Комикс ревю: Archeologists of Shadows

Религия, хардкор стиймпънк, фентъзи, научна фантастика и напрежение в един пакет на увлекателен разказ и удивителен арт.

В SciFi.bg рядко ще видите да се споменава нещо за комикси, освен ако не става дума за филм по комикс. Дойде време обаче да направим изключение… Преди време с нас се свързаха създателите на Archeologists of Shadows. Творбата ни завладя с невероятно красивите си илюстрации и смел фантастичен сюжет. Комиксите обаче не са ни слабост и не разбираме почти нищо от тях. Ето защо решихме, вместо да се излагаме с невежество, да възложим ревюто на специалист. Спряхме се на Божидар Савов от сайта за комикси insaneaddiction.tk. Ако комиксите, супергероите и филмите с тях са ви интересни, разгледайте този сайт – ще видите, че не сте сами.

Ще започнем с няколко картини от комикса, за да разберете какво ни накара да обърнем внимание на Archeologists of Shadows, а след това ще ви представим и самото ревю.

Мина немалко време от последното ми комикс ревю, така че, надявайки се да не съм се разсъхнал толкова, колкото подозирам, ще хвана първи том на Archeologists of Shadows за рогата и ще се постарая ви го представя с няколко думи възможно най-обективно.

Бекграундът на Archeologists Of Shadows, по-скоро графична новела, отколкото комикс, включва пет години разработка, проектиране и развитие на нестандартен sci-fi свят, който е въведен чрез иновативен стил рисунък, роден в перфектна симбиоза между моливи, фотография, фотоманипулация и скулптуриране. Леярите на живота, който е развит в AoS, са испанците Лара Фуентес и Патрисио Клари, а проектът е реализиран благодарение на американското издателство Septagon Studios още през 2011-та година. Мини-томчето се състои от четири глави и бонус арт материал, събрани в сто страници.

Историята на новелата всмуква читателя в стиймънк фантастична реалност, където еволюцията и може би лудостта на едно човечество принуждава всяко органично същество да се механизира. Авторитарният режим, задвижващ механизмите на новоизграждащата се технологична общност, е вселил идеята, че този ход е искрената воля на Боговете и вървенето против закона им и непокорството по принцип водят до жестоки наказания.

В каквато и ситуация човек да въведе подобен сценарий, резултатът винаги би бил следният – една или повече бунтуващи се не-овци. Именно такива са и главните протагонисти Аликс и Балтимо, чийто живот е протекъл на безпосочен парен локомотив в непрестанен опит да скрият непълната си механизация от властите. Уви, и двамата дори не подозират, че целият Ад ще се излее на плещите им и ще ги въвлече в нещо толкова мащабно, че ще ги отведе не само извън пътуващия им дом, но и в чужди реалности.

Като цяло повествованието се крепи на скеле с впечатляващи идея и концепция, което започва тихо и леко неубедително, но завършва с несъмнено силен финал, който е ключът за купуваема поредица. Нещото, което най ме впечатли, бе преплитането на религия, хардкор стиймпънк, фентъзи, научна фантастика и напрежение в един пакет. Разказът на Лара Фуентес ме грабна с тази си оригиналност, но за жалост на моменти ме разочарова с някои пробойни в завършения образ на творбата. А именно плоските едностранни персонажи, които не бяха развити по никакъв начин. Лично аз не се почувствах близък с тях и тяхната съдба, защото разказът моментално ме хвърли в действието без да представя Аликс и Балтимо по някакъв особен начин. Тяхната липса на емоция (може би желан ефект?) води до липса на настроение и душа на самия комикс, които за мен са приоритет при четене. Предполагам, разбира се, че този дефект няма да остане непроменен в процеса на разказване, но щеше да бъде хубаво, ако поне частично беше предотвратен в пилотния том.

Друго нещо, което ме озадачи, бе прекалено рязкото преминаване от сцена в сцена. Заради него историята се накъсваше твърде често, а липсата на плавност разсейва и нарушава структурата на четивото. Както казах, обаче, новелата завършва с любопитен финал и се обзалагам, че горепосочените грешки ще бъдат отстранени в предстоящи томове. А и те стават маловажни формалности, имайки предвид феноменалните илюстрации на Патрицио.

Артът несъмнено е нещото, което най-силно привлича погледите към Archeologists of Shadows с нестандартния си и детайлен стил. Както самият художник заявява, стилът му се е зародил във Photoshop при колажиране на снимани произволни метални предмети (кранчета на мивки, тръби, душ-слушалки) и определено е радост за окото. Не бих казал, че е перфектен, защото на моменти (предимно при дневни сцени) издиша, но мога да заявя, че е най-силният аспект на AoS. Да не говорим за последните петдесетина страници, които биха зарадвали всеки начинаещ художник, тъй като в тях Патрицио демонстрира тайните зад своите техники, безброй скици и други удоволствия.

И така, в общи линии това са плюсовете и минусите, които успях да открия. Като цяло Archeologists of Shadows ми хареса, но за пет-годишен проект като че ли се нуждаеше от по-силен пилотен брой. С удоволствие бих прочел следващия том, тъй като съм любопитен до къде ще стигне разказът и колко би се развила поредицата. Надявам се да съм изчерпал темата и да съм задоволил интереса ви поне малко. Ако все още не сте прочели Archeologists of Shadows може да го закупите по предостатъчно начини от личния сайт на комикса aoscomic.septagonstudios.com/, където освен това може да проучите всичко за проекта и авторите.

Дали съм прав в преценките си, оставям сами да прецените.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |