Може ли да се властва над зимата?

Миналата година излезе ново българско фентъзи – „Кралят на зимата“ от Били Стефанов. Били е дебютант на родната сцена, но много успешно маркетира книгата си и вече си спечели немалко положителни ревюта. При това, авторът се изправя сам срещу системата и създава продаваем продукт без подкрепа от мастито издателство и работи здраво без да се оплаква от трудностите или да чувства, че някой му е длъжен. Той твори, вярва в творбата си и я реализира успешно, за което заслужава искрени адмирации и възхищение.

В книгата се разказва историята на Рогдар, свиреп варварин, чието племе поставя битката и физическата сила над всичко друго. То обаче е избито от зла вещица и Рогдар остава единственият оцелял. Последният норсев решава да отдаде остатъка от живота си на това да разкрие кой и защо е избил племето му и да му отмъсти по много болезнен, желателно смъртоносен начин, като е готов на абсолютно всичко, за да получи желаното. По своя път Рогдар ще се срещне с Денор – слаб физически, но умен и словоохотлив човек с важно потекло, и ще разкрие тайни за миналото на народа си и за зла сила, която манипулира смъртните за свои собствени пъклени цели…

Да започнем с добрите страни. Една от тях е историята като цяло и замисълът въобще. Изградената вселена е достатъчно голяма, но без да е претрупана с излишни герои и места, фентъзи елементите са използвани в перфектната доза, сюжетът отговаря на повечето неписани жанрови правила, а финалът е сравнително неочакван. Главният герой не е типично добър или типично лош, а е просто такъв, какъвто е – отдаден на своите отмъщение и идеал да бъде най-великият воин, живял някога, макар и да не е особено умен. Около останалите герои също има по нещо интересно, макар Рогдар да е в самия център на историята и неговото развитие да е най-завладяващо. Стилът на автора като цяло е добър, дори от време на време има по някоя впечатляващо мъдра мисъл или силно изречение, скрити в текста. Били Стефанов определено има бъдеще като писател и евентуалните продължения на „Кралят на зимата“ сигурно ще бъдат сполучливи.

Има обаче няколко сериозни минуса. Или по-точно един, от който произтича почти всичко останало – скандално слабият редактор. Повечето ревюта в интернет споменават за нужда от „още малко редакторска намеса“ – не, няма нужда от още малко редакторска намеса, а от коренна промяна в редакторската намеса, защото през по-голямата част от книгата изобщо не си личи, че е имало редактор. В издателското каре е посочена фирмата, поела редакцията – БУЛЕВАРД БГ ЕООД. Никога, ама никога, за Бога, никога не ги търсете за нищо! Не знам дали булевардните са подходили несериозно или просто текстът е попаднал при най-некадърния им стажант, но да се пропускат цели глави, където да се набиват на очи по няколко правописни и стилистични грешки на страница, е абсолютно недопустимо. За съжаление, това се отразява на всичко останало – качеството на текста, стила на автора, емоционален заряд, общото впечатление от книгата и т.н. А е жалко, защото ако Били беше попаднал на качествен редактор, а защо не и опитен литератор, който да го насочи за още малко работа и да му помогне да дооформи и шлифова текста и историята си в дълбочина, то щеше да се получи много по-добър продукт, без гореспоменатите многобройни езикови и стилови грешки, без неравности в темпото на сюжета и с по-добре изпипани герои и отделни моменти. Разбира се, последните не са пряка отговорност на редактора, но винаги е добре, когато повече хора помагат за доизкусуряването на една книга преди публикуването й и подхождат сериозно към нея. Особено когато става дума за дебютиращ автор без опит.

Ще спомена и като неутрален факта, че Били очевидно се е вдъхновявал много от любимите му фентъзи творби, били те игри или книги. Явно е, че авторът е фен на жанра, благодарение на което е вложил сърцето и душата си в „Кралят на зимата“, като се е възползвал от случая да изрази и почитта си към Джо Абъркромби, Джон Р. Р. Толкин, Warcraft и др. От една страна, отдаването на признание е много красиво нещо, но от друга – така трудът се усеща по-малко оригинален, а елементите са по-слабо въздействащи.

Надявам се следващия път Били Стефанов да попадне на качествени редактори, а защо не и на сериозно издателство. В крайна сметка, работата на писателя трябва да бъде да пише и да се появява от време на време за събития и интервюта, а не сам да движи цялата система. Но пък всички знаем къде живеем и колко е трудно за дебютант да пробие, а Били вярва в себе си и го прави. Книгата му не е перфектна, но показва потенциал и богато въображение, а в някои аспекти е дори над средното ниво. Ако обичате да четете български автори по принцип и да подкрепяте родните творци (и сте готови психически за лошата редакция), вероятно няма да останете разочаровани от „Кралят на зимата“.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 4+
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4+
Емоционален заряд – 4=
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4+
Старание на автора – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5=

Общ успех: Добър (4,48)