Каквото горе, това и долу

Ревю на „Космос и душа” на Ричард Тарнас и издателство „Изток – Запад”

Ричард Тарнас

Ричард Тарнас

„Космос и душа – контурите на един нов светоглед” е обемна и трудна за осмисляне творба, която предлага на читателите си някои интересни теории за природата на света, астрологията, силата на съдбата. Трудът обединява понятия от астрологията и психологията, за да представи възможно най-детайлно тезата на автора, че заобикалящият ни свят не може да бъде разбран само с помощта на съвременната наука, която отрича всичко, неподлежащо на доказване със собствените й средства.

Авторът – Ричард Тарнас, е наясно, че трудът му ще бъде разкритикуван и отричан от ортодоксалните учени. Той разбира техния подход и методи на работа, но според него, те са ограничаващи и тесногръди. Тарнас не е съгласен с виждането на учените за астрологията като псевдонаука, рожба на примитивен и изостанал светоглед, който няма място в съвременния свят. Според него, много от критиките, отправяни към астрологията, са породени от неспособността на учените да я разберат правилно. Един популярен аргумент на критиците на астрологията може да бъде срещнат в много и разнообразни източници (статии, предавания и т.н.). А именно: научно доказан факт е, че планетите от Слънчевата система не оказват никакво измеримо влияние върху хората и въобще върху живота на Земята. В такъв случай с какво право астролозите твърдят, че тяхното подреждане може да стане причина за определени събития?

космос и душа корицаСпоред Тарнас, планетите не оказват влияние и не предизвикват събитията, които хороскопите предсказват, а по-скоро са индикатор за тяхното настъпване. Тоест – нещо се случва не защото определени планети са се подредили в небесата по определен начин, а по силата на някакво мистично съвпадение, когато планетите се подредят по този начин, на Земята са случват еднородни събития. Не става дума за причинно-следствена връзка, а за необясним феномен, който засега е отричан от официалната наука. Именно този феномен, свързващ историческите цикли с движението на небесните тела, е бил забелязан още в древността и е станал причина за създаването на астрологията.

Тезата на Ричард Тарнас е обоснована и интересна, личи си, че писателят е отделил изключително много време и енергия за осмислянето и доказването й. Разбира се, това, както и приложените доказателства, едва ли ще убедят учените и едва ли ще ги накарат да приемат астрологическите изчисления като реално средство за предсказване на бъдещето. Затова пък, изложените разсъждения могат да послужат за разширяване на мирогледа на читателя, могат да го накарат да се замисли за невидимите връзки между нещата в света, както на глобално, така и на индивидуално ниво.

Това, което днес изглежда мистично и необяснимо, след време може да намери своята научна обосновка. Може би  един ден бъдещите поколения ще разберат, че астрологичните принципи са част от една по-голяма истина за природата на света и че всички ние сме част от един невероятен механизъм, залегнал в самата същност на Вселената, в който всеки е свързан с всичко, и никой не е отделен/независим. Тук не става дума за биологична връзка, а за такава, която включва буквално всичко – от космическите катаклизми до ежедневните събития в един човешки живот. Тази взаимозависимост, наблюдавана и преценявана от хиляди астролози от древността насам, може да бъде използвана, както за да се прогнозира бъдещето, така и за да се предскажат основните черти на една личност, според положението на планетите в деня на раждането й.

А може би древните богове никога не са преставали да се месят в човешките дела?

А може би древните богове никога не са преставали да се месят в човешките дела?

Съществува сложна връзка между небесните тела, наблюдавани от древните астролози, и основните поведенчески и мисловни модели, заложени във всеки човек – донякъде тя може да бъде обяснена посредством така наречените архетипи. Архетипите, „открити” от Карл Юнг, намират своите съответствия в планетите, използвани от астрологията в древността и олицетворени от античните богове. Според една хипотеза, имената на небесните тела, известни на древните гърци – Слънцето, Луната и планетите до Сатурн включително, не са случайно избрани. Целта на тези имена не е да се угоди на някой бог, всъщност те са подбрани според природата на самата планета – както нейните особености (външен вид и движение – например Марс/Арес е червен – т.е гневен, а Меркурий/Хермес се движи бързо по небето), така и събитията, които са се случвали през определени исторически периоди, когато планетата е била в някакво положение спрямо останалите небесни тела. Естествено, новооткритите планети (Уран, Нептун и низвергнатият Плутон), имат по-скоро произволно подбрани имена, които невинаги отговарят на истинската им архетипна природа. Значението на архетипите е голямо, тъй като подкрепя теорията, че всички (ние, хората) сме донякъде еднакви и в нас се проявяват подобни мисловни и поведенчески модели, които оказват огромно влияние върху живота ни. Това, че архетипите на Юнг отговарят на космическите, познати в миналото, е интересно и ценно наблюдение, което заслужава внимание.

Ако искате да прочетете нещо интересно за синхроничността, трябва да се осведомите за Числото 23 ;)

Ако искате да прочетете нещо интересно за синхроничността, трябва да се осведомите за Числото 23 😉

Донякъде изненадващо е, че Ричард Тарнас успява да превърне още една концепция на известния психолог в доказателство за тезата си, че всичко е свързано и в реалността се проявяват едни и същи схеми/модели, които формират битието ни. Това е концепцията за синхроничността, която, макар и официално отречена от науката, е нещо, в което самият Юнг е вярвал. Какво всъщност е синхроничността – ако потърсите в интернет, ще откриете куп обяснения, които я свързват със силите на съдбата и най-различни доктрини на Ню Ейдж движението. Най-просто казано, синхроничността е поредица от подозрителни съвпадения, които се проявяват на различни нива както в рамките на цял един човешки живот, така и в съвсем малки периоди от време (като един ден или дори час).

Може например да се опитвате да си спомните заглавието на дадена песен, за която не сте се сещали отдавна, и малко по-късно да я чуете по радиото или нещо много по-материално – възможно е целият ви живот да е свързан с едни и същи цифри, които се появяват в личните ви документи, номера на колата, номера на банковата сметка и т.н.

Според Тарнас, това мистериозно явление може да се обясни чрез проявата на определени архетипни влияния в живота ни, които могат да бъдат проследени като се наблюдава движението на планетите, отговарящи на тези архетипи и тяхното взаимодействие. Разбира се, планетите не предизвикват съвпаденията, а ги ознаменуват, докато първоизточникът остава забулен в мистерия (може би просто живеем в Матрицата 😉 ). Интересно е, че колкото по-осъзнат и огласен е даден архетип, толкова по-силно се проявява той в живота на хората – например, архетипните влияния присъщи на външните планети (споменати по-горе), се проявяват с пълна сила едва след откриването им и „включването им” в Слънчевата система.

В последно време все по-сериозно се заговори за присъствието на още една планета в Слънчевата система - може би когато съществуването и бъде доказано, в човешките животи ще се прояви още един (полузабравен) архетип, който ще разтърси статуквото?

В последно време все по-сериозно се заговори за присъствието на още една планета в Слънчевата система – може би когато съществуването й бъде доказано, в човешките животи ще се прояви още един (полузабравен) архетип, който ще доведе до огромни промени?

За да докаже своите теории, писателят прилага огромно количество примери от историята на западната цивилизация. Според мен, именно тези безкрайни примери са един от главните недостатъци на „Космос и душа”, защото просто не е интересно да се чете изброяването и сравняването на различни години от човешката история, когато дадени планети са били в съвпад/конюнкция/квадрат и т.н. Може би за някой неортодоксален историк би било интересно, но не и за обикновения, неизкушен от историята или астрологията читател.  Поне за мен, книгата щеше да бъде много по-приятна за четене ако съдържаше по-малко примери/доказателства – хубаво е да има примери, но няколко стотин страници от тях са  в повече и водят до излишно разводняване на основната идея. Друго, което излишно утежнява четенето на творбата и вероятно я прави недостъпна за повечето читатели, е стилът на автора, който на места е прекалено сух и изпъстрен със сложни изрази и думи. Този стил сигурно се дължи на намерението му да създаде не обикновена астрологическа книга, а научен труд. Но, ако сме честни – съвременната наука едва ли скоро ще се пречупи и ще приеме на сериозно изложените от Ричард Тарнас концепции.

В крайна сметка, дали науката приема нещо или не, е от значение най-вече за самите учени. Никоя идея, концепция или теория не трябва да бъде заклеймявана, докато не се появят категорични доказателства за това, че тя е погрешна. За отворения ум възможността да изследва нещо ново и интересно е благодат. А, както алтернативните учени (или „учени”) обичат да напомнят – и Галилео Галилей някога е бил отречен и осмиван заради идеите си.  Вярно, че не всеки е Галилей и човек трябва да бъде критичен и скептичен, когато избира в какво да вярва, но и прекаленият скептицизъм вреди не по-малко от крайната наивност.

„Космос и душа” се опитва да хвърли светлина върху въпроси, които трудно могат да бъдат обяснени и които поне засега надхвърлят възможностите на човешкия разум. Макар и да има своите недостатъци, творбата е впечатляваща и въздействаща посвоему. Тя ни позволява да погледнем по нов начин на човешката история, а към края си дори ни дава възможност да надникнем в бъдещето. Прогнозите, за съжаление, не могат да бъдат детайлни, защото архетипите предполагат настъпването на определени категории събития, но не влияят на свободната воля и всеки път се проявяват по неочакван и различен начин. Все пак, в случай че ви е любопитно – живеем в епоха на напрежение и промени, които (вероятно) ще доведат до истинска революция на съзнанието, подобна на случилата се през Ренесанса. Дали ще погледнем сериозно на подобна прогноза е въпрос на личен избор, но никой не може да отрече, че живеем в една сложна и забулена в тайни Вселена, в която често малките, на пръв поглед незначителни неща, разтърсват света.

 

бележникМоята оценка:

Стил на писане – 4

Теми за размисъл – 6

Емоционален заряд – 4

Степен на оригиналност – 5

Старание на автора – 6

Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Мн. добър (5.17)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Съгласен съм за синхроничността, както и донякъде с идеята, че всичко е свързано, включително и съзнанията ни (това би обяснило защо тъкмо когато си мислиш за някого, когото не си виждал от 100 години, точно в този момент той ти звъни или го виждаш на улицата пред теб). Твърде много такива случаи има, за да е случайност и да не съществува синхроничност.

Само за астрологията не съм много сигурен, може би защото не съм достатъчно запознат, а и познанията ми са разводнени с псевдо-астролози и хороскопи, каквито и аз мога да седна да си съчиня със същия успех. Може би някой ден ще погледна какви примери е дал Ричард Тарнас в тази книга и доколко са убедителни.

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Малко ОТ – не знам защо официалната наука отрича синхроничността, след като е неоспорима – ето скорошен забавен пример за синхроничност между сериалите и реалността (и мен, защото съм го забелязала): На Разпети петък беше разпнат Кейн от Стоте, а на Великден възкръсна (вие-знаете-кой) от ГОТ – дали е случайност – да, случайност е, на продуцентите на тези сериали не им пука за Източното Православие и не са целили датите, и въпреки това, е много странна случайност.