8 коментара
assassins creed r

Кръвта вода не става

Ревю на филма Assassin’s Creed, по кината от 30 декември.

Доживяхме да видим още един чакан с нетърпение филм – Assassin’s Creed, или „Орденът на асасините“ както можеха да го преведат у нас по примера на книжната поредица. Той вече върви предпремиерно по някои кина, а официално излиза на 30 декември. Естествено, по емблематичната игра на Ubisoft е. Въпреки че не съм играл игрите, идеята ми звучи интересно, а шокиращите нередности в трейлъра не ми повлияха особено и затова отидох да го гледам с високи очаквания. Оказва се, че трейлърите са предали усещането от филма много добре… Ето за какво говоря:

Бутон за зареждане на YouTube видео

95% от нещата в този трейлър изглеждат обещаващо – битки, готина лаборатория, страхотно визуално представяне на миналото (но в стила на играта), интересна концепция, много добър инструментал на саундтрака… и после започва рап, който може и да не представлява повече от 5% от трейлъра, но проваля цялостното усещане като за 65%. По същия начин филмът е през повечето време страхотен, дори през първата и втората третина ме държа на ръба на седалката от напрежение, но има няколко неща, включително финала, които в крайна сметка ме изкараха от киното с апатична физиономия и объркани чувства за гледаното.

В света на Assassin’s Creed воюват два ордена, около които практически се върти цивилизацията – Тамплиерите и Асасините. Тамплиерите искат да покорят света като елиминират свободната воля на хората, а асасините са елитни убийци, посветени на борбата за запазването й. Двете фракции съществуват от векове, манипулирайки в сянка човешката история. Тамплиерите определено са по-силни, организирани и добре финансирани, но пък асасините са почти неуловими и страшно ефективни като единици, донякъде заради фанатичната си отдаденост на каузата, разбира се и заради ненадминатите си бойни умения. Една от основните цели на тамплиерите е да намери Ябълката на Еден – инструмент, в който Господ (или древна цивилизация) е скрил генетичния код на хората, и по-специално генът на свободната воля и агресията. Последният, в чието притежание е била мистериозната сфера, е асасинът Агилар, който умело я е скрил още през ХV век, когато следите й са изгубени.

За щастие на тамплиерите, те са разработили страхотната машина Анимус, която може да извлича скритите в гените спомени на предците на човека. Така те проследяват съвременните потомци на асасините и отключват заровените в тях знания. Процесът обърква умовете им, смесвайки днешните личности с едновремешните им предци, опасен е за здравето, но е необходим за извличане на информация (а и изглежда яко). Анимус е хем необходимият инструмент за намиране на легендарната Ябълка, хем машината, която практически възражда Ордена на асасините от мъртвите.

Изображение с име:
Агилар и любимата му обичат труднодостъпните места.

Всичко това откриваме през очите на Калъм Линч (няма го в игрите), изигран от Майкъл Фасбендър. Той е осъден на смърт убиец, но потеклото му (Агилар е негов претец) го прави интересен за Тамплиерите. Попадайки в мистериозната корпорация Абстерго Индъстрис, той не знае какво се случва и на кого да се довери, но постепенно ще открие купища интересни неща за миналото си, за да направи съдбовен избор.

Признавам си, че отначало концепцията не ми звучеше съвсем добре (каква тръпка ще има за историята в миналото, щом знаем че героят там е оцелял, за да направи дете), но е реализирана отлично на екран. Анимус размятква Фасбендър из пространството, а холограми около него прожектират спомените му. Съспенс има както в сцените от настоящето, така и тези от миналото (които ми се ще да бяха малко повече и не така грубо прекъсвани). Може да се каже, че историята има няколко пласта, всеки от които е интересен сам по себе си, а заедно правят още повече.

Повдигат се и много интересни въпроси – доколко предците ти определят настоящето ти и как да се примириш или пребориш с това. Много ми хареса моралната сивота на филма – няма очевидно добри срещу очевидно лоши, защото главният уж добър герой е убиец (ако бяха задълбочили развитието му и бяха показали убийството, за което е осъден на смърт, щеше да бъде още по-силен образ), а лошите се стремят да постигнат световен мир. Нещо повече, те вече са изцедили докрай повечето асасински потомци в Абстерго, но не ги убиват, а продължават да си ги гледат, въпреки осъзнаването им и съпротивлението ми – ненужен хуманен акт за уж зла организация (лично аз виждам в това плюс и тема за размисъл, но може и да е било просто необходима за сюжета недомислица).

Изображение с име: DF-05144.tif
София Рикин изглежда искрено загрижена за добруването на подопечните си.

От време на време има и социален коментар – главната тамплиерка, например, не е убедена, че си заслужава да се пилеят пари за проекта Анимус и търсенето на митичната ябълка, след като организацията им до голяма степен е постигнала целите си – религията не е успяла да потисне свободната воля за вечни времена, но сега изглежда, че консуматорската култура ще го направи. Процесът на Калъм към себеосъзнаването е изключително интересен, на моменти заплашва да го подлуди. С влизането в Анимус неговият прародител Агилар „се събужда“ в кръвта му, което води до любопитни последици. Въобще, много неща в историята и концепцията ми харесаха и заради тях давам палец нагоре.

Има обаче и фрапантни пропуски, които дразнят ужасно. Например, въпросната Ябълка на Еден е абсолютна измишльотина – всичко останало може и да изглежда достатъчно достоверно, за да си затворя очите, но специално тя е ненужен фентъзи елемент в иначе научнофантастична история. Екшънът е красив, но на моменти странен – асасините бягат от централен площад, обградени от лоши, и никой не успява да ги хване. След това започват да тичат с емблематичните си и уникални паркур номера по сградите и изведнъж се оказва, че от всеки ъгъл, врата и прозорец, изскачат стражи. Те уж не умеят паркур – как са се качили там? Да не би Инквизитора да има войници на всеки балкон и всяка фасада? Голям проблем за мен беше финалът – всичко води към една голяма битка и зрелищно събитие, но изфирясва в претупан край без особен смисъл (и да знаете, още има съвременни пазачи, които стрелят не с пистолети, а с арбалети!).

Но най-голямата дупка, най-фрустриращото разочарование беше така нареченият „скок на вярата“. Ще трябва малко да ви спойлна в този абзац, но намирам за нужно да знаете какво ви очаква, ако ще гледате Assassin’s Creed. Това е елемент от игрите, който всички фенове чакаха с нетърпение да видят реализиран на голям екран. Нещо повече, силно се набляга на него и в трейлъра – по едно време в екшъна Агилар скача от висока сграда, за да избяга от преследвачите си. Следват секунди на напрегнато свободно падане, героят лети надолу, публиката с нетърпение очаква да види как ще се справи героят с тази невъзможна ситуация и… споменът прекъсва, а в следващия отрязък Агилар и любимата му са готови за нови битки, без да са понесли грам щета. Как са оцелели, остава мистерия. Какво точно е скокът на вярата – не знам за игрите, но във филма не се разбира. По всички физически закони, двамата трябва да са разпльокани на улицата, но не са. Толкоз по въпроса.

Изображение с име: DF-02558_rgb

Героите са интересни по замисъл, но не са достатъчно добре развити – дори Калъм можеше да има малко повече. Групата асасини, която се формира около него, изглежда сякаш има потенциал, но нищо не се разбира за тяхното минало, още по-малко за предците им. Двамата лоши, баща и дъщеря Рикин, имат интересни отношения и мотиви, но така и не се задълбава в тях, като и те допринасят за объркания финал. Агилар и любимата му в миналото имат трогателни и сложни взаимоотношения, но ги виждаме предимно в екшън сцени, а не такива, които да развият персонажите им. И все пак, и на героите ще дам сравнително добра оценка – въпреки нереализирания потенциал, личи си, че такъв има.

Визията на филма… уж са инвестирани немалко пари, но май не са похарчени добре, защото на моменти изглежда по-евтино, отколкото би трябвало. Има страхотни бойни сцени на открито, които са грандиозни по замисъл, но поради безпаричие се прикриват от пушилка – я нещо ще гори и пуши, я ще се вдигне пясък, който да скрие всичко, за да прикрие допуснатите от бързане несъвършенства. Има и някаква птица, която прелита по половин час между сцените, без да има връзка със сюжета или да изпълнява замислената си визуална функция. На моменти пък сцените нарочно са размазани, което може да ви накара да помислите, че 3D-очилата ви са дефектни – но проблемът няма да е във вашия телевизор. През останалото време са в мазето на лабораторията, което леко навява асоциации с декорите на сериалите на Syfy. Иначе ръкопашните боеве са супер, Анимус – още повече, а сцените в миналото са въодушевяващи. Смесването на миналото и настоящето е направено въздействащо чрез добър монтаж и държи в напрежение. Тоест, и в този аспект си личат красив замисъл и много потенциал, но с големи пропуски.

Изображение с име:

Саундтракът е като в трейлъра – през повечето време е добър, отлично подпомага напрегнатите сцени, но има и 2-3 неподходящи озвучавания (например, след първата сцена от Средновековието започва умряла рок песен…), заради които свалям оценката на това перо с две единици.

Ако сте изчели цялото ревю дотук – поздравления! Отдавна филм не е провокирал толкова емоции и впечатления в мен, затова се получи по-дълго. Ужасно много ме е яд за нещата, които не са се получили в Assassin’s Creed, не толкова заради самите тях, колкото заради тези, които са станали не просто добре, а великолепно. Към средата на филма, знаейки вече, че повечето критици дават негативни оценки, но завладян от ставащото на екрана, си представях как ще напиша ревю със заглавие „Някой да асасне снобарските критици“. В последствие обаче видях за какво става дума и минах на по-скромното „Кръвта вода не става“. То е не просто препратка към сюжета, а и намек, че явно филмите-адаптации на видеоигри просто не щат и не щат да станат хубави и Assassin’s Creed няма да е заглавието, което да вдигне проклятието. Явно от такова тесто е замесен, че към момента няма как жанрът да надскочи себе си, докато не се появят режисьори и сценаристи с любов както към оригиналния материал, така и към доброто кино и добрия вкус.

Въпреки това, както казах, давам палец нагоре, просто снижете очакванията си. Много аспекти от Assassin’s Creed си струват и заради тях си заслужава да отделите внимание на филма. Може би ако сте фенове на игрите ще оцените нещата по-добре от мен – все пак вие сте целевата му група. Краят е оставен отворен за продължение, каквото се надявам да видим. Дали пък там нещата няма да станат по-добре?

Изображение с име: бележникМоята оценка:
История – 5+
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Мн. добър (5.10)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата