1 коментар
kg2-r

Кървави ревюта, том ІІ

Клайв Баркър е сред иконите в хорър жанра – вижте дали втори том от неговите „Кървави книги“ оправдава очакванията, породени от репутацията му.

Ревюто ни за първи том на „Кървави книги“ от Клайв Баркър и ИК „Колибри“ не беше особено ласкаво. За щастие, втори том се представя доста по-добре.

Изображение с име: kg2Ще започна с една уговорка – Клайв Баркър не пише това, което аз разбирам като ужаси. За мен хорърът е жанр, който трябва да те напрегне, дори да те скове, да те уплаши, да те накара да се стряскаш от всички случайни шумове в къщата ти и да ти остави такова усещане, че да не можеш да заспиш поне 2 часа след прочитането или гледането на ужаса.

Разказите на Клайв Баркър не ме уплашиха. Дори бих казал, че, ако изключим корицата, редките брутализми и леко депресиращата обстановка в някои разкази, сборникът е съвсем безобиден. Може би това се дължи на епохата – в България те излизат 20 години след дебюта си в САЩ. Дори тогава да са били страшни, днес, след всичко направено в жанра и всички изтъркани клишета, няма как да бъдат такива. Но се съмнявам, че и тогава са били кой знае колко смущаващи.

Ценното обаче е друго – Клайв Баркър е отличен психолог. Макар да се водят хорър, разказите в „Кървави книги“ са много повече психологически, отколкото ужасяващи. Главните герои са изключително разнообразни – мъже и жени, млади и стари, егоисти и алтруисти, плашливи и смели… Всички са описани брилянтно, почти няма и ред, в който да си помислиш, че някой от тях не е реалистичен (говорим за хората, а не за чудовищата – на чудовищата им е позволено да са нереалистични). Баркър вероятно дълго е обмислял и премислял идеите си, преди да ги реализира черно на бяло – всичко е изпипано и изследвано в дълбочина. На такъв психолог може само да му се направи поклон.

Прави впечатление разнообразието не само от типове герои, но и от локации – Баркър не се ограничава с един град или държава, а разхожда читателя из САЩ и Европа. Многоликостта на сборника се допълва и от различните мотиви, използвани във всеки разказ, та дори и от различните им стилове – за всеки разказ според съдържанието, идеята и атмосферата му.

Изображение с име: clive_barker_23psdresized1
Клайв Баркър

Именно на психологията залага първият разказ – „Ужас“. Става дума за студенти по философия, един от които има наистина нездрав интерес към страха. Неговата харизма на духовен лидер му осигурява последователи и жертви, чиито уплах да изследва докато ги мъчи, но в крайна сметка всичко му се връща. Подбуждат се интересни теми за размисъл, а именно какво ни кара да четем ужаси, защо чуждият ужас така ни влече и вълнува? Дали това се дължи на чудовище, скрито вътре в нас, или пък е подсъзнателен зов за помощ? За съжаление, мотивът за мъчител и полудяла жертва, която му го връща, вече ни е до болка познат, а и именно в „Ужас“ са изключенията от горната хвалба за реалистичните герои. Това е най-слабият разказ от петте – Добър (4+).

Вторият разказ, „Адска надпревара“, е с доста по-интересна идея. На пръв поглед съвсем обикновен маратон в Лондон, благотворително надбягване с известни олимпийци, които просто искат да се докажат. Оказва се обаче много повече – всъщност, този маратон се провежда на всеки 100 години, а част от състезателите са демони. Ако някой от тях спечели, то ще настъпи краят на света. Ако спечели човек – Земята ще се запази поне до следващия път. Борбата ще бъде на живот и смърт (и то доста кървава такава), а на състезателите не се препоръчва да поглеждат назад – ако го направят, душите им ще бъдат засмукани към пъкъла. „Адска надпревара“ е най-близкият до моето разбиране за хорър от петте разказа, наистина опъващо нервите четиво с прекрасен финал – Отличен (6).

Изображение с име: kurvavi knigi tom 1
Ако том 2 ви е харесал, пробвайте и том 1. По наше мнение той е по-слаб, но пак става.

В средата е „Джаклин Ес – последна воля и завещание“. Става дума за обикновена омъжена жена, която изведнъж открива, че има способността да командва и променя плът с ума си. Първото убийство става съвсем случайно – докато Джаклин се нервира, жертвата се разплува и разпарчетосва. Следващия път тя вече подозира за дарбата си, но още не е сигурна и просто се пробва – ако стане. То взима, че става, а накрая тя се превръща в хладнокръвен убиец. Поразителна е трансформацията на главната героиня. Тя започва от плаха домакиня и постепенно придобива самочувствието на полубогиня. Интересен е начинът, по който тя опознава и възприема силата си. Вместо да се тръшка и да плаче, тя вижда в силата си възможност да си върне на мъжете за всичко, което са й причинили, и веднага я сграбчва. След като смачква съпруга си с мисъл, тя преминава на други мъже в търсене на истинска любов и уроци за контролиране на властта си. Но дори и смъртоносната сила на Джаклин Ес не й носи търсеното щастие. Много интересен разказ с типичен фантастичен елемент, изследван много добре психологически – Отличен (6-).

В четвъртия разказ, „Кожите на бащите“, малко Аризонско градче се сблъсква с уродливи гиганти, които преди време са изнасилили и забременили местна жена. Селската простотия се изправя срещу чудовищните изроди в почти епична битка, която, разбира се, не завършва добре за човешката страна. Оказва се, че уродите не са просто чудовища от пъкъла, а наши древни предци, с които отдавна не се разбираме. Тук отново проблемът е по-скоро времето, в което стигам до този разказ – мотивът вече е използван в редица филми, включително и един от по-слабите епизоди на „Досиетата Х“, така че не можем да разчитаме на изненада. Въпреки това разказът е интересен и става за четене – Мн. добър (4.50).

Сборникът завършва с „Нови убийства на улица „Морг“. Там има и заигравка с разказ на Едгар Алън По, „Убийства на улица „Морг“, в който гениалният детектив Ш. Огюст Дюпен разкрива, че убиецът е избягал орангутан. Главният герой в „продължението“ на Баркър е 73-годишен старец, чиято младост е минала в Париж. Той е разказвал на приятелите си, че дядо му е брат на истинския Ш. Огюст Дюпен. Днес един от тях е подсъдим за брутално убийство със същия почерк. Историята се повтаря (макар и първата да не е истинска) и убиецът отново се оказва орангутан – но не какъв да е, а… ще прочетете. От психологическа гледна точка, този разказ е най-силен (но пък е най-слаб откъм ужаси). Главните герои те карат да се замислиш колко бързо си отива младостта и колко опасна може да бъде една шега-фантазия, ако повлияе на неправилния човек. Всичко това в истински депресиращата атмосфера на Париж през зимата и цялостното безразличие на обикновените хора към трагедиите около тях. Страхотен разказ, макар и опорочен според мен от маймуната-убиец – елемент, който няма как да ме уплаши, ако толкова много ме дразни – Мн. добър (5).

И така:

Изображение с име: Кървави ревюта, том ІІМоята оценка:
История – 5,10 (средно аритметично от оценките след всеки абзац)
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 4+
Степен на оригиналност – 4-
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Мн. Добър (5.19)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата