Още лудост, но с екшън и романтика

Ревю на епизод 11х02 от „Досиетата Х“.

Да се каже за епизодите 10х01, 10х06 и 11х01, че са объркани и заляти с ненужно количество обрати и конспирации, ще е твърде малко. Това са т.нар. митологични епизоди на The X-Files, които развиват общата история. По средата на новите сезони са самостоятелните епизоди, от които се очаква да разкажат издържана и отделена история за конкретно досие Х. Уви, епизод 10х02 „Това“ е по средата между двете. Има някои доста ужасни недостатъци от стила на Крис Картър, но и някои много хубави предимства от тазседмичния сценарист и режисьор Глен Морган. Доколко носталгията и погледа към миналото е плюс или минус, преценете сами.

Да видим можем ли да обобщим сюжета – това ще е полезно, ако не сте разбрали поредицата от събития и „логическите“ взаимовръзки, което е много вероятно! Мълдър и Скъли дремят на дивана, когато изведнъж ги събужда мъртвият от 16 години Лангли – един от Самотните стрелци, които им помагаха с хакерство и информация едно време, но после се жертваха, за да спасят света. Лангли сега е дигитализирано копие на съзнанието си, което съществува в електронен свят, където прилича на Преслава и се чуди дали е живо. Секунди след неочакваната му поява в телефона на Мълдър два отряда руснаци, работещи за американското правителство, нахлуват в къщата с намерение да елиминират любимите ни агенти и да вземат телефона. В крайна сметка, Мълдър и Скъли успяват да избягат. В гората срещат Скинър, който отново сам не знае за кого работи и дали заслужава доверието им, и им дава някой лев, за да има какво да ядат, докато се укриват по кафенетата.

Мълдър и Скъли отиват до гробовете на самотните стрелци и откриват, че рождените им дати са препратка към друг гроб – този на Дълбокото гърло, информатора от първи сезон (Мълдър хем за първи път вижда името му (второ ненужно разкрито име на ключов герой в рамките на два епизода), хем знае, че това е точно неговият гроб, защото е гледал погребението отдалеч преди 24 години… Отлична памет и пространствена ориентация, да не говорим за цялата поредица от мисли и подсказки с рождените дати и убитите президенти…). Там пък се крие QR-код, който съдържа видео на сградата Тайтанпойнт, от която Националната агенция за сигурност на САЩ следи населението. След кратка престрелка със зловещ белокос руснак, Мълдър си спомня, че е работил по досие Х за тази сграда преди много години, но то се намира в офиса им, който, разбира се, е следен от лошите руснаци, работещи за американското правителство. За щастие, отново на помощ се притичва Скинър, който ги светва, че Досиетата Х отдавна са дигитализирани, макар и не от някой свестен, а от лошите руснаци, работещи за американското правителство. Те обаче са изтрили досието на Лангли с идеята да прецакат Мълдър и Скъли, а може и самият Скинър да го е направил, защото май работи за тях. За щастие, в папката на Фрохики някак си е попаднала снимка на старо гадже на Лангли с послание да я намерят, ако той бъде изтрит.

Гаджето също е от умните хора и разкрива, че виртуалният свят съществува много отдавна и тя и Лангли са позволили мозъците им да бъдат сканирани и копирани в него с идеята да продължат работата си пост-мортем и да живеят завинаги заедно. По някаква причина, съзнанието на сканирания се пробужда във виртуалния свят чак след като оригиналът умре, макар че е малко мъгляво какво точно осъзнава. Важното е, че щом Лангли се е размрънкал от телефона на Мълдър, значи нещо не е наред и двамата са били излъгани. Тя започва да пише тригонометрични уравнения като начин да се улесни контакта между Лангли и реалния свят, но е застреляна от зловещия белокос руснак преди да си довърши мисълта. За щастие, Скъли този път окончателно слага край на гадния убиец, а Мълдър все си спомня нещо от висшата математика и довършва необходимите настройки на телефона на мъртвото гадже. Лангли вече успява да се свърже, ъпгрейдва се до Холи от Red Dwarf и разказва, че виртуалният свят е зле, защото експлоатира него, Стийв Джобс и Майкъл Крайтън, и затова той трябва да го унищожи.

След като почти всичко около мистерията на епизода е ясно, на живите им остава само да проникнат в Тайтанпойнт и да изпълнят заръката. За целта, Скъли използва сексуалността и чара си на 50-годишна леля и прелъстява около 25-30-годишен тотално некомпетентен НАС-агент, та да ги пусне в сградата през тайния тунел, за който дори случайните срещнати знаят. Там следват нови престрелки и боеве, при които Мълдър е хванат в плен и заведен при Ерика Прайс – новата конспираторка от миналия епизод, която вече е започнала да го уважава и е склонна да му разкаже повече, дори да го покани отново в конспирацията. Оказва се, че съвсем скоро човечеството ще бъде унищожено и „еволюцията“ му във виртуалния свят е единственият начин то да продължи да работи. Всеки притежател на смартфон може да бъде пренесен там, като сканирането на ума му става по време на разговор и отнема общо около два часа. Мълдър тръгва да я баламосва като се прави на заинтересован и дори сравнява машината с бог по някаква неизвестна причина. Прайс е достатъчно тъпа, за да му се върже, и го пуска уж само да я види. Скъли обаче идва в точния момент, Мълдър набива лошия руснак, а партньорката му унищожава сървъра.

В типична X-Files развръзка, докато успеят Мълдър и Скъли да повикат своите хора да съберат доказателствата, Ерика Прайс и хората й изчезват и изтриват следите от пъклената си дейност. На всичкото отгоре се оказва, че както при всяко нормално IT-начинание, има бекъп, в който Лангли все още е измъчван, но вече не само от фалшивите звезди и безразборния секс, а и от зловещия белокос руснак, чието съзнание там се е пробудило след смъртта му. С други думи, както обикновено, Мълдър и Скъли нищо не са свършили.

Обърканият, лудешки препускащ и надупчен като швейцарско сирене сюжет проваля всякакви опити да се насладим истински на епизода. Сценарият уж не е писан от Крис Картър, но явно е най-малкото редактиран от него, или пък той е заразил и Глен Морган с деменцията си. От време на време Мълдър и Скъли се опитват да се шегуват един с друг или с околните, но честно казано само един-два от невербалните майтапи се получават. Останалите шеги далеч не са най-остроумното, което сме чували от героите. Сбъркана е и концепцията, дори като за „Досиетата Х“. Идеята вероятно би била подходяща за няколко епизода след смъртта на стрелците, но не и 16 години по-късно, защото именно тази разлика в ерите носи половината недомислици.

Ако можем да си затворим очите за горното (все пак, не е за първи път да не разбираме какво става), има и два изпъкващи добри елемента на епизода – изобилието от екшън и химията между Мълдър и Скъли. Не съм сигурен дали съм виждал толкова много и толкова ефектни престрелки и боеве в този сериал досега. Хем са като от едно време, в редките случаи, когато ги имаше, хем са и леко модернизирани и обогатени. Мълдър и Скъли може да карат шестото си десетилетие, но са по-подвижни и способни от противниците, които са на половината на годините им. Белокосият зловещ руснак е достоен злодей, донякъде напомнящ на супервойниците от 9-ти сезон (щеше да е яко да се окаже такъв, но явно сюжетната линия е забравена).

Истински полезното в серията са отношенията между Мълдър и Скъли. За радост на феновете, които ги чакаха да се съберат много години наред, тук те се държат като истинска двойка, която съжителства в бараката на съпруга. Не им е за първи път да летят куршуми около тях, така че това не ги притеснява прекалено, не ги изкарва от релси. Двамата знаят, че могат да разчитат един на друг за всичко, доверяват се на другия, че може да се оправи сам и знае точно какво да направи в престрелката, шегуват се, правят си комплименти. Самата картинка на Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън, дремещи един до друг на дивана, е достатъчна да докара повечето отколешни фенове до нърдгазъм.

И така, епизодът като цяло е на нивото на лошите серии от едно време, смесица между „Досиетата Х“ и някой съвременен сериал с устати персонажи, но не е за изпускане. Въпреки проблемите в сценария, има достатъчно екшън и емоционален заряд, които да го направят приятен, макар и далеч от любимите ви. На базата на трейлъра, очаквам епизодът другата седмица да ми хареса повече.

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Драго

Много точно казано – средняшки лош genric епизод, който започна добре и деградира накрая, изисквайки от зрителя massive suspension of disbelief (можеше поне защитата към сървъра с топ световни умове да е по-софистицирана и Лангли да помага на Мълдър и Скъли да се доберат до нея, вместо „има един таен тунел с един junior expert-сваляч). Както е казал авторът – личи си, че Картър се е намесвал и най-вече е развалял…