Подробности за „Първи контакт“

На 11 ноември по кината тръгва филмът „Първи контакт“ – научнофантастичен трилър на режисьора Дени Вилньов (Сикарио, Затворници). Когато мистериозни космически обекти кацат на различни места по целия свят, правителството на САЩ събира елитен екип, който да осъществи първи контакт с извънземните, начело с експерта лингвист Луис Банкс. Човечеството застава на ръба на глобална война, а Банкс и екипът й не разполагат с никакво време, за да открият отговорите – за да ги намерят, ще заложат на карта не само своя живот, но и този на цялото човечество. В главните роли са актьорите Ейми Адамс, Джеръми Ренър и Форест Уитакър.

Зародиш на филма

„От десетгодишен мечтая да направя научнофантастичен филм“, споделя режисьорът Дени Вилньов, който е влюбен в разказа на Тед Чанг „История от живота ти“, върху който се базира Arrival. „Това е жанр, който чувствам, че разполага с много инструменти и мощ да проучи действителността ни по доста динамичен начин.“

„След като Дан Лавийн и Дан Коен за първи път се свързаха с мен относно филмовата адаптация на разказа“, разказва писателят Чанг, „те ми изпратиха DVD с Изпепелени (2010) на Дени, за да получа представа какво са имали в предвид. Това изигра голяма роля да ги приема сериозно. Ако ми бяха изпратили копие от традиционен холивудски научнофантастичен филм, сигурно нямаше да им обърна внимание. Няколко години по-късно Дени действително стана режисьор на продукцията, но те го имаха в предвид от самото начало.“

Вилньов се отнася по различен начин с „Първи контакт“ поради редица причини. Макар да смята, че „История от живота ти“ е „фантастичен материал“, той просто не е разполагал с време, за да напише сценария, защото е снимал Затворници (2013): „Нямах време да се заема със сценария. И, за да бъда честен, не знаех как да се справя с тази кратка история, която е толкова интелектуална, по силен и красив начин, и в същото време от драматична гледна точка е малко трудно да се формулира, защото става дума за процес.“

Вилньов оставя задачата на продуцентите, включително на изпълнителния продуцент и сценарист Ерик Хайсърър, който вече е работил върху адаптация на къс разказ: „След няколко месеца те се върнаха със сценарий, написан от Ерик Хайсърър, който беше изненадващо добър. Казвам изненадващо, защото Ерик успя да го разгадае и да пресъздаде чувството на напрежение и драма в този процес на превод.“ Тогава Вилньов официално се присъединява към продукцията.

Макар Вилньов винаги да е бил първият избор за режисьор на продуцентите, идеята за „Първи контакт“ се заражда, когато Хайсърър, колегата му Дан Лавийн и изпълнителният продуцент Дан Коен (и двамата от продуцентската компания на Шон Леви 21 Laps), започват да търсят проект за съвместна работа. Ливайн и Коен са големи фенове на Хайсърър като писател, затова тримата се срещат и обсъждат потенциални проекти. След двучасова дискусия те все още не са се спрели върху определен проект. И когато Ливайн пита Хайсърър какво наскоро го е развълнувало, сценаристът му подава книгата с кратки разкази на Чанг „Истории от живота ти и други“ (2002). „Взех книгата, прочетох я набързо и когато стигнах до „История от живота ти“ ченето ми падна от финалния обрат“ припомня си Ливайн. „Не можех да повярвам колко е добра тази история. В главата ми кънтеше „Това е най-невероятното нещо, което някога съм чел… Моля се правата върху него да не са запазени.“ И се свързахме с Тед Чанг.“

Хайсърър по същия начин е завладян от историята на Чанг: „Късият разказ на Тед ме сграбчи по начин, който много малко истории са го направили. Не става дума за това, че почувствах как по своята същност историята има кино качества, а че ми даде нещо, което не съм получавал от дълго време. Тя подхрани мозъка и сърцето ми. Накара ме да мисля и да чувствам, и се отнесе към мен с голямо уважение като с интелигентен читател. Накрая почувствах оптимистичното съобщение за цялото човечеството, и за мен в частност.“

„Ерик и аз не разговаряхме за сценария, докато го пишеше“, обяснява Чанг. „Той ми нахвърли своята идея за сценарий в началото, за да получи моето разрешение. Трябва да отбележа, че когато написах историята, въобще не съм очаквал, че ще бъде направен филм по нея. Затова ми беше трудно да си представя как би изглеждала адаптация. Когато чух версията на Ерик, успях да си визуализирам филма, както го е имал предвид, хареса ми и вече можех да го пусна да напише сценарий. След като го приключи, аз го прочетох и предложих няколко коментара. През годините сценарият претърпя промени, но в основни линии все още е това, което първоначално написа Ерик.“

„Този сценарий стигна до мен и FilmNation Entertainment през хора в 21 Laps“, казва продуцентът Арън Райдър, чиято компания е създала филми като „Игра на кодове“, „Речта на краля“ и „Небраска“. „Историята беше необичайна, Ерик Хайсърър я беше написал и хората в 21 Laps – Шон Леви, Дан Лавийн и Дан Коен, са я доразвили. Имаше нещо в този сценарий, което му придаваше чувство на реализъм, а когато се прилага реализмът към научната фантастика се получава доста завладяващо.“

„Това, което обичам в късия разказ, е, че има много слоеве“, обяснява Вилньов. „Един от тях, който дълбоко ме докосна, е идеята, че някой е в контакт със смъртта. Какво би станало, ако знаете как ще умрете, кога ще умрете? Какви ще са тогава отношенията ви към живота, любовта, семейството и приятелите? Когато си в по-близки отношения със смъртта, си по-близък до естеството на живота и това ти носи повече смирение. Човечеството точно сега се нуждае от смирение. Ние живеем в епоха с много нарцисизъм. Намираме се в точката, където сме опасно отдалечени от природата. За това става дума според мен в тази красива кратка история – начин да си възвърнем връзката със смъртта и природата, и тайната на живота.“

Естетика, кинематография и дизайн

„В началото се оказах без оператор за този проект, защото Роджър Дикинс беше зает с друг филм“, разказва Вилньов, на когото му се налага да разбере кой друг би могъл да създаде филма, както той си го представя. „Имах нужда от убедително око, някой който би могъл да внесе чувственост, да бъде в състояние да улови живота. Филмът се състои от две части: връзката на Луис с дъщеря й, това е сърцето на филма. И научнофантастичната част. Имах нужда от оператор, който да е в състояние да обхване деликатната връзка между майката и детето й, по начина, по който аз исках да я достигне. И в същото време да може да внесе свежест на научнофантастичните елементи. Брадфорд Янг е огромно откритие за мен. Докато работих с него като кинотворец аз виждах раждането на един гений.“

„Голям фен съм на работа на Дени, от Polytechnique (2009) до сега“, разказва Янг. „Преди няколко месеца някой ме попита с кого бих искал да работя в следващия ми проект – Дени бе начело на списъка ми. Имаме общи познати и те ни казаха, че двамата наистина ще се разбираме. Когато получих обаждане от него, много се изненадах, но ми изглеждаше интересно. Прочетох сценария, харесах материала и така започна всичко.“

„Този човек е хипер чувствителен“, казва Вилньов за Янг. „Създадохме си подход, който нарекохме „мръсна научна фантастика“. Това означава, че се опитваме да създадем усещането, което се случва при кофти вторник сутрин. Искахме да създадем научнофантастичен филм, който да даде усещане сякаш си дете, качваш се в училищния автобус в един дъждовен ден и мечтаеш, докато гледаш през прозореца облаците – такъв вид атмосфера. Далеч от сферата на големите продукции, далеч от грандиозните спектакли. Опитахме се да направим нещо деликатно, лично и светло. Брадфорд внесе много човечност и красота във филма.“

„Когато Дени за първи път заговори за филма“, разказва операторът, „едно от нещата, за които наистина бяхме загрижени, беше, че както кинотворци, ние често заразяваме процеса с нашите собствени предубеждения за това какво би могъл да представлява един жанр. Става дума за научна фантастика, но това, което искахме, е да бъде също толкова изненадващо, когато извънземните кацнат, колкото го чувстват героите във филма. Искахме да бъде също толкова ново и озадачаващо за това, какво означава да си взаимодействаш с извънземен интелект. Този стремеж позволи на Дени и мен да направим крачка назад и решихме, че този филм е необходимо да бъде необработен, суров и достоверен. Когато извънземните космически кораби пристигат, всички да почувстват изненадата и страха от принудата да влезем в контакт с тях, също като героите във филма.“

От решаващо значение е запазването на усещането за мистерия около извънземните, да се поддържа чувството, че те наистина са от друг свят. „Често пъти в научнофантастичните филми човешките същества имат голямо влияние върху тълкуването на това какво е извънземният интелект“, обяснява Янг за опита им да надмогнат своите предубеждения. „Искахме да отстъпим от това. Какво би станало, ако човешките същества никога не са имали контакт с извънземни? Дали те ще разполагат с познатите ни метали? Сплави? Щяха ли да пристигнат с всички неща, които предполагаме, само защото ние, като човешки интелект, имаме достъп до тях? Става въпрос за един нов поглед към това какъв би бил животът за човешките същества на Земята и какъв би могъл да бъде за извънземния интелект.“

По отношение на дизайна и естетиката на филма Вилньов работи в тясно сътрудничество с оператора си преди и по време на снимките, монтажиста Джо Уокър в пост-продукцията и с художника на продукцията, Патрис Вермет, който помага за проектиране на космическите кораби. Отговорникът за специалните ефекти Луи Морен реализира проектите за кораба и извънземните, художникът Карлос Хуанте помага за създаване на образа на извънземните, а Мартин Бертран проектира писмения език на нашествениците. Звуковият дизайнер Дейв Уайтхед помага за създаването на кликванията и бръмченето в „говорния“ език на извънземните, главният звуков монтажист Силвен Белмер създава звука, който издават корабите, когато се местят и композиторът Йохан Йохансон е автор на музиката.

Морен, който е работил заедно с Вилньов в предишния им филм, „Сикарио“ (2015), разказва за процеса на проектиране следното: „Моята работа основно бе да вдъхновявам и да правя снимките да изглеждат красиво. Подходът на Дени бе, че той искаше всичко да изглежда загадъчно. Извънземните няма да се навират в лицето на зрителя. Ще мине доста време – публиката ще види отделни части от извънземното и ще изгради в представите си онова, което нашественикът би могъл да бъде – и това ще бъде голямата изненада в финала.“

Космическият кораб, който беше наречен „черупка“ в сценария, също съдържа в себе си символика. „Имаше връзка с живота, с раждането, която е идеална за идеята на космическия кораб“, обяснява Вилньов. „Първоначално мислехме корабите да са сферични, но това вече е показвано в много филми. И тогава ни хрумна идеята да имат формата на обло камъче, като странно яйце. Това щеше да внесе чувството за злокобност, тайнственост, заплаха. Също така, Патрис и аз си мислехме, че корабът трябва да бъде направен от материя, която я няма на Земята. Това не е лъскав космически кораб. Не е бял, или изработен от метал или пластмаса, направен е от един странен камък. Самите ние не сме сигурни от какво точно е изграден. Не можем дори да предполагаме.“

Избор на актьори

„Кастингът на Arrival бе най-лесното нещо в кариерата ми“, казва Вилньов, „защото всеки актьор се влюбваше в сценария. Ейми Адамс бе моята актриса-мечта за тази роля. Знаех, че публиката ще повярва в този филм, ако актрисата повярва в него, тъй като всичко се случва през нейния поглед. Ние срещаме тази цивилизация, тези същества, идващи от космоса, през нейните очи. Имах нужда от актриса, която да е достатъчно силна, за да ни накара да повярваме, и в същото време да е уязвима, чувствителна, със силен интелект и богат диапазон. Нейният персонаж преминава през много странен процес на траур, през различни фини слоеве на този процес, и аз исках да може да ги изрази във филма. Имах нужда от силна актриса. Ейми се влюби в сценария и се присъедини веднага към екип за моя голяма изненада. Бях толкова развълнуван.“

Адамс не планирала да се заема с нов проект по това време, но не е могла да откаже тази роля, защото веднага се влюбила в историята. Актрисата разказва: „Не знаех каква щеше да бъде следващата ми роля, в онзи момент наистина исках да си взема почивка и да бъда само майка за известно време. После прочетох сценария. Той ме докосна наистина много дълбоко, в моята същност, и аз почувствах, че трябва да го направя. Бях наистина привлечена от проекта. Дени е другата огромна причина да се съглася за участвам. Той ме увери, че това е една лична история на жена, която просто се случва да е поставена в невероятна научнофантастична среда. Знаех, че филмът е много емоционален, но за мен беше важно и да е визуално интересен. Дени ми го описа по такъв прекрасен начин – как ще изглеждат извънземните и как ще бъде изразен езикът им. За мен той е много специален режисьор и много специален човек.“

Вилньов казва, че ролята на Йън Донъли е малко по-различна от обичайните роли, които предлагат на Ренър: „Беше много необичайно да се спрем на Джеръми Ренър, на когото му отиват повече роли от типа на Джеймс Бонд или Джейсън Борн, отколкото да играе интелектуалец. Мисля, че на него му харесва именно това предизвикателство. Беше смешно, защото от време на време на снимачната площадка той трябваше да подскача като заек, понеже пространството е твърде ограничено. Но сериозно, Джеръми се присъедини към продукцията, защото той мечтаеше отново да работи с Ейми Адамс. Между тях има невероятна химия. От известно време Джеръми и аз искахме да работим заедно, и се появи тази възможност. Той дойде, изпълнен с великодушие, защото е там, за да подкрепи Ейми. Бях изумен от неговия талант и силни инстинкти. Той е в състояние да покаже това измерение на учен по много динамичен и забавен начин. Аз и цялата продукция сме му много задължени.“

„Не героят ме провлече да участвам във филма“, казва Ренър, чиято основна мотивация е била да работи с Адамс. „За мен това е изключителна роля за нея и изключителна роля за жена. Моят персонаж беше добър, но аз бях по-заинтересован от това, че я подкрепя. Филмът е разказан през очите й, и винаги ще си бъде нейният филм. Много ми хареса и сценарият. Помислих си, че е невероятен, толкова красива история.“

Историята е това, което привлича и Форест Уитакър към ролята му: „Тази история се открояваше, гледал съм много филми за извънземни и неща от този род, но тук става дума за различни понятия и концепции, което беше наистина интересно. Като например дали съществува време? Ами ако времето е циклично? От друга страна ме привлече идеята за самата комуникация и значението на комуникацията за преодоляването на конфликти. Сценарият е толкова красиво написан. Историята е много силна и важна. Това е състезание по комуникация. Те са извънземни, и всички ние се опитваме да се свържем с тях по целия свят. Без комуникация има голяма опасност да настъпи хаос. Има нещо наистина интересно в това да бъдеш човекът, подбрал екипа, който да разговаря с тях. Той взима тези решения и се опитва да направи правилния избор за страната си и за целия свят. Това беше една вълнуваща възможност.“

Героите

Д-р Луис Банкс (Ейми Адамс) – лингвист от университет в североизточната част на САЩ. Тя е наета от правителството на САЩ, за да влезе вътре в един от новодошлите космически кораби и да се свърже с извънземните, за да се опита да разбере целта на тяхното посещение.

„Ние представяме Луис на зрителя чрез историята с дъщеря й, която е една от любимите ми части от филма“, казва Вилньов. „Адамс внесе много човечност, дълбочина и красива уязвимост в героинята, както и меланхолията, която търсех. Виждаме една жена, която преминава през процеса на траур, след като е загубила дъщеря си. На пръв поглед тя е човек, който няма какво да губи. Това е много красиво; тъжно и в същото време красиво. И понеже тя няма какво да губи, е готова за това приключение. Луис е интелектуалка, живееща в университетско градче, която няма нищо и не се чувства готова да влезе контакт с пришълци от друга планета. Тя не е сигурна в себе си, но отива там с много решителност. Тя е много смела, готова е да постави живота си в опасност, защото чувства, че има нещо по-красиво, по-дълбоко, и тя може да се свърже с него.“

„В историята на филма става дума за много различни неща. Едно от тях е така наречената хипотеза на Сапир-Уорф, известна още като принцип на лингвистичната относителност. Нейната идея е, че езикът, който се говори, определя начина, по който се възприемат светът и дори мислите, които се появяват“, обяснява Чанг. „Главната героиня на историята е лингвист, който постепенно научава един чужд (извънземен) език, и той променя начина, по който тя разбира живота си.“

„Това е процес, който е много завладяващ – в късия разказ, в сценария и във филма“, обяснява Ливайн. „Надяваме се да има смисъл в усвояването на този език. Теорията на Сапир-Уорф е, че ако започнете да учите език, ще започнете да мечтаете и мислите на него. По средата на филма научаваме, че извънземните пишат едновременно едно изречение и с двете си ръце. Те знаят края на изречението, докато пишат началото. Когато Луис започва да се опитва да пише по този начин, синапсите в нейния мозък започват да се свързват така и променят начина, по който тя мисли. Колкото по-добре тя научава езика им, толкова по-разбъркани стават мислите й. Тя започва да има ярки спомени от миналото. Защо този език й възвръща отново спомените за изгубеното й дете?“

За да се подготви за ролята и да разбере какво всъщност прави един лингвист, Адамс се среща с такъв професионалист. „Срещнах се с един лингвист и осъзнах, че е невъзможно да науча всичко, което той знае“, казва Адамс, като добавя, че има още една причина, поради която е направила толкова много проучвания за ролята. Тя научава, че да си лингвист е много различно от това да бъдеш преводач. „Когато разбрах тази информация, това много ми помогна и ме освободи от напрежението. Има различни видове лингвисти – този, с когото аз се срещнах, говореше само два езика. Но дешифрирането на извънземен език включва много повече от всеки един човешки език. Без значение колко са различни човешките племена, те мислят и общуват сходно, няма я тази голяма разлика в начина на живот на един съвсем различен вид същества от съвсем различна планета. Ние нямаме идея как комуникират те. Или как общуват писмено и говоримо един с друг“.

„Луис разбира, че не съществува връзка между начина, по който извънземните говорят и пишат на дъската“, обяснява Вилньов. „След няколко сесии, тя осъзнава това. И се фокусира върху процеса на писане, защото за нея е невъзможно да декодира начина, по който те говорят.“

Вилньов смята, че между Луис и извънземните протича и друг тип комуникация: „Тя е подпомогната по телепатичен път от извънземните да се опита да ги разбере, защото е избрана. Лингвистите, които отиват във вътрешността на корабите, си създават връзка с извънземните и извънземните влияят на тези, които са отворени и им помагат с първия ключ как да декодират езика им. Като при всеки език, и в тяхното писане съществуват модели, и учените се опитват да открият тези модели. Те допускат и много грешки – всъщност известна част от драмата във филма идва именно от една от тези грешки.“

Иън Донъли (Джеръми Ренър)

„Това е много изолирана история, разказана през погледа на героинята на Ейми Адамс – лингвистка, която е наета от правителството, за да се опита да комуникира с извънземните“, казва Ренър. „Аз съм нает като член от другата страна на този отбор – физик, който се справя с комуникацията с помощта на математиката. Тази част от персонажа ми беше много интересна, защото е много далеч от всичко, което някога съм правил. Героят ми е отдаден на работа с лявото полукълбо на мозъка, на математиката, на точните науки.“

Ренър казва, че се е срещал с експерти, които да му помогнат да изглежда като убедителен учен, но неговото лично разбиране за програмиране, компютърни езици и двоичен код са му помогнали също да влезе в образа. Подчертава също, че Вилньов има за цел да направи науката във филма достъпна за хората, а не твърде неясна или педантична. „Дени ми каза, че това, което не иска, е да бъда скучен, скован, свикнал единствено да работи на бюро компютърен човек. Той искаше в образа ми да има живот и ентусиазъм, и много индивидуалност. Точно по този начин го видях и аз. За един миг си представих образа на Ричард Драйфус от Челюсти“.

„Той внесе много хумор, по добрия начин, и изключително красива енергия. Филмът имаше нужда от това“, казва Вилньов, „защото Ейми е по-меланхоличен герой, който минава през пътешествие, в което е емоционално нестабилна. Тя започва да се държи странно след контакта й с извънземните, това променя начина, по който гледа на света, тя е объркана и изгубена. Филмът имаше нужда от някой, който да стои в реалността и да внесе динамика и хумор. Джеръми свърши страхотна работа.“

Отношенията между Луис и Иън се развиват по време на филма. „Те идват от различни школи като мислене“, казва Ренър, „но с течение на времето се научават да възприемат мислите на другите, особено когато си говорят за Абат & Костело (извънземните). И двамата научават нещо наистина много красиво.“

„Между нас има наистина добра химия, защото сме много добри приятели. Ние си вярваме и се обичаме“, споделя Ренър за екранната си партньорка Адамс. „Дори когато спорим, ако трябва да измислим нещо, го правим по много здравословен начин. Обикновено сме на едно и също мнение, но се опитваме да разберем как да го направим най-добре, по един автентичен начин. Това прави работата лесна, защото е чудесно да работите с някой, който е наистина добър в това, което прави.“

Героите им също така се свързват чрез споделянето на необикновеното изживяване да се опитат да говорят с извънземни и уникалната им лична реакция към нещо толкова странно. „Това е удивително и внушава страхопочитание, и е хипер стимулиращо“, казва Ренър. „Той излиза повръщайки, защото просто не може да обработи това, което вижда там. Трудно е да го облече в думи.“ Ливайн добавя: „В хода на историята ще видите как те се свързват все повече и и повече, започват да ценят подхода на другия. Също така осъзнават, че са заедно в това невъзможно нещо. И понеже напрежението се покачва и обхваща целия свят, те наистина започнат да разчитат един на друг, за да решат този общ проблем.“

Полковник Уебър (Форест Уитакър)

„Полковник Уебър работи към военно разузнаване и когато за първи път се появява на екрана, той се опитва да намери заместник на лингвиста, който не е издържал на натиска на мисията“, обяснява Уитакър. „Той разговаря с Луис, за да прецени дали тя е в състояние да свърши тази работа. Това е първата среща с героя ми. Той събира екип и има нужда от лингвист, който да пробие езиковата бариера и физик, който да прецени дали може да комуникираме с извънземните чрез цифри.“

„Всички знаем, че Форест е един от най-добрите актьори в днешно време“, ентусиазирано споделя Вилньов. „Той е истински майстор, и аз се убедих на живо, защото неговата роля е най-трудната в този филм. Полковник Уебър е герой, който е трудно да бъде обрисуван, в сцените във филма той е дразнещ и е по-скоро препятствие. В сценария няма много дълбочина в образа, а Форест успя вложи толкова привлекателност, мъдрост и величина по начин, който силно ме впечатли. Това не беше лесен процес и за двама ни, работихме много усилено на снимачната площадка и аз съм му много благодарен. Определено даде всичко от себе си.“

Вилньов и Уитакър са обсъждали ролята. „Когато Дени говори за полковник Уебър, той често изтъква факта, че в някои отношения той е като бащина фигура за героите във филма“, казва Уитакър. „Грижи се за тях, надзирава ги и ги насърчава, помага им да преминат през страховете си и да разберат собствения си потенциал.“ Уитакър споделя, че му е било е доста трудно да обрисува образ с „тих авторитет и увереност. Защото той наистина се държи с другите като баща, който е в състояние да ги порицае, но го прави с тиха сила.“

„От друга страна, неговият образ е изпълнен със съмнение и е поставен под неописуемо напрежение и отговорност“, добавя Вилньов. „Той е този, който трябва да се справи с натиска от страна на правителството и населението. Той се опитва да ги защити и да бъде добър лидер. Форест внесе достойнство в този образ по начин, на който не се бях надявал.“

Извънземните – Абът и Костело

Вилньов мисли много върху дизайна на Абат и Костело, двете извънземни същества, които срещаме в Arrival. „Абат и Костело са двама от главните герои“, обяснява режисьорът. „Те са извънземните, които Луис Банкс и Йън Донъли срещнат в камерата вътре в космическия кораб. Бях много смирен докато се опитвах да изработя визията на пришълец. Голямо предизвикателство е да се опита да се създаде нещо, което не е направено преди. Исках те да имат огромно, силно присъствие, като кит. Исках да предават усещане за близост до огромен звяр под водата, където чувствате много по-силен интелект и присъствие. Сходно е и усещането, когато сте в близост до слонове. Ако срещнете слон в дивата природа, те имат много силно присъствиеи дълбок интелект. Това е, което аз търсех в дизайна на извънземните. Затова за мен не бе важно извънземните задължително да имат очи, исках да се усеща присъствието им, дори ако не сме имали силна връзка с тях в началото.“

Въпреки че никой отвън освен Банкс, Донъли и военните не са виждали в действителност извънземните, самото им присъствие на Земята създава екзистенциална криза за много хора. „Идеята е, че ако космически кораби акостират на различни места на Земята, обществото ще побърка по целия свят“.

Вилньов се обръща към художника Карлос Хуанте, за да му помогне за създаването на външния вид на извънземните. „Избрах да работя с художник, когото много обичам“, обяснява Вилньов. „Погледнах няколко портфолиа и паднах на Карлос Хуанте, който е работил с Ридли Скот за „Прометей“ и други филми.  Чрез неговото творчество усетих, че той притежава онова, което търсех: душа, присъствие, мистерия, и много оригиналност. Фигури, които никога не бях виждал. Непоказвани в киното извънземни. За мен най-трудното нещо, което някога съм направил през живота си, бе да се опитам да създам нова форма на живот.“

Вилньов казва, че е черпел вдъхновение за извънземните от китове, октоподи, паяци и слонове. „Исках пришълците да бъдат сюрреалистични същества, които идват от света на сънищата, на кошмарите. В това отношение имахме успех. Получи се една амбивалентност – дали са приятелски или враждебно настроени? Техните движения и тела също са умишлено оставени за свободна интерпретация и постепенно се разкриват с течение на историята.“

„Това е изследване на поведението“, продължава Вилньов. „Пришълецът е представител на Смъртта и имаше конкретни кадри, където исках извънземното да изглежда като смъртна заплаха. Има такова чувство в края на филма. Изминахме дълъг процес на изготвяне на образите им, докато стигнем до странната им форма. Исках също публиката да открива извънземните стъпка по стъпка през филма, не от пръв поглед, така че бавно да се изяснява все повече и повече от тяхната структура и тяло.“

„Не обичам да работя със зелен екран“, споделя Вилньов относно предизвикателствата, с които се е сблъскал от гледна точка на сценографията. Затова се е опитал да сведе до минимум използването на визуални ефекти и, доколкото е възможно, да създаде физически преживявания за актьорите. „Не обичам актьорите да бъдат в контакт с нещо, което не съществува. Харесва ми да бъда заобиколени от истински неща.“

Финални щрихи

„В моето развитие като създател на образи, аз се стремя да работя с истории, които ме карат да се чувствам по-близо до човешките преживявания“, казва Янг за това, което го е заинтригувало в „Първи контакт“. „Всички тези филми, в които съм работил досега и с които се опитвах да експериментирам, сякаш се събраха в едно за този проект.“

„Огромно бреме е да бъдеш оригинален и все пак да останеш заземен и разбираем, но ние се опитахме да бъдем максимално оригинални“, потвърждава Райдър. „Дени е изключителен партньор за всички нас през целия процес на филма, от развитието на сценария през дизайна, той предложи неща и идеи, които никога не биха ни хрумнали. Дори и след милион години не бих могъл да си представя начина, по който изглеждат корабите на извънземните. А във филма те изглеждат точно по начина, който Дени имаше в главата си.“

Ренър споделя за крайния резултат: „Получи се нещо много по-голямо, отколкото бях очаквал, не само като мащаб, но и в емоционален план, както и корабите, обхвата на филма и кинематографията. Във всяка сцена се усещат реално режисьорът и ръката на оператора. Наистина визуалните ефекти са дело на много хора, които участват по различен начин във създаването им. Но този филм е преди всичко за Дени, той го направи такъв, какъвто е – чрез своите мисли и упорита работа.“

Макар специалните ефекти да са неговото призвание, Морин се надява те едва да се забелязват в Arrival. „Не искам да говоря за визуалните ефекти, искам те да се разтворят в историята на филма. Тук става дума за една човешка история и ако сме си свършили добре работата, зрителите ще забравят, ще се потопят в историята и просто ще се насладят на филма.“

„Това е филм с разбиране за нашето място в цикъла на Вселената“, казва Уитакър. „Той изследва идеите за комуникацията и времето. Какво означава времето, ако то наистина съществува и всички ние разполагаме само с настоящия момент. Това е една много интересна концепция, която кара всеки да се замисли.“ Също така Уитакър оценява много високо уменията и вълнението на Вилньов около проекта. „Той бе много ентусиазиран и имаше ясна визия за това, което искаше да види. Със сигурност начинът, по който правеше нещата, и вълнението му, се предадоха на по-голямата част от екипа.“

Уитакър с удоволствие работи с другите участници, особено с Адамс. „Тя е изключително ангажирана актриса, невероятно фокусирана и пресъздава с чудесна непосредственост емоциите и чувствата на героинята си. Това е наистина специално и уникално. Когато живееш с един език толкова дълго, че да започнеш да сънуваш на него, да започнеш да променяш своите мисловни модели.“

„Ейми Адамс е не само една от най-добрите актриси в наши дни, но тя е едно от най-прекрасните човешки същества, които познавам“, вълнува се Вилньов. „Тя просто искаше да се раздаде до край. Не задаваше въпроси, беше там, за да даде, и бе много щедра. Беше много лесно да се работи с нея, много лесно да се насочва. Аз я приемах през цялото време като слънце на снимачната площадка, дори когато снимахме в дъжда.“

Уитакър смята, че публиката ще бъде очарована и в същото време объркана от това как се развива историята. „Хората ще бъдат въвлечени в едно наистина интересно психологическо и емоционално пътуване“, заключава той. „Нямам търпение да гледам филма с публиката“, вълнува се Ливайн, „защото кинозрителите ще бъдат разтърсени. Хората ще са затаили дъх, понеже ще са въвлечени в историята. Мислиш си, че си го разбрал, и тогава разбираш, че е нещо напълно различно, но то работи перфектно. Финалът е дълбоко емоционален и мощен, много ми се иска да го изпитам през очите на другите хора.“

Премиерата на „Първи контакт“ е на 11 ноември.