Пост-приключения в Средната земя

Ревю на „Забравени сказания“ от Любомир Николов – Нарви, притурка към „Сивият път. Наследникът“, изд. „Изток-Запад“.

Едва ли има нужда да започвам с представяне на Любомир Николов – Нарви, един от най-големите майстори и радетели на българските фентъзи и научна фантастика. Преводач и автор на купища книги, сред които тези на Джон Р. Р. Толкин, той е направил за жанра у нас повече от може би всеки друг. Преди две години „Изток-Запад“ издадоха в комбина две негови творения. Едното е „Наследникът“ – първа книга от запланувана трилогия на име „Сивият път“, а другото – „Забравени сказания“ – нещо като продължение на „Властелинът на пръстените“. Официално се продава само първата книга, а втората е безплатно допълнение към нея. Така наследниците на Толкин не могат да предявят претенции за авторски права, тъй като се води, че Любомир Николов не изкарва пари от фен-фикшъна си.

Това ревю е за притурката – „Забравени сказания“. За ревюто на „Наследникът“ кликнете тук.

„Забравени сказания“ е доста по-сполучлива книга от „Наследникът“. Въпреки че тя реално представлява сборник от разкази и легенди за Средната земя, съшит с тънките конци на безперспективен сюжет.

Действието се развива десетилетия след събитията във „Властелина на пръстените“. Разказите за приключенията на Фродо и разнородната му компания са обогатили фолклора на народите и всеки, който има дори далечна родствена връзка с незначителен участник в тази история, изпитва несломима гордост. Главният герой е Алвин Султатрин – младши писар в Дома на Аналите във Форност. Един ден обаче, благодарение както на късмета, така и на характера му, той е назначен лично от Кралицата за първия и единствен засега кралски легендариус. Възложена му е задачата да обиколи Средната земя и да запише интересните легенди на всички семейства и народи, които срещне по пътя си. Именно това представлява книгата – разкази и легенди, записани от Алвин, с по 1-2 страници между тях, описващи преместването му от едно място в друго.

Чрез тази концепция Любомир Николов е успял да обхване богатството на Толкиновата вселена, но по един фокусиран начин, в който се хваща нещо малко от него, изчерпва се и тогава се минава на следващото. Именно затова ми допадна много повече от „Наследникът“, където се подхваща някакъв огромен свят в неговата цялост, където аха да се разбере кое накъде и защо отива, книгата свършва. Тук легендите хем са интересни (повечето), хем са грандиозни и с голямо значение за Средната земя, хем са кратки и концентрирани върху същината. Е да, няма голяма обща история, Алвин не е нищо повече от лепило за различните разкази, но четенето е много по-лесно и приятно.

Може би помага и фактът, че тук големите събития вече са минало, част от колективната памет на народите, а не предстоят тепърва. Разказаните от персонажите истории не целят да засенчат одите за Задругата на пръстена, а просто да допълнят и обогатят Средната земя. Самите герои от „Властелина на пръстените“ се споменават само спорадично, единствено Гандалф има малко по-сериозна поява в един от разказите. Това за пореден път показва уважението на Любомир Николов към Джон Р. Р. Толкин и вниманието, с което твори в тази вселена. Няма как някой фен на Толкин да бъде разочарован от нещо прочетено в „Забравени сказания“, а и Николов не претендира да е създал нещо ключово и незаменимо за вече готовата вселена – той просто ви кани да помечтаете за нея заедно с него. И в това има много чар и позитивни емоции, макар и не много дълготрайни.

Най-отзад на книгата е включен и бонус разказ на Любомир Николов за двама войници от враждуващи сили, които се срещат на бойното поле през Първата световна война. Разказът е много силен заради разкритието за това кои са тези войници и за какво се борят. Доказва се една мъдрост, спомената в разказите за Средната земя преди това – че дори да имаш най-добри намерения, ако използваш методи на злото, за да ги реализираш, то и резултатът непременно ще бъде зло. Именно този разказ ще запомня най-много от цялата книга.

Още веднъж искам да изкажа поздравленията си към „Изток-Запад“ за това, че инвестира в двете творби на Любомир Николов и ги оформи красиво (определено ми допаднаха и илюстрациите в текста), пък и на отлична цена. Реално, за парите за една книга, получавате две. И тези две са достатъчно различни, за да ви хареса поне едната. Грандмайсторът на българската фантастика заслужава добро отношение.

БележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – х
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Мн. Добър (5,14)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Писал съм, че няма нужда от представяне, и коментарът ти ме кара да мисля, че съм бил прав :Р

Драго

Пеше не си писал, че е един от най-изтъкнатите автори на книги-игри, които въведе жанра в България.