Още интелигентно забавление от близкото минало

Ревю на 11-ти сезон на сериала Red Dwarf.

Чували ли сте за сериала „Червено джудже“? Едва ли, а дори и да сте, сигурно не ви звучи достатъчно убедително, за да му дадете шанс. Той е ситуационна комедия с нищожен бюджет, но много умни идеи, възползващи се от възможностите на научната фантастика по доста добър начин. Сезоните му са с малко епизоди, средно около 6 на сезон, като между 1988 и 1993 има по един сезон всяка година. След това започват огромни дупки между сезоните, като най-голямата е между осми и девети сезон, които излизат съответно през 1999 и 2009 (девети, въпреки че трябва да убеди телевизията и зрителите, че сериалът има потенциал да се върне в редовната програма, е най-слабият от всички). 2012 г. имахме десети сезон, който върна нормалната формула, макар и със средняшки епизоди, а тази година получихме единайсти сезон. За щастие на малцината фенове, епизодите от 2016 г. са на доста високо ниво и изобилстват от интелигентния хумор (може би около 3/4 от шегите са смешни, а това си е идеален процент за ситком), който прави Red Dwarf толкова култов.

В сезон ХІ отново се съдържат шест епизода, като сюжетите за повечето от тях се градяха на интересна концепция, типична за научната фантастика, но пречупена през призмата на сериала. С други думи, „Червено джудже“ си струва не само заради хумора, но и заради мисловните експерименти, които си позволява. За съжаление, не е добра идея да започвате с тазгодишните епизоди, ако не сте гледали нищо досега, защото много от шегите са свързани с историята на персонажите от предишните серии – ако не познавате Листър, Римър, Котката и Крайтън от едновремешните им приключения, няма да разберете защо хуморът в репликите между тях е сполучлив.

talking-twentica-eldon

В първи епизод екипажът трябва да се върне назад във времето – до Земята от ХХ век, когато научният напредък е бил в разцвета си и е направил възможно цялото развитие на цивилизацията по-късно. Да, обаче зли андроиди, обожаващи клишетата, също са се върнали и са установили авторитарен режим, забраняващ всякакви технологии. Как би изглеждала Земята, ако науката се смята за по-лошо нещо от секса? Как биха живели известните учени от този период в такъв свят? Нашите герои попадат в нелегална кръчма, където учени тайно провеждат експерименти и дори са склонни да споделят някоя забранена научна тайна с платежоспособни клиенти – може да се каже, че проституират със знанията си. В едва 27 минути няма как идеята да се разгърне оптимално (особено когато епизодът има и други хитри моменти, като например обърканото във времето отвличане на Римър или пък нелегалността на Римър и Крайтън, които не са живи хора, а технологични същества), но концепцията е интересна и дава повод за забавни моменти. Кой друг сериал може да направи обидна шега от формула по физика?!

samsara-review-7

В епизод 2 екипажът попада на космически кораб с машина, променяща реалността – карма драйв. Тя може да награждава добрите постъпки с добър късмет, или пък лошите – в зависимост от настройките. Всички на кораба обаче са измрели преди много години. Какво може да им се е случило и каква е кармата на екипажа на „Червено джудже“? Забавна история, която отново има супер интересна идея и повдига теми за размисъл относно наградите на съдбата и какъв би бил светът ни, ако разполагахме с устройство, влияещо върху късмета ни. Приятно е и да се види колко са се променили персонажите през годините, без да губят уникалните си характеристики. Младият Листър от първи сезон никога не би седнал да играе Mine-opoly с Римър, да поправя дупките в общата култура на Котката да връща парите в касичката за сираците. Но годините си минават и дори последният човек във Вселената узрява.

vlcsnap-2016-10-02-15h44m25s628

В трета серия Листър, Римър, Крайтън и Котката се натъкват на космическа станция, където полудял медицински робот е изтрепал всичко живо. Тук има и доста сполучливи хорър елементи, които не отнемат от хумора. Сюжетът започва с привидно безсмислени комедийни ситуации, но накрая всичко се навързва в хитра развръзка, спасяваща откраднатите от Авклепиус бъбреци на Листър. Нищо тук не е случайно – нито махмурлукът, нито загадъчният скелет на станцията, нито простоватият, но забавен диспенсер на закуски, излязъл сякаш от най-старите серии на първия „Стар Трек“, нито дори мрънкащите асансьори в „Червено джудже“. Тук нямаме смела и висококонцептуална идея като основа за епизода, но въпреки това именно Give and Take май е най-сполучливият епизод в 11-ти сезон.

vlcsnap-2016-10-09-19h19m50s376

В четвърти епизод Римър удря джакпота когато неволно спасява биопринтиран капитан от сигурна смърт. Така той се сдобива с повишение в офицер и с биопринтер, които дават поле за изява на грандоманията му. Римър се възползва от новите си привилегии, за да унижи останалите от екипажа, и харчи материала от биопринтера, за да се клонира в десетки свои копия. Естествено, накрая нещата излизат от контрол и остава само истинският Римър. В Officer Rimmer нямаме кой знае колко интелигентна идея, но пък забавлението е на най-високо ниво, до голяма степен благодарение и на Крис Бари.

vlcsnap-2016-10-17-15h42m38s069

Най-философска е петата серия – в нея Крайтън преживява криза на средната възраст. Той осъзнава, че не е постигнал почти нищо през живота си и в крайна сметка съществуването му е безсмислено. Екипажът попада на космически кораб с по-стар модел андроид на него и решава да използва случая, за да извади Крайтън от депресията, но нещата не минават по план. В крайна сметка, обаче, Крайтън получава шанс да говори с вселената и да получи отговор на вечния въпрос, който може да го извади от кризата – какъв е смисълът на живота! Все пак, ако и вселената не знае, кой би могъл да му помогне?

canofworms_review_8

В последния епизод за сезона Котката най-накрая губи девствеността си (единствената любов, която е правил до момента, е с образа си в огледалото). Да, но женската Котка, която спасяват от космическия й затвор, всъщност е полиморф – зло същество със способност да променя формата си, генетично програмирано да се размножава, снасяйки яйца в партньорите си. Въпреки че епизодът е приличен, той е най-слабият от новия сезон. Все пак трябва да му се признае, че умело се възползва от възможността да направи единия от главните герои бременен, след което да покаже колко сладки могат да бъдат дори най-злите бебета-полиморфчета.

Red Dwarf си има слабости като сериал, най-голямата от които е ниският бюджет, заради който епизодите изглеждат като телевизионна пиеса с минимален брой актьори. Именно това обаче кара сценариста да бъде максимално креативен и да се възползва колкото може по-добре от персонажите си. Със сигурност „Червено джудже“ не е за масовата публика – той се цели в интелигентната част от нея, но дори и ако сте към нея, няма гаранция, че ще ви хареса. Ако си падате обаче по комедии, засукани сюжети и експерименти с богатството от идеи и концепции, които нашият жанр може да предложи, задължително го пробвайте. Може да се изненадате приятно. А ако вече сте фенове – не се мотайте и изгледайте 11-ти сезон, защото, щом сте стигнали дотук, той със сигурност ще ви хареса – въплъщава най-доброто от сериала досега и предлага интелигентно забавление с по-модерен вид, но в стила на старите серии.

Води се, че догодина също ще има нов сезон, но никога не можем да сме сигурни – все пак 11-ти сезон уж трябваше да излезе през 2013-та… Твърдят обаче, че дванайсти сезон вече е заснет, само трябва да бъде пуснат. Но дори и да чакаме по четири години за шест нови серии, струва си, защото чарът на Red Dwarf, колкото и малко зрители да обхваща, явно е неунищожим:

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |