Кристофър Прийст преобръща света ни

Ревю на „Преобърнатият свят“ от Кристофър Прийст без спойлери, колкото и да е трудно

Вероятно не сте чували за издателство „Август“, но това е защото те са се профилирали в издаването на детска литература. „Преобърнатият свят“ е първият фантастичен роман, който излиза от печатницата им. Но началото определено е обещаващо. Дали наистина е сред 100-те най-добри фантастични романа на ХХ век и кой е съставял тази класация, всъщност не е важно. Важното е, че книгата наистина си заслужава да се прочете.

Кристофър Прийст изгражда целия си роман върху една идея. За да я разберете, ще е добре да поназнайвате малко от математиката и, по-конкретно, елементарна аналитична геометрия. Но нека това не плаши тези от вас, които са я мразели в червата си – най-важното е да имате въображение и логическо мислене. Е, ако нямате нито едно от трите, може би книгата наистина няма да ви хареса и ще ви се стори безсмислена измишльотина. По-добре отворете „Здрач“ или направо сменете жанра. При всички положения, „Преобърнатият свят“ се чете най-добре, когато имате време, за да можете да обмислите и да си представите прочетеното. И пак, въпреки че Прийст обяснява доста подробно нещата и почти не оставя противоречия в света си, някои моменти си остават неразбираеми или просто логически невъзможни (правя разлика между попринцип невъзможни и логически невъзможни. Логически невъзможните са невъзможни, дори ако приемем попринцип невъзможното, върху което се градят, за възможно и вярно). Не бих искал да давам примери, защото иначе трябва да навляза по-дълбоко в материята и да ви разваля удоволствието от това да я прочетете сами и сами да откриете и да си обясните преобърнатия свят. За тези от вас, които са по-слаби по математика, мога само набързо да покажа и обясня долната графика. Ако я схванете (или вече сте я учили и я помните), то ще имате нужната основа, за да схванете и книгата.

Това е реципрочната графика, както я наричат в книгата, или y = 1/x. Добре ще е да я запомните. Ако тя се завърти на 360 градуса по оста y, то ще се получи интересно тяло - диск с безкрайно голям радиус и безкрайно високи издатини в центъра.

Но стига съм говорил неразбираеми общи приказки. Както се повтаря в цялата книга, най-добре е сами да изпитате и възприемете всичко, а не някой да ви го обяснява. На този принцип се гради цялото устройство на обществото в града Земя. Този град не е много голям, дървен е и доста западнал (нищо, че на корицата е огромен, стоманен и свръх-модерен), пътува по четири релси (нищо, че на корицата е само една) на север. Релсите са всъщност много къси и затова се налага участъците, по които вече е минал градът, да се демонтират и монтират обратно пред него. От това вечно движение зависи оцеляването на всичките му жители, защото то успява да го придържа максимално близо до Оптимума. Какво е Оптимумът, ще разбирате малко по малко, заедно с главния герой Хелуърд Ман. При настъпването на пълнолетието му и вкарването му в Гилдията на Изследователите на бъдещето, той се въвлича в дейностите по поддръжката на живота и местенето на града и малко по малко се запознава със света, в който живеят. Първите 100 страници от книгата не казват почти нищо, просто отбелязват някои от странните моменти на този свят, както и че липсата на всякаква информация за обикновените граждани води до известно недоволство. В следващите 100 Хелуърд придобива обща представа за Вселената им, а до края на книгата се появява нова информация, която разтърсва всичко из основи. Всъщност, историята е сама по себе си интересна, но не е нещо особено – тя е просто построена така, че да позволи великолепната идея да се разгръща малко по малко и, отново малко по малко, да предизвиква интелекта на читателя. Това е всичко, което мога да кажа, без да издам твърде много – колкото и да се дразнех на излишните тайни, сякаш безсмислено разтягащи действието в началото на книгата, сега разбирам защо всъщност са необходими. Тогава смятах, че това е най-обикновен трик за постигане на повече страници, които да разтеглят идеята до цял роман. Но всъщност, наистина по този начин тя се възприема най-добре.

Макар и очевидно стара, тази английска корица е по-подходяща за този роман

Героите пък съвсем не са нещо особено. Кристофър Прийст не гради романа си върху историите и душевните терзания на героите, те му служат единствено, за да предаде идеята си. Цялата книга е написана всъщност доста дистанциращо от тях. Читателят е въвлечен в преобърнатия свят, но само като наблюдател, без да се идентифицира с никого от тях. За съжаление, центрирането върху героите е по-модерна черта и не можем да се сърдим на Кристофър Прийст, че ги е попренебрегнал преди почти 40 години, когато е писал книгата (за сметка на това, книгата показва изненадваща, според мен, за времето си сексуална освободеност). Всъщност романът покрива една доста голяма част от живота на Ман – в началото той навършва пълнолетие и става чирак, а в края е вече мъж на зряла възраст. Всичко това в 300 страници. И все пак, аз лично не бих се разсърдил на още около стотина страници обем, които да ме занимаят повече както с главния герой, така и със второстепенните, но не просто с външните им действия, а с характерите им, личностите им, това, което ги отличава от себеподобните им. Така щяхме хем да имаме гениална идея, която да завладее въображението ни, хем интересни герои, за които да тръпнем. Нещо като в „Корпорация безсмъртие“ на Робърт Шекли, например. Но на Прийст му е простено, защото идеята е наистина достатъчно завладяваща и книгата се справя добре и без да се концентрира твърде много върху героите.

Стилът на писане също е леко сухарски и спомага за това читателят да се чувства дистанциран страничен наблюдател. Когато героят разказва, се чувстваме сякаш сме се заприказвали с някой самотен чичко в парка, когото никога повече няма да видим, и той е започнал да ни разправя история от далечното си минало. Може да се заинтригуваме от случките и мислите, които предизвикват в нас, но реално няма много да ни пука за чичката, баща му, жена му, любовниците му и хората, които е срещнал. Все пак Прийст е направил похвален опит да разнообрази повествованието. Романът е разделен на 5 части. В първа, трета и пета разказвачът е самият Хелуърд. Във втора главният герой продължава да е той, но разказвачът е невидим. Същият невидим разказвач описва историята на Елизабет Хан в четвърта част – тя е жената, която накрая носи промяната в устройството на целия град. Това деление и прескачане от разказвач на разказвач не ни сближава особено с героите, но е добре дошло разнообразие. Има обаче какво да се желае от редакцията по превода – на места има печатни грешки, липсващи думи или неясни изречения. Рядкост са, но аз обръщам внимание на детайлите.

Авторът дава автографи на конвенция в САЩ.

Огромният бонус на книгата, породен от великолепната идея, превръщаща романа в класическа научна фантастика, е това, че тя разчита на интелигентни и отдадени читатели. Тя не поражда философски теми за размисъл, които да направят връзка с нашия свят, но въпреки това мисълта ви ще работи през цялото време, докато четете, дори и в паузите и след края. Преобърнатият свят се гради на една идея, но тя води след себе си неизброими и невъобразими последици, които не могат да се схванат ако просто плъзгате поглед по страниците. Една-единствена идея, която създава абсолютно нов и непознат свят, тепърва отворен за изследване от читателя. Краят на книгата, макар и не чак толкова неочакван, колкото гласи един от цитатите на корицата, е отворен и също предизвиква мисълта.

Като цяло, може да се каже, че книгата има някакъв хитов потенциал. „Август“ са се постарали да изтъкнат най-положителните неща, казани за нея, а всеки роман, номиниран за Хюго заслужава да му се обърне внимание. Можеха да се постараят повече откъм редакция и изчистване на печатните грешки, както и откъм корица, прави впечатление и че не се говори много за книгата в интернет. Но всичко това е нормално и като за първи опит в жанра, „Август“ се представят доста добре. Самата книга, въпреки възрастта си, е достатъчно добра, за да бъде добре продавана, независимо как е промотирана. Вярвам, че „Преобърнатият свят“ ще им донесе достатъчно позитиви, за да продължат с издаването на качествена фантастика.

Обща оценка:

История – (6)
Герои – (5-)
Стил на писане – (5)
Неочаквани обрати – (5.50)
Теми за размисъл – (6+)
Фантастични елементи – (6+)
Степен на оригиналност – (6)
Старание на автора – (6-)
Маркетинг и промоция на книгата – (4+)
Хитов потенциал – (5-)

Обща оценка: Мн. Добър (5.45)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |