kpdl7f

Сериалът Twin Peaks на Дейвид Линч (и Марк Фрост, когото често забравяме) се смята за един от най-култовите, създавани някога. Той е толкова странен и извънземен, че оценките за него се колебаят между „Най-великия шедьовър, създаван някога“ и „Най-прехвалената най-голяма тъпотия в историята“. Определено, тази продукция не е за всекиго. Ако обичате да има ясен сюжет, мистерии с отговори, нормално темпо на развитие и други елементи, които обикновено се смятат за задължителни, не ги търсете тук. Дейвид Линч не твори заради вас, той твори заради себе си и остава верен на своята визия. Марк Фрост не смята да отговаря на вашите въпроси или очаквания. Най-малко пък в „Туин Пийкс: Завръщането“, което чакахме 26 години.

https://www.youtube.com/watch?v=vsdRG0mJj-w

Ще избегна обобщаването на сюжета, защото схващането му очевидно е последната грижа на сценаристите. Идеята е не той да бъде ясен и удобен за преразказване, а загадъчен и отворен – така, че всеки да си го интерпретира сам. Къде е Одри Хорн? Кой е полуразложеният в ареста на Туин Пийкс? Защо Купър прекара 13 епизода като малоумен дебил? Кой сънува? Има купища теории из интернет – моята любима е (СПОЙЛЕРИ!!), че Туин Пийкс съществува в паралелна реалност, Черната ложа и останалите шантави места също са отделни, но го има и нашия свят, с истинските Моника Белучи, Били Зейн и собственичка на къщата на Лора Палмър, като всички от време на време се преплитат. Повече за нея тук.

Със сигурност Линч и Фрост имат някакъв замисъл за основата на сюжета. Едва ли просто се напушват и после пресъздават халюцинациите си, въпреки че през повечето време изглежда именно така. Даже е похвално, че немалка част от сюжетните линии на този измъчен сезон все пак намират завършека си в предпоследната серия, което е доста задоволително за изтормозените от безкрайните импресии и идиотии на Дъги зрители, които се надяваха да получат добър завършек на всичко. Но пък и със сигурност има страшно много елементи, които не означават нищо, не водят доникъде и са излишна баластра към същината на историята. В ретроспекция, идеята на телевизията да съкрати броя епизоди, заради която Линч и Showtime се скараха жестоко и забавиха продукцията, явно е била съвсем на място, но уви.

Докато съм все още на позитивна вълна, нека похваля Линч и за всички шантави и сюрреалистични сцени. Като цяло прекарахме достатъчно време в Черната ложа и на други места извън нашето измерение. Осми епизод беше впечатляващ и приковаващ вниманието, макар и много от показаното в него да остана без обяснение. Моменти като разговорите с дървото, махането на лицето на Сара Палмър, танцът на Одри и прескачането в бялата стая с огледалото, връщането на Купър в миналото и др. са пленителни, макар и да не очаквам да разбера какво означават. Важното е, че подтикват към размисли и впечатляват. И е страхотно, че Линч избягва компютърните ефекти, а когато ги използва, гледа да го прави в стила на сериала, както си беше преди 26 години.

Въпреки това, често сюрреализмът идва прекалено, а липсата на обяснения или поне подсказки дразни. Разбира се, това е лично мое мнение, изказано заради моите вкусове и никой не ме е карал да гледам докрай, нито пък искам да споря с екзалтираните фенове, които виждат във всеки кадър от „Туин Пийкс“ висше майстроство на киното и телевизията, преплетено с възвишени философски трактати и вселенски истини. Но го казвам, за да имате едно наум, ако досега не сте се докосвали изобщо до този сериал. И в този аспект трети сезон отговаряше напълно на предните два. Ако се мислите за фенове на „Туин Пийкс“, но не сте харесали „Завръщането“, защото е твърде отнесено, бавно и напушеняшко, значи вие изобщо не сте фенове и нямате никакви реални спомени от едновремешните епизоди. Това завръщане беше най-истинското и близкото до оригинала от всички рибуути и възраждания на сериали през последните години.

Най-големият ми проблем обаче не е горепосоченото, а неописуемо мудното темпо. Всеки епизод изобилства от сцени, в които абсолютно нищо не се случва, но пък продължават сякаш с часове. Цялото нещо се развива като в един много бавен сън, в който умът ви се рее и блуждае, а вие нямате контрол над него. Което има логика предвид сюжета, но прави гледането тежко и неприятно.

Много хора казват, че в „Туин Пийкс“ не е важно какво се случва и какво иска да каже авторът, а е важно вие как се чувствате докато го гледате. Е, аз се чувствах като през 9-тия час на 12-часова работна смяна. Редките шантави сцени и още по-редките моменти, в които изглеждаше сякаш се задава нещо важно, някое разкритие, събуждаха любопитството ми, но всичко останало го убиваше и ме караше да съжалявам, че изобщо съм се захванал.

Ако се върнем на сънищата, самият сериал е доста приспивен. Съжалявам, но ако за вас да гледате разточителни сцени на хора, седящи в кресла, е вълнуващо, за мен не е. Ако малоумията на Дъги или Анди и Люси ви карат да се превивате от смях, за мен това е хумор на ниво „Шоуто на канала“ или „Комиците“, тоест, не е хумор. И всички анализи от типа на „О, това е невероятен шедьовър, гледаме създаването на класика, която ще е по-голяма от „Илиада“, и всичко друго по телевизията бледнее“ ме карат да се сещам за ето тази сцена от един друг сериал:

Да, разбирам, че не сте виждали скоро друго такова нещо, но нека не се превъзнасяме. Наясно съм и че са ви липсвали актьорите от старите серии, но да кажете „О, това са най-брилянтните актьори на всички времена“ въз основа на сцена от пет минути, в четири от които актьорът ходи по пътеката, боядисва лопати или пък седи и зяпа в една точка, е малко прекалено. Най-абсурдни пък са ми твърденията, че Дейвид Линч много обичал персонажите си и се отнасял с голямо уважение към тях. Мда, и затова от 760 минути сезон, на персонажите от старите серии са отделени около стотина. Но, както казах, „Туин Пийкс“ не е за всеки, а аз не съм истински критик, така че вероятно просто не разбирам за какво става дума. Признайте си обаче, че ако друг, а не Линч, беше направил точно този сезон, или пък ако това се казваше не „Туин Пийкс“ а друго яче, то критиката щеше да е унищожителна, а броят зрители да започне да клони към нула още след петия-шестия епизод.

Лошото е, че на повечето серии дори не успявах да заспивам както трябва. Започва десет-минутен кадър на Кайл Маклахлън, ходещ в тъмнина и тишина, аз се унасям, задрямвам и неизвестно колко минути по-късно епизодът прескача на някой крясък или пък на шумните бълнувания на онзи с лопатите, чийто смисъл така и не улових. Стряскам се и се събуждам колкото да тресна екрана на лаптопа и да се напсувам наум, а на другата вечер превъртам по-досадните неща, пускам следващия епизод и преживяването се повтаря. Впрочем, това е похват, с който гледах и старите серии, особено пилотната. В никакъв случай не си ги пускайте ако ще ги гледате отдалеч и няма да можете да превъртате скучните моменти. Не ми вярвате, защото вашите спомени са различни? Изгледайте пак пилотната серия – първият половин час от нея е отделен на реакциите на ВСИЧКИ на смъртта на Лора Палмър. Простете ми, ако ценя времето си и гледам ревовете на всеки отделен герой за 2 минути с превъртане, вместо за половин час, както е предвидено. Но пак се връщаме на това, че вероятно аз просто не разбирам висшето изкуство и имам плебейски вкус за неща с развиващ се сюжет, а не за космически майстори като Линч.

Обикновено ревютата се дават с препоръки дали да гледате нещо или не – въпреки хейтът по-горе, в никакъв случай не мога да ви кажа да не гледате „Туин Пийкс“. Определено става дума за провокативен сериал, който е способен да ви впечатли и да грабне вниманието ви. Също и да ви заплюе в лицето ако си позволите да очаквате нещо от него или да ви прецака съня за седмици напред (не защото е толкова страшен, а по гореописания метод). Ще ви накара да се почувствате тъпи, защото ще ви бомбардира с герои по начин, който предполага, че трябва да знаете за кого и за какво става дума, въпреки че не си спомняте нещо или сте го изтървали. Спокойно, не сте тъпи и не сте заспали прекалено рано – героите наистина се появяват от нищото и отиват пак там, това им е целта.

Не съжалявам (прекалено), че изгледах целия трети сезон докрай. Въпреки трудностите, въпреки откровено дразнещите сцени, имаше достатъчно моменти, които да оправдаят времето ми. Но, честно казано, не искам четвърти сезон. Линч явно няма намерение да развива вече зачекнатите идеи, ще иска само да ни бомбардира с нови. Те отново ще са крайно недоразвити или откровено скучни (или пък прекалено висши за лаическата ми персона), така че нямам интерес да се подлагам на тях. Но ако вие сте по-отворени към сюрреализма от мен, дайте шанс на Линч (не само „Туин Пийкс“, той е правил и много други неща с подобно усещане) и се отдайте на дешифриране на пъзелите или пък на просто любуване на лудостта му. Само не се превъзнасяйте прекалено.

Моята оценка:
История – r;d.rjdudld
Герои – ijfjr[rrlieiuw’kr
Режисура, ефекти и актьорска игра – koiyerpoc,grodpsmdmf-oc.hfleokdjf’ud
Eлементи на изненада – jwumfkeeof/,e
Теми за размисъл – keic;ofijdjc’kflcplrtekpdodhrf[eks
Емоционален заряд – nc,,,,,,,,
Фантастични елементи – .wofijjdekdmax
Саундтрак – icyrsudjfeokfl,e;e
Старание на екипа – m,eomf.dhd;q’eidieijd,d.r
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – le,krbekflelrkdhryer;d

Обща оценка: Мистериозен (Х.YY)