Последният довод на Абъркромби

Ревю за „Последният довод на кралете“, финалът на трилогията „Първият закон“ от Джо Абъркромби

Оригиналната корица на романа

Една от най-новите фентъзи поредици, „Първият закон“ на великобританеца Джо Абъркромби, вече е изцяло преведена и издадена на български от издателство „Колибри“. Финалът, „Последният довод на кралете“ излезе на 1 Август тази година. Поредицата започна с доста мудния роман „Гласът на острието“, продължи с по-приличния „Преди да увиснат на въжето“ и завърши по най-добрия начин с „Последният довод на кралете“.

Третата част от поредицата завършва доста от сюжетните линии, обяснява абсолютно всичко, което се е случило досега. Разкрива се истинската същност на героите и за много от тях се оказва, че са далеч по-лоши хора, отколкото самите те са били склонни да приемат. Тук не става дума само за лъжа и скриване на истинската същност от другите с цел манипулация, героите са успели да заблудят дори себе си и сами не разбират, че това, за което се борят, и начинът, по който живеят, въобще не ги прави толкова праведни, колкото им се иска.

Историята вече върви с много по-бързи темпове и събитията се развиват с нормална скорост. Абъркромби вече си позволява и някои наистина неочаквани обрати, с които изненадва героите си, както и читателя. Някои сюжетни линии не са завършени, основният конфликт, около който се градят събитията не приключва с нечия смърт, което означава, че вратата е отворена за още книги в бъдеще.

Стилът на писане, хапливият черен хумор са запазени, но този път не са единственият наистина голям плюс на книгата. Макар героите да са с тъжна съдба, те запазват именно това си чувство за хумор, с което сякаш се надсмиват и индиректно се борят с несправедливостите и неприятностите, които ги сполетяват. Глокта отново е особено детайлен при описанията на постоянните си болки след мъченията в Гуркулския затвор, а ругатните на Джизал към дразнещите елементи се изострят и дори започват да се изричат на глас. Черният хумор и цветущостта на изразните средства в тази книга се комбинират много по-добре със случващото се и съчетанието прави четивото много приятно и интелигентно, докато преди по-скоро спасяваше романите от забвение.

По-богатата и бърза история тук позволява и използването на повече фентъзи елементи – във финалната битка героите се изправят срещу ядачите, а Баяз, използвайки Феро, най-накрая демонстрира пълния си магьоснически потенциал. Резултатите са много по-грандиозни от преди и събитията са далеч по-значими за всички обитатели на света на Абъркромби.

Общо за трилогията може да се каже, че ако сте фен на дългите фентъзи поредици, като например „Песен за огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин, с когото наскоро взехме интервю, или „Мечът на истината“ на Тери Гудкайнд, който все още пуска нови книги, то определено няма да загубите ако дадете шанс и на Абъркромби. Бавното начало се компенсира с напрегнат финал и, въпреки че книгите можеше да са 2 вместо 3, времето прекарано с тях си заслужава. Третият роман е последният довод на Абъркромби, с който ни убеждава, че наистина заслужава място в нашите домашни библиотеки.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6
Стил на писане – 6
Неочаквани обрати – 5.50
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4+
Хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Отличен (5.55)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |