Малко по-различен Херкулес

Ревю на филма „Херкулес“, който излиза на 25 юли.

На фона на ниските очаквания, филмът „Херкулес“, който излиза този петък, се оказва приятна изненада. Той е типичен летен филм, но с една идея повече мисъл и по-талантлив актьорски състав, отколкото е редно за този тип продукции. Ако пък сравняваме видяното в трейлърите и промоцията досега с това, което всъщност представлява филмът, разликата е още по-голяма, и то в полза на филма, а не на маркетинга. Нека първо видим трейлъра:

Нищо различно от останалите 1000 филма за Херкулес, нали? Боеве с чудовища, битки с армии, изобилие от мускули и мацки. Да, обаче новият „Херкулес“ тръгва в неочаквана посока. И трейлърът всъщност е подвеждащ.

Първо, не се заблуждавайте, че тук ще става дума за това как Херкулес извършва 12-те си подвига. Сцените с хидрата, глигана и лъва са още в началото на филма, за да илюстрират историята за полубога, разказвана от друг герой на филма. Тази история обаче е измислица. Херкулес е най-обикновен смъртен, който убива несъществуващи чудовища и помага на принцеси само срещу заплащане и подпомогнат от верните си приятели. Цялата група оперира като един човек с цел да подхранва имиджа на Херкулес – така те постигат по-висока цена в преговорите и са търсени за повече работа. Самите легенди, дори да има някакво зрънце истина в тях, са измислици и служат за реклама.

Herkules_plakatИдеята всъщност е доста добра и е странно, че други продукции не са я приложили (или поне аз не знам за такива). Още повече, че в първата половина на филма е и доста добре развита. Веселата дружина около Херкулес не се оплаква от липса на внимание и почти е събрала достатъчно пари, за да си осигури безгрижен живот за остатъка от дните си. Но междувременно, легендата се разпространява, а Херкулес се превръща в митичен герой, в символ, около който хората могат да се обединят. Затова и се намесва крал Котис, който е във война със Зес. Дъщерята на Котис, Ергения, намира Херкулес в местна кръчма и го наема, за да се включи на страната на краля. Именно там става напълно ясно колко силно влияние може да има един мит, а също и колко голяма отговорност е това да си реалният човек зад него. Понякога дори само вярата в нечия божественост (независимо чрез каква хитринка е постигнато впечатлението за нея) е достатъчна, за да повдигне духа на армията и да ти спечели битката или дори войната.

Същевременно, Херкулес си има свои собствени проблеми, за които рядко говори. Неговите жена и деца са били убити в кърваво нападение, от което „синът на Зевс“ не помни нищо. Подсъзнанието му е измъчвано от образа на Цербер (триглавото куче), което може би има нещо общо с инцидента. Въпреки че Херкулес много добре знае – такива същества като деветоглави хидри, огромни немейски лъвове, кентаври и прочие митологеми не са реални, зад образа на Цербер все пак има частица истина, която ще се разкрие накрая.

Ако филмът беше карал с развитието на идеята за чисто човешки Херкулес докрай, щеше да бъде страхотен и много свежарски. За съжаление, във втората половина лентата вече се превръща в това, което по първоначален замисъл е предвидено да бъде, а именно – безмозъчен летен блокбъстър. Тотално се зарязва идеята за простосмъртието на Херкулес (който иначе не е син на бога на мълниите, а просто изобретателно сираче от атинските бедняшки квартали) и той започва да мята коне, да мести няколкостотинтонни статуи, да оцелява почти невредим от ухапвания на бесни вълци и общо взето да си прави каквото иска. Всичко това е предизвикано от една вдъхновяваща реч (онази долнопробната с абсурдния крясък „Аз съм Херкулеееес!“ от първия трейлър) и цели да докаже, че не е нужно да си полубог, за да станеш герой. Само дето въпросната втора половина от филма доказва точно обратното, но хайде, лято е, ще простим това сценарно объркване.

HERCULES

Ингрид Бердал е красивата част от компанията на Херкулес и може би най-отдадената му последователка. Всички герои около титуляра на филма изглеждат сякаш имат доста потенциал за развитие в началото, но той остава забравен в последствие.

Общо взето, същото впечатление имам и от актьорския състав – по-добро от очакваното, но далеч от перфектното. Скалата си е Скалата и от един кечист няма как да очакваме кой знае каква дълбочина на образа. Въпреки това той се опитва и на моменти дори я постига. Ако сте сериаломани като мен, голяма част от другите актьори вероятно вече са ви познати – Джон Хърт (гласът на дракона от „Мерлин“, военния Доктор от „Доктор кой“) е крал Котис, Руфъс Сюъл (д-р Джейкъб Хууд от „Единадесетия час“, Джон Мърдок – главния герой от „Града на мрака“) е най-добрият приятел на Херкулес, Автокъл, Джоузеф Файнс („Американска история на ужасите“, „Камелот“, „Поглед в бъдещето“, „Враг пред портите“) е атинският крал Евристей, а Ребека Фъргюсън („Бялата кралица“) е Ергения. Всички се справят достатъчно прилично (особено последната, от която не съм и очаквал друго – все пак е играла кралица Елизабет) и е похвално за кастинг-директорите, че вместо да харчат пари за излишно нашумели имена, са наели по-достъпни и много по-способни актьори от по-скромни продукции.

Разбира се, и тук има изключение и това е Ирина Шейк. Тя не е известна с нищо друго, освен че е гадже на Кристиано Роналдо – ключова информация, нали? За щастие на киноманите (и нещастие на ценителите на женска красота), нейните сцени са ограничени до минимум, като най-съществената е тази, в която си показва задника, но нея и без друго вече я има в трейлърите. Така или иначе, въпреки че присъства на плаката, екранното й време е по-малко от 5 минути, а репликите й са две, максимум до три, тъй че, дори и да е некадърна като актриса, няма как да го разберем.

Като режисура и ефекти филмът не може да се каже че блести. Режисьор всъщност е мразеният Брет Ретнър („Х-мен: Първата вълна“), което донякъде обяснява нещата. Компютърната анимация идва леко евтина, чудовищата са… най-малкото недостоверни (макар че може би е нарочно). От друга страна, битките между армии определено са зрелищни и добре организирани, а и има няколко доста красиви пейзажа, включително компютърно генерирани такива. 3D-то не дразни и не се набива в очите, но пък е и леко безсмислено.

Малко ми е странно, защо, при положение че филмът има с какво да се отличи, промоцията му набляга на най-баналните и долнопробни моменти от него. Трейлърите не показват половината от смисъла на филма, даже не загатват че въобще има такъв. Би било добра тактика, ако филмът беше наистина много добра изненада и беше успял да я запази до края (подобно на „Хижа в гората“ – така се раждат култовите хитове), но и това не се случва. Общо взето, маркетингът тук малко се е пообъркал, но както и да е, това не е наш проблем.

И така, Hercules, макар вече втори само за тази година, ще ви изненада приятно. През първата половина почти всичко се получава – и сюжетът, и метафорите, и темите за размисъл, и елементите на изненада, и емоционалният заряд – всичко най-важно за търсещите някаква свежест. Във втората половина пък филмът ще ви предостави точно това, заради което вероятно сте отишли на кино – зрелища и напъващия застарели мускули Дуейн Джонсън – „Скалата“, който оцелява от невъзможни ситуации. Но така или иначе, ако ще сравняваме с „Легендата за Херкулес“ от януари, тази интерпретация е много, много по-добра.

 

БележникМоята оценка:

История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура и ефекти – 4.50
Актьорска игра – 5.50
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (4,75)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |