КОЙ създаде Пришълеца?!

Ревю на филма „Пришълецът: Завет“, по кината от 19 май.

Въпреки че се смята за класика, първият Alien няма кой знае колко богат сюжет. Той обаче е много сполучлив космически хорър с иновативни идеи и затова остава в историята на киното. Вторият филм, Aliens, е обогатен със страхотен и скъпо струващ екшън, който донякъде запазва тези елементи, но с наблягането на шумните експлозии практически мести поредицата в друг жанр. Предисторията, Prometheus, пробва в трети жанр – философския, макар и не особено успешно.

Време е за Alien: Covenant – продължение на „Прометей“, тоест втори филм от предисторията на „Пришълеца“. Той комбинира елементи и от трите поджанра, но за разлика от предшественика си – много по-сполучливо. След странната маркетингова кампания ще ви успокоя, че Скот отговаря на много от належащите въпроси – кой, как и (донякъде) защо създава ксеноморфите и какво става с Дейвид и Елизабет Шоу след като пристигат на планетата на Инженерите. Аз няма да ви дам отговора, отчасти защото трейлърите и клиповете сами ви го казват, отчасти защото искам да ви стимулирам да гледате филма, който въпреки някои ярки недостатъци определено си заслужава.

Основата на историята вече ви е ясна – група космически колонизатори попадат на планета, където се срещат с пришълец (в случая неоморф, ксеноморфът идва по-късно), който ги избива брутално. Повече подробности за продукцията и сюжета можете да прочетете в ПР-материалите от разпространителя на филма. Няколко неща обаче са в плюс на „Пришълецът: Завет“, в сравнение с повечето други филми в поредицата.

Първо, направен е сравнително добър опит да се изследват по-дълбоко героите и така смъртта на някои от тях да е по-изненадваща и да носи по-голяма тежест, отколкото в стандартния хорър. Дори началото е доста трогателно, а взаимодействието между двата андроида, Дейвид и Уолтър, е направо наслада за душата. Не си спомням на други андроиди от поредицата да е придавана толкова дълбочина. Разбира се, тук помага и талантът на Майкъл Фасбендър, който прави една от ролите на живота си. Неговите части са най-сериозният плюс на този филм и вероятно това, заради което бихте го изгледали втори път.

Второ, действието започва почти веднага – повествованието създава напрежение, което се натрупва и продължава до последната сцена. Не си мислете, че ще има един час скучни разговори и насилени шеги между актьори, които нямат никаква химия помежду си, само за да се минат някакви задължителни изисквания на сценарното писане, преди да се стигне до клането. Филмът ни хвърля в дълбокото от раз, и то без да омаловажава героите. „Лудия Макс: Пътят на яростта“ доказа, че задълбочени персонажи могат да се изграждат и чрез екшън, освен чрез битови сцени и диалози, „Пришълецът: Завет“ го потвърждава. Разбира се, историята тук е много по-богата, отколкото в примера на Джордж Милър.

Трето, което е най-неочакваното, този шести филм от поредицата повдига интересни теми за размисъл, както и показва няколко сцени, които дълго ще помните – не заради хвърчащи черва, а заради трудни и драматични избори, които героите правят. Избори на живот и смърт, някои със съдбоносно значение за цели цивилизации (или поне видове, които, кой знае, може би някой ден също ще са способни да развият цивилизация?), които ще ви накарат да се замислите за вселената извън човека и тази вътре в него. Същевременно, философията не отнема много от хоръра и екшъна – Ридли Скот е уцелил баланса перфектно.

За съжаление, има и някои ярки минуси, които все пак не позволяват на „Пришълецът: Завет“ да се издигне над средното ниво за поредицата. Те са предимно на повествователно ниво – твърде много моменти изглеждат недообмислени, мързеливо написани или просто са недостоверни, но удобни за историята. Не искам да задълбавам, за да не издавам спойлери (не че се случва нещо особено непредвидимо), но цялото бедствие, до което се стига, можеше да бъде избегнато ако само една от милионите грешки на персонажите не беше допусната. Финалната битка пък е излишно разрушителна, не по стечение на обстоятелствата, а по избор на героите… Или по-точно, за да се повторят някои от елементите на първите филми, които се смятат за задължителни и може би докарващи до носталгия.

Хората в този филм са изключително дразнещи със своята тъпота. Единствено имитаторката на Рипли – Даниелс, проявява здрав разум, и то само на моменти. Всички останали са практически безмозъчни. Някои са просто егоистични дебили, които биха затрили маса хора, за да се изтъкнат. Други изпадат в неконтролируема разрушителна паника още при първия знак за проблем. Нито един не се сети да спазва някакви протоколи за карантина в който и да е момент, никой не помисли, че може би има някакви предварително зададени параметри на мисията, които имат смисъл, или пък че не е добра идея да се рискуват животите на 2000 души, за да се спасят евентуално петима. Минава се и през задължителната атмосферна буря, сякаш не може да се заобиколи или да се изчака два часа. Честно казано, ако този екипаж е най-компетентният от двете хиляди души на борда, то представям си какви имбецили са останалите колонизатори и въобще в какво се е превърнало човечеството на бъдещето. Да бяха дали кораба на десетима съвременни обитатели на Столипиново за екипаж, щяха да се държат по-компетентно и да имат повече шанс да оцелеят. Но да кажем, че ако сте минали през предишните пет филма, то малоумните хора едва ли ще ви притеснят повече от нормалното в шестия. А и да не забравяме, че тук изненадващо интересни са андроидите – майната им на хората, майната им на Инженерите.

Въпреки недостатъците, смятам, че „Пришълецът: Завет“ си заслужава гледането, особено ако сте фенове на поредицата. Дори и да не сте, нито един от филмите досега не е задължителен – най-много да изгледате този пролог, за да разберете малко по-добре кои са Дейвид и Елизабет Шоу, но и това да не направите, пак не е фатално. Важното е, че филмът е на ниво, а Ридли Скот сякаш се връща във форма. Чакаме следващия!

Моята оценка:
История – 4+
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.10)

2 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Ще направим някой ден, вероятно за през лятото.

Христо Луфчев

Ще направите ли ревю на новата предистория на „Лабиринтът“- „Кодът на болестта“?