Новият Доктор – успя ли да ни завладее?
Ревю на осми сезон от сериала „Доктор кой“ без особени спойлери.
След леко оскъдната откъм количество епизоди 50-та годишнина на най-дългия фантастичен сериал в света, Doctor Who, тази година имахме високи очаквания. Първият нов сезон след голямото разкритие в юбилейния епизод, първият сезон на новия Доктор – доказания и обичан от телевизионните зрители актьор Питър Капалди. Главният сценарист, Стивън Мофат, загатна за промени в характера на емблематичния герой и освежаване на сериала, което допълнително подсили апетита на феновете. Успя ли новият сезон да изпълни всички тези обещания за по-високо качество? И да, и не.
Първо започваме с най-важния въпрос – става ли Питър Капалди за Доктор, въпреки леките промени, които внася в характера на персонажа? Лично за мен Капалди е страхотен Доктор. Той играе перфектно ролята си – запазва част от детинската енергия на предишните превъплъщения, но и носи мрак, сериозност и уседналост, които не са били характерни за любимия ни Господар на времето от десетилетия. Образът на Капалди е много по-близо до това, което аз си представям, че Доктора трябва да бъде.
Е, има и фенове, които са разочаровани. За тях формулата не биваше да се променя – Доктора трябваше да остане сравнително млад, енергичен и безсъмнено оптимистичен като Дейвид Тенант и Мат Смит. По-мрачен Доктор не допада на тези фенове и те, вероятно, имат своите основания. Всеки с мнението и очакванията си. Но никой не може да отрече, че Капалди е страхотен актьор!
В тази връзка, останалите от състава също бяха на феноменално ниво. Джена Колман най-накрая започна да изпъква, а сезонът й даде доста повече поле за изява, отколкото миналия. Мишел Гомез в ролята на загадъчната и тотално побъркана Миси пък беше истинска наслада за сетивата. Колкото и да е лоша Миси, тя е толкова забавна, че няма как да й се сърдим. Гомез очевидно много се забавлява пред камера и сцените с нея определено са сред най-силните страни на сезона – не защото са силни като сценарий, а заради самото й присъствие.
Като споменахме сценария, време е да обърнем внимание и на слабите черти на сезона, като историите са именно от тях. Феновете на „Доктор кой“ са свикнали в един и същи сезон да има феноменално яки епизоди, следвани от брутално тъпи такива. Тази година имахме от вторите, но не и от първите. Имаше добри идеи с потенциал за влизане в графата на феноменално яките (мумия в космически Ориент експрес, обир на най-строго охраняваната банка във времето и пространството, нападението на двуизмерните чудовища), но нещо все им липсваше.
Най-добрият епизод от сезона си остана четвъртият, Listen („Слушай“), в който се експлоатира концепцията за същества, които са усъвършенствани в това да се крият. По тази причина, ние не бихме знаели, че те съществуват, тъй като те са толкова усъвършенствани в криенето, че не можем да ги видим. Но именно заради тях понякога си говорим сами, будим се посред нощ, ужасени, че има нещо под леглото ни, или пък виждаме дадени предмети преместени, без да си спомняме да сме ги местили ние. В този епизод се напипа правилния микс между напрежение, ужас, пътуване във времето и романтика. Но дори и Listen няма да остане във вечните класики, до голяма степен заради разочароващия край.
Именно нестандартни и понякога направо оригинални концепции като тази правят „Доктор кой“ един от любимите ми сериали. Сюжетът може да отиде навсякъде и по всяко време, което прави възможностите му неограничени – и той се възползва от това по наистина креативни начини. Идеята за двуизмерните същества, които нападат нашето измерение, също беше страхотна, а и доста страшничка. Но, за съжаление, нещо липсваше на тези епизоди, за да ни спечелят така, както други са го правили в предишни години. Може би емоционален заряд, не знам точно. А и вече трудно може да се каже, че новите чудовища са оригинални, след като сме виждали Ридаещите ангели и Тишината/Забравата.
Колкото до слабите епизоди, най-отчайващи бяха Robot of Sherwood („Роботът от Шерууд“) и In the Forest of the Night („В гората на нощта“). Те си бяха типично детски, пълни с абсурди и спокойно можеше да се мине без тях. Така или иначе сезонът тази година е само 12 епизода (вместо 13), по-добре да бяха 10 и да не бяхме видели тези двата. Но не бива да забравяме, че „Доктор кой“ е семеен сериал и трябва да се грижи и за най-малките си фенове. Не може всичко да е сложни и разхвърляни хронологично сюжети, които децата просто няма как да схванат.
Слаба страна на тазгодишния сезон беше и романсът между Клара и Дани Пинк. Той беше наложен твърде рязко и твърде изкуствено, което не можа да ни накара да му повярваме и съответно да се интересуваме кой знае колко от съдбата на войника-учител. Това определено отне от чара на последните епизоди, особено в комбинация с рязкото начало на Dark Water („Тъмна вода“).
Ако трябва да съм честен, не само сценариите ми се видяха проблемни в осми сезон. Режисурата също изигра своята роля. Европейското арт кино все още е във възход, което неминуемо се отразява и на най-качествените телевизионни продукции, каквато по принцип е „Доктор кой“. Новите режисьорски похвати, започнали още с юбилейния епизод The Day of the Doctor миналата година, повече отнемат от чара на сериала, отколкото да му придават нов такъв, и допълнително объркват и без друго слабите сценарии. Лепнати от нищото кадри, близки планове на лицата с дишане, рязко прескачане от едно в друго… това може и да работи в American Horror Story, където липсата на здрава връзка с реалността е предимство, но не и тук, където концепцията предполага по-приземени герои и сюжети (доколкото пътуването из времето и пространството може да бъде приземено). Междувременно, имам чувството, че бюджетът от ВВС отново е бил порязан, защото компютърните ефекти (където ги има) са доста явни и претупани. Вместо с напредването на технологиите спец-ефектите да стават по-добри, при „Доктор кой“ сякаш се влошават.
Ако трябва да се отчете нещо добро на този сезон, освен страхотните актьори, то можем спокойно да кажем, че сериалът стана шампион по надлъгване! Лъжата беше много важна тема за тази година – за първи път усещаме наистина правило №1 – че Доктора винаги лъже, до голяма степен защото този порок се предаде и на придружителката му. Дори последните сцени от сезона (не тийзъра с Дядо Коледа!) бяха белязани от преплитането на три големи лъжи. Самият сериал също много често ни подлъгваше като зрители – мислим си, че става едно, а всъщност става друго. Това му помогна да запази интереса ни свеж, но пък и загуби ценно време за представяне на по-постоянни и последователни истории. Няма да навлизам в подробности, но гледалите вече сезона сигурно знаят какво имам предвид – основно в последния епизод. Но няма и как да е иначе, след като главен сценарист продължава да е Мофат, всепризнатият лъжец, който няма друг избор, освен да лъже постоянно, ако иска да запази някаква тайна около неизлъчените епизоди – такава определено е необходима с оглед на изтеклите сценарии и необработени епизоди преди премиерата, както и постоянния интерес от фенове, медии и папараци, обединили усилия да разкрият подготвяните мистерии още преди да са представени на зрителя.
В обобщение, сезонът не беше съвсем за изхвърляне (все пак има добри епизоди, както и трудна за надскачане висока летва от предишните години), но определено не е от най-добрите. Това обаче далеч не е по вина на новия Доктор или някой от актьорите – просто търсенето на нова, по-свежа формула за сюжетите и сценариите сякаш засега дава смесени резултати.
Какво ни чака в бъдеще – като начало, коледен епизод с Ник Фрост като Дядо Коледа (дано да не е от твърде детския тип!), а догодина – нов пълен сезон, вероятно отново в ранната есен, със сигурност отново със Стивън Мофат начело. Да се надяваме, че за деветия си сезон сериалът вече ще се е поучил от новипридобития си опит и ще представи по-силни епизоди, както и по-впечатляваща обединителна сюжетна рамка за сезона – нещо, което последно видяхме през 2011 г. Както винаги, оставаме оптимистични за следващите серии!