Лабиринтът като метафора на живота

Ревю на „Невъзможно бягство”, книга първа от поредицата „Лабиринтът”, на Джеймс Дашнър и изд. „Бард”

л корицаРоманът „Невъзможно бягство” поставя началото на трилогията „Лабиринтът” (на английски „The Maze Runner”) на Джеймс Дашнър. Както е известно, филмовата адаптация със същото име пожъна доста приличен успех и дори застана начело на родните класации на най-гледаните филми. Въпреки това, аз все още не съм гледала филма и следващото ревю на книгата по никакъв начин не е повлияно от някакви предварителни впечатления или очаквания, които бих могла да добия, ако бях запозната с кино-версията на сюжета.

Поредицата „Лабиринтът” не е дебютна за Джеймс Дашнър и това си личи – стилът на писане на автора е отработен, завладяващ и лесен за четене. Обстановката в творбата е едновременно задушевна и параноична, странна и страшна, и в същото време някак уютна. Сюжетът на „Невъзможно бягство” очевидно се крепи на добре обмислен план – Дашнър знае накъде води своите герои, с какво ще ги срещне по пътя, и какво ще открият накрая. Отговорите – макар и понякога разочароващи, са там и се разкриват пред читателя един по един, докато опишат цялостната картина на това „какво и защо” се случва. Всичко това придава определен класически тон на творбата, който е нетипичен за повечето съвременни поредици.

Джеймс Дашнър

Джеймс Дашнър

Историята следва главния герой Томас, но не е предадена от първо лице и това е за добро, тъй като позволява на автора да прояви обективност, вместо да пречупва всичко случващо се през мирогледа на този персонаж. Томас е около шестнадесетгодишен и единственото, което знае за себе си, е своето име. В началото на романа той се събужда в тъмен асансьор, без спомени за това кой е и от къде е дошъл (но с доста добра обща култура и познания за света – такъв какъвто би трябвало да бъде). Той скоро се озовава насред странна местност – Езерото, където живее голяма група момчета. Езерото представлява относително голямо, квадратно открито пространство с благоприятни условия за отглеждане на растения и животни и няколко постройки, където момчетата (езерните) са изградили добре функциониращо и подредено общество. Местността е оградена от огромни каменни стени с отвори, които за изненада на Томас се затварят всяка вечер, и водят към зловещ лабиринт. Създателите на Лабиринта наблюдават живота на младежите чрез малки устройства – „бръмбари-остриета”, на чието тяло е изписано „ЗЛО”.

"ЗЛО е добро" (WCKD is good) - постер

„ЗЛО е добро“ (WCKD is good) – постер

Постепенно Томас научава, че останалите момчета, също като него не помнят нищо от преди да се озоват тук освен имената си, а Лабиринтът, който ги огражда, е населен с отвратителни чудовища. Чудовищата, наречени от тях скръбници, са нещо като плужеци (с размери на крава), от които излизат метални шипове и механични ръце. Освен че убиват жертвите си, те жилят – неясно точно как; причиняват на ужиления нещо като кома – състояние, което би го убило, ако не получи тайнствен серум. Езерните получават серума заедно с други провизии веднъж седмично през асансьорната шахта, от Създателите. Ужилените, които приемат серума, се излекуват, но претърпяват Промяната – иначе казано стават различни. Както Томас научава в последствие, Промяната всъщност не променя хората, а просто им връща част от спомените (нещо, което може да се окаже дори по-неприятно от живота насред кошмарна обстановка и пълен с чудовища лабиринт). Появата на Томас слага началото на поредица от промени в живота на езерните. Ветераните сред тях живеят на това място от две години и са успели да наложат впечатляващ ред. Те помагат на новаците (по един от които се появява всеки месец) да се адаптират и да заемат своето място в тяхното общество. Здравият разум, решимостта и силата на тези момчета (сред които изпъкват като лидери Нют и Алби), вероятно са причината толкова много от езерните да оцелеят и да бъдат относително добре (вместо например да изпаднат в паника, да полудеят и евентуално да предизвикат смъртта си, което не е чак толкова нереалистичен сценарий в подобна обстановка). Дори тези свикнали да се справят с неприятностите младежи, не знаят как да реагират, когато промените започват. На първо място – оказва се, че Томас е необикновен – макар и уплашен, той приема доста по-добре новата реалност от останалите новаци и проявява изненадващото желание да стане бегач. Бегачите са, както се изразява приятелят на Томас – Чък „най-добрите”. Тяхната задача е да търсят изход от Лабиринта от зори до здрач (до затварянето на портите) и да чертаят карти – тъй като външните части от Лабиринта се променят всяка нощ (но не до безкрай – следват повтарящ се модел). За две години не са успели да открият нищо, освен очевидният изход – Скалата – отвор към бездънна пропаст, който на пръв поглед е толкова високо над земята, че не позволява на езерните да се ориентират и да огледат местността. Първоначално желанието на Томас да стане бегач изглежда смехотворно на останалите, но скоро той успява да се докаже при доста тежки обстоятелства. Изненадата от новооткрития му талант е само една от многото загадки около него – само ден след пристигането му се появява следващия новак – момиче (Тереза), което прекарва дълго време в безсъзнание, но междувременно успява да установи телепатична връзка с Томас и да задейства края на експеримента (в който живеят езерните). Преминалите през промяната не гледат с добро око на

Езерните се страхуват от това, което ги очаква отвъд Лабиринта, но въпреки това, повечето от тях са решени да разберат какво е то.

Езерните се страхуват от това, което ги очаква отвъд Лабиринта, но въпреки това, повечето от тях са решени да разберат какво е то.

Томас и Тереза, защото твърдят че си ги спомнят и последните са свързани по някакъв начин със Създателите. Самата Тереза допълнително влошава нещата, след като при събуждането си изписва на ръката си (за да не забрави) „ЗЛО е добро”. Независимо от това, Томас е уверен, че трябва да намери изхода на всяка цена – дори това, което ги очаква отвън да е по-страшно от скръбниците.

Идеята на Джеймс Дашнър е оригинална и интересна сама по себе си, но освен това той е успял да я представи отлично – във всеки един момент нещо се случва, напрежението нараства, а загадките намират своя отговор само за да бъдат заменени от нови – по-големи загадки. Историята има и своите обрати, които са идеално вписани в сюжета и изглеждат на място и в същото време – изненадващи. Не липсват и теми за размисъл – дали си струва да се търси истината, ако тя се окаже по-ужасна от илюзията, дали добрите намерения оправдават ужасните постъпки, оправдано ли е да се превърне в ад животът на няколко невинни, ако това ще помогне за спасяването на стотици хиляди други и ако да – къде са границите? Какво отличава доброто от злото?

Успехът на филма гарантира филмирането и на следващите части от поредицата (Което е добре, въпреки че, както е известно, книгата винаги е по-добра от филма! ;) )

Успехът на филма гарантира филмирането и на следващите части от поредицата (Което е добре, въпреки че, както е известно, книгата винаги е по-добра от филма! 😉 )

Персонажите са добре представени – общото между повечето от тях е, че не са типични тийнейджъри – езерните са работливи, издръжливи и разумни. От една страна, това се дължи на Нют и Алби, които са добри лидери и не само поддържат реда, а и прогонват всеки, който го наруши, а от друга – на тежката ситуация, която ги обединява.

Нют е бивш бегач, който е претърпял злополука, сложила край на кариерата му. Той взема под крилото си Томас и Тереза, въпреки че като всички останали се съмнява в тях. Младежът е решен да ги държи под око, докато получи нужните отговори, и също като Томас е готов да рискува всичко, за да открие изхода.
Алби е ужилен и преминава през Промяната – за разлика от останалите променени, той се опитва да разкаже спомените си, но не успява, тъй като някаква сила го контролира. Въпреки ужасните неща, които го измъчват, Алби полага усилия да се вземе в ръце и в крайна сметка доказва, че е истински лидер, готов да се жертва за хората си.

Алби и Нют може да са, а може и да не са романтично обвързани (но със сигурност изглеждат много близки).

Миньо е бегач – той научава Томас на всичко, което знае и го следва в плановете му да открие изхода. Всъщност той е един от най-здравомислещите персонажи – макар да знае, че това, което ги очаква вероятно не е добро, и че Томас по някакъв начин е свързан със Създателите, той не позволява на емоциите си да го завладеят и следва единствената си цел – да излезе навън.

Чък е (верятно) дванадесет годишен – пристигнал в езерото само месец преди Томас. Той е обикновено дете, което мечтае да има родители, които да го обичат, и дом. Трогнат от невинността му, Том му обещава да го спаси от Лабиринта и да го върне при семейството му (а ако няма такова – да му намери).

Гали е нещастно момче, преживяло Промяната, което иска на всяка цена да убие Томас, за да опази начина си на живот в Езерото. Неговият образ позволява на читателите да видят другата страна на монетата – за разлика от Алби, Гали става потаен и зъл след Промяната и освен това е глух за гласа на разума – сякаш не осъзнава, че ако светът навън е ужасен, криенето зад стените на Лабиринта няма да промени това (нито пък ще спре Създателите да избият езерните – в случай че поискат да го направят).

Томас и Тереза са в центъра на всичко – двамата са свързани и могат да разговарят чрез телепатия. Те предполагат, че са били влюбени преди да изгубят спомените си, но не са напълно сигурни в това. Томас е благороден, жертвоготовен и добър – до такава степен, че изглежда невероятно да е свързан с извратените създатели на Лабиринта. Освен това, той е изключително съобразителен и умен – може би по-точната дума е гениален, и лесно намира отговори, които другите са търсили с години.

Липсата на предистория донякъде пречи на читателите да опознаят истински персонажите, но пък позволява да се изгради безпристрастно мнение, основано на постъпките, а не на миналото им.

Финалът на книгата е задоволителен, макар и отворен и съдържа изненади и нови въпроси. „Невъзможно бягство” успява да представи един впечатляващ нов свят, в който фантастиката и мистерията се преплитат в едно забързано, ужасяващо, но по свой начин пленително приключение.

БележникМоята оценка:
История – 6
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Отличен (5.70)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Всичко е субективно – на мен първата част от поредицата наистина ми хареса много. Не мисля, че е стандартна тийн книга, историята е оригинална, а стилът – лесно четивен и отработен (има огромна разлика, когато модерните напоследък постапокалиптични поредици се пишат от истински писател, както в случая, и от аматьор, който е решил че и той може). За мен елементът на загадъчност е МНОГО важен, за да ми хареса книгата – в случая той е повече от сполучливо представен; някои хора не харесват точно него, но това не ме засяга. Основно заради мистерията и оригиналната и наситена атмосфера, историята е оценена с 6 🙂

Бай Кольо3000

история-5
герои-4
стил на писане-6
елементи на изненада-5
теми размисъл-4
емоционален заряд-4
фантастични елементи-5
степен на оригиналност-3
старание на автора-6
маркетинг……………………….-5

Общ успех: Добър-4.07