Людмила Филипова: „Достатъчно е да не мрънкаме, а да работим с усет и дисциплина“

Без съмнение една от най-успешните и актуалните български писателки в момента, Людмила Филипова закрива седмицата на българската фантастика 2013.

Дойде време и за последното интервю от Седмицата на българската фантастика. Представяме ви Людмила Филипова – автор на „Аномалия“, „Мастиленият лабиринт“, „Антихтонът на Данте“ и още много съвременни бестселъри, голяма част от които са преведени на други езици и се продават в други държави. Тя е и една от най-успешните жени на България според Ladies Awards – Beauty and Success. Людмила ще присъства на панаира на книгата, за да раздава автографи на 28.05 от 17.00 ч., а на 29.05 (сряда) от 19.00 ч. в хотел *Арена ди Сердика*, ул. Будапеща 2-4 ще представя романите „Където се раждат ангелите“ и „The Parchment Maze“ (английската версия на бестселъра „Мастиленият лабиринт“).

 

Коя е Людмила Филипова?

Ние сме онези, до които сме се развили до мига, в който последно затворим очи. А днес съм онази, която ме виждат моите читатели, семейство, приятели

Кой от твоите фантастични романи ти е любим?

Всичките ми романи са като мои деца, любим няма. Но обикновено предпочитам да говора за онзи, който пиша в момента; от фантастичните ми може би най се получиха „Антихтонът на Данте“, „Печатна грешка“, „Аномалия“ и „Където се раждат ангелите“.

От изброените може би „Аномалия“ пожъна най-голям успех. На какво се дължи той, според теб?

Успехът на един фанатичен роман според мен се дължи на неговата история и тема. Аномалия е романът за който много читатели са ми писали впечатлени, а някои от тях много искат да го преведат на друг език дори и с риск да не бъде издаден. В момента над него работят изключителни хора, които ме помолиха да го превеждат на румънски, френски, италиански, гръцки. За съжаление това не е достатъчно един роман да бъде публикуван, но интересът им е признание за мен като разказвач на истории.

Как убеди цели две издателства да застанат зад теб и „Аномалия“?

Двете издателства се случиха, защото не можех да избера между изключителните им предложения да публикуват романа. След дълго мислене реших, че вместо да ощетявам някое от тях, всъщност може да си поделят правата и да обединим силите и опита си.

Много от критиците обаче не останаха доволни от „Аномалия“. С какво смяташ, че си ги разочаровала, и доколко се ръководиш от ревютата им?

По този повод много харесвам какво е казал Скот Фиджералд: „Писателите трябва да пишат за младите читатели от своето поколение, за критиците от следващото поколение и за преподавателите от по-следващото поколение”.

Наблюдавайки реакциите на читателите, се надявам, че поне за първата част се справям. Не бих искала да се водя от ревюта на критици. Самият Хемингуей пък твърди, че вслушването в критиците може да унищожи всеки писател – било от гордост, било от болка. Моята максима е да вярвам в това, което правя и да се вслушвам в думите на читателите ми, които са изключително откровени и интелигентни личности. Критиците по правило защитават един минал или настоящ литературен свят, докато аз винаги съм живяла за утрешния такъв. Най-тъжното е, че Добрата история и доброто разказване все още не се толерират в България от критиците, от което губят читателите. Затова и до скоро българската литература не се четеше много. Винаги се радвам, когато читатели ми пишат, че се връщат отново към нея.

Разкажи ни повече за новия ти роман.

Пресилено е да го наречем роман, по-скоро концентрат от мисли в една различна кратка история. История – метафора, история като приказка за възрастни. История за нас, миналото, бъдещето ни и за общото между тях. Издаването й много се забави, защото дълго търсихме подходящ илюстратор. Сега книжката е прекрасно илюстрирана за което съм благодарна на Боян Янев. Интересно е също, че има две корици и е едновременно на български и английски. Изданието е луксозно, защото с издателството искахме да направим книжката подходяща за българи и чужденци. Освен това тя може да се чете едновременно от млади и възрастни.

„Където се раждат ангелите” е историята на последните хора, през времето и пространството, за да открият отново своята изгубена надежда. А Момчето – последното продължение на човешкия род, възражда вярата си чрез случайно намерена снимка – огледална картина на една възможна реалност. Това е роман-импресия. Вълнуваща плетеница от фантастика и исторически истини, която очертава цикъла на човешката раса и кръговрата на света.

Прави впечатление, че винаги преди да напишеш дадена книга, правиш сериозни проучвания на темите, които засягаш. Колко време подготовка горе-долу ти отнема всяка книга?

Зависи – от една до 3 години, но в това е предизвикателството. Харесвам да се гмуркам в теми и факти, неразкривани досега, книгите ми да са максимално автентични, освен да се старая да развивам интересни истории. Изключително ми допада тънкото съчетание на фикция с фактология.

А колко време отнема самото написване на книгата?

Различно – пак между една и 2 години. Но развивам историите си паралелно – обикновено работя по 2-3 истории едновременно.

Въпрос от Калин от Фестивала на българското образование: Има ли голяма съвременна тема, за която искаш да пишеш, но още нямаш достатъчно знания (или се тревожиш, че може да те вкара в неприятности)?

Сега пиша за нея и вярвам, че до година ще е реалност. Но няма да е фантастична, а историческа

Ти си доста известна личност, най-популярната от тези в нашата серия от интервюта. Тежи ли славата? Помага ли ти тя за писането или по-скоро пречи? Защо?

Много добър въпрос – славата все повече пречи всъщност… Каква ирония. Колкото повече е харесван един творец, толкова по-известен става; а колкото по-известен става, толкова повече сили и злословници се опитват да го приземят и смажат (процес, известен ни от векове, не касае днес и тук) Но от друга страна, успехът на романите ми за мен е знак, че давам на читателите това, от което те се нуждаят и съм достатъчно отговорен човек, за да зная, че то не е негативно. А признанието на читателите ми дава сили да продължавам да работя.

В родословното си дърво също имаш известни личности, принадлежали едно време към „комунистическия елит“. Забелязвам, че в голяма част от интервютата ти именно те са тема на разговор. Защо хората се интересуват толкова от точно тази тема? Помага ли ти това наследство или ти пречи?

Не хората, а медиите се интересуват, защото смятат, че добрите статии и интервюта стават ако са свързани с известни личности. Дядо ми е работил повече от 30 години за страната ни като икономист и администратор, бабите ми са писали учебници по математика и история, баба ми Величка е съхранила не малко уникати в Държавния архив и дори е спасила творчеството на писателката Яна Язова, майка ми бе брилянтен журналист, баща ми – творец и е направил немалко за българското кино – гордея се с тях и съм се учила на дисциплина и силен дух от примерите им. Наследството ми помага дотолкова, доколкото ме е научило, че с труд и воля можеш от нищо да развиеш и да постигнеш мечтите си. А иначе ако питате за известността на родителите ми – нито помага, нито пречи, просто е любопитна за медиите.

Ти си и най-комерсиално успешната от интервюираните в нашата серия. Какво те прави по-успешна от болшинството други български автори според теб?

Пиша само за теми, послания, идеи и герои, които силно ме вълнуват и никога от нужда да преодолея личен проблем (както често се случва с писателите по света), а също гледам да не се правя на интересна и да не се доказвам колко засукано мога да пиша. Просто се старая да измислям истории и да ги развивам по най-добрия начин, на който съм способна.

Възможно ли е да се издържаш само от писане в България?

Да, категорично. Достатъчно е да престанем да мрънкаме и да си вършим работата всеотдайно и ежедневно, с усет и дисциплина. Ако не се получава, може би не е за нас. Аз от книгите си получавам приемлива за България заплата, която ми дава възможност да продължавам да пиша.

Какво мислиш за българската фантастична литература? Чела ли си фантастика от български автор и какво мислиш за нея?

Харесвам книгите на Любен Дилов, но сме на светлини години от световното ниво.

Трудно ли е да си писател в България? Защо? Сподели твоя опит с издаване на творбите ти.

Малък пазар, това е проблема

Къде се виждаш след 10 години?

Животът ми е така динамичен и аз самата съм толкова широко скроена душа, че, да ви кажа, идея си нямам и това е най-хубавата част – харесвам изненадите в живота и никога не ходя на гадателки и астролози.

А какво е бъдещето фантастиката според теб?

Неизброимо! Тя е бъдещето.

Пожелай нещо на читателите ни!

Мечтайте и никога не се страхувайте да сбъдвате мечтите си – мигът, в който фантастиката се случва в нашия свят.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.