Потайният свят на Чудоземия

Брандън Мъл е автор, който за първи път се представя пред българския читател с Чудоземия. Изборът на издателство Колибри не подмина поредния писател, за когото вълнуващият сюжет и интересни идеи са основни мотиви в писането. Със сигурност Мъл е автор, който има шанс да си извуюва мястото на любимец не само на подрастващите, към които е насочена книгата, но и на останалите любители на жанра. Въображението му в текста определено превръща и някои не толкова интересни епизоди от историята в нещо интригуващо. Разбира се, книгата притежава и своите недостатъци.

Именно с тях ще започна. Най-странното в изданието (поне за мен) е изборът на заглавие – Чудоземия. Вярно е, че и оригиналното заглавие Fablehaven е някак трудно за адекватен превод само с една дума. Това е така, тъй като то не предизвиква познати асоциации, не и на български език, и затова книгата би могла да събуди известно недоверие. Това някаква земя на чудесата ли е, в която всякакви неща са възможни? Или е някакво много чудно място, нямащо общо с нашия свят? Оставям обаче настрана чисто езиковите асоциации и анализи.

От гледна точка на сюжета Мъл използва добре разработени и познати елементи: две деца, против волята си, отиват на гости на своите баба и дядо. Там предстои да им се случи нещо изключително интересно. Ще имат шанса да се докоснат до един свят, до които не всички простосмъртни притежават достъп. Така погледнато, книгата не започва многообещаващо. Поне предполага възможни алтернативи за онова, което ще последва нататък. Затова и началото е някак тягостно и познато.

След първите няколко глави обаче книгата изненадва, и то приятно. Това, с което успява да го направи, е начинът, по който използва добре познати и развити теми. Ще дам и един конкретен пример. Тъй като книгата е насочена основно към деца, за голяма част от тях вълшебствата и магията се свързват с две неща. Те могат да бъдат нещо прекрасно. Множество феички идват от камината и превръщат малкото момиче в чудна принцеса. Магията и вълшебствата биха могли да се асоциират и с нещо изцяло отрицателно. Със злата вещица, която се чуди как да се избави от своята дъщеря или как да навреди на останалите. Приказките, с които децата израстват, не предлагат много по-разчупени схеми и модели за възоприемане.

Интересното при Мъл е, че съществата, които включва в сюжета си, са добре известни: феи, наяди, тролове, вещица и зли духове. Но интерпретацията, която поднася на своя читател, се разминава от това, което последният е свикнал да възприема от познатите му и достъпни книжки. Именно с това се отличава този роман. Феичките не са само мили и красиви същества. Напротив, те могат да бъдат опасни, че дори и да се превръщат в караконджули. А троловете, освен свадливи, биха могли да бъдат и леко (съвсем малко, разбира се) чаровни и манипулируеми. Мъл не се придържа към стандартните схеми и модели, а изпробва начини да бъде иновативен. Друг е въпросът дали това ще се хареса изцяло на неговите бъдещи читатели.

Другият, и последен елемент, който съвсем леко идва в повече, е поучителният мотив, към който Чудоземия понякога са придържа. В книгата има множество забрани пред героите – Кендра и Сет. „Не трябва да се прави това!“ или „Не бива да се ходи там!“. Текстът отчасти внушава идеята, че както се отнасяш към другите, то така и те ще се отнасят с теб. Разбира се, когато се има предвид, че Чудоземия е ориентирана предимно към друга възрастова категория, то този момент би могъл да се счете и за плюс. Със сигурност поуките, които едно подобно четиво би имало за читателите си, ще бъдат повече, отколкото ако гледат банални филмчета за джуджета и феи.

От гледна точка на самата история, то както стана ясно, героите са братът и сестрата – Кендра и Сет. Заточени за десетина дни при своите баба и дядо, които не познават толкова добре, те ще имат възможност да се запознаят с тайнствения свят на Чудоземия. А последният наистина е такъв. Брандън Мъл се е погрижил през цялото време за малките детайли, и въпреки интерпретацията, която дава на някои същества, то действието до края остава логично и изпълнено с неочаквани изненади. Определено е помислено за детайлите. Така например децата не са способни да видят всички същества, които се намират в непосредствена близост до тях, докато не пият от едно специално мляко. Специално, тъй като се взима от гигатнтска крава и се дава всекидневно на феите, които го използват като амброзия.

Сет и Кендра обаче не получават всичко наготово. Това е другият хитроумен, макар и познат, момент в Чудоземия. Мотивът е преди всичко в идеята, че и децата трябва да носят както отговорност за действията си, така също и да заслужат правото да общуват с вълшебните същества около тях. Последното не е подарък, който всеки спокойно получава, а си е своего рода лабиринт, през който трябва да се премине. И когато имаш достатъчно находчивост и ум, едва тогава загадките на Чудоземия могат да се разкрият пред теб.

Четейки Чудоземия със сигурност ще се почувствате така все едно отново четете детски приказки. Всеки от нас си спомня колко типични са изглеждали те на пръв поглед и през какви странни обрати преминават, за да достигнат до своя края. Книгата използва и мотиви, и поуки от митовете: допирът с различни от нас същества не е нещо безопасно. Всеки път попадаме в непредсказуеми ситуации и единствено с находчивост и трезво мислене сме способни да ги преодолеем (достатъчно е, например, да се подсетим за мита за Ариадна или историята за Едип).

Затова героите на Мъл са колкото две познати дечица, които фигурират в почти всеки детски роман, толкова и своеобразни персонажи, умеещи да се справят с новите неща, с които светът на Чудоземия ги сблъсква. Образите на Кендра и Сет са изградени така, че забавляват, а и ще поддържат темите за размисъл. Колкото момичето е послушно и отговорно, придържа се към познатото и не злоупотребява с това да пристъпва забраните, които са й дали, толкова брат й е нейна противоположност. Именно той е образът на непослушните деца, които си завират носа навсякъде. Те са тези, които навличат и куп неприятности на себе си и на околните, но и благодарение на тях събитията стават някак по-интересни. За разлика от Кендра, то Сет е онзи, които пръв открива света на Чудоземия, осмелява се да я изследва. Това му навлича и някоя и друга беля – едно малко превръщане в морж. През цялото време действията му са непредсказуеми и спомагат за множеството изненади, които Мъл е заложил в сюжета.

Както споменах, Чудоземия е свят, изпълнен с тайни. Самото му местоположение се пази също в строга тайна. Тук Мъл употребява и характерният мотив за заплахата, въвеждайки Обществото на вечерницата. Това е организация, според която силите на злото, които се намират на границата на резервати като Чудоземия, не трябва да бъдат изолирани, а трябва да бъдат пуснати на свобода. Съответно обществото опитва да пробие защитната стена не само на Чудоземия, но и на други резервати, приютили в себе си митични и вълшебни същества.

Противопоставяйки общите елементи на добро и зло, Мъл ще развие и интригата в своята книга. Изпитанията пред Сет, Кендра и техните баба и дядо няма да бъдат малко. Въпреки това изобретателността им винаги ще им помага. Дори да ви изглежда някак тривиално малко момиче да се бори срещу зъл дух и вещица, то не бързайте да бъдете скептични. Нека да повторя – Мъл използва познати мотиви, но с помощта на дейното си въображение ги превръща в напрегнати моменти, които няма да оставят читателя равнодушен пред това, което предстои да се случи.

Фантастичните елементи преобладават. Бих могъл да кажа, че са достатъчно много. Използвани са находчиво, че дори и с леко чувство за хумор. Така например бабата на Сет и Кендра е превърната в кокошка и едва в последствие децата съумяват да го разберат и да й помогнат да си възвърне предишния вид. Това, което може да ви подразни понякога е поучителният тон, който Мъл се старае да внуши чрез някои такива случки.

Като цяло, Чудоземия е експериментална книга за младия читател. Ще обогати неговите представи за т.нар. вълшебен свят, с които не само приказките, но и други жанрове боравят. Книгата ще даде различна от обичайната перспектива за интерпретация на всичките тролчета, феи и наяди, обитаващи резервата Чудоземия. Ако държите на точното придържане към митологията или към митовете, то ще ви се стори странно как така съществото закрилник на еврейския народ (поне според техните предания) – Голем, е впрегнато да коси ливади и да събира тикви. Всичко останало обаче е причудливо създадено, с много чувство за хумор и с много поуки, които донася след прочита си.

Споменах в началото, че Чудоземия е роман, ориентиран предимно към по-младата аудитория. Нека това да не ви спира при положение, че ви се чете нещо интересно, дори бих казал, вълнуващо. Забравете и много от нещата, които до този момент сте прочели и се оставете в ръцете на Брандън Мъл. Той определено умее да използва въображението си по най-добрия възможен начин. Продължение, поне на английски има, да се надяваме, че и на български такова ще последва.

А за всички онези, на които Чудоземия се е понравила, се открива възможността да споделят лично възгледите си с автора. Стига да бъдат находчиви и да се поинтересуват от книгата в интернет.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Стил на писане – 5+
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.30)