Поддръжници и критици на Mars One; основания за спорове

Проектът за колонизация на Марс, както всяко ново начинание в човешката история, има своите пламенни поддръжници и яростни критици – и двете страни разполагат с добри аргументи в подкрепа на твърденията си

Директорите Бас Лансдорп (също и на заглавната снимка) и Арно Уилдърс

Продължаваме да разискваме проекта Mars One в поредицата от статии за колонизиране на червената планета. Редно е да ви кажем и кой точно стои зад идеята (и не само защото според някои съобщения в медиите, това е едва ли не фирма-фантом) – а именно – фондация с нестопанска цел със същото име, създадена от холандеца Бас Лансдорп. Макар че Лансдорп е основател и автор на инициативата, както и изпълнителен директор, той не е сам в това начинание, а го ръководи заедно с техническият директор Арно Уилдърс. Заедно с тях работи немалък екип от хора, които са представени със снимки и кратки биографии на официалната интернет страница. От това може да се направи извода, че не става дума за тайна организация, която иска да измами и прибере парите на група наивници, а за хора, които са достатъчно сериозни в намеренията си, за да застанат зад тях със своето име и образ. Разбира се, това все още не означава, че тези хора не очакват да се облагодетелстват от проекта, или че той ще се увенчае с успех (но това е отделна тема).

Освен постоянния екип, който работи по осъществяването на мисията, Марс Уан разполага и с непрекъснато увеличаващ се брой съветници и посланици, голяма част от които са известни учени (включително и такива, работили за НАСА) – т.е. хора с тежест, които едва ли биха подкрепили безперспективен проект. Тяхното участие дава надежда, че макар идеята за колонизация на Марс да е изключително трудно осъществима, тя все пак е възможна и намерението за осъществяването й е напълно сериозно.

Самият Бас Лансдорп е магистър-инженер по машиностроене, а досегашната му работа е свързана с разработване на нови начини за добиване на електричество от природата (и по-точно – използване на движещ се на автопилот планер, който превръща енергията на вятъра в електричество. Методът все още не е особено разпространен – образно казано води битка с по-популярните вятърни мелници). Другият директор – Уилдърс, е магистър по физика и астрономия, който (според биографията му на сайта на проекта), има участие в проекти на NASA и ESA (Европейската космическа агенция). Той все още работи за втората, а участието му в колонизаторската мисия утвърждава неговото верую, че човечеството е обречено да се превърне в мулти-планетарен вид. Двамата ръководители на Mars One са визионери, които изживяват мечтата на живота си чрез този проект.

Това е превозното средство, което ще откара колонизаторите от земната до марсианската орбита.

Техните критици атакуват няколко важни аспекта на замисъла, заради които (според тях) мисията е обречена на неизбежен провал. На първо място – това са парите, на второ – техническата част, и на трето, но не и по важност, място, това е етичната страна на нещата – т.е. дали изобщо е възможно човешко същество да издържи подобно изпитание (в наши дни, и въобще) и дали Mars One наистина ще осигури добра защита на живота, здравето и психиката на астронавтите. Тези въпроси не са пренебрегнати от основателите и имат своя отговор, който може и да не е достатъчно задоволителен, но звучи разумно и не прикрива недомлъвки и увъртане. Проблемът е, че все пак става дума за нещо безпрецедентно – заселване на съседна планета, и дори най-големите авторитети в областта на космическите изследвания, медицината и техниката не могат да кажат със сигурност дали е възможно всичко да протече по план и какво точно ще се случи с хората, поставени в такива екстремни условия. На всички ни е ясно, че, ако те изобщо заживеят на повърхността на Марс, и най-малкият проблем може да се окаже фатален – няма да има и откъде да потърсят помощ. Вероятностите за провал дори преди да са излетели са безброй, но това, което не може да се изчисли, е, каква е реалната вероятност за успех. Под пълен успех се разбира колонията да се построи, да функционира и да се самоиздържа, а на всеки две години да пристигат по още четирима заселници). Не е ясно и до какво всъщност ще доведе този успех – със сигурност нещо много по-съществено от излъчването на най-скъпото и гледано реалити в света, но има и много голяма вероятност, ако бъде постигнат, да си заслужава рисковете.

Средствата за финансиране на проекта ще бъдат събирани по схема, подобна на тази за продажба на правата за излъчване на Олимпийските игри, но не е сигурно, че космическият проект ще има същия успех.

Мисията по изпращане на хора на Марс, и изграждането на годна за живот колония там, всъщност е относително евтина – 6 милиарда долара не са много за нещо с такива мащаби. Подобни мисии, планирани от НАСА, имат много по-висока цена, а причината за това е, че в тях се включват и разходите по връщане на космонавтите на Земята. Цифрата е изчислена приблизително, и може в последствие да бъде променена. Независимо каква ще е окончателната цена, съществува един голям проблем, който често забавлява скептиците – а именно – тези пари ги няма. Тъй като Mars One е частен проект, и не е подкрепен от никое правителство, той разчита изцяло на дарения и на парите, които ще бъдат спечелени, когато започнат да се осъществяват медийните проекти. В предишната статия по темата беше споменато, че до първия полет с доставки остават едва три години, а изграждането на сателита трябва да започне догодина. Екипът, работещ по проекта ще трябва да задейства скоро мащабна кампания, с която да привлече вниманието на света (то очевидно вече е привлечено, но за да се съберат милиарди, ще трябва много повече). Засега само от дарения са събрани едва около 100 000 долара – 42 от които – от България, като тези пари не включват таксите от кандидат-астронавтите. Дори и да се окаже, че заедно с таксите сумата е тройно или дори четворно по-голяма, това пак би било малко, за да се предприемат някакви сериозни действия по осъществяването на плана. Има и друг проблем – Mars One разчита да получи огромни суми от телевизиите, които ще закупят изключителните права за излъчване на живо от колонията/полета. Въпреки че се рекламира като реалити, проектът няма да отнема личното пространство на астронавтите – т.е. те ще могат да спират камерите когато си поискат (а като се замислите – какво би ги спряло да направят това, дори и договорите им да го забраняват?). Това може да охлади ентусиазма на медийните магнати и да ги откаже от закупуването на правата. Засега не се знае какво ще стане, но, да се надяваме че в крайна сметка всичко ще се подреди, и парите ще бъдат събрани в срок.

Все още не се знае как ще изглеждат скафандрите, които ще се използват на Марс, но вече съществуват различни прототипи.

Колкото и да са важни за да просъществува проекта, парите са един от по-малките проблеми. Съществуват множество съмнения по въпроса дали сегашното ниво на космическите технологии е достатъчно напреднало, за да позволи безпрепятствено изпращане на хора на междупланетарно пътешествие. Не само че изглежда невероятно хората да заживеят на друга планета, сами да си произвеждат храна и въздух за дишане, ами и въобще не е сигурно че ще могат да стигнат (живи) до там. Марс уан не разработва нови технологии, а ще използва и леко доразвива съществуващите такива. Това означава например, че на бъдещите колонизатори няма да бъде осигурена по-висока защита от радиация, от тази, с която са разполагали космонавтите досега. Според последните данни от Кюриосити, радиацията, измерена по време на полета до Марс, е малко по-висока от очакваното, а това че полетът е осъществен във време, когато слънчевите изригвания са били относително слаби, означава, че тя може да достигне и доста по-високи от измереното стойности. На самата повърхност на Червената планета също има значително по-високи от земните нива на радиация. Това се дължи на факта, че Марс няма нито магнитно поле, нито достатъчно дебела атмосфера, които да го предпазят. Ако хората някога решатда стигнат дори по-далеч от Марс, те ще трябва да се справят с още по-високи радиационни нива – разрешаването на този проблем вече сеобмисля – възможно е да се създадат специални генератори на магнитно поле, които да защитават космическите кораби, както и да се изработят защитни скафандри. Според

Този нов скафандър, вдъхновен от "Играта на играчките" доказва, че бъдещите астронавти биха могли да изглеждат много интересно.

Крис Мур (заместник-директор на усъвършенствани системи за проучване на НАСА) прототипите на последните напомнят за самурайски доспехи. Това би било интересно да се види, но едва ли колонизаторите ще разполагат с подобни скафандри. Основната заплаха от радиация ще се прояви по време на 7-месечния полет до Марс, по време на който пътниците ще бъдат защитени от стандартни щитове, и заслон срещу радиация, който ще се използва за кратки периоди от време (няколко часа), в случай на повишена слънчева активност. Според авторите на проекта Марс Уан, след като пристигнат, колонизаторите ще засипят „селището”(вече построено от роувърите) с няколко метра марсианска почва, която ще осигури пълна защита от радиация на закрито. Те естествено ще бъдат излагани на някаква радиация (по-висока от земната, но по-слаба от космическата), когато излизат, но – отново според официалната информация за проекта, ще могат да прекарат около 60 години на Марс, преди да бъдат сериозно облъчени. Най-вероятният резултат от подобно облъчване би бил повишаване от риска от заболяване от рак (с около 10% за мъжете, при положение, че са напълно здрави).  Всъщност повишаването на риска не означава задължително, че астронавтите ще се разболеят, но все пак не е добре човешки същества да се излагат на непроучени рискове, а и не се знае дали средата би могла да има други вредни влияния върху човешкия организъм. Тъй като първите колонизатори на Марс няма да имат условия, които позволяват раждане и отглеждане на деца, едва ли ще се стигне до мутации (както предположиха някои вдъхновени критици – очевидно фенове на героиня от оригиналния „Зов за завръщане”).

Така изглежда капсулата, която ще спусне колонизаторите на повърхността на планетата (т.е. ще ги примарси)

Друг широко обсъждан технически проблем е приземяването на капсулата от типаSpaceX Dragon – то ще стане без използване на парашути, само чрез ракетна мощност. Този метод не е достатъчно развит, и не е ясно дали ще бъде до няколко години. Досега има осъществена само една симулация на ръчно контролирано кацане на повърхността на Марс – от руските космонавти Олег Новитски и Евгени Тарелкин (през март, тази година). Опитът е успешен, но едва ли е достатъчен, за да оправдае увереността на учените, работещи по проекта, че ще може да се осъществи в реална обстановка.

Съществуват, разбира се и други въпроси – дали плановете за добив на вода, произвеждане на годен за дишане въздух и създаване на оранжерия са реални. Според повечето учени – да, но и те никога не са изпитвани в реална обстановка. Със сигурност, за да си струва да бъдат рискувани няколко човешки живота, създателите на Марс уан ще трябва да докажат на света, че всичко, което в настоящия етап изглежда неизяснено или съмнително, почива на солидна научна основа, и колонизаторите ще получат реален шанс за оцеляване на чуждата планета, а няма да бъдат изпратени като някакви жертви в името на прогреса. Да не говорим, че един евентуален провал, породен от прибързаност, ще отложи всякакви бъдещи действия към прогрес (както избухването на совалката Чаленджър през 1986 е спряло космическите мисии на НАСА за години напред).

Трябва да се признае, че тези хора ще имат всяка възможност да се откажат и едва ли някой ще ги обвини, ако го направят. Преди да подпишат окончателните договори, ще им бъдат разяснени всички рискове и опасности. Авторите не си правят илюзии и няма да оставят никакви илюзии на кандидат-астронавтите по отношение на това, какво ги очаква. За да бъдат подходящи за тази работа, кандидатите ще трябва да са способни да работят в екип, но това не означава, че трябва да тръгнат, подтиквани от инстинкта на стадото, или че ще се страхуват да се откажат, защото ще се изложат пред феновете си – хора, които разсъждават толкова първосигнално нямат място на подобна мисия. Лансдорп дори не изключва възможността за в бъдеще, след като колонизацията бъде осъществена, да се открие възможност за някои от колонизаторите да се върнат на Земята. Това е напълно възможно да се случи ако Марс Уан се окаже успешен проект, който разполага с добро финансиране.

Макар че засега всичко това е само мечта – цел, пред която има десетки препятствия, проектът за емиграция на Червената планета, не е и толкова имагинерен, колкото повечето популярни медии се опитват да го представят.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
12 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Неделчо Ласков
Nedelcho_Laskov

Аз пък бих се записал дори и при сегашните условия. Не защото нямам семейство и приятели, или съм депресиран нещастник и т.н. Бих се записал защото:
Първо, поощрявам инициативата и смятам, че с неголямата такса подпомагам мисията.
Второ, Изключително много бих искал да отида на Марс или да стъпя на друга планета. А това вероятно би била единствената ми възможност.
Трето, докато мина всички етапи (евентуално) и докато излетя има страшно много време, а винаги мога да се откажа (докато не подпиша договор де…). Откъде да знам след 10 години какво ще мисля по-въпроса… А ако все още искам да отида, но не съм се пробвал, ще съжалявам цял живот.

Сигурно има и други причини, но сега не се сещам.

Колкото до това, дали може да се осъществи – не мисля, че частна организация би се справила, но не е невъзможно. Дори не бих заложил на конкретна държава. За науката в последно време и най-вече за космическите изследвания, е нужно международно сътрудничество. Учените отдавна са го разбрали, но политиците все още не могат… за съжаление…

Петя Ивайлова
petia84

да – има и други програми – ще ги спомена в последната статия – те и без това са известни, но ще се опитам да ги съпоставя. Само дано не се провали някоя от първите, че после наистина никой няма да иска да инвестира.

PAIN

То всичко хубаво, но нали се сещаш че това не го правят от добрината на сърцето си или само за да дадът надежда на човечеството или да останат в историята…. всичко това е БОНУС към реалната цел – печалба, един Бог знае какво се крие под повърхността на Марс, а кой знае може би сондите които са там в момента са намерили нещо наистина ценно което не е обявено на всеослушание ? а що се отнася до безопасността не съм съгласен, дори когато е вървяла програмата Аполо създателите на ракетите са влагали най-модерни си технологии по това време и пак са ставали трагични инциденти предстаете си какво би било ако не го мислеха много а пращаха мисии в космоса ей така за спорта едва ли не, щеше да има трагедия след трагедия, в крайан сметка идеята на всяка успешна мисия е да отидеш и да се върнеш ЖИВ ако може 😉 ! от това идват и живи легенди и т.н
Ако искаме реално развитие в космическите изледвание трябва да има състезание пак, а за да го трябва мотив – пари, слава каквото и да е, уверен съм че след не толквоа дълго време ще се намерят тези мотиви и този път ще гледаме не 2 а 4-5 държави състезаващи се да покорят чужди планети, астероиди и т.н то даже вече май и започна имайли предвид обявените програми на Китай, Япония САЩ и Русия 🙂 .

Grimalkin

Човечеството трябва да надрасне вкопчването си в идеята за безопасност на всяка цена, иначе е обречено. Всяко раждане е болезнено и за двете участващи страни, но ако не надмогнем страха си от напускането на утробата – дори знаейки, че няма връщане назад – никога няма да се родим.
Всъщност ми се струва дори че тази инициатива идва доста късно. Може би е за добро – така технологиите са имали време да се развият повече, осигурявайки повече шансове за успех. Но от друга страна, ако през последните няколко десетилетия човешката раса бе поставяла на предно място прогреса, откритията и жаждата за знания вместо безопасността и възвръщаемостта на вложенията, сега може би щяхме да имаме и по-развити технологии, и успешно установена колония на друга планета, и повече вяра в собствените си възможности.
Дано се осъществи наистина, защото адски много ни трябва нещо, в което да повярваме отново, за да имаме хъс и кураж да вървим напред.

PAIN

Да, разбира се аз не казвам да не се правят подобни авантюри, напратив аплодирам, но толкова категорично без завръщане никога ….. не е съвсем нормално, всяко велико откритие в човешката исотрия е дошло с рискове и опасности, но имайки предвид колко е голям риска и ние го знаем това ми се ще да обмислят тази мисия по-детаилно без да си слагат толкова амбициозни начинания при положение че дори още не сме разработили прототип на кораб за изследване на дълбокия космос и изведнъж ми се пръкват някакви ентусиасти че видиш ли до 2022 всио ще бъде направено и на линия хмммм малко твърде много Стар Трек май, 😀 а дано ама надали както все казваме в БГ.
п.с За решението ти да останеш в България имаш аплаузи от мен, аз съм на същата вълна, но остана да си намеря и някоя прилично платена работа и евентуално жена за семейство вече .. 😉 хехе

Петър Атанасов

Ще се учудиш колко хора всъщност нямат роднини и приятели, или поне не такива, заради които биха искали да останат. А като прибавиш и цялата тръпка и любопитство, решението става още по-лесно. Аз, за мое щастие, си имам и тук ми харесва – дори не ми минава през акъла да ходя да живея в чужбина, камо ли на друга планета. Но това не значи, че тези, които биха се съгласили, са откаченяци 🙂

А и аналогията на локстър е перфектна. Абсолютно същото е. Казваш че са имали ясен път – да, Колумб е мислил, че е в Индия, пък той бил в Куба. Само си е мислел, че му е ясно 🙂 Докато сега Марс е трудно да се сбърка 😉 А за връщането – ние сега помним имената на Колумб, Веспучи и въобще на завърналите се, но зад тях има сигурно поне още толкова кораби, които са потънали по време на някоя буря, загубили са се или кой знае какво е станало с тях. Дори да са искали да се върнат, много добре са знаели, че е по-вероятно да не го направят и все пак са правили съзнателно избора си.

PAIN

Те рисковете не са биле по-малки по времето на Колумб и компания, но са имали ясния път и цел да се върнат, докато сега ако заминеш от Зямята няма връщане, не знам аз не го разбирам това, въпреки че копнея да вида други светове и чудеса из галактиката ни, което ми е пределно ясно че няма да стане в рамките на моя жизнен път, никога не съм си и помислял да не се върна тук, имам предвид тия хора нямат ли семейство, приятели ? никога да не ги видиш повече заради едната ти пустинна и супер опасна планета …. сори ама не е за мен, но да браво на смелчеаците и откаченяците !

Аз пък съм оптимист. Има доста неизвестни, но по-важното е че има желание за такава мисия.
И дори и да не стигнат до Марс, проекта ще е полезен от гледна точка на това че ще подпомогне евентуална следваща мисия до там – с нови научни данни, разработки и какво ли не. Ако не друго, то ще обогати знанията ни за червената планета и това какво ни е нужно за да оцелеем до там. А това не е малко.
А и никога не е лошо да се генерира малко повече публичност около космическите изследвания (това много куца).
Лично мен не ме притеснява това че мисията може да е еднопосочна или дори самоубиствена – не виждам никакви морални пречки. След като кандидатите са с всичкия си и са съгласни да рискуват заради една толкова важна цел, ги подкрепям с две ръце, и им се възхищавам.
Всъщност, много преди да има Mars One съм си мислел защо досега не е имало подобни мисии.
Да не би по времето на великите мореплаватели рисковете да са били по-малки?

Петя Ивайлова
petia84

и аз се съмнявам, но дано пък да стане! Ще е страхотно да се развие техниката, и да направят истински град там – тогава бих се кандидатирала и аз за билет, за сега наистина изглежда прекалено рисковано и неудобно.

PAIN

Значи не искам да съм черен пророк, но според мен нищо няма да стане… мнооого ми се ще да го бъде но твърде много неизвестни има и всяка една от тях може да доведе до фатален край за учасниците, за да се изпълни такъв мега проект трябва и сериозна подкрепа от световните сили в технологичен и чисто консултатиевен начин…. по-скоро възлагам надежди на проекта на Япония да направи мина на Луната до 2022г. и на САЩ за мисия до Марс през 2030г. 🙁 далеч са ама по- реални ми се виждат от това !