Наталия Солнцева – за красотата, която убива.

Ревю на романа на Наталия Солнцева „Проклятието на Венера“, изд. „Еднорог“

Много въпросителни се крият зад псевдонима Наталия Солнцева. И досега не е известно, дори в Русия, дали това е псевдоним на мъж, или на жена. Авторката (приемаме условно, че наистина е жена) има издадени над 20 книги, в няколко различни поредици: Ева и Всеслав. Необичайни разследвания (Венера Челлини – както е оригиналното заглавие на настоящата книга, която също попада в тази поредица), Игра с цветята на смъртта, Злато и др. Интересна е аурата, която витае около подобни литературни персонажи. Най-известните автори, останали единствено като „псевдоними“, за които веднага се сещам, са – Уилям Шекспир и Томас Пинчън. Все още не се знае кой всъщност се крие зад тези две имена. Затова около личността на Солнцева ще усетите известна мистика още преди да се потопите в нейните книги. Неизвестност, която ще помогне да не се интересувате от външността и личния живот на писателката, а да се съсредоточите изцяло върху нейния текст.

Проклятието на Венера ни пренася в тайния живот на няколко московски семейства – Виктор и Аглая и Олег и Ева. Те ще се окажат замесени в сложни отношения с Денис Матвеев. Последният е леко странен богаташ, живеещ усамотено в своята вила. Освен че притежава приют за кучета, в който животните се обучават да бъдат мили със стопаните си и агресивни към всички непознати, Денис е и тънък специалист по наблюденията. Така да се каже, негово хоби са човешките взаимоотношения.

Онова, в което е най-добър, е дедукцията. Затова Денис извършва малки задачи на богати московски граждани – помага им да се справят със сложни ситуации от техния живот. Независимо дали някой ги изнудва или търси убиеца на сина си, то именно Денис Матвеев е неговият човек. Без да осъществява щателни разследвания, той е в състояние да назове точния източник на всеки сложен проблем. По този начин и Громов попада под влиянието на Денис Матвеев, който му помага да намери отвлеченото си дете. Наградата, която получава в замяна, е една статуетка, изобразяваща богинята Венера (на нея ще обърнем по-специално внимание по-нататък в текста). Освен това Денис „помага“ и на съпругата на Олег – Ева, ставайки неин любовник. Последната изживява най-хубавите си моменти именно в компанията на московския ексцентрик.

Тази снимка е избрана за туитър профила на Наталия Солнцева, но тя, разбира се, не е нейна и никой не знае как изглежда авторката в действителност.

Солнцева непрекъснато ни изправя пред темата за смисъла на личните взаимоотношения. Именно поради тази причина книгата „бяга“ леко встрани от жанра фентъзи/фантастика. Но пък синтезът между лично, емоционално и загадките, които авторката поставя, са повече от интересни. В това отношение книгата увлича, тъй като стилът й е лек, Солнцева не се отвлича излишно върху малки детайли и до края държи действието да взима превес над описанието. Със сигурност на места е повече от видно, т.нар. „женско писане“ (придържайки се към всички условности на понятието). Някои от разсъжденията на героите са нетипични за един мъж, особено за един руснак, който едва ли има толкова време да обръща внимание върху интимните подробности от живота си, или да се опитва да съпреживее мисленето и чувствата на своята съпруга. На моменти подобни излияния са леко дразнещи, но, както отбелязах, Солнцева умело акцентира върху развитието, напрегнатата фабула и едва накрая ще имате време да мислите за останалото. Защото въпросите са много, повече от отговорите. На читателя се пада задачата дори сам да си отговори каква е ролята на статуетката на Бенвенуто Челини в цялата история. При положение, че всички парченца са добре обмислени, то и отговорът ще бъде прозрачен – красотата понякога трябва да бъде жертвана.

И така, освен Ева и Олег, в историята е замесена и още една жена – красивата журналистка от стар московски род – Аглая Петровна. Последната е олицетворение на еманципираната модерна жена, нещо подобно на американския образ на Кари Брадшоу. Аглая води рубрика в столично списание и се ползва от голяма популярност. Страстта й са старинните предмети, а обект на внимание за следващия й материал е Денис Матвеев. Но когато пристига в неговата вила заварва единствено трупа му, а до него една статуетка на богинята Венера. Ето че вече имаме мистериозно убийство без наличие на заподозрян. Починалият притежава дневници, които представляват интерес за мнозина. Като тънък наблюдател на човешката душа, анализатор на действия и постъпки, г-н Матвеев със сигурност е оставил пикантни материали за мнозина свои партньори, колеги и приятели. Олег, съпругът на Ева, наема частен детектив, който трябва да намери и унищожи тези компрометиращи записки. Нещата стават още по-объркани, когато в компанията на детектива се оказва и Ева. Оттук насетне двамата започват да действат в комбина и да събират сведения за местопрестъплението, за да намерят убиеца на Денис.

В процеса на разследване детективът Всеслав и Ева разбират много неща за себе си. В това отношение е виден психологизмът в начина на писане и на самата Солнцева. Както споменах, на редица места в романа, се съдържат нетипични моменти в разсъжденията на героите. Писателските отклонения, засягащи чувства и емоции, преобладават в редица моменти и в сюжетната линия около мистерията с Венера. По този начин тайнствеността рискува да се изгуби в потока на постоянни просветления за собствения живот на героите.

Да се върнем на статуетката – артефактът, около който се гради и мистичността на историята. Според Солнцева статуетката е дело на италианския скулптор Бенвенуто Челини (Benvenuto Cellini). Сред имената, които са най-значими за Ренесанса в Италия, Челини е творец, чието влияние се чувства както в изкуството, така също и в литературата (известно е, че Дюма-баща създава роман за неговата епоха, вдъхновен именно от произведенията на Челини). Лично аз, впускайки се по следите на статуетката, не успях да открия доказателствата за нейното съществуване (разбира се търсенето ми се ограничи предимно с няколко справочника и четене из чужди сайтове). Скулптурите му са, типично за един ренесансов творец, ориентирани предимно към мотиви от древногръцката митология (Нарцис, Медуза, Персей, една запазена нимфа, Аполон, Минерва и прословутата Saliera di Francesco).

Въпреки съмнителното съществуване на подобна Венера, в действителността зад цялата тази мистификация Солнцева вгражда една друга идея – красотата като носител на смърт. Намирайки дневниците на Денис Матвеев, Ева и Всеслав установяват редица интересни подробности от живота на Денис. Присъствал случайно, криейки се в храстите и шпионирайки съседско момиче, в което е влюбен, той става свидетел на едно зверско убийство и изнасилване. Кой или какво в случая са виновни за нещастието? Един млад военен, подал се на половото си влечение или едно красиво момиче, което все още не е разбрало, че Красотата не само че няма да спаси света, но и често трябва да бъде жертвана. И тук, в образа на младото момиче, в тайнствената Венера и в един образ от картина на Врубел, се преплитат множество на пръв поглед неизяснени елементи.

В края на книгата дори самите герои, Ева и Всеслав, достигат до извода, че понякога реалността крие не само много загадки, а е способна да бъде много по-нереална от случващото се в живота. Разбирайки и кой в действителност е убиецът на Денис, те още веднъж се натъкват на сложни взаимоотношения. Имайте предвид, че, както вече би трябвало да ви е станало ясно, проклятието на Венера е по-скоро допълваща фабулата метафора, отколкото ключов за сюжета фантастичен/свръхестествен елемент – затова и романът по-трудно може да се отнесе към нашия жанр.

При положение, че сте готови да си задавате въпроси около редица теми, тогава препоръчвам Солнцева. Книгите й несъмнено ще допаднат на онзи тип читатели, които обичат мистериозните убийства в стил Агата Кристи, сложната фабула, в която не всичко става ясно, и за онези, които не се притесняват, че покрай това ще има много чувства, емоции и себеоткровения.

 

Моята оценка:
История –  5-
Герои – 5
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – x
Степен на оригиналност – 4.50
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Мн. добър (5.14)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.