Пътешествието зад направата на „Пасажери“

Изказвания, трейлъри и информация зад кадър за предстоящия филм Passengers.

Крис Прат и Дженифър Лорънс изпълняват главните роли във вълнуващ научнофантастичен романтичен трилър за двама непознати, които са поели на 120-годишно пътуване към друга планета, но хибернацията им е прекъсната 90 години по-рано. Джим и Аурора са принудени да разкрият мистерията зад неизправността, водеща космическия кораб до ръба на колапс. „Пасажери“ излиза на 6 януари, с предпремиерни прожекции от 30 декември. Режисьор е Мортен Тилдъм, а сценарист – Джон Спейтс. Участват още Майкъл Шийн, Лорънс Фишбърн и Анди Гарсия.

За филма

„Passengers разказва историята на двама пътници, които са на 120-годишно пътешествие до друга планета, но се събуждат 90 години по-рано от предвиденото“, казва Крис Прат, който партнира на Дженифър Лорънс на екрана. „Оказва се, че има причина да бъдат събудени по-рано. Те трябва да разкрият мистерията около неизправността и да спасят кораба, който се разпада, ако искат да оцелеят и да спасят живота на пътниците, в най-голямата миграция в историята на човечеството.“

„Героите са изправени пред извънредни ситуации и трябва да направят екстремен избор, и за мен това е особено вълнуващо – какво би направил ти в такъв момент?“, допълва режисьорът на филма Мортен Тилдъм, който стана известен с работата си в номинирания за Оскар хит „Игра на кодове“.

На фона на напрегнатия трилър създателите на филма поставят емоционалната история за двама пътници, които се откриват и са заедно в този опасен момент. Този сюжет е в полезрението на Холивуд от доста години; сценарият на Джон Спейтс попадна в „черния списък“ на най-добрите незаснети сценарии в индустрията. „Едно от нещата, което ме привлече към тази разказ е начинът, по който Джон представя една интимна история на толкова голяма сцена като необятния космос,“ казва продуцентът Нийл Х. Мориц. „Това е екшън филм, истинско епично зрелище, но в центъра са двама невероятни герои, пресъздадени от Джен и Крис.“

Героят на Прат, Джим, се решава да се откаже от живота на Земята по доста практични причини. „Той е човек от работническата класа“, казва Прат. „Полезен е със способностите си на машинен инженер, защото ще помага да се започне една нова цивилизация. Ако нещо се развали, той ще бъде този, които ще го поправи.“

Когато Джим и Аурора се събуждат 90 години преди да достигнат своята дестинация, тези умения се включват на висока предавка. „Неговата силна черта е разрешаването на проблеми. Той се опитва да разбере как да се върнат в хибернация или как да се свържат с някого за помощ. Оказва се обаче, че има нещо много нередно с кораба.“

„Крис е много по-различен от героя си Джим“, казва Лорънс, която играе другия събуден спътник, Аурора. „Джим действа сякаш никога не е имал приятелка и не знае как да се държи с жените; това е очарователно и сладко, точно обратното на Крис, който е женен и забавен. Беше интересно да гледам прехода от Крис Прат в срамежлив, несигурен, романтичен човек.“

За разлика от героя от работническата класа на Джим, Аурора е част от по-различен социален кръг. Тя е писателка от Ню Йорк с голяма задача – да направи 120-годишното пътуване до Ранчо 2 (новата планета), а след това и още едно 120-годишно пътуване обратно до дома. Аурора ще бъде първият човек в историята на човечеството, предприел подобно пътуване. „Ужасно тежко решение е да се впуснеш в това“, казва Лорънс. „След подобно пътуване, когато пристигнете обратно у дома всички познати ще са мъртви. Трябва да започнете нов живот на чисто нова планета, на която никога не сте били досега. Не мога да си представя да се сбогувам с всички, които познавам и обичам. Разбирам жаждата й за нови неща, но не мисля, че мога да взема подобно решение“.

„Когато Аурора се събужда, първата й реакция е да изпита съпричастност към Джим“, казва Лорънс. „Тя се бори да приеме тази проблемна ситуация няколко дни, а той е бил сам повече от година, като животно в капан. Когато го вижда как реагира той на човешко същество, Аурора изпитва искрено съчувствие към Джим.“

Тилдъм казва, че е било очевидно още в самото начало, че Лорънс и Прат ще бъдат идеалните актьори за ролите на Аурора и Джим. „Те са най-големите звезди в света на киното в момента, страхотни са, но преди всичко исках да се уверя, че са правилния избор за тези роли“, казва той. „Исках да усетя, че ще се сработят, че ще има химия. Имах четиричасова вечеря с тях и можеше веднага да се види, че ще са перфектни. И двамата са много интелигентни хора, които имат ясна представа за това, какво искат героя да направи. Те разбират избора, мотивацията и живота на персонажите си.“

Продуцентът Стивън Хамъл е първият, който подкрепя сценариста Джон Спейтс. „Аз съм силно заинтригуван от оригиналното съдържание на историята“, казва той. „Имаше нещо доста игриво в текста на Джон, което ми хареса – да даде възможност на героите да са хора, да имат слабости. Оригиналността на историята е в това, че изглежда правдоподобна и реалистична“.

Ори Мармър, който работи с Мориц в Original Film, се съгласява. „Сценарият е жизнеутвърждаващ и топъл; той говори за чисто човешкото измерение“, казва Мармър. „Аз съм първо поколение роден в САЩ. Затова идеята за двама души, които напускат Земята и пътуват на далечно разстояние, за да намерят нова възможност, резонира у мен лично. Родителите ми са пропътували голямо разстояние, за да достигнат до тази страна на възможностите – не са познавали никого, но им се е получило“.

Различните житейски среди на Аурора и Джим в живота са в контраст с дома им: самия космически кораб. „Авалон е отчасти мегаяк космически кораб, отчасти луксозен круизен лайнер“, казва Прат. „Хората ги събуждат три или четири месеца, преди да стигнат до дестинацията, така че да могат да се забавляват, да плуват в басейна, да играя на слот машини или да пазаруват в луксозни магазини.“

„Корабът наистина напомня на круизен лайнер“, казва Лорънс. „Има наблюдателна палуба, киносалон, огромна зала и невероятни стаи – добре де, поне за Аурора. Изглеждаше много различен; всичко е красиво и интересно. Беше по-различна атмосфера за филм.“

„Декорите са огромни“, продължава Прат. „Трябваше да съборят една от стените в студиото. Разхождах се наоколо и ми се струваше, че гледам истински космически кораб. Работата на сценографа Гай Хендрикс прави филма огромен и епичен. Имахме страхотен екип за специални ефекти, който направи невероятни предмети и играчки, колички и екрани навсякъде. Беше наистина страхотно.“

Барманът-робот

Спътник на Джим и Аврора е Артър, барманът на борда на кораба. Андроид с забележителна човешка горна половина на тялото, той се движи бързо, грациозно и умело, и отговаря на притесненията и тревогите на пътниците с блага дума и топло сърце – а и с малко наивност. „Артър е важен елемент за тяхното психическо състояние, защото той е най-близкото нещо до човек, което имат освен един друг“, казва Лорънс.

„Той е програмиран да бъде най-великият барман съществувал някога“, казва Майкъл Шийн, който играе Артър. „Той е съпричастен, отличен слушател и смесва фантастично мартини. Той обаче си има ограничение – обикновено той се справя с хиляди хора на много кратки срещи, но сега се намира на нова територия с Джим, и общува само с един човек за много дълъг период от време“.

Понеже Артър не е съвсем човек, Шийн и Тилдъм обсъждат как точно да придадат този нюанс в изпълнението едва доловимо. “Барманите са най-доверените хора, и когато Джим ме среща, аз съм някой, с когото може да говори“, казва Шийн. „Предизвикателството е, че трябва да разбера баланса на това доколко робот и доколко човек трябва да е Артър“.

Според Тилдъм, това е едно невероятно предизвикателство, което Шийн посреща с творческо, технически трудно и напълно правдоподобно изпълнение. „Майкъл трябваше да внесе човешкото в образа, а в същото време да се стане ясно, че под повърхността е машина, без да прави това клише“, казва режисьорът. „Той притежава едновременно наивност и мъдрост. Превръща се в техен приятел, този, с когото говорят, и този, който им дава съвети. В същото време, има нужда от прецизност на изпълнението. Не може да си погледне ръцете, докато прави неща, защото на машината не и се налага да го прави. Артър смесва напитки, много небрежно и без усилие, говори много забавно. Невероятно трудна работа, но Майкъл се справи перфектно.“

Част от изпълнението на Шийн идва чрез физическа трансформация, с помощта на сценичния екип по специални ефекти. Екипът, воден от координатора по специални ефекти Даниел Съдик, проектира платформа, за да го премества бързо напред-назад зад бара. С Шийн коленичил на платформата, създателите на филма може да контролират движенията му да са като на робот, а по-късно добавят върху краката на Шийн и платформата това, което е долната част на робота-барман. „Задвижваната от компютър платформа трябва да се движи плавно и бързо“, казва Съдик. „Записваме хода в синхрон и на скорост с камерата на компютъра, за да можем да го възпроизведем с точност толкова пъти, колкото е необходимо.“ Отнема осем седмици за екипа на Съдик да построят платформата, и още три седмици, за да я тестват и да са сигурни, че всичко работи добре.

Разбира се, ролята изисква Шийн да бъде готов да се движи с платформа, която ще се тръгва и спира внезапно, без да стягат или подготвят тялото му и без да показва дискомфорт в изражението на лицето. „Когато приех ролята, съвсем не знаех в какво се забърквам“, казва Шийн. „Това чудо се движеше със страшна скорост, но си имаше и хубава страна – направи изпълнението по-истинско.“

Според Тилдъм, резултатът от изпълнението на Шийн в комбинация с вълшебствата на ефектите представя герой, който е изцяло част от света на филма. „В нито един момент не спираме да вярваме, че той е андроид“, казва той. „Вие сте напълно убедени във факта, че той не е човек, защото Майкъл играе нечовешката част много добре, но в същото време ви допада и ви е грижа за него. Наистина прекрасно изпълнение.“

Повредата

Насред лукса на кораба и обкръжаващия ги свят обаче, Аурора и Джим скоро осъзнават, че нещо ужасно се е объркало.

„Корабът се разпада“, обяснява Прат. „Роботите започват да дават грешки, светлините трептят и изключват. В крайна сметка, нашите герои разбират, че има причина всичко да се разваля, и изведнъж се оказват в отчаяна ситуация, опитвайки се да се решат проблема и да спасят не само собствения си живот, но живота на всички останали пътници на борда на кораба.“

До събуждането на героя на Лорънс Фишбърн – Гъс Манкузо, Джим и Аурора не разбират сериозността на положението. „Гъс е спейсър – човек, който е влюбен в звездите и в идеята за космическо пътуване от ранна детска възраст и е прекарал целия си живот пътуване в космоса“, обяснява Фишбърн. „За щастие, той е командир на екипажа, така че има достъп до някои неща, до които те като пътници не, и им помага да разберат какво не е наред с кораба.“

Един от проблемите на борда на кораба е, че гравитацията не работи. Изведнъж Джим и Аурора се оказват в безтегловност. Крис Прат си спомня: „Теглеха ме нагоре с въжета, а аз трябваше да се преструвам, че гравитацията не дърпа надолу ръцете и краката ми. За да постигнете това, правите дъска насред въздуха. Това беше една от най-добрите фитнес тренировки, които съм правил! Беше наистина трудно, а Мортен беше пределно ясен – искаше да изглежда перфектно. Не продължихме със снимките, докато този ракурс не бе идеален за цялата сцена.“

Аурора е в плувен басейн, когато гравитацията отказва. „Това беше може би най-трудното нещо, което някога съм снимала“, казва звездата от „Игрите на глада“. „Прекарах много време в басейна, имах вода в носа ми, и въобще навсякъде. Получи се страхотно – когато видях CG кадри от начина, по който щеше да изглежда, бях много развълнувана. Никога не съм виждала нещо подобно на филм.“

Дори и с тези невероятни екшън сцени, екипът не мести фокуса на историята, споделя продуцентът Нийл Х. Мориц. „Опитахме се да поддържаме емоционалните моменти на този филм реални и земни, така че да не сме претоварени от приспособления, декори и космос“, казва той. „Въпреки че очевидно те са важни аспекти от историята, все пак не са в сърцето на филма. В основата му е връзката между тези два героя.“

„Пасажери“ е епичен, и наистина притежава всичко необходимо за един филм“, казва Прат. „Приключение, романтика, трилър; напрегнат, но и емоционално ангажиращ. Има невероятния моменти на хумор и зрелище.“

Визуалните ефекти

Централната тема на „Пасажери“ е много човешка, емоционална история – но действието се развива в космоса, което изисква много визуални ефекти. Според отговорника по визуални ефекти Ерик Нордби и ко-продуцента по визуални ефекти Грег Бакстър, е нужен порефесионален подход за чисти, ефекти, които рядко да попадат в центъра на вниманието. „Уникално е да имаш толкова голям филм, където визуалните ефекти играят поддържаща роля“, казва Нордби. „Насладих се на този факт, защото визуалните ефекти са винаги най-добри, когато подкрепят нещо величествено само по себе си. Разказът на „Пасажери“ е нежен и хуманен на всяко ниво и си мисля, че ще сме си свършили работата добре, ако в нито един момент не почувствате страхопочитание от великолепието пред вас“.

Визуалните ефекти са разпределени в няколко основни категории. На първо място, разбира се, са изцяло CG снимките – външната част на космическия кораб, въвеждащите кадри в началото на филма, както и ключови моменти навън. Следва работата на зелен екран – екшън сцени извън космическия кораб.  Следват сценичните добавки: въпреки че екипът на сценографа Гай Хендрикс построи няколко огромни сцени, Авалон е толкова голям, че тези огромни сцени – като залата за хибернация и кафенето – изискват уголемяване с компютрите на Нордби. И накрая, има CG герои във филма – роботи, които се носят около космическия кораб за неговата поддръжка.

Едно от най-големите предизвикателства на Нордби е създаването на разходката в космоса на Джим в края на филма. „Искахме публиката да изпита същото чувство на световъртеж, което той получава, така че все едно са там редом до него“, обяснява той.

Нордби е бил убеден, че художниците ще са в състояние да създадат необятността на пространството около Прат. Много по-голямо предизвикателство е било да се създаде ефекта на светлина, която се отразява от лицето на Прат, докато той се върти. „Търсехме точно тази яркост и върху това се фокусирахме – когато интерактивна светлина удря кожата на Крис през каската – това трябва да се почувства истински.“

Екипът намира ефективно решение: Прат в своя скафандър, влиза в тристранна светеща кутия с монтирани групи от малки, изключително ярки LED светлини. Въпреки, че кутията е дезориентираща, Прат го схваща веднага. „Това беше най-невероятното нещо, да гледате Крис в скафандър вътре в кутията, понасяйки всички тези физически предизвикателства“, казва Нордби. „Вътре в шлема му имаше монтиран микрофон с двупосочна връзка така, че той и Мортен да могат да разговарят помежду си. Никой не знаеше какво си говорят, освен те двамата. Това показва страстта на Мортен и Крис за този филм и това, което той изисква, и колко интимен може да бъде, ако го пуснеш.“

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |