Куест в гората

Ревю на романа „Внезапно бягство от действителността и други мизерии” на Ларш Васа Юхансон и издателство „Бард“

Как бихте постъпили, ако катастрофирате насред гората и босоного десетгодишно момиченце ви помоли да му помогнете с брането на букет за Еньовден? Предполагам, че повечето хора биха се поинтересували какво прави детето само в гората (в ранни зори), къде са родителите му, защо е босо, има ли нужда от помощ (освен за цветята) и други подобни неща… Този тип загриженост и мнително поведение биха могли да ви костват живота, ако гората е не коя да е, а шведският национален парк Тиведен, в който се развива голяма част от действието в романа „Внезапно бягство от действителността и други мизерии” на Ларш Васа Юхансон. А споменатото момиченце е не просто заблудено дете, а зъл горски дух, който наказва със Смъртоносно проклятие всеки, който пренебрегне молбата му и откаже да набере букета от седем различни цветя/билки…

Но нека започна отначало – главният герой в романа е професионалният фокусник Антон, който още преди срещата със злия горски дух, е един доста нещастен, депресиран и провален човек. Кариерата му не върви, но и не може да се каже, че той е положил каквото и да било старание, за да постигне професионален  успех; личният му живот е в задънена улица, а перспективите за бъдещето му са доста мрачни. Както ще разберем в хода на романа, Антон не е лош човек, но е мрънкало (от типа хора, които все са недоволни и имат специални изисквания към обслужващия персонал, където и да отидат), а и е ужасно затворен, което му пречи да създаде стабилна емоционална връзка с хората около себе си (дори с родителите си). Поведението на героя често е дразнещо и няма нищо чудно в това, че предизвиква отрицателни реакции у околните. Причината за неговата негативна нагласа към света е изяснена в поредица ретроспективни епизоди. Накратко – тя се корени в огромната му завист към някогашния му най-добър приятел Себастиан, който е преуспял фокусник, и съпругата му Шарлота (изявяваща се като „красива асистентка”), която е била първата любов на Антон. Двамата не са предизвикали тази завист, нито пък са направили нещо, за да я подхранят, но самият Антон е успял да създаде такава огромна вътрешна драма, прераснала в депресия и перманентно раздразнение, че сам е блокирал всичките си шансове за успех – дори за нормален живот.  Една катастрофа в националния парк Тиведен, както и срещата със злия дух с вид на момиченце, заплашва да сложи трагичен край на този и без това безрадостен живот. И така – след като получава предложението да бере цветя и безцеремонно отказва с обичайната хаплива забележка, Антон е прокълнат да бъде сполетяван от все по-големи и неприятни инциденти, които ще направят живота му толкова непоносим, че той самият ще почувства нуждата да сложи край на всичко.

Изглед от Тиведен

За щастие, злочестият герой попада на Грета и Гунар от „народа на Тиведен” – възрастна двойка, която живее сред парка още от времето, когато предците им се изпокрили по горите, за да се спасят от гоненията на вещици. Естествено, Грета и Гунар не са единствените от народа – той се състои предимно от пенсионери, които живеят в малки къщички, разпръснати на територията на парка. Потомците на вещици отдавна са забравили да правят магии, но все още са в тесен контакт с природата и знаят много за чудесата, които се спотайват сред дърветата (сред които са и злите духове). Двамата старци нагостяват Антон и обещават да му помогнат да се справи с проклятието, но за целта той трябва да премине през три изпитания. Ако се справи с тях, горската кралица Говнянката (накратко Говни…) ще се опита да убеди духа да вдигне проклятието. Разбира се, когато двама вещери, живеещи в гората, се държат подчертано любезно и дружелюбно, винаги има някаква уловка – и този случай не е изключение, но пък Антон няма какво да губи…

Действието в романа е предадено от първо лице – от гледна точка на Антон, което помага на читателите да го разберат и понякога дори да му симпатизират. Последното не е толкова лесно, тъй като, както споменах, той е дразнещ човек и сам е отговорен за провала си, но все пак трябва да се признае, че макар и досаден, Антон притежава и положителни качества – той не е злонамерен, изпитва състрадание към онеправданите и понякога дори помага по собствена воля – без да го подтиква страхът от смъртоносното проклятие. Неговото приключение в гората е донякъде тъжно, донякъде – забавно, а за самия него се превръща в шанс да се пречисти (от депресията и безпричинната завист, които го разяждат) и да обърне нова страница в живота си.

Знайни и незнайни същества бродят из парка.

След като споменах, че Антон определено не е най-симпатичният човек, може да се остане с погрешното впечатление, че останалите персонажи са по-забавни, но истината е, че всъщност никой от тях не е кой знае колко забележителен или приятен сам по себе си. Единственото същество, което без капка съмнение заслужава симпатия, е мистериозната Говни, но нейното участие в сюжета е съвсем малко. Що се отнася до останалите – народът на Тиведен е олицетворение на една отмираща традиция. Гунар и Грета не са по-различни от останалите му представители – стари, отдадени на своя малък свят хора, които не могат да направят нищо, за да предотвратят неизбежния му край. Младото поколение, доколкото го има, отдавна е изоставило горските колиби, за да преследва собствените си цели в по-цивилизована среда.

Макар и да изглеждат гостоприемни, вещиците винаги крият истинските си намерения и имат доста съмнителен морал – може би това е една от причините децата и внуците им да изберат различен начин на живот. Пример за безхаберното младо поколение е себичната двойка Харалд и Янине – Харалд е изоставил своите вещерски корени, за да се отдаде на кариера на фитнес инструктор и собственик на магазин за здравословни храни. За него връзката с миналото е само дразнител, което е донякъде разбираемо, но също и отблъскващо.

Себастиан и Шарлота – двата „демонични” образа, които измъчват психиката на Антон, са всъщност най-обикновени хора, които дори нямат представа за своята драматична роля в живота му. Всъщност, те са много земни и нормални – въпреки че са преуспели „магьосници”, те са постигнали успеха си не с късмет, а с упорит труд. Субективното възприятие на Антон може да заблуди читателите и да ги накара да повярват, че те по някакъв начин са използвали или предали своя стар приятел, но истината не е такава. Самият Антон постепенно узрява за тази истина и успява да се отърси от фантазиите си.

Ларш Васа Юхансон (лицето от корицата 😉 )

В историята се появява и Йорма – заблуден младеж, който е на магически куест в Тиведен. Йорма прави доста противоречиво впечатление – на пръв поглед е безотговорен и смешен, но всъщност той се оказва трагичен образ, който за разлика от Антон, има солидна причина да се депресира.

Двамата – Антон и Йорма се превръщат в другари по неволя и получават шанс да потърсят заедно своето избавление, чрез това малко бягство от действителността, което представлява престоят им в Тиведен.

Жанрово романът спада по-скоро към магическия реализъм, отколкото към фентъзито. Авторът описва света на мистичните горски създания по един много реалистичен и приземен начин. Фантастичните елементи са реални и осезаеми и са вплетени здраво в обикновеното мрачно ежедневие. Тайният свят на Тиведен е очарователен и опасен, но също и доста тъжен – възможно е читателят спонтанно да се запита, кой ще предпазва нашия свят, когато и последното поколение вещици отмре, както и кой ще почита Горската кралица…

😉

Основната тема на романа – трансформацията на съзнанието чрез сблъсъка на делничното и необикновеното, е предадена сполучливо, макар че част от поуките са по-скоро спорни – например натрапващият се извод, че човек не бива да се оплаква, а трябва да приема обстоятелствата позитивно и да прави каквото може, за да се справи по най-добрия начин с тях, звучи разумно, но и доста жестоко. Някои неща (като, да речем обстоятелствата на Йорма) не са толкова лесно пренебрежими и не се поддават на обикновена терапия с позитивно мислене…

Структурата на романа следва тази на класическите приказки – обикновен човек попада в необикновена реалност и е подложен на три изпитания, всяко от които е по-трудно от предходното. Приключението може да го отведе към сигурна гибел, но и е безценен шанс да промени съдбата си.

Финалът също е донякъде приказен, донякъде делнично-реалистичен. Той дава усещане за завършеност и е справедлив и логичен край на цялата история.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5,20)

Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |