Кръвта вода не става

Ревю на филма Assassin’s Creed, по кината от 30 декември.

Доживяхме да видим още един чакан с нетърпение филм – Assassin’s Creed, или „Орденът на асасините“ както можеха да го преведат у нас по примера на книжната поредица. Той вече върви предпремиерно по някои кина, а официално излиза на 30 декември. Естествено, по емблематичната игра на Ubisoft е. Въпреки че не съм играл игрите, идеята ми звучи интересно, а шокиращите нередности в трейлъра не ми повлияха особено и затова отидох да го гледам с високи очаквания. Оказва се, че трейлърите са предали усещането от филма много добре… Ето за какво говоря:

95% от нещата в този трейлър изглеждат обещаващо – битки, готина лаборатория, страхотно визуално представяне на миналото (но в стила на играта), интересна концепция, много добър инструментал на саундтрака… и после започва рап, който може и да не представлява повече от 5% от трейлъра, но проваля цялостното усещане като за 65%. По същия начин филмът е през повечето време страхотен, дори през първата и втората третина ме държа на ръба на седалката от напрежение, но има няколко неща, включително финала, които в крайна сметка ме изкараха от киното с апатична физиономия и объркани чувства за гледаното.

В света на Assassin’s Creed воюват два ордена, около които практически се върти цивилизацията – Тамплиерите и Асасините. Тамплиерите искат да покорят света като елиминират свободната воля на хората, а асасините са елитни убийци, посветени на борбата за запазването й. Двете фракции съществуват от векове, манипулирайки в сянка човешката история. Тамплиерите определено са по-силни, организирани и добре финансирани, но пък асасините са почти неуловими и страшно ефективни като единици, донякъде заради фанатичната си отдаденост на каузата, разбира се и заради ненадминатите си бойни умения. Една от основните цели на тамплиерите е да намери Ябълката на Еден – инструмент, в който Господ (или древна цивилизация) е скрил генетичния код на хората, и по-специално генът на свободната воля и агресията. Последният, в чието притежание е била мистериозната сфера, е асасинът Агилар, който умело я е скрил още през ХV век, когато следите й са изгубени.

За щастие на тамплиерите, те са разработили страхотната машина Анимус, която може да извлича скритите в гените спомени на предците на човека. Така те проследяват съвременните потомци на асасините и отключват заровените в тях знания. Процесът обърква умовете им, смесвайки днешните личности с едновремешните им предци, опасен е за здравето, но е необходим за извличане на информация (а и изглежда яко). Анимус е хем необходимият инструмент за намиране на легендарната Ябълка, хем машината, която практически възражда Ордена на асасините от мъртвите.

Агилар и любимата му обичат труднодостъпните места.

Всичко това откриваме през очите на Калъм Линч (няма го в игрите), изигран от Майкъл Фасбендър. Той е осъден на смърт убиец, но потеклото му (Агилар е негов претец) го прави интересен за Тамплиерите. Попадайки в мистериозната корпорация Абстерго Индъстрис, той не знае какво се случва и на кого да се довери, но постепенно ще открие купища интересни неща за миналото си, за да направи съдбовен избор.

Признавам си, че отначало концепцията не ми звучеше съвсем добре (каква тръпка ще има за историята в миналото, щом знаем че героят там е оцелял, за да направи дете), но е реализирана отлично на екран. Анимус размятква Фасбендър из пространството, а холограми около него прожектират спомените му. Съспенс има както в сцените от настоящето, така и тези от миналото (които ми се ще да бяха малко повече и не така грубо прекъсвани). Може да се каже, че историята има няколко пласта, всеки от които е интересен сам по себе си, а заедно правят още повече.

Повдигат се и много интересни въпроси – доколко предците ти определят настоящето ти и как да се примириш или пребориш с това. Много ми хареса моралната сивота на филма – няма очевидно добри срещу очевидно лоши, защото главният уж добър герой е убиец (ако бяха задълбочили развитието му и бяха показали убийството, за което е осъден на смърт, щеше да бъде още по-силен образ), а лошите се стремят да постигнат световен мир. Нещо повече, те вече са изцедили докрай повечето асасински потомци в Абстерго, но не ги убиват, а продължават да си ги гледат, въпреки осъзнаването им и съпротивлението ми – ненужен хуманен акт за уж зла организация (лично аз виждам в това плюс и тема за размисъл, но може и да е било просто необходима за сюжета недомислица).

София Рикин изглежда искрено загрижена за добруването на подопечните си.

От време на време има и социален коментар – главната тамплиерка, например, не е убедена, че си заслужава да се пилеят пари за проекта Анимус и търсенето на митичната ябълка, след като организацията им до голяма степен е постигнала целите си – религията не е успяла да потисне свободната воля за вечни времена, но сега изглежда, че консуматорската култура ще го направи. Процесът на Калъм към себеосъзнаването е изключително интересен, на моменти заплашва да го подлуди. С влизането в Анимус неговият прародител Агилар „се събужда“ в кръвта му, което води до любопитни последици. Въобще, много неща в историята и концепцията ми харесаха и заради тях давам палец нагоре.

Има обаче и фрапантни пропуски, които дразнят ужасно. Например, въпросната Ябълка на Еден е абсолютна измишльотина – всичко останало може и да изглежда достатъчно достоверно, за да си затворя очите, но специално тя е ненужен фентъзи елемент в иначе научнофантастична история. Екшънът е красив, но на моменти странен – асасините бягат от централен площад, обградени от лоши, и никой не успява да ги хване. След това започват да тичат с емблематичните си и уникални паркур номера по сградите и изведнъж се оказва, че от всеки ъгъл, врата и прозорец, изскачат стражи. Те уж не умеят паркур – как са се качили там? Да не би Инквизитора да има войници на всеки балкон и всяка фасада? Голям проблем за мен беше финалът – всичко води към една голяма битка и зрелищно събитие, но изфирясва в претупан край без особен смисъл (и да знаете, още има съвременни пазачи, които стрелят не с пистолети, а с арбалети!).

Но най-голямата дупка, най-фрустриращото разочарование беше така нареченият „скок на вярата“. Ще трябва малко да ви спойлна в този абзац, но намирам за нужно да знаете какво ви очаква, ако ще гледате Assassin’s Creed. Това е елемент от игрите, който всички фенове чакаха с нетърпение да видят реализиран на голям екран. Нещо повече, силно се набляга на него и в трейлъра – по едно време в екшъна Агилар скача от висока сграда, за да избяга от преследвачите си. Следват секунди на напрегнато свободно падане, героят лети надолу, публиката с нетърпение очаква да види как ще се справи героят с тази невъзможна ситуация и… споменът прекъсва, а в следващия отрязък Агилар и любимата му са готови за нови битки, без да са понесли грам щета. Как са оцелели, остава мистерия. Какво точно е скокът на вярата – не знам за игрите, но във филма не се разбира. По всички физически закони, двамата трябва да са разпльокани на улицата, но не са. Толкоз по въпроса.

Героите са интересни по замисъл, но не са достатъчно добре развити – дори Калъм можеше да има малко повече. Групата асасини, която се формира около него, изглежда сякаш има потенциал, но нищо не се разбира за тяхното минало, още по-малко за предците им. Двамата лоши, баща и дъщеря Рикин, имат интересни отношения и мотиви, но така и не се задълбава в тях, като и те допринасят за объркания финал. Агилар и любимата му в миналото имат трогателни и сложни взаимоотношения, но ги виждаме предимно в екшън сцени, а не такива, които да развият персонажите им. И все пак, и на героите ще дам сравнително добра оценка – въпреки нереализирания потенциал, личи си, че такъв има.

Визията на филма… уж са инвестирани немалко пари, но май не са похарчени добре, защото на моменти изглежда по-евтино, отколкото би трябвало. Има страхотни бойни сцени на открито, които са грандиозни по замисъл, но поради безпаричие се прикриват от пушилка – я нещо ще гори и пуши, я ще се вдигне пясък, който да скрие всичко, за да прикрие допуснатите от бързане несъвършенства. Има и някаква птица, която прелита по половин час между сцените, без да има връзка със сюжета или да изпълнява замислената си визуална функция. На моменти пък сцените нарочно са размазани, което може да ви накара да помислите, че 3D-очилата ви са дефектни – но проблемът няма да е във вашия телевизор. През останалото време са в мазето на лабораторията, което леко навява асоциации с декорите на сериалите на Syfy. Иначе ръкопашните боеве са супер, Анимус – още повече, а сцените в миналото са въодушевяващи. Смесването на миналото и настоящето е направено въздействащо чрез добър монтаж и държи в напрежение. Тоест, и в този аспект си личат красив замисъл и много потенциал, но с големи пропуски.

Саундтракът е като в трейлъра – през повечето време е добър, отлично подпомага напрегнатите сцени, но има и 2-3 неподходящи озвучавания (например, след първата сцена от Средновековието започва умряла рок песен…), заради които свалям оценката на това перо с две единици.

Ако сте изчели цялото ревю дотук – поздравления! Отдавна филм не е провокирал толкова емоции и впечатления в мен, затова се получи по-дълго. Ужасно много ме е яд за нещата, които не са се получили в Assassin’s Creed, не толкова заради самите тях, колкото заради тези, които са станали не просто добре, а великолепно. Към средата на филма, знаейки вече, че повечето критици дават негативни оценки, но завладян от ставащото на екрана, си представях как ще напиша ревю със заглавие „Някой да асасне снобарските критици“. В последствие обаче видях за какво става дума и минах на по-скромното „Кръвта вода не става“. То е не просто препратка към сюжета, а и намек, че явно филмите-адаптации на видеоигри просто не щат и не щат да станат хубави и Assassin’s Creed няма да е заглавието, което да вдигне проклятието. Явно от такова тесто е замесен, че към момента няма как жанрът да надскочи себе си, докато не се появят режисьори и сценаристи с любов както към оригиналния материал, така и към доброто кино и добрия вкус.

Въпреки това, както казах, давам палец нагоре, просто снижете очакванията си. Много аспекти от Assassin’s Creed си струват и заради тях си заслужава да отделите внимание на филма. Може би ако сте фенове на игрите ще оцените нещата по-добре от мен – все пак вие сте целевата му група. Краят е оставен отворен за продължение, каквото се надявам да видим. Дали пък там нещата няма да станат по-добре?

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (5.10)

8 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Аз покрай филма подхванах първата игра, но нещо не ме кефи. Нито историята е на ниво, нито допълнителните мисии имат смисъл, а и компютъра ми може би е твърде стар, за да я подкарва както трябва, защото на приличната графика се задъхва, а на лошата изглежда ужасно. Не знам дали ще я доиграя.

e01

Най-накрая и аз се изгледах филма, по принцип съм фен на игрите (въпреки, че така и не изиграх първата част). Та… един стегнат коментар

Не ми хареса:
* че асасините измираха много бързо, за малко да се разплача като умря асасинката (в играта са по-корави)
* че „боса“ беше много силен
* екшъна ми беше малко (въпреки, че като за филм сякаш беше достатъчен)
* прекалената мистерия около артефактите и Анимуса (ако не си запознат с историята на играта, доста трудно ще се ориентираш какво и защо се случва)
* нищо не се разбра за извънземните и артефактите

Хареса ми:
* ръката която въртеше Линч (приятно допълнение, седенето на лежанка от играта винаги ми се е струвало леко кофти)
* екшъна и паркура беше на ниво
* провиденията бяха интересен елемент
* скока на вярата беше добре направен, всъщност показаха само два такива, но втория беше въздействащ с камата която хвърли

@Миро и в игрите има доста мисии които включват игра в сегашно време, и като Ецио и като Дезмънд, ако си спомняш на Блек Флаг имаше доста продължително обикаляне с един таблет

Добър беше филма, но много набързо се случваха някои неща, дори като се прибрах реших да пробвам да започна да доиграя първата част.

Отказах се, дървената графика и бъговете ме пребориха 😀

Миро

Аз също останах разочарован, не беше зле, но определено не му се изкефих. На мен лично най- кофти впечетление ми остави факта, че основно действието се случва в наши дни, което е противоречие с реалността в игрите…. Агилар изобщо не можахме да го упознаем, кой е, какъв е, едно голямо НИЩО, освен че е доста способен асасин който е живял през 15 век и се бори с тогавашните тамплиери…. всичко друго е нищо. Основно в игрите действието е именно в историческото минало на асасина който е „седнал“ в Анимус, прочем тази версия във филма хич не ми допадна, не видях смисъл от тез Матрица елементи, можеше да му сложат един виртуален шлем и пак същия ефект 😉

Или пък да вземат вече да спрат да правят филми по игри – ако никога не се получава достатъчно добре, значи смисълът да продължават да ни засипват с провали се губи… Не че беше голям провал, де. Филма (поне по мое мнение) си е страхотен комплимент към геймърите… само че историята е пресъздадена зле, персонажите – също. Наистина грам съчувствие не предизвикват.
Саундтракът, между другото, не знам на какво помогна повече – на напрегнатите сцени, или да ми докара главоболие, защото 95% от филма беше съпроводен с музика, често някакви ниски тонове, които ми внушаваха чувството, че се случват някакви епични неща… а главния герой всъщност си халюцинираше… или казваше че е гладен… или се хранеше… Наистина не се опитвам да вбеся върлите фенове, просто така мисля ?.

SargoS

Ubisoft казаха, че основната функция на филма е да популяризира франчайза и д запознае нова аудитория с него. Така че това си е рекламен клип за 140млн$ нищо повече. Жжалко защото историята, героите и като цяло вселената на игрите е страхотна. За съжаление за пореден път се доказа че в холивуд нямат правилната формула за пренасянето на игрите на големия екран ( не че книгите по асасинс крийд не са подобен провал). Остава да чакаме до следващия опит и да стискаме палци някой да намери начин да направи класен филм по игра…

Петя Ивайлова

Вече и аз го изгледах, не съм фен на играта, но пък харесвам Фасбендър 🙂 Ами, не съм във възторг – екшънът е добре, но сюжетът е твърде малко. Героите, както пише и в ревюто, са зле развити – общо взето за никой не ми пукаше до самия край…Да не говорим, че идеологията и на двете враждуващи страни ми е чужда, така че ми беше трудно да приема каузата на когото и да било присърце…

рин

Брей @infi сега само заради теб ще гледам филма… играл съм 1, имам мисля още 2 асасина (бляк флаг и 2 и май и 3ката може да имам), но така и не станах фен… но виж само заради краткото ти ревю-коментар ще го гледам (мислех да го пропусна, ама щом си казал, че си се смазал) 🙂

infi
infi

Депресирах се, всички изгледаха филма преди мен, аз чинно си изчаках премиерата, а те предпремиерно – примадони. Е аз реших да затворя кино годината с последната прожекция в киното. Няма нищо по хубаво да свършиш една година както си я почнал – на кино.

Аз съм голям фен на играта, влезнах киното с идеята да гледам филм, но получих перфектната игра на 7 метров екран(мисля) и dolby surround звук. Така се правят филми по игри, тази година имаше два много успешни пробива за филмите по компютърни игри. Направени за феновете, истинските фенове на тези игри, но достатъчно добри да се харесат и на филмовите фенове. Защото този филм имаше много за показване и на обикновения кино фен, който си няма идея за игрите. Търсех през цялото време търсех, нещо да не ми хареса, за да кажа играта все пак е по-хубава, но не намерих. Това е първия филм който надгражда играта като се придържа максимално към основните и елементи. Прави реални всички неща от машината „Анимус“ до шибания скок във вода в който за да се омекоти удара преди това е хвърлен нож който прави канал, е няма такава епична сцена. Марион Котияр беше чудесна, а Фасбендър няма да го коментирам, тук виж ми лепнали хомо етикет, но истинската звезда във филма беше Ариана Лабед страхотна асасинка е. Въобще всичко в този филм беше върха, първия филм който за мен е по-хубав от играта, защото пресъздава максимално нейната атмосфера и я надгражда. Warcraft просто не успя да мине играта, но там беше мисия невъзможна. Искрено се надявам и двата филма да получат своите заслужени продължения.