Пътят на Юпитер минава през цялата Вселена

Ревю на филма „Пътят на Юпитер“, който излиза на 6 февруари.

След „Матрицата“ Анди и Лана Уашовски така и не можаха да създадат нов революционен филм, за който всички да говорят. Опитаха с „Небесен атлас“, опитаха със „Спийд Рейсър“, сега опитват и с „Пътят на Юпитер“. Е, и той няма да е лентата, която отново да ги издигне на върха. Но въпреки това Jupiter Ascending е доста приятен филм, от рядката сполучлива хардкор научна фантастика, дори има и загатнати провокативно-философски елементи. Сценарият, особено в първата част, има някои слабости, но екшънът и зрелището компенсират повече от достатъчно.

Главната героиня е Юпитер (Мила Кунис), кръстена така заради манията на баща й по астрологията. Тя и семейството й са руснаци, емигрирали в САЩ, където чистят къщите на богаташите и живеят заедно с братовчедите си – далавераджии. Оказва се обаче, че Юпитер носи гените на древен вселенски матриарх – майката на три деца от невероятно богата фамилия, убита някъде около 100 000-ния й юбилей. Богатството на това семейство е изградено чрез печеливш бизнес – заселват се планети с хора, а когато планетата достигне определено ниво на развитие (Земята го наближава), тя минава през жътва – жизнените сокове на хората се изцеждат и преработват в течност, която подмладява вселенските богаташи и им позволява да живеят на практика вечно. Юпитер навлиза в тази вселена и последователно минава през игрите и машинациите на трите деца, делящи си наследството, след като едното се опитва да я убие преди да е осъзнала коя е, а ловецът Кейн я спасява, разкрива й съдбата и я извежда в космоса.

Сценарно, нещата не са много изпипани. Има пропуски и недомислици в дребните моменти – безкрайни стрелби, в които нито един куршум/лазер не уцелва героя, реплики не много на място, твърде удобна и нереалистична възможност на извънземните да поправят щетите от екшън сцените и да трият паметта на земляните и т.н. Веднъж щом Юпитер излиза в космоса обаче, нещата като цяло се оправят. А малко преди това има една впечатляваща екшън сцена из небето на Чикаго, където извънземни гадинки в космически кораби гонят и стрелят по Кейн и Юпитер, които пък се спасяват благодарение на реактивните ботуши на Кейн (изглеждат готино, макар и да са леко абсурдни) и бързите му реакции. Сцената е към 8 минути, много зрелищна и изпипана, а Мила Кунис и Чанинг Тейтъм са я снимали цели 6 месеца! На Юпитер (планетата) също има интересна сцена с екшън и разрушения накрая, но тази в Чикаго определено ще се помни дълго време.

Хубавото в „Пътят на Юпитер“ е, че макар и сценарно да е леко претупан, на ниво идеи и теми за размисъл има какво да предложи – поне на тези, които търсят това, иначе е много ненатрапчиво и няма да затормози тези, които пък просто търсят филм за разпускане. Уашовски описват филма като смесица между „Матрицата“ и „Междузвездни войни“. Има истина в това, аз бих добавил и малко „Дюн“ в микса. Във всяка научна фантастика го има моментът, че щом има извънземни и богата вселена извън Земята, значи ние сме много по-незначителни, отколкото си мислим. В „Пътят на Юпитер“ обаче това усещане е наистина осезаемо и вселената е грандиозна. Дори кралете там всъщност са малки, маловажни и трябва да се редят на опашки за документи. Може би Земята към Вселената в Jupiter Ascending се отнася така, както Лихтенщайн към Земята в реалността. Малката частица е богата и апетитна, но не е нищо повече от малка частица, подлежаща във всеки един момент на затриване, ако това се наложи.

Интересно е загатната и темата за прераждането. Важна в случая е не душата, а гените. Те могат да се подредят по абсолютно същия начин, както при реално съществувал (или на теория дори съществуваЩ) човек, което е достатъчно, за да се приеме първия като преродена версия на умрелия и дори като негов наследник. Именно така Юпитер се оказва въвлечена в борбата за богатство между тримата Абрасакс. Концепцията е интересна и заслужава да се замислиш – доколко гените определят това, което си, доколко влияе средата, и доколко ти самият можеш да решиш да бъдеш нещо различно.

Темите за консумацията и ценността на живота също са провокативно засегнати. Кога твоето право да консумираш става неморално, щом то носи страдания на друг? Кога един живот е по-ценен от много други? Макар и без да се достигат философските висини на „Матрицата“, „Пътят на Юпитер“ също повдига интересни теми за размисъл, което е много рядко за високобюджетен филм с добър екшън и леко комиксови персонажи.

Мила Кунис може да не е най-талантливата, но поне е красива.

Мила Кунис може да не е най-талантливата, но поне е красива.

Имам чувството, че кастинг директорът е подходил малко несериозно със задачата си да наеме правилните актьори за ролите. Актьорският състав сякаш се цели в по-непретенциозната публика, търсеща патаклама, а не в по-сериозната, търсеща стойностни филми. Не че Мила Кунис, Чанинг Тейтъм, Шон Бийн, Еди Редмейн и анонимниците в останалите роли се справят осезаемо зле, но не са и впечатляващо добри. А с един по-вдъхновен актьорски състав зарядът щеше да бъде доста по-силен. Не изтъквам това като минус, по-скоро отчитам пропусната възможност филмът да се направи по-добър. Същото важи и за недоизпипания сценарий – не че е фатално, просто ако се бяха изчистили недомислиците, вече щеше да има основание да се говори за висока класа на филма. Сега по-скоро ще се превърне в недооценен и недореализирал се (минал покрай) шедьовър, също като Cloud Atlas.

Но не ме разбирайте погрешно, горната критика се корени по-скоро във високите ми цели и очаквания от Уашовски, а не в това, че самият филм е лош. Напротив, той дори е един от малкото филми, които наистина си струва да гледате на кино и е глътка свеж въздух в киносалони, доминирани от мудни драми, супергерои или тийн-бози. Имаме и добре направени космос и извънземни, а това са територии, които не посещаваме толкова често на кино, колкото ни се иска. Даже мога да кажа, че „Пътят на Юпитер“ надмина първоначалните ми очаквания, тъй като с този актьорски състав и тези трейлъри прогнозирах по-скоро някое блокбъстърче за убиване на време.

Истината е, че много хора очакват „Пътят на Юпитер“ да се провали. И няма да се изненадам, ако той го направи именно заради горепосочените пропуски и недобрия маркетинг (говорим за САЩ, а не за България – тук промоцията си е добре). Но от друга страна, филмът има страшно много достойнства и аз лично много се радвам, че го гледах. Визията и размахът на Уашовски не са добродетел, която срещам всеки ден. Сигурно няма да взема Jupiter Ascending предвид когато правим класация за най-добрите филми на 2015 г., но определено ще го запомня с добро!

 

БележникМоята оценка:

История – 5.50
Герои – 5
Режисура и ефекти – 6+
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Мн. добър (5.45)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Миро

Ауууу тамън се върнах от киното… е по-голамо КЛиШЕ няма! Не само в този а и във всеки жанр, как пък нямаше 5 мин. Без да изцепят някой клише или нещо… голямо разочорование от Уашовски направо ако не знаех по-добре щях да кажа, че някакво треторазрядно сценарисче е писало тцтцтц. Евала за ефектите и пейзажите, доста добри ама да чакаме само на това ли за в бъдъще- много ефекти, яки мадами и нищо …. ами актьорска игра, ами история, интрига, някой обрат, поука нещо… много зле.

SargoS

Шон Бийн е най- големия спойлер! 🙂 А филма определено ще се гледа.

peaceful91

Този филм бих го гледала най-малкото за да видя дали Шон Бийн ще оцелее този път… xD