pustinniq skorpion rrr

Оставете се на жилото на Пустинния скорпион

Ревю на „Пустинния скорпион“ от Бранимир Събев, изд. „Ибис“

Изображение с име: Desert ScorpionВинаги се радвам, когато в ръцете ми попадне издание на български автор. Миналогодишната седмица на българската фантастика показа, че в България е изключително трудно да пишеш и да издаваш своите творения, като броени единици от нашенските писатели могат да си помислят да се издържат само от това. Е, Бранимир Събев още не е станал богаташ от писане, но е взел немалко награди, негови произведения са включени в редица антологии, а самият той има вече цели три сборника с разкази зад гърба си. С други думи, очевидно не е някой автор-еднодневка и, за да продължава да издава и да бъде купуван, явно е добър!

За да проверя дали са правилни горните ми разсъждения, взех най-новия сборник на Събев, който се казва „Пустинния скорпион“. Заглавието идва от първата творба, която бих определил като повест, тъй като е по-дълга, почти 90 страници. Останалите 200 са запълнени с разкази.

Първото, което прави впечатление, е изключително богатото жанрово разнообразие на творбите. Една с една не си приличат. Има фентъзи (уестърн-фентъзи, епично фентъзи, фентъзи с български народни мотиви, философско-божествено фентъзи), научна фантастика (космическа, с пътуване във времето) и хорър. Критикарите биха казали „манджа с грозде“, но аз по-скоро бих асоциирал сборника с една голяма, пищно отрупана с блюда (къде по-простички, къде по-засукани) маса, където всеки може да си намери по нещо любимо. Има разкази, които много ми харесаха, има и такива, които не ме впечатлиха, но веднага ми напомниха за хора, на които съм убеден, че ще им допаднат. За всекиго по нещо.

Така например един от любимите ми разкази стана „Златин и змеят“. Построен е много интересно – отчасти проза, отчасти народна песен. Песента възпява героя Златин и неговите подвизи, а прозата разказва това, което всъщност се случва, като двете вървят паралелно. Има доста хумор и си личи добро познаване на българската народопсихология, а героите (особено змеят) веднага ти стават симпатични.

Изображение с име: 406699_10151299466797298_1353809182_n
Бранимир на представянето на предишния си сборник с хорър-разкази, „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“

Друг открояващ се за мен разказ е „Играта на боговете“. Там главният герой е римски гладиатор, който е хвърлен на арената с лъвовете заради прегрешения с жената на императора. Внезапно обаче се появява вихър и го запраща на огромна игрална дъска. Един по един до него се появяват всякакви бойци от различни епохи и места. Двама враждуващи богове решават да ги използват като пионки, за да се бият до смърт и да определят победителя. Тук имаме добра идея и добра реализация (може би само е прекалено със сцените преди „взимането“ на другите герои – някои от тях са излишно дълги и подробни, макар да е ясно, че героят им ще умре).

Всъщност, този елемент (сила, разполагаща с героите) е използван още няколко пъти, но тук е най-сполучливо. Много ми допадна и изграждането на атмосферата в Древен Рим – Събев се е постарал да бъде максимално акуратен с възпроизвеждането на Колизеума и типичните римски поздрави и нрави.

Краткото разказче „Дракус“ също е особено силно. В него виждаме ужасяващия сблъсък между турски ага и румънския вампир на дунавско островче близо до Свищов. Много са въздействащи шестте страници с хорър, а фактът, че разказът е спечелил конкурс, е напълно логичен.

Хубав е и последният разказ, „Ще крача редом с теб“, в който един войник се оказва подпомаган от призраците на загиналите му в бой другари. Харесаха ми мислите и реакциите на главния герой, които са съвсем човешки в една нечовешка ситуация.

Разбира се, има и разкази, които не ми допаднаха, като „Цикъл“ и „Кулата в леденото езеро“, но, както споменах, веднага се сещам за хора, на които със сигурност ще им направят добро впечатление. Между другото, именно тези двата авторът е избрал като най-силни и е качил в блога си като промоционални.

Изображение с име: horo garvani ccc
Дебютният сборник на Бранимир, „Хоро от гарвани“

Всички тези впечатления се сливат в едно, още когато прочетеш титулната повест, „Пустинния скорпион“. Тя е разделена на три части. В първата се запознаваме с Блъди Ред и доминирания от чудовища свят, в който живее. Блъди отива в типично за Дивия Запад градче (само дето това не е Дивия Запад от уестърните, а резултат от постапокалиптичните разрушения и отслабването на човешката раса) и решава да поостане там като шериф, да го прочисти от зверовете – така или иначе няма какво друго да прави. Тази част веднага ме грабна и ме убеди в таланта на Събев – страхотна е, при все че иначе мразя уестърни.

Следващите две части обаче изведнъж се превръщат в най-обикновено фентъзи. Блъди всъщност е част от някакъв клиширан орден на доброто, от който са оцелели само петима ученика. Нашият главен герой ги събира и заедно се отправят на куест да сразят демона Шериман, който изпраща всички тези чудовища, тормозещи земята.

Убеден съм, че почитателите на фентъзи жанра ще харесат цялата повест, нищо че вече са чели тази история с други герои. Не съм проверявал, но съм сигурен, че в citadelata.com хвалят цялата повест от начало до край, независимо от рязката промяна в нейния стил и посока между първата и втората част. Когато жадуваш за хубаво фентъзи, тези неща не ти правят впечатление. Отдавам моето нехаресване на последните 2 части на предпочитанията ми към научната и по-нестандартната фантастика, последната от които е наистина впечатляваща само в първата, по-уестърнова част.

И така, в обобщение, много хора ще намерят сборника „Пустинния скорпион“ за едно неравно приключение из богатите поджанрове на фантастиката. Но абсолютно всички, сигурен съм, ще си намерят поне един любим разказ, който да ги впечатли и да остане в съзнанията им дълго след като са свършили книгата. И най-хубавото е, че колкото и да сте различни, каквито и да са вашите предпочитания и претенции, „Пустинния скорпион“ ще ви ужили така, че да го запомните, и то с добро. Бранимир Събев има както талант, така и светло бъдеще. Чест прави на изд. „Ибис“, че дава шанс на млади автори с огромен потенциал като него да бъдат издавани и да се развиват все по-добре.

 

Изображение с име: Оставете се на жилото на Пустинния скорпионМоята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5-
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Много добър (5.33)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата