„Манифестът на един бог” – ревю

Ревю на романа „Манифестът на един бог” от Стоян Авджиев и издателство „Изток-Запад”

Kak raboti mozuka-140x215В последно време българските издателства започнаха да дават шанс на млади и относително неопитни родни автори. Макар и рисково, това поведение е похвално, тъй като то е от полза за оформянето на новото поколение български писатели-фантасти. В тази връзка – издателство „Изток – Запад” заслужава адмирации за издаването на „Манифестът на един бог” – дебютния роман на Стоян Авджиев. Романът, който е едва около 180 страници, съдържа доста интересни идеи с голям, но за съжаление недостатъчно развит потенциал.

Сюжетът се развива към средата на 21-ви век, на територията на САЩ. Младият и амбициозен Доминик Кейн ръководи проект за създаването на снабдена с модернистични оръжия броня (или „костюм”), която би направила носещият я на практика непобедим. За нещастие на своите висшестоящи, Кейн няма намерение да остави творението си в ръцете на правителството, а вместо това следва дългогодишен план, изграден с помощта на негови сенчести „приятели”. Истинската му крайна цел е да стане едно с костюма и да се превърне в жив бог, който да прекрои света според собствените си разбирания.

Още при споменаването на „непобедима броня” вероятно сте си представили Робокоп или Железният човек, но истината е, че нито Доминик, нито самият роман имат нещо общо с техните истории (или по-точно казано – единственото общо е бронята-оръжие). Идеитеq заложени в книгатаq са по-скоро философски, отколкото комиксови, а и основният персонаж в никакъв случай не може да бъде наречен „супер-герой”. Въпреки че в съдържанието има много батални сцени, фокусът не е върху екшъна, а именно върху идеите.

Ако трябва да открия прилика между „Манифестът на един бог” и друго литературно произведение, не бих го търсила сред комиксите, а по-скоро сред религиозните текстове. Не знам дали това е вярно, но според мен сюжетът е до голяма степен вдъхновен от „Откровението” на Йоан – произведение, известно още като „Апокалипсис”. Откровението (съвсем накратко) съдържа зловещо пророчество, според което в бъдеще светът ще бъде разтърсен от унищожителни войни, а Антихристът (представяйки се за богоподобно същество), ще застане начело на световните армии и всеки владетел ще му се преклони и ще бъде белязан от него.

Стоян Авджиев

Стоян Авджиев

„Манифестът на един бог” до голяма степен представя оригинална версия на същата история. Доминик Кейн е предопределен да сложи края на една епоха и да започне нова (режисирана от самия него). Покровителите му са членове на сатанински култ и ръководители на могъщата Корпорация Омега. Последната буква от гръцката азбука е един от най-популярните символи на Края. От друга страна самият Доминик се определя като наследник на Хитлер и носител на Копието на съдбата. Един от най-способните му врагове – Деймиън Бедфорд, вижда в него именно Звярът, описан в библейските текстове.

Романът, разбира се, може да бъде интерпретиран по различни начини и от самия читател зависи дали ще възприеме жестокия и решителен Доминик като положителен герой – един истински жив бог на войната, или като превъплъщение на Сатаната. Приликите с последния, обаче са безспорни. Доминик жертва много, за да се превърне в Доминус (живият бог), но неговите собствени жертви са по-скоро абстрактни (като изключим болката от сливането с костюма), докато жертвите на всички около него са напълно реални. Иначе казано – всеки може да жертва чужди животи за собствената си кауза и да твърди, че го боли много, но единствената истинска и легитимна жертва е собственият живот.

Сюжетът се състои от девет глави, пролог и епилог – общо единадесет части. Числото единадесет носи определена символика – както е известно – то е „царското” число (означава лидерство, вдъхновение, решителност), затова предполагам че не е използвано случайно. Идеята за този и останалите символи, вплетени в текста, е уместна и ми харесва. Сюжетът отговаря буквално на заглавието – главният герой следва плана си, превръща се в нещо повече от човек, и накрая се манифестира пред света.

Това, което не ми допадна, е, че романът е прекалено кратък. Въпреки че действието се развива в близко бъдеще, не научаваме нищо за света от бъдещето, а както знаем (от собствен опит), няколко десетилетия могат да донесат осезаеми промени – една оригинална картина на този леко различен свят би била интересна.

default_luther_bible_exc_18_0706141539_id_45197Друг проблем е това, че героите не са развити достатъчно добре. Читателят научава много факти за тях и за живота им, но рядко има възможност да вникне във вътрешния им свят. Дори Доминик, който е най-развитият персонаж, изглежда някак неясен и объркан – няма нищо лошо в това героят да е двойнствен и сложен, както и да изпитва колебания и съмнения, но в случая неговите мисли, мотиви и стремежи не са достатъчно застъпени. Още един смущаващ момент намирам в това, че нито един от персонажите не е обикновено, разбираемо човешко същество, с което читателят би могъл да се идентифицира. Подобен герой би могъл да обогати историята, дори да не е част от основната сюжетна линия.

Стилът на писане също не ми хареса, тъй като се оказа прекалено витиеват за моя вкус. Понеже нямам база за сравнение – това е дебютният роман на автора, предполагам, че стилът му тепърва ще се развива, затова няма да бъда много критична. Все пак ще маркирам нещата, които не ми допаднаха – на първо място това, че са използвани прекалено много сложни и рядко срещани (в нормална реч) думи. Сложният изказ може би е на място, като се има предвид, че тематиката на книгата е доста специфична, но въпреки това прави текстът труден за четене.

Друг недостатък (според мен) е това, че нито един от диалозите не звучи естествено. Доминик е изключително театрален и на места дори говори в стихове, но и опонентите му не му отстъпват. Почти навсякъде, където има пряка реч, става дума буквално за реч – дълга една страница или повече. От друга страна техническите подробности (свързани с бронята, баталните сцени или друго) изобилстват и звучат объркващо – особено ако не разбирате от такива неща.

Въпреки че има Епилог и доста категоричен финал, „Манифестът на един бог” има потенциал за продължение (или продължения). Надявам се – в случай че този потенциал се реализира, авторът да се възползва от предимствата и да се поучи от недостатъците на книгата си, за да представи един по-интересен и лесен за четене роман на любителите на българска фантастика.

БележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 3,50
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 4
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Общ успех: Добър (4.35)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |