„Ной“ – ревю на Станимир Ставрев

Досега не бях гледал филм като „Ной“ на Дарън Аронофски. Филм с библейска тематика, който с размах да ползва фантастични елементи, по-подходящи за филми като „Властелинът на Пръстените“ и „Аватар“. Теоложките дебати в киното обикновено са резервирани за малките филмови фестивали и човек би помислил, че е невъзможно те да намерят място в епичен блокбъстър, в който има епични битки, чудеса и мистични същества (нещо, което липсва най-силно в трилогията на Питър Джаксън по Толкин, който така и не можа да разбере, че „Властелинът на Пръстените“ е фантастична книга за Християнството, а не просто поредното мащабно епично фентъзи).

Резултатът от тази амалгамация, „Ной“, е неочаквано добър. Филмът успешно пречупва възприятията на зрителите, показвайки един различен, но не по-малко истински поглед върху историята за Ноевия Ковчег. Светът е непознат, покварен и умиращ, но все пак близък и реален. Децата на Кейн пъплят по опустошената апокалиптична земя, разрушавайки и извращавайки всичко добро и красиво в желанието си за власт и индустриализация.

В началото на историята, Ной и жена му Намеех водят обикновен живот извън цивилизацията на хората, отглеждайки децата си Сим, Хам и Яфет в мир и спокойствие. След кратък, но кардинален сблъсък на Ной с покварата и мрака в хората, той получава квази-халюцинации, предричащи пречистването на света от човешката цивилизация. Виденията са неясни и съдбата на целия свят зависи от правилното им разтълкуване от Ной. Така и започва пътят му към построяването на Ковчега и осъзнаването на истинската цел на мисията.

Като режисура, филмът е феноменален и Дарън Аронофски за пореден път показва, че не се страхува да навлиза в морални теми, които мнозина режисьори и сценаристи избягват на всяка цена. Както и в „Реквием за една мечта“, така и тук Аронофски отново ни въвежда в дълбините на човешкото съзнание и унищожително-обсебващата сила на една идея. Умело са представени и моралните дилеми на един човек, разкъсван между обичта към семейството си и отдадеността към Бога и сакралната си мисия.

Актьорският състав на филма също не е случаен и е събрал най-доброто от големите имена в Холивуд. Патриархалният образ на Ной е представен от носителя на Оскър Ръсел Кроу, който прави една от най-добрите си роли за последните няколко години. Закоравелият и непреклонен Ной е герой , чието присъствие и развитие дават емоционалния и моралния заряд, върху който се гради целият филм. Кроу се представя повече от впечатляващо в изобразяването на протагонист и антагонист, герой, когото разбираме и същевременно осъждаме.

Жената на Ной, Намеех, също не е случен избор от страна на Аронафски, а е главната актриса от филма му „Реквием за една мечта“, Дженифър Конъли. Дуото на Конъли и Кроу е също толкова разтърсващо, колкото бе и в последния им филм заедно през 2003, „Красив Ум“. Неслучайно спечелила Оскар за партньорството си с Кроу през 2003, Конъли изобразява болезнено въздействащо жената на Ной, която служи за морален компас през почти целия филм.

Останалите актьори също не разочароват, особено младите Ема Уотсън и Логън Лерман, познати най-добре като Хърмаяни Грейнджър от „Хари Потър“ и Пърси Джаксън от едноименния фантастичен филм. Героите им Ила и Хам се оказват и едни от най-полемизиращите персонажи във филма, добавяйки нужната дълбочина и тежест към семейството на Ной.

От по-възрастните актьори споменаване заслужават и Антъни Хопкинс, изобразяващ ободряващо леко и приятно ролята на най-стария човек на Земята, както и Рей Уинстоун, чиято роля на антагонист във филма е доста неясно очертана. В по-голямата част от екранното си време, диалозите му са всъщност нещо, което бихме приели с отворени обятия и съзнания, ако ни бяха представени от герой като Арагорн, а не от противника на Ной. Уинстоун е по-скоро като добавка към инстинския враг във филма, Кроу, но умението с което показва алчността и злобата в човешката природа, е толкова завладяващо, че човек всъщност остава объркан коя точно страна да заеме в този конфликт на идеологии.

Визуално „Ной“ също не разочарова и бюджетът от 125 милиона долара оставя следата си върху атмосферата на филма, позволявайки на Аронофски да осъществи своите идеи и виждания с невероятна визия и въображение, неусетна компютърна анимация и епични битки, излезли сякаш от екраните на някой летен екшън блокбъстър. Музикалната част на филма също няма грешка с ветерана от „Реквием за една мечта“ Клинт Мансел, който за пореден път ни залива със своята музикална палитра от емоции.

„Ной“ със сигурност не е филм, за който повечето хора са подготвени. Смелият примес на религия и мит, както и екшън и драма, достойна за погледите на Академията, ще поведат зрителите към една интимна среща с любовта, лудостта и вярата на един човек. Филмът ще се появи по кината на 28 март, петък.

Моята оценка:
История – 6+
Герои – 6+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5.85)

Друго ревю можете да прочетете тук: Ревю на Петър Атанасов