Моето Doctor Who Experience

Подобие на пътепис за посещението ми в музея на „Доктор кой“ в Кардиф.

Авторът на пътеписа не пропусна да се снима в оригиналния ТАРДИС.

Авторът на пътеписа не пропусна да се снима в оригиналния ТАРДИС.

Арт на една от стените в музея представя най-култовите злодеи

Арт на една от стените в музея представя най-култовите злодеи

Милениум център и площад Роалд Дал в Кардиф би трябвало да са ви познати от "Торчууд".

Милениум център и площад Роалд Дал в Кардиф би трябвало да са ви познати от „Торчууд“. Намират се буквално на 5 минути от музея.

dw01

Билетите за музея на „Доктор кой“

Аниматорите обръщат най-много внимание на децата.

Аниматорите обръщат най-много внимание на децата.

Можете да се разходите из декорите на горящия ТАРДИС, в който Дейвид Тенант регенерира в Мат Смит. Те са използвани само за съответните епизоди, след което са пренесени в музея.

Можете да се разходите из декорите на горящия ТАРДИС, в който Дейвид Тенант регенерира в Мат Смит. Те са използвани само за съответните епизоди, след което са пренесени в музея.

По време на инвазията на далеците на Земята в старите серии беше забранено да се изхвърлят тела в реката...

По време на инвазията на далеците на Земята в старите серии беше забранено да се изхвърлят тела в реката…

Реквизити от девети сезон украсяват последното отделение на музея.

Реквизити от девети сезон украсяват последното отделение на музея.

Магазинът за подаръци изобилства от книги по "Доктор кой".

Магазинът за подаръци изобилства от книги по „Доктор кой“.

Никога досега не съм писал пътеписи, но ето един добър повод да започна! В края на септември бях на екскурзия във Великобритания – за да разгледам Лондон, за да видя свои приятели (включително такива, които досега познавах само през интернет) и, не на последно място, за да посетя музея на един от любимите ми сериали – „Доктор кой“.

Ако сте фенове на Doctor Who, знаете за дългата му история и мястото му в британската култура. Създаден преди повече от 50 години, той е най-дългият и най-успешният фантастичен сериал в света. До голяма степен за това помагат новите серии (от 2005 нататък), които правят „Доктор кой“ популярен в много страни, особено САЩ. Така значението на сериала за британските култура и икономика става още по-голямо, което мотивира и създаването на редица музеи и изложби, свързани с него – първата такава инициатива е през далечната 1974 г., а изложбите продължават дори през годините, в които сериалът е извън ефир. Настоящият музей се казва Doctor Who Experience и се намира в Кардиф, където и протичат снимките на повечето епизоди. По официална информация той ще бъде отворен до 2017 година – след това вероятно ще бъде префасониран за новия главен сценарист и нов Доктор, но със сигурност ще продължи да съществува под една или друга форма, тъй като привлича много посетители, подпомага популярността на сериала и определено е икономически изгоден.

Да започнем с кратка информация за Кардиф – столицата на Уелс. Звучи гръмко, но всъщност Кардиф е провинциално градче, по-малко от Варна и значително по-дъждовно. За разлика от повечето морски столици, центърът му не е близо до бреговата линия, а на около 30 минути пеш навътре. Там се намира основната забележителност – Кардифския замък (струва си да се посети, защото е умело превърнат в туристическа забележителност, макар и без историята му да стъпва на солидни доказателства). Втори миницентър се е оформил на бреговата линия – там са Милениум центърът (нещо като НДК) и площадът на Роалд Дал (детски писател, роден в Кардиф), където преди години снимаха „Торчууд“ – входът за тайната база беше именно на този площад, макар че сега изглежда малко по-различно и в нашия случай беше затворен заради някакво събитие. По-надолу са двете сгради на Народното събрание, а малко след тях – музеят на „Доктор кой“ и огромният комплекс на BBC Wales.

Сдобиването с билети от касата може да бъде объркващо и рисково, затова най-добре си ги резервирайте през сайта и си ги носете принтирани (във Великобритания няма книжарници с принтер на всеки ъгъл, така че е най-добре да свършите тази работа още в България). Има часове за посещения от сутрин до следобед, но често различни събития затварят музея за половин или цял ден. В нашия случай отидохме без предварителна подготовка към 16:00, което е след последния прием на посетители. Опитахме да купим билети от касата за следващия ден, но ни казаха, че това е невъзможно и е най-добре да се резервират онлайн. След това в хотела видяхме, че онлайн резервациите са свършили за няколко дни напред и трябваше да приемем факта, че вероятно поради несъобразителност ще си останем без посещение на музея. В следващия ден обаче, без да таим кой знае какви надежди, решихме да опитаме отново да купим билети от касата и – о, чудо! Оказа се, че имат и не е никакъв проблем да си ги вземем. Струват 16 паунда на човек (онлайн се води, че има отстъпка и се продават за 14 паунда, но там пък се прилага допълнителна такса и накрая цената става почти същата), което след брекзита може и да се равни на 10 стотинки, но по наше време беше еквивалент на 37 лева. Имаше и още една неуредица – резервирахме билети за 13:30 (предлагат се на всеки половин час) и ни препоръчаха да сме точни, но се оказа, че началният час е всъщност 14:00, а в останалото време трябва да се редим на опашка. С други думи, не си мислете, че във Великобритания всички са много организирани и съобразителни, а в България сме хаотични и всеки си прави каквото иска – няма особена разлика в това отношение.

Тъй като сутринта имаше събитие, а нашият час беше първият възможен за посещение, групата ни беше доста голяма. Събраха ни на опашка докато дойде време за влизане, по някое време ни пуснаха аниматори в костюми на извънземни от сериала (по-конкретно, един сайбърмен и един майър), които да развличат чакащите и да плашат децата. В стаята за чакане има и експонати, които можете да разглеждате и снимате, но, разбира се, без да пипате. Когато уредниците на музея решиха, че всичко е готово, вратата към The Gallifrey Museum се отвори и гостите бяха поканени да влязат, като на всеки беше раздаден по един (пластмасов) кристал с връзка за окачване на врата.

Снимките в първата част бяха забранени, тъй като тя представляваше интерактивно изживяване със сюжет, който превръща гида на групата и посетителите в придружители на Доктора. Питър Капалди не се появява лично, но напътства чрез клипчета от екрани в стените. Направено е така, че да изглежда сякаш гидът си говори с Доктора в реално време, а посетителите са окуражавани да помагат в спасяването на вселената чрез действия с кристалите на вратовете им. Приключението прекарва гостите през интериора на ТАРДИС, планетата Скаро и гробище с Ридаещи ангели, а накрая има и кратка 3D-прожекция. Цялото преживяване отнема около половин час, сюжетът е малко прозаичен и клиширан, гидът юрка групата, за да придаде динамика на преживяването, но все пак е забавно и е трогателно, че са се постарали да вкарат феновете в сериала. Клипчетата са направени с внимание и обич към франчайза, а декорите са много детайлни и, ако се изключи присъствието на други хора, наистина потапят в атмосферата. Естествено, всичко е на английски.

След края посетителите се пускат в музейната част, която е на два етажа и включва ужасно много експонати от историята на сериала. Към всеки експонат има и табела с историята и значението му за сериала.  Показана е и звукозаписната техника, с която е създадена музикалната тема през далечната 1963 г. По-голямата част от първи етаж е посветена на старите серии, а повечето от втори етаж – на новите. В музея е позволено да стоиш колкото искаш и да снимаш каквото пожелаеш. Няма определен път, по който да минаваш, но непосредствената зона около входа на първи етаж е оформена като първия интериор на ТАРДИС с белите кръгове, а зоната около изхода на втори етаж включва експонати само от най-скорошния сезон и екранче с трейлър за следващите серии (в нашия случай беше клипчето със следващата придружителка на Доктора). Има и зона за компютърно обработени снимки – посетителят застава на зелена стена и се снима с Докторови аксесоари по избор (звукова отвертка, феса на Мат Смит, шала на Том Бейкър и др.), след което избира какъв фон да се приложи (интериор на Тардис, Галифрей, Скаро или друга емблематична). Принтирането на снимката струва 10 паунда. В друга отделена зона пък на посетителите се предлага да имитират походката на различни раси от сериала, като ги напътства лелка от екран. Музеят предлага не само визуално изживяване, но и звуково – докато разглеждате, чувате саундтраци от сериала, от време на време подминавате някой екран, където върви трейлър или клипче от историята му. Отстрани и отдолу са изредени най-хубавите снимки, които направих по време на посещението ми, но реално има и още толкова, защото са показани много неща – костюми, извънземни, предмети, декори и т.н. Обиколката на изложбата част ми отне около час.

Накрая посетителите излизат в магазина за подаръци, където могат да си купят магнитчета, фланелки, книги, плакати, чаши, статуетки, картички, дискове и какво ли още не. Ако трябва да съм честен, нещата са им малко скъпички, поради което си ограничих покупките. Може да не е фенско от моя страна, но предпочитам да си принтирам сам фланелка с дизайн по избор, отколкото да дам 18 паунда за техните предложения, които дори не бяха особено привлекателни. Е, не можете да се разминете без магнитчета и картички за приятелите си, макар че ако сте много скръндзави можете да потърсите такива и в магазинчетата за сувенири из града. Там изборът няма да е толкова голям, но ще ги намерите за по-малко пари.

Струва ли си да отидеш до Кардиф специално заради Doctor Who Experiece? Зависи колко голям фен си и зависи с какви пари разполагаш. Сред посетителите на музея имаше много американци, които бяха там само любовта си към сериала. До Кардиф няма директни полети от София, но междуградските автобуси във Великобритания са шокиращо евтини – цените са им като на нашите. Трябва обаче да си предвидите и от 40 паунда нагоре на вечер за престой в хотел или апартамент под наем, както и пари за храна – в ресторантите рядко можете да ядете нещо свястно за по-малко от 10 паунда, а в магазините е трудно да си намерите нещо вкусно. Лично за мен преживяването си струваше и се радвам, че осъществих пътуването, но все пак комбинирах и с много други дестинации, така че Doctor Who Experience не беше единствената ми цел.

Важното за моето „Доктор кой“ преживяване беше, че опитах нещо ново, свързано с нещо, което обичам, и не съм разочарован. Ако някой път се озовете близо до Кардиф – пробвайте го и вие. Все пак не на всеки сериал правят музей!

Вероятно щом сменят Доктора, ще сменят и преживяването в музея, за да е сигурно, че посетителите ще се завръщат и ще изпитват нещо ново всеки път. Така че дори вече да сте били там, ако в главната роля на сериала е нов актьор, най-добре се върнете.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Звучи ми твърде интересно, че да се изпусне. ? Ако някога имам път натам, бих го посетил без много да се замислям.

Петя Ивайлова

И на мен ми изглежда много интересно, но едва ли някога бих отишла на почивка в Англия – предпочитам много по-слънчеви места!

Миро

Браво Пешо, добре си си изкарал изглежда, ако някога имам път в тоз край на UK ще гледам и аз да намина 🙂

Петър Атанасов

Аз съм учуден, че още не си ходил…

Неделчо Ласков

Сега ме караш и аз да отида…