Музикалната приказка „Вдън горите“

В петъка между Коледа и Нова година по кината ще тръгне „Вдън горите“ – мюзикъл от Дисни, в който се съчетават фентъзи елементи, примесени с приказките за Пепеляшка, Джак и бобеното зърно, Рапунцел и Червената шапчица. Както може да се очаква, той е много подходящ за деца и е с типични за Дисни похвати и мелодии.

Изненадата обаче е, че той може да бъде интересен и забавен и за възрастни. Ако харесвате мюзикъли, ако харесвате филми като „Господарка на злото“ или сериали като „Имало едно време“, то „Вдън горите“ няма да ви остави безразлични, независимо от вашата възраст. Даже напротив, има някои моменти, особено в края, специално насочени към по-големите.

Всъщност, основата за този филм е пиеса-мюзикъл, която за пръв път се поставя на сцена през 1987 г. Тя печели редица награди и се представя по театрите из целия свят в следващите години.

В сюжета на филма главните герой са пекар (Джеймс Кордън – дебелакът, който беше съквартирант на Доктора в пети сезон на Doctor Who, а след това му помогна в епизод със сайбърмени година по-късно) и жена му (Емили Блънт от „На ръба на утрешния ден“ и „Looper: Убиец във времето“), които повече от всичко на света искат дете. Те живеят в приказен свят, където всеки иска нещо – Пепеляшка иска да отиде на бала, Джак иска кравата му да дава мляко, за да не се налага да я продава и т.н.

В пекарната на двамата главни герои се появява вещицата (Мерил Стрийп). Тя пък иска да бъде отново млада и красива. За целта й трябват няколко вълшебни предмета – млечнобяла крава (като тази на Джак), червено наметало (като на Червената шапчица), златна обувка (като на Пепеляшка – нищо че май би трябвало нейната да е стъклена), и кичур коса, по-жълта от царевицата (като на Рапунцел). Оказва се, че пекарят и жена му са бездетни, защото вещицата е проклела рода им. Двамата могат да вдигнат проклятието ако й намерят предметите за 3 нощи.

Следват забавни и мелодични моменти, в които приказките се преплитат, а героите ту намират, ту губят предметите. Виждаме и част от познатите ни приключения на приказните герои – Червената шапчица и вълка, който изяжда баба й и нея (вълкът е Джони Деп, който, макар и по принцип да ми е антипатичен, тук прави много добра малка роля), Пепеляшка и магията, която я превръща в принцеса, Джак, който засява бобените зърна и краде злато от великаните, и Рапунцел, която мечтае да избяга от кулата, в която вещицата я е затворила (там има един обрат, който няма да ви разкривам).

Не виждаме някои ключови моменти от приказките – бала, където Пепеляшка среща принца, небесния свят на великаните – но филмът не губи от това. Ние вече познаваме тези приказки и по-подробното им представяне само би провлачило сюжета (който и без друго в началото не е с екстра-бързо темпо, тъй като песничките го бавят достатъчно). Най-интересните събития се развиват „вдън горите“ или по домовете на героите, където приказките и героите се преплитат.

Любопитно е, че някои от най-бруталните моменти в тези приказки не са спестени, дори са подсилени, но по начин, в който няма кръв, не е отвращаващ и дори е забавен (ако харесвате черния хумор). Показано е как мащехата на Пепеляшка грабва ножа, за да реже от пръстите и петите на дъщерите си, когато принцът идва с обувката на Пепеляшка („Не се притеснявай, дъще, като се омъжиш за принца ще си стоиш по цял ден в двореца и няма да ти се налага да ходиш“) или как след това птиците на Пепеляшка им изкълвават очите. Пекарят реже корема на вълка, за да освободи Пепеляшка и баба й (бабата по-късно му се кара защо си тръгва без да им помогне да одерат животното), а Червената шапчица му дава своето наметало като благодарност, защото „баба й ще й ушие ново от останките на вълка“. В такива моменти децата не правят разлика между брутализъм и невинно детско забавление, но възрастните ще се почувстват заинтригувани от това как Дисни успява да представи тези сцени без да изглеждат груби и отблъскващи.

Има и още неочаквани от Дисни моменти, свързани със спорни морални въпроси. Няма да ви разкривам нищо от втората половина на филма, защото тя се развива „след“ познатото ни от приказките, но тя далеч не е толкова невинна и простовата. Героите стават истински хора, заедно с техните недостатъци и грехове – гората разкрива истинската им същност. Някои си понасят наказанията заради това (дори твърде жестоко и незаслужено), а други не – също като в живота. Но така или иначе остава храна за размисъл на възрастните зрители, има шеги и моменти, които само те ще схванат, докато децата ще си тръгнат от киносалоните развеселени от песничките и приказките, в неведение за пикантните моменти, разиграни пред очите им. Поуки има както за малки, така и за големи.

Личи си, че „Вдън горите“ не е от най-високобюджетните продукции, но това не му пречи да бъде красив и да изглежда автентичен. Така или иначе, зрителите, които биха се заинтересували от този филм, не търсят скъпи каскади и невероятни експлозивни ефекти. По-скоро като атмосфера напомня на „Имало едно време“ – преплитане и обръщане на приказките, малко ефекти, но на място, чаровни и симпатични герои/актьори, и добър гардероб. Единствената разлика е, че това е мюзикъл, тоест голяма част от сцените и диалозите се изпяват. Лично аз не харесвам мюзикъли и този филм щеше да ми бъде много по-интересен без песните, но всъщност те не пречат и не са толкова досадни, колкото очаквах да бъдат.

Общо взето, „Вдън горите“ е приятно и подходящо за празниците филмче на Дисни, което ще ви изненада, ако си падате по този тип. Идеално е за родители с деца, както и за по-детски настроените възрастни или пък тези, които могат да оценят един нестандартен филм. Както пише в едно англоезично ревю, „в случай че не сте закарани на този филм насила, има шанс да се окаже един от любимите ви за годината“.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура и ефекти – 5+
Актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4+

Общ успех: Мн. добър (5.25)