Пак изненада от The X-Files

Ревю на епизод 10х05 „Вавилон“

Ако има нещо добро в съживяването на „Досиетата Х“, което да се демонстрира във всеки следващ епизод, то е, че новите серии са пълни с изненади. Е, може би не много от тях са добри, но поне ни се показва нещо неочаквано, което за мен винаги е плюс. Миналата седмица ни изненадаха с драматична сюжетна линия около майката на Скъли, по-миналата със забавно и метафизично чудовище, още по-миналата с трогателен финал, а тази… в тази серия всяка следваща сцена е микс от все по-неочаквани и приятни, и лоши изненади, също като целия нов сезон.

Но преди да продължим с ревюто на епизода, нека да си припомним как започна цялата сага преди 23 години:

Препратки към тази сцена ще видим и в 10х05, когато в офиса на Досиетата Х се появяват Мълдър и Скъли: Следващото поколение (Роби Амел и Лорън Амброуз). Двамата млади агенти са копия на възрастните си икони, макар и да са с една идея по-различни – агент Милър е по-залухан от едновремешния Мълдър, а агент Айнщайн е доста по-невъзпитана от Скъли преди 23 години (че дори и от сегашната). Като цяло обаче паралелите са ясни – вярващ в паранормалното и доктор-скептик. Дори външният им вид е докаран така, че най-нагло да ги копира, да не би някой от зрителите да не се досети за идеята.

В САЩ вървят слухове, че FOX ще се опита да направи разклонение на сериала с тях в главните роли, но едва ли ще се стигне дотам – двамата служат по-скоро като поглед към миналото и средство за себепреоткриване на титулярните агенти, отколкото като възможност да ги заменят, за да могат да се правят повече епизоди. И въпреки че Милър и Айнщайн не са достатъчно интересни, за да заслужат свой собствен сериал, двамата далеч не са толкова дразнещи, колкото очаквах, и не бих възразил да ги видя отново в бъдеще. Както, ща не ща, ще ми се наложи, тъй като ще участват и във финала на сезона.

Сюжетът на епизода е странен микс от доста тежки и супер леки моменти. Като за хумористична серия, началото си е направо смущаващо. Виждаме млад арабин-терорист в последните мигове на неговото ежедневие – от молбите към Аллах и филията с мармалад, до тъпите селяндури, които постоянно му показват, че са готови да го спукат от бой ако ги погледне накриво. Въпреки евтините и твърде очевидни компютърни ефекти, сцената с взривяването на галерията е направена реалистично, а тичащите хора в пламъци правят последиците от терористичния акт трудни за гледане. След това имаме закачки между стари и млади агенти, последвани от брутално осакатен човек в кома, весела халюцинация на Мълдър със Самотните стрелци в кънтри-клуб, трагична смърт на син пред очите на майка му, за да завършим с философски размисли за вселената и живота.

111

Поне Роби Амел и Лорън Амброуз са също толкова красиви, колкото Дейвид Духовни и Джилиан Андерсън на младини.

Впрочем, огромен плюс към тази серия е саундтракът. Използвани са много песни, нетипични за „Досиетата Х“, но всяка от тях има определен смисъл и допринася към сцената си. Грабнаха ме както арабският дъбстеп в началото, така и кънтри-парчетата в средата. В уводната сцена двата вида музика „се бият“, за да подхванат една от основните теми на епизода – за ислямофобията, за човешките права и за психиката на терориста, а оттам за вечната любов и безкрайната омраза.

„Бой“ между стилове има не само в музикално отношение, но и в стилово. Разследването на тероризъм в хумористична серия може би не е най-подходящата комбинация. Имаме и цели части от историята, които в никакъв случай не бих очаквал да видя в „Досиетата Х“ – халюциногенната сцена на Мълдър. Докато баш халюцинациите му са интересни и ефектни, забавленията в кънтри-клуба идват в повече и със сигурност ще отвратят много от твърдите фенове на сериала.

Въпреки тоналното несъответствие между различните сцени и неочакваните посоки, в които историята поема, за мен лично епизодът беше добър, може би вторият най-добър от излъчените досега пет. Нямаше много общо с истинските The X-Files, отново показа неспособността на Крис Картър да създаде нормална серия (няма да се учудя ако самият той е бил на халюциногенни гъби или весели хапчета докато е писал), но беше изненадващ и чаровен.

222

Дейвид Духовни си мисли, че е отново в Californication.

Разбира се, отново трябва да прощаваме един куп недомислици на главния сценарист. Възможно ли е всички от галерията да са мъртви, но точно терористът, носел жилетка с експлозиви, която би трябвало да е разплискала тялото му в сюблимния момент, е останал жив? Как точно планира Мълдър да говори с терорист в кома докато е под въздействието на дрога? Честно казано, изглежда сякаш някога умният и любопитен млад агент се е превърнал в изкукал старчок, търсещ извинение, за да се надруса. И защо звъни точно на агент Айнщайн, а не на Милър, който, вместо да го нахрани за малоумната идея, веднага би му се вързал на измишльотината и би му поднесъл хапчето в кутийка за годежен пръстен? Но, все пак, ако гледаме с отворено съзнание, серията си е забавна, леко философска и добра.

Подчертавам, отворено съзнание, което значи да забравим старите Досиета Х и да нямаме грам очаквания към новите, а и да не сме твърде критични към сценариста. Което, естествено, е невъзможно да се постигне и затова серията със сигурност ще отблъсне немалка част от зрителите, които не приемат изцепки.

Друга част, тези, които гледат сериала повече заради Мълдър и Скъли, а не заради историите, сигурно ще харесат епизода. Двамата имат немалко интимни диалози и показват близост, възможна само за хора, прекарали живота си заедно. Дори когато говорят с младата версия на другия, в тях прозира любовта им, цялата история на взаимоотношенията им. Сюжетът поставя двамата герои в необичайни за тях сцени, позволява да ги видим по нов и неочакван начин, което е и търсено от феновете им, но пък чак в такива крайности е обидно за почитателите на концепцията, историята и атмосферата на сериала от 90-те години.

Каква безсмислена поява... Поне не се оказа, че са живи, както се спекулираше, когато се разбра, че актьорите се завръщат.

Каква безсмислена поява… Поне не се оказа, че са живи, както се спекулираше, когато се разбра, че актьорите се завръщат.

Накратко, 10х05 е епизод, който или ще харесате и ще му се забавлявате от сърце, или ще намразите от дън душа, но едва ли ще останете безразлични към него (както например към 10х02, от който вече не помня почти нищо). Експериментите на Крис Картър невинаги се получават и имат тази способност да разделят зрителите на „за“ и „против“ – на мен лично „Вавилон“ ми хареса, но повечето критици не го одобряват (за разлика от миналата седмица, когато беше обратното). Може би всеки трябва да си прецени за себе си и да не забравя, че при сериали като „Досиетата Х“ една серия може да е гениална, а следващата – отвратителна, но истинските фенове гледат всичко и са лоялни на сериала и в добри, и в лоши времена.

В следващия епизод, последен за годината, Тад О`Майли се завръща с шокиращи разкрития – във всеки американец се крие по малко извънземно ДНК! Краткият тийзър загатва за мистериозна епидемия и събитие с глобални последици – колкото и различен да ни се видя сериала в 10х01, явно Крис Картър планира още по-фундаментални промени за следващия път. За добро или за лошо, предстои да видим (но аз бих заложил на второто). Завръщането на Анабет Гиш като Моника Рейъс пък не е уважено дори с един кадър, тоест, я я видим за около минута, я не. Поне една добра новина – рейтингите дотук са добри, така че клифхенгърът, който ни очаква, най-вероятно ще бъде продължен в нов сезон догодина.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Шест са – първия ден излъчиха два епизода един след друг.

MCMLXXXIV

Епизодите се оказаха ПЕТ, а не ШЕСТ!!! Нека някой да ме поправи, ако бъркам, но на 09.02., 16.02. и 23.02. излъчиха съответно 3-ти, 4-ти и 5-ти!!! Аз изгледах с що-годе някакво удовоствие само 1-ви и 5-ти, останалите 3 ме накараха да си повърна вечерята още в първите минути на тяхното излъчване!!!

infi

Най-добрия епизод според мен 🙂 от новите!