Легендите оживяват

Макар че не съм особено романтична (поне не по общоприетия начин), а жанрът на свръхестествените любовни истории не е сред най-любимите ми клонове на фантастиката, признавам, че романът „Самодива” успя да спечели сърцето ми и да въздейства на въображението ми.

В него любовната история е красиво преплетена с мистерия, съчетаваща елементи от българския фолклор с известния мит за Орфей. Романът е издаден за първи път на английски, в САЩ (от известното издателство „Харпър Колинс”). Честно, не вярвам, че който и да било американец може да възприеме една качествена интерпретация на гръцка легенда по същия начин, по който някой българин (или, естествено – грък) би могъл. Това е дълга тема, в която няма да се впускам, но американците масово не схващат разликата между приказка и легенда, а това от своя страна е причина за много извращения във филмите и сериалите…

Но да се върнем към историята – „Самодива” въвежда читателите си в света на мистичното, като им припомня (или представя – в случая с чужденците) какво представляват самодивите – едновременно красиви, опияняващи, игриви, но и жестоки и безмилостни създания, които са склонни да унищожават всеки, изпречил се на пътя им.

След пленителната (но и стряскаща) интродукция, сюжетът ни отвежда при Теа Славин – красиво българско момиче, което се кани да замине за Принстън, за да продължи образованието си. Преди да тръгне, Теа попада на следите на мрачна семейна тайна – а именно , някога тя е имала сестра – Елза, която на пръв поглед има много общо с нея. Двете момичета си приличат изключително не само на външен вид, но и по неземното си излъчване, таланта да свирят на пиано, а както изглежда – и по съдбата си. Елза, също като Теа, е заминала за САЩ, за да следва в Принстън, но така и не завършила обучението си. Две години след заминаването си, тя е открита мъртва (без следи от насилие) на една от алеите в двора на университета. По-късно тялото на момичето изчезва от погребалния дом и родителите никога не разбират какво точно се е случило с голямата им дъщеря. За да подтиснат мъката, те прибират всичките й вещи и се държат така, сякаш тя никога не е съществувала. Когато се случва този инцидент, Теа е само на три години, затова няма ясни спомени за сестра си.

Младата жена постепенно разплита истината и научава от далечни роднини на семейството, че Елза е била странна, може би дори психически нестабилна – увлечена по самодивите и по една семейна легенда, според която жените в рода им са свързани с тях и дори могат да ги призоват на помощ в случай на нужда. Когато узнава всичко това, тя не само не се отказва да замине за Принстън, но и решава да разбере какво точно се е случило с Елза. Преподавателят й по гръцко изкуство – професор Джайлс, е първият, който хвърля светлина върху въпроса какво точно се е случило в съдбовната нощ, както и изобщо – каква е била Елза по време на обучението си. А именно – тя е всичко друго, но не и невинна; Елза е необуздана, волева, разкрепостена и ексцентрична, романтична по своему, но и обсебваща… Тя проявява особен интерес към мита за Орфей и дори създава своя собствена версия, според която Орфей е бил превърнат в даемон (нещо като демон, но без негативния оттенък, наложен от християнството; получовек-полубог). Според писмена работа на Елза (която Джайлс е запазил и която предава на сестра й), Орфей, както е присъщо на всеки човек, умрял, но влюбена в него менада (нимфа), изпълнила ритуал, посветен на бог Дионис, който съживил певеца и го направил безсмъртен. Освен това, ритуалът го направил неин вечен длъжник – при всяко пълнолуние, той бил задължен да се среща с нея, и да се подчинява на волята и, а в случай, че откаже, рискува да бъде убит от ръцете на своята „спасителка”.

Теа няма възможност да се задълбочи в разследването си, тъй като е заета с уроци, със свирене на пиано, а освен това – и със зараждаща се любов, която я изпраща в прегръдките на привлекателния, но (може би) опасен Рис Естлин. Любовта се оказва не по-малко сложна и мистериозна от всичко останало, което се случва в живота й. Теа не може да определи дали сърцето й принадлежи на властния Рис, или на неговия по-нежен брат Джейк. Освен това, тя постепенно разбира, че братята Естлин са свързани с Елза и може би по-добре от всеки друг знаят, какво точно се е случило с нея.

Голяма част от сюжета набляга на терзанията на Теа, на нейните преживявания в новата среда, както и на зараждащия се любовен триъгълник между нея, Джейк и Рис. Свръхестествените елементи са едва загатнати, а самодивите и Орфей могат да се възприемат и като красива метафора. В тази си част, романът прилича повече на смесица между любовна история и трилър, отколкото на фантастика. Всъщност, ако авторката беше решила да промени посоката в последния момент, и да напише трилър/мистерия, би се получила не по-малко сполучлива книга. Едва в последната третина на „Самодива” границите на нормалната човешка реалност са прескочени. Смъртта и изчезването на Елза, поведението на Рис, мистериозният приятел на Теа – „градинарят” Сайлън, всичко се оказва част от един различен свят – едновременно познат и непознат, реален и илюзорен, в който митовете и легендите са живи и значими, а обикновените хора са оставени на милостта на незнайни сили…

Стилът на авторката Краси Зуркова е увличащ, необикновен, поетичен и въздействащ като песен. Преходът от обикновената реалност към митовете е плавен и естествен. Вплитането на мита за Орфей е направено по уважителен и красив начин (за разлика от споменатите в началото холивудски напъни). Достатъчно правдоподобно са представени и преживяванията на главната героиня, която се озовава в един нов и различен свят (нямам предвид света на митовете, а САЩ). Самият сюжет е завладяващ, изпълнен с обрати, емоции и страсти.

Любовта е една от основните теми на романа. Тя е много по-сложна, отколкото изглежда първоначално. Това, което в началото изглежда любовен триъгълник, в действителност се оказва четириъгълник, в който участват двама простосмъртни, и две свръхестествени същества. От една страна имаме човешката, силна и страстна любов, а от друга – тази на самодивата, която е като стихия и едновременно дарява живот, но и унищожава този, към когото е насочена…

Повествованието се води от първо лице. Теодора (Теа) Славин е вглъбена в себе си, но и любопитна, изпълнена с желание за живот и склонна към авантюризъм. Чувствата й към Рис и Джейк са колебливи, но еднакво силни (поне през по-голямата част от романа). Това е донякъде логично, като се има предвид, че тя е поставена в необикновени обстоятелства, на които не знае как да реагира. Единственото, което ми изглежда малко неправдоподобно, е промяната в отношението и към Елза – в един момент Теа започва да я вижда като заплаха и конкуренция, а не като духовно близко същество, каквото тя най-вероятно е за нея (въпреки всичко). Действително Елза не е най-приятната личност, но отговорността за развоя на събитията в живота и не е само нейна, а и Рис не е невинна жертва, за каквато се опитва да се представи.

Братята Рис и Джейк, подобно на Елза и Теа си приличат, и едновременно с това се различават коренно. Рис е страстен и необуздан, роб на инстинктите и емоциите си. За разлика от него, Джейк е възпитан, чувствителен и тактичен (освен когато бъде изкаран от равновесие, но това е в реда на нещата). Не може да се каже, че единият от тях е лош, а другият – добър, но Рис определено носи голяма доза вина за страданията си и не заслужава съчувствието с което го обграждат близките му (Например – ако е имал съмнения, че Елза е обсебена и не напълно нормална (психически), е могъл да не подклажда манията й и да се отнесе с повече такт и внимание…)

Както главните герои, така и второстепенните, не са важни сами по себе си – те служат за изграждането на историята, а вниманието на читателя не се отвлича към тях.  Второстепенните персонажи не са развити повече, отколкото е необходимо, за да бъдат правдоподобни ; те са част от по-голямото цяло и всеки има своята роля. Сред тях най-интересни са професор Джайлс, който изглежда знае повече, отколкото разкрива, както и Сайлън – мистериозен мъдрец, който има свои подбуди да помогне на Теа в търсенето й.

Финалът на романа поставя Теа пред съдбовен избор, който може би завинаги ще прекъсне връзката й с нормалния човешки свят и ще я въвлече по-дълбоко от всякога в света на митовете и легендите. Този финал подготвя почвата за едно (вероятно) по-мрачно и мистично продължение, в което героите ще се изправят пред страховете си и евентуално ще открият истинската любов.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 5
Стил на писане – 6 +
Eлементи на изненада – 6
Емоционален заряд – 6
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6
Общ успех: Отличен (5,50)