Константин спира окончателно

Сериалът „Константин“ беше проблемен проект с неясно бъдеще от самото си начало и остана такъв чак до края, който се проточи доста дълго. Първо NBC реши да съкрати дебютния сезон от 22 на 13 епизода, оставяйки си отворена вратичка за подновяване. До такова обаче не се стигна и се повдигна въпроса за продажба на правата на друг канал – например Syfy или CW. Много известни лица заявиха публична подкрепа за сериала, с което надеждите за подновяване се увеличиха. Вече обаче е ясно, че всички надежди са мъртви – CW няма да закупи правата, а актьорите и екипът зад кадър са освободени от договорите си. Constantine окончателно е спрян.

Трябва да се признае, че сериалът имаше своите качества и основания да се надява на продължение. Сценаристите постепенно напипаха правилния път и качеството на всеки следващ епизод е по-голямо от това на предишния. Мат Раян постепенно става все по-уверен в ролята си, а атмосферата се смрачава и доближава до тази от комиксите. Последното идва и от факта, че всички, замесени в проекта, са фенове на графичните новели с титулярния герой и са отдадени на правилното му адаптиране към малкия екран. Не може да се отрече, че почитателите на сериала, както сред публиката, така и сред звездите, бяха доста гласовити, а такава фен база не се печели лесно.

Какво обаче не достигна на проекта? Като начало – ясна концепция. Това е проблем на ефирните телевизии в САЩ от край време и причина те все по-трудно да правят хитове, оставащи във времето. Самите продуценти си признаха, че просто са решили да яхнат вълната на успешните напоследък комиксови сериали, без много да си дават зор. Всичко това си личи – идеята за това какво трябва да представлява сериалът и каква да бъде основната му сюжетна линия се избистря някъде към средата му, докато първите епизоди започват нещо неясно и го зарязват в нищото. Има голяма разлика и между атмосферата и концепцията на първия епизод и тези на следващите. Ако нещо в пилотната серия куца и задължително трябва да се промени, по-добре да се направи нова такава, отколкото да се излъчват незавършени продукти и да се изменят в движение.

Личи си и че продуцентите не са били много наясно към каква публика се целят. По принцип, ефирните телевизии като NBC са предпочитани от по-възрастните зрители, докато тийнейджърите и младежите се насочват към кабеларките и такива с платен абонамент, където сериалите и идеите са много по-смели. Но тъй като комиксовите сериали жънат успехи по малките канали, NBC са решили, че не би било проблем и те да се възползват със свой проект, но насочен към типичните им зрители. Така се оказва, че по-възрастните не харесват „Константин“ просто защото комиксите не са популярни сред тях, а голяма част от феновете на графичните новели не харесват притъпената адаптация. Постепенно сценаристите се ориентират към вторите, но вече е късно, защото голяма част от тях са се отказали да гледат още в началото.

Накрая се оказва, че дори и да е гласовита фен базата, само нейното качество не е достатъчно, за да плаща сметките – трябва и количество. Докато Constantine с мъка събираше по 3 милиона зрители на епизод, Grimm продължава да прави рейтинг от по 5 милиона. Дори и да са по-мълчаливи, те пускат телевизорите си, гледат рекламните паузи и така заработват още серии. Не говорим изобщо за сравнения с The Walking Dead, които събират по над 15 милиона зрители на екран, без дори да са по ефирна телевизия. Големите канали напоследък страдат все повече от ограниченията, налагани от масовостта им. Докато преди ефирните телевизии имаха гарантирани милиони зрители само заради достъпността си, днес тази достъпност ги кара да бъдат плахи, неуверени, да работят не за креативност, а за комерсиалност, и да не показват кръв, секс, насилие или неподходящо за деца съдържание. Така отливът става още по-голям.

В крайна сметка, „Константин“ доказа, че комиксовите сериали не са недосегаеми. Вероятно е рано да се говори за умора и пренасищане със супергерои (макар че този момент неизбежно приближава), но рано или късно всяка мода отминава и колкото повече недообмислени проекти се реализират, толкова по-бързо идва краят. Може би това ще подейства отрезвително на следващите, които решат да адаптират комикс за телевизията просто защото могат, а не защото разполагат с нещо наистина добро като идея.

Все пак, феновете на героя Константин не бива да губят надежда – той е достатъчно популярен, за да се появи на друго място, по друг начин и с друг актьор. DC вселената тепърва се развива, както на малкия, така и на големия екран, така че нищо чудно след някоя и друга година арогантният пушач да пробва отново.