Полегнете и посънувайте за друг свят…

Ревю на романа „Другият сън“ на Владимир Полеганов, изд. „Колибри“

Ако някой ви каже, че българските автори нямат амбиция и не могат да надраснат булевардното писане, не им вярвайте. Пробвайте да прочетете нещо от Владимир Полеганов. Той е от младото поколение автори, но притежава обработения талант и мъдростта на възрастен човек, който е врял и кипял. Не пише обикновени истории, а изследва човешката психика в дълбочина, оставя въображението си да се вихри на воля. Творбите му не са за простосмъртния читател, а определено изискват висок интелект и склонност за детайлно обмисляне на нещата. Поне такова впечатление получаваме от „Другият сън“. Прекалено би било да го наречем роман – той е само 166 страници. От друга страна, обемът е изключително лъжлив – книгата се чете трудно и изисква висока концентрация, поради което ще ви отнеме време като за двойно повече. Също така, по страниците буквално няма празно място – повествованието не е разделено на абзаци, пряката реч не е предадена по обичайния начин, което също увеличава количеството за четене. Точно затова и ревюто изглежда по този начин – сами преценете доколко този стил ви понася. Много от вас сигурно са се отказали да четат още като са видяли как изглежда този текст. Ако търсите леко четиво за убиване на време, тази книга не е за вас. От друга страна, липсата на структура и оформление за четивност пасва идеално на историята – четенето се усеща като слушане на ваш приятел, може би възрастен човек, който често се отнася в свои си размишления, докато ви разказва за нещо от младините си, а повествованието върви наистина като насън. Замислете се какво е когато сънувате и се опитайте да го пресъздадете писмено като усещане. Описвайки сполетяващото ви наум докато спите, няма да слагате нови абзаци и да структурирате нещата – образите просто ви връхлитат и следват някаква подсъзнателна логика, която будното съзнание не може да разбере. Затова и е трудно е да кажем за какво точно става дума в „Другият сън“. Разказвачът е мъж, който от време на време попада в друг свят (ама наистина друг и труден за описване, както и невъзможен за пресъздаване, в малко вероятния случай, че някой ден някой самоубиец реши да филмира книгата). Защо и как точно – не се разбира, или поне остава отворено за интерпретации. Ако само този друг свят беше съновният, добре, но проблемът на този човек е, че той живее целия си живот като сън, а мозъкът му е като на заспал. Разказите му от неговия и другия свят не се различават по структурираност или подреденост, а понякога неговият свят дори изглежда по-луд и непознат. Става дума за бъдещето, когато човечеството разполага с прекрасни технологии, включително такива, бъркащи в ума и душата с цел забавление на играещия с тях. Но в тези технологии личността се губи, а човекът тотално забравя връзката си с природата и естественото си начало. Какво се случва в крайна сметка? Луд ли е главният герой? Мъртъв ли е? Изгубен в технологиите на времето си? Уникален индивид, прекрачващ границите на два свята? Жертва на експеримент? Какво точно вижда там и какво означава то? Аз лично така и не разбрах точно. Имам някакви мои си обяснения, но далеч не претендирам да съм уловил замисъла. Не знам дали е защото съм глупав и не съм схванал идеята, дали съм пропуснал очевидни подсказки, затруднен от изливащия се без подредба текст, или защото авторът нарочно е оставил творбата си отворена за милион интерпретации. Със сигурност обаче си личи, че романът е интелигентно написан и зад него има много идеи. Със сигурност провокира в мен размисли по различни теми, макар и да не съм съгласен с някои от посланията (например, аз лично не намирам технологиите за чак толкова страшни). Със сигурност авторът е свършил своята работа и книгата изпълнява целта си. В крайна сметка, важното тук е не толкова за какво точно става дума и каква е логиката на повествованието, ако има такава, а какво е пътешествието на главния герой. Как реагира съзнанието му на сблъсъка с непознатото, как осмисля случващото се. Как реагират околните на неговите разкази и дистанцираността му, която неминуемо се появява, когато само на него му се случва нещо свръхестествено. Дори да можеше да им го обясни и опише с думи, пак нямаше да го разберат. Много от тях, вместо да се страхуват, че се е чалнал непоправимо и единственото бъдеще за него е в лудницата, всъщност проявяват интерес към случващото се, защото им дава нещо ново и различно, дава им частица емоция и живот, разнообразяваща омръзналия им нормален свят. Според мен, бъдещето е описано добре в романа – такива технологии и начин на живот вероятно наистина се задават. Готово ли е човечеството за тях? Или ще се срине, като героите в романа, неспособно да живее истински, да се изтръгне от самовглъбяването си и да различи сън от реалност?

* * *

„Другият сън“ на Владимир Полеганов не е роман за всекиго, нито пък е роман, който всеки би могъл да седне и да напише. Определено трябва да сте напреднали в четенето, както и да се интересувате поне малко от психология, за да ви хареса. Изисква умствени усилия и ще ви провокира към размисъл, но няма да ви разкаже нормална история, да не кажем, че такава има много малко. Не можах да потъна в разказа и да се идентифицирам с героя, емоционалният заряд за мен е по-малък, отколкото при други читатели, писали ревюта, но определено се възхищавам на ерудицията и амбицията на автора, както и на „Колибри“, че са издали нещо толкова нестандартно, и то от българин. Спокойно мога да кажа, че нивото на Полеганов е световно и, макар да не виждам голям потенциал за пазарна реализация сред масовите читатели (много от тях сигурно биха го намерили за префърцунен и скучен), със сигурност заслужава да бъде прочетен от високоинтелигентните и търсещите нещо различно читатели, където и да живеят и на какъвто и език да говорят. Подозирам, че ако Полеганов се принизи и напише нещо по-лесно смилаемо за повече хора, успехът му ще е в кърпа вързан, защото очевидно има ум, талант и способност да бъде писател от висша класа!

БележникМоята оценка:
История – 3.50
Герои – 6
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 3.50
Теми за размисъл – 8
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 7
Степен на оригиналност – 7
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 4.50

Общ успех: Мн. Добър (5,45)

1 коментар

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Впрочем, ако някой е чел романа (или пък авторът попадне тук по случайност), ще се радвам да обясни какво всъщност става, според него.

СПОЙЛЕР! СПОЙЛЕР! СПОЙЛЕР:

Аз, доколкото схванах, Алек е умрял. Жена му е изградила някакво бледо объркано копие въз основа на технологичния му отпечатък (записаното от технологиите от ежедневието му, данните от ума му, останали от игрите) и именно то е главният герой, който разказва. Другият свят явно е халюцинация на копието, като момчето в началото е манифестация на самия Алек, с детското му любопитство, а по-късно Оа е Лора (жена му, чието име се споменава все пак веднъж – предполагам именно, за да не е очевидно от началото, а и за да се объркаме с Дора, приятелката). Накрая обаче Лора и повечето хора са изгубени в сивите кутии – метафора за технологиите – а Алек уж ги освобождава, но май само в обърканите му халюцинации. Не мога да напасна обаче експеримента, за който жена му говори накрая. И не разбирам има ли любов между тях като между двама души или той поначало си е експеримент за нея.

Разбира се, тези неща просто си ги навързвам след многочасови опити да обмисля сюжета, но сигурно изпускам нещо и греша някъде. Любопитно ми е кой до какви изводи е стигнал след четенето, както и каква е била оригиналната идея.