От София до Варна за 2 минути?

Пътуването в тръби с вакуум и магнитни възглавници може да достигне главозамайващи скорости.

Писна ли ви да се гърчите в автобуса в продължение на 5 часа докато стигнете до морето? Или да се лашкате във влака 7 часа докато машините ви тракат на главата през целия път? Да не говорим за постоянно поскъпващия бензин…

Е, изобретателят Дарил Остър от Флорида има решение за тези досадни проблеми, свързани с пътуването. Неговата компания ET3 – Evacuated Tube Transport Technologies ще разработва изцяло нова транспортна система, която може да развие скорост от 6500 километра в час. Иначе казано, може да стига от Ню Йорк до Пекин за два часа, а от София до Варна за 2 минути и 7 секунди.

За да се реализира идеята, трябва първо да се построят две тръби между двата града, като във вътрешността им трябва да бъде постигнат пълен вакуум. По тези тръби ще бъдат пускани херметически затворени капсули на магнитни възглавници, които буквално ще летят вътре в тръбата с главозамайваща скорост, задвижвани от електрически мотори в тръбите. Тази иновативна пътека може да бъде построена както под земята, така и над нея. Тъй като в тръбата е постигнат вакуум, аеродинамичното съпротивление на капсулата е сведено на практика до нула. Така използването на тази капсула може да стане много евтино, особено в сравнение със съвременните методи на транспортиране. Ако транспортната система е добре развита, могат да се правят и по повече от две тръби, както и да се обособяват кръстовища, откъдето капсулите да се пренасочват по една или друга траектория.

Оптималният вариант за 1 вагон е да побира 6 човека в полулегнало положение.

Скоростта от 6500 километра в час звучи малко утопично засега, а и важи за дълги разстояния. В началото, транспортът, наречен от изобретателя си ЕTT, ще се движи със скорост, която се възприема малко по-лесно – 600 километра в час (което пак ще ни придвижва от София до Варна горе-долу толкова бързо, колкото метрото от „Младост“ до „Люлин“).

За съжаление, реализацията на тази транспортна система не е никак лесна. Построяването на тези тръби е скъп и изключително труден процес, а използването им ще е свързано и с доста рискове, докато не се усъвършенстват технологическите параметри на практика. Трябва да се прокопаят тунелите/построят мостовете, за да се поддържа сравнително постоянен и малък наклон на тръбата, да се закупят и обработят материали от високо качество (защото само един пробив би нарушил вакуума), да се вземат куп възможни ситуации предвид, като например авария по трасето, природни бедствия и т.н. Проблем е и това, че по време на пътуването пътниците не могат да се движат (капсулата ще бъде много малка и тясна, което ще е проблем за страдащите от клаустрофобия), не могат да ходят до тоалетна, а ако се движат под земята, няма да има и с какво да се развличат (освен ако рекламодателите не налапат веднага тази нова среда, при което времето за път ще бъде запълнено с рекламни клипчета – ще е досадно, но поне ще развлича и ще намали, или дори изцяло нулира, цената на билета за пътника). Разбира се, ако услугата е наистина толкова бърза и евтина, а се вземат достатъчно мерки за безопасност, то малките неудобства на пасажерите ще са бели кахъри. Трябва само да се намери достатъчно крупен инвеститор, който да приложи системата, а именно това е най-големият проблем.

Централна гара ще трябва да бъде преобразена, за да пасне на новия вид транспорт

Идеята, разбира се, не е никак нова – първият, който развива теорията, е руският физик Борис Вайнберг, като той го прави още през 1914. Транспортът във вакуумни тръби е концепция, която се харесва на научната фантастика – дори присъства в началната заставка на „Футурама“. Но Остър е първият, който наистина прави някакви стъпки, за да я реализира на практика, и се взима насериозно. Той продава лицензи срещу 100 долара (евтинджос!) и 6-процентен дял от бъдещите приходи. За тези пари, изобретателят предлага детайлни описания на възможните проблеми, дизайна на капсулите, начина на тяхното окачване, приспособленията за съгласувано ускорение на вагоните, спирачната система, системата за обогатяване на въздуха с кислород, аварийните отвори за евакуация и какво ли още не. Интерес вече има от Китай и Корея, като сделката с последните е сключена още през 2009 и планира достигането на скорости от 700 километра в час.

Както Остър, така и ние смятаме, че днешните технологии са достатъчно напреднали, за да се реализира и тази смела идея. Не може да не отбележим и ефектът, който ще има реализацията й върху околната среда – фактът, че не се употребява бензин, ще се отрази добре не само на джобовете ни, но и на атмосферата. Подкрепяме китайците, пожелаваме им да намерят начини да намалят размера на първоначалната инвестиция, за да може и ние да доживеем времето, когато ще отскачаме за половин час до морето.

Повече за смелата идея – на официалния сайт на компанията.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |