява с каквито и да било правила и норми. Отказва да има и фундаментално нова идея и съответно сюжетът напомня не само на Blair Witch, но и на Хари Потър, Лара Крофт, Индиана Джоунс и много други.

ассблацк

Актьорската игра е добра, самите типажи са също толкова динамични, колкото и филмът и комбинацията е съвсем успешна, но и очакванията, които автоматично бихме имали за така заснет филм, не са твърде високи. От всички обрати няма и много поводи за демонстриране на актьорски умения, особено след като сценаристите (братята Дрю и Джон Ерик Доудъл – Карантина(2008)) са позапълнили текста с новобрански гатанки и факти, които Джордж с лекота превежда на английски в мерена реч. Оставяйки това настрана, съставът дава най-доброто от себе си и младежкият заряд със сигурност допринася към правдоподобността и въздействието на филма.

Заради изобилието от идеи няма как да се обърне по-цялостно внимание на никоя от тях по-детайлно. На моменти липсва дълбочина, но поне тематиката е съвсем достъпна, а за всеки, който се вълнува от духовно-мистични загадки, така или иначе интересното ще е как и къде те намират мястото си в сюжета. Същевременно идеите далеч не са плоски, защото основното предизвикателство, както към героите така и към зрителите, впоследствие се оказва, че е срещата и борбата с личностните страхове. Така поставен проблемът е общовалиден и с каквито и очаквания да се гледа, филмът успява да зададе въпроси, на които човек винаги се стреми да даде отговор.

 

БележникМоята оценка:
История – 4
Герои – 5
Режисура и ефекти – 4
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3.5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4.5
Фантастични елементи – 4
Липса на саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3.5

Общ успех: Мн. Добър (4.50)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |