Още хорър от Бранимир Събев

Петият сборник на един от най-продуктивните автори в съвременния български хорър, Бранимир Събев, се казва „Нощно острие“. Той включва 16 разказа, повечето от които не са дълги, но са предназначени да ви уплашат, погнусят или заинтригуват. Поставям сборника по средата в личната ми класация – „Априлска жътва“ ми хареса повече, тъй като творбите там бяха с една идея по-ефектни и емоционално заредени, а „Пустинният скорпион“ беше по-разпилян и в него Бранко все още откриваше себе си. Тъй като и двата прочетени от мен сборника на Бранко обаче съм оценил високо, това трябва да ви гарантира, че и настоящата книга си струва да бъде прочетена – тя не е по-различна от тях и носи още от същото, което вероятно ви е харесало (или не) в останалите.

А сега по няколко думи за всеки от разказите. Ще се постарая да съм кратък и ясен:

„Лакомство или пакост“ е откриващият разказ и може би любимият ми. В него Събев е набутал всичките си любими хорър герои, които заедно се кефят на Хелоуин и възможността да използват празника, за да плашат и избиват невинните дечица. Разказът е забавен, но и кървав, задава настроението на сборника по отличен и обещаващ начин. Чуждите хорър персонажи са добре пресъздадени и си личи, че Бранимир им е фен и ги уважава.

„Обитателят на пясъците“, „Кафе с късметче“ и „Машината“ са типични за жанра. Не са впечатляващи или оригинални дотолкова, че да останат с вас след прочитането им, но това означава, че няма и как да ви подразнят. Изглеждат като концепции за романи, които Стивън Кинг би разработил в по-добрия му период от миналия век.

„(Не)сбъднати мечти“ и „Поглед напред“ са най-далеч от хоръра – футуристична фантастика. В тях Бранко представя интересни идеи за това какво може би ни чака в бъдещето. Долавям негативизъм, опит за фокусиране върху отрицателните страни на новите технологии, който аз не споделям. Вероятно това е защото съм с твърде либерални възгледи, докато един консервативен патриот вероятно би се постреснал от тях и би ударил по два шамара на децата си, ако види, че са се запътили към състояния като описаните.

„Риболов“ май е любимият разказ на Бранко от сборника. Няма да ви разкривам какво става в него, защото така ще го разваля, но идеята наистина е добра. Бих посъкратил малко дългите описания и опити за натрупване на очакване и напрежение в началото, но те са предвидени, за да направят края по-силен. Изродщината е на ниво.

„Мило дете“ е другият претендент за мой любимец, той всъщност е и спечелил конкурс. В него един баща неволно причинява смъртта на детето си, а то (или по-точно извратена негова версия) се завръща в зловеща форма, за да му го върне. Разказът е много кратък, което е жалко, но успява с малко думи да предаде много събития, и то по сравнително нестандартен начин. Описанията хем са кратки, хем са ефектни и лесно ви изграждат представата за това, което се случва. От този разказ би се получил превъзходен филм на ужасите, заявявам го най-отговорно.

Допадна ми повече от другите и „Каменна градина“ поради мрачната си атмосфера и загадъчността на сюжета. Отново не е редно да ви казвам за какво се разправя, но препоръчвам да му обърнете внимание.

„Лицето“ и „Дъжд“ са най-кратките разкази. Докато първият ми допадна, защото постига добър ефект и е разказан почти като приказка, само дето не е за деца, вторият ми се стори безсмислен. Но пък е спасен от факта, че там умират пушачи 😉 Няма да коментирам „Лабиринт“, защото не е нито фантастика, нито хорър.

Титулярният разказ, „Нощно острие“, донякъде носи заряда на „Априлска жътва“ и вероятно затова е озаглавил сборника. В него се разказва за сбирка на серийни убийци, единият от които е решил да изтрепе останалите. Отново, не е нещо супер оригинално, но е добре разработено. Подробно разбираме с какво героите са ужасни хора и как точно извратеността им е наказана с фатален край от разказвача.

„Изтребление“ си е чиста научна фантастика, но, за съжаление, колкото и да обичам жанра, той не прави творбата най-силната в сборника. Един войник се чуди дали има или няма съвест докато избива примитивни извънземни за прищявката на господаря си. Добра идея, но може би твърде често срещана и недостатъчно добре разработена, за да компенсира това.

„Гост от звездите“ и „Най-добрият зоопарк на света“ са последните два разказа и са от по-добрите. Те комбинират страшните и свръхестествени неща със забавните премеждия и решения на главните герои, тоест имаме и сполучливи комедийни елементи. Докато първият се надсмива над родната ни селска действителност, вторият е извън нашето измерение, но бързо се приземява (за нещастие на разказвача).

Ако все още не сте чели нищо от Бранимир, препоръчвам ви да започнете с „Априлска жътва“ и след това да продължите с „Нощно острие“. Ако пък вече сте го чели и го харесвате, то не се колебайте да си поръчате директно от автора или издателството настоящия сборник – нивото като цяло е запазено, макар и да не е повишено. Както винаги, това е сборник с различни разкази, като на мен може да са ми харесали едни, а на вас други. Самият Бранимир казва също, че различните читатели поставят различни негови сборники на първо място в личните си класации, така че мнението ми е само едно от многото и не бива да се взема меродавно. Важното е, че повечето хора, посегнали към сборник на Събев, след това повтарят, което е най-доброто признание.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4+
Емоционален заряд – 5+
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 4.50
Старание на автора – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4

Общ успех: Мн. добър (5,05)