Накратко: “Battlestar Galactica” (2004 – 2009)

Защо Влади Неколов смята, че „Бойна звезда Галактика“ е най-добрият сериал в жанра?

Със сигурност не съществува по-удачна тема за първия ми пост от толкова време, от сериала, който пороби съзнанието ми за това време – става дума за безпрецедентната “Бойна звезда Галактика” – бижуто на Syfy, което ме опули още със 180-минутните си минисерии и не ме остави да си поема дъх през четирите си сезона. За мен това е най-добрият сериал в жанра на всички времена, а драматичните му постижения са толкова огромни и всеобхватни, че превръщат “Галактика” в крайъгълен камък на телевизията като медия. Тук ще се опитам да ви разясня защо мисля така.

Нека очертаем накратко главните позитиви, които правят от “Battlestar Galactica” почти безпрецедентен шедьовър.

1. Мащаб

Сериалът е изграден върху масивна драматична арка, простираща се на близо 200 000 години таймспан, обхващаща почти всеки аспект на човешката цивилизация, и същевременно (най-вече във 3 сезон) успява да достигне до толкова интимни щрихи в човешките отношения, че се превръща не само във всеобхватна история за човека и класически адреналинов военен сайфай, но и в издържана личностна драма. Всяко ниво на цивилизацията ни е обхванато с ненатрапващ се финес и същевременно не оставя съмнение, че е помислено за него.

2. Смелост

The New York Times може би най-добре успяха да опишат сериала в едно изречение – “A show with high stakes and serious guts.” Изисква се огромна смелост и страст към това, което правиш, за да вкараш в сайфай сериал (жанр, който не се радва на изключителна консистентност на качествени продукции) сложна политическа приказка, религиозна притча, интимна драма, военна сага и дълбока философска проникновеност. Не можеш да си сигурен какво ще се получи и, още повече, ще има ли кой да го гледа.

 

battlestar_galactica_630px

 

3. Актьорско майсторство

Едуард Джеймс Олмос и Мери Макдонъл няма какво да ги коментирам – те са от “старата школа” – хора, който знаеш, че няма да те подведат никога и им се доверяваш напълно. Интересното обаче е, че за поддържащите роли сериалът си позволява да използва предимно непознати лица – хора, които да се “превърнат” в героите си. И въпреки това (поредната поява на необичайна смелост), кастът на сериала е необикновено добър. Единственото леко изключение е Джейми Бамбър, но и той през повечето време успява да се представи задоволително. Длъжен съм да спомена Майкъл Хоуган, който е напълно и безпрекословно неотразим като полковник Сол Тай, както и Джеймс Калис, който с лекота се справя с ужасно трудния за игра Гай Болтар. Триша Халфър също се справя без проблем със задачата да достави този почти мистичен сексапил на силона Номер 6.

4. Иновативност и оригиналност

Почти всеки аспект на “Бойна звезда галактика” е впускане в неизвестното. Музика, работа с камерата, изграждане на герои, та чак до самия език. Frakin’ cool, a?

5. Музика

Комплексният музикален пейзаж, който Беър МакКриъри изгражда (въз основа на широко използване на лайтмотиви) допринася изключително много за уникалната атмосфера, която оставя “Бойна звезда Галактика” след себе си. Достатъчно иновативна, за да донесе нова мода след себе си (все по-широкото използване на тайко барабани в съвременните скорове), музиката към сериала е един от най-ценните му активи.

 

6. Сайфай изобретателност

Сега с тези приказки за политика, драма и религия, да си не помислихте, че изобщо не става въпрос за фантастика? Защото ще сбъркате фундаментално – сърцето на сериала е във фантастиката и начинът, по който борави с нея, възвишава целият жанр и предизвиква най-великите образци в историята.

7. Ефекти

Поредната сфера, в която “Battlestar” е най! С перфектни ефекти по телевизията всъщост той може да се състезава и с много филми с мултимилионни бюджети по този параметър. Космическите битки са повече от зрелищни, пейзажът – повече от реалистичен. Когато се допускат леки “пробиви в системата” реализмът се доставя от накъсаната работа с камерата, която внася повече живот във всеки ефект.

8. Атмосфера

“Бойна звезда галактика” се усеща като никой друг сайфай сериал, който аз съм гледал. Всичко е толкова материално, толкова истинско, че сякаш можеш да го помиришеш, вкусиш, докоснеш. Компексната история, която зачита основното правило на фантастиката – че фантастиката е декор, а не самата история – успява да се развие толкова разностранно и непредвидимо, че всъщност накрая нямаш чувството, че гледаш сериал, а че по-скоро четеш някое класическо сайфай като “Фондацията” или “Дюн”. Това е може би най-великото постижение на “Галактика”.
Атмосферата е тъмна, депресираща, параноична. През всички четири сезона постоянно се прокрадва чувството, че си в кошмар – липсата на моменти на очевидно обяснение за това, което се случва, подсилва това чувство (което е най-видно в самото начало на първия епизод).

BSG303_A

 

9. Емоционална връзка

Добрата стара мелодрама, така присъща за всяка уважаваща себе си космическа опера, също присъства, но нямам предвид в отрицателен смисъл. Всичко е премерено до милимундата и няма и следа от разводняване или прекалено “разсапунисване”. Всичко е с една цел – да създадеш емоционална връзка с героите, да започне да ти пука за тях. И, по дяволите, “Battlestar Galactica” успява с тази задача. Докато се усетиш, вече чувстваш героите като близки, като хора, които познаваш от край време – знаеш за гадните им характери или пороците им, и все пак ги обичаш. А ако пък случайно си от моя тип предразположени към такива “връзки”, още в началото вече ще си си набелязал любимец, а към края ще ти пука за него все едно е част от семейството ти (в моя случай – Сол Тай).

10. Въздействие

Двучасовите минисерии и началото на първия сезон (S01E01 “33”) са едни от най-майсторски направените няколко часа телевизия, а неспадащото качесво на последвалите ги четири сезона правят от този сериал едно от най-влиятелните телевизионни произведения, спечелило 3 Емита, награда Пийбоди (най-престижната в индустрията) и още много. Идеите и посланията, които сериалът отправя към аудиторията си, инициират “Battlestar Retrospective” организирана от ООН, на която Едуард Джеймс Олмос, Мери Макдонъл, Роналд Д. Мур и Дейвид Ейк, заедно с много представители на организации и комисии към Обединените нации, коментират теми като въоръжените конфликти, тероризма, човешките права и др.
Сериалът е традиционно под номер едно в класации за най-добрите телевизионни научни фантастики правени някога (Boston GlobeIGN и др.) и една от най-добрите драми на последните години.

 

–––––––––––––––––––––––––––
И, въпреки всичко това, което изброих, въпреки почти универсалното критическо одобрение, сериалът като че не получава очакваната популярност. Да, по време на излъчването си беше флагмен на Syfy, но друг статус би бил направо шокиращ. И все пак, разклонението му “Каприка” успя да се задържи само за един сезон, а очакваната предистория “Battlestar Galactica: Blood and Chrome” падна от екран още преди да е сниман и един епизод, и сега се опитват да ни замажат очите с някакви си уебизоди, които евентуално ако се окажат успешни, могат да доведат до ТВ шоу или нещо повече…. но какво точно ще се случи, никой не знае. Аз знам само едно – че “Бойна звезда Галактика” заслужава масивен франчайз от ранга на “Стар Трек”. Заслужава да се правят филми по нея, да се продължава историята с нови сезони и т.н. Дали ще е по-добре от драматична гледна точка, не зная (вероятно не), но знам, че Роналд Д. Мур и всеки, участвал в разработването на сериала, си е заслужил всяка стотинка, която е спечелил.

Крайна оценка:

10/10

Влади Неколов

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
9 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова
petia84

аз също мисля, че мелодрамата беше малко в повече, но харесах начина по който се развиха отношенията между Гайъс и Каприка 6 – не мисля, че съм виждала в друго шоу толкова сложна връзка; Адама и Розлин бяха трогателни – особено накрая, колкото до останалите….
Атанас, не вярвам, че умишлено се вкарва романтика, за да се хареса на жените, просто сценаристите така са решили – понякога е логично и на място – дава допълнителна мотивация на героите – например Питър и Оливия, Дезмънд и Пени. Без подобни интереси персонажите биха изглеждали повърхностни, или незрели.

Alisa

E, сега ние жените да не гледаме ли? :))) Шегувам се .. аз нищо чак толкова романтично не видях в Галактика .. всичко ми беше интересно и през нито една серия не съм усетила скука. За съжаление сега гледам Игра на тронове и направо започва да ме дразни. Жалко, че много хора няма да прочетат книгите, а ще си останат само със сериала.

Atanas

От Stargate Atlantis по-добър сериал фантастика няма . Лошото е че във телевизиите се наводни със жени които гледат само романтични комедии и сополиви драми и го спряха без време . Не го довършиха , а имаше на къде да го развиват още поне 5 сезона . А доколкото до Battlestar Galactica не си падам по римейките на сериали от 60 или 70 години много излишни герои, много излишни събития които намирисват на слагчевство от страна на сценаристите и продуцентите към женската част от тв . публиката и като добавиш и излишните залитания във романтично отношение направо ми се повръщаше през 2/3 от времето докато го гледах .

Петър Атанасов

На мен „Каприка“ ми беше доста по-интересен от БСГ. За съжаление, не съм съгласен с доста от изказаните в статията неща – определено има страшно много разводнени и безсмислено драматични серии, без които спокойно може да се мине. Сред саундтрака има добри парчета, но повечето не са нищо особено. Колкото до емоционалната връзка с героите – при мен се създаде единствено с президентката Розлин. Голяма част от останалите ме дразнеха. Дори много се зарадвах Старбък като умря, но тя пък взе, че се върна…

Според мен, ако сериалът беше показвал повече силони и по-малко хора, щеше да бъде много, много по-интересен! Най-интересните епизоди за мен бяха в началото на трети сезон, когато силоните окупираха новата колония на хората, а и малко след това, когато все още показваха какво става на силонските кораби. Откакто избухна суперновата в средата на трети сезон, сериалът тръгна доста надолу – лично мое мнение 🙂

Петя Ивайлова
petia84

и на мен ми хареса „Каприка“, нищо че беше малко муден…

Alisa

Абсолютно съм съгласна. Сериал в който има всичко ..фантастика, мистика, ефекти, битки, психология, философия, любов .. всичко … Аз съм го гледала два пъти. На мен Каприка ми хареса и съжалявам,ч е нямаше втори сезон.

Мира

Това лято и аз ще го гледам за втори път. Мисля че вече достатъчно от детайлите не си ги спомням.

Петя Ивайлова
petia84

хубава статия – чак се замислих, дали да не си го пусна пак този сериал – досега съм го гледала само два пъти! 🙂