Преобрази се с помощта на Десислава Дюлгерян

Ревю на „Преобразена“ от Десислава Дюлгерян

Корицата на книгата

„Преобразена“ е първата книга на Десислава Дюлгерян. Започната като новела, историята прераства в уникален фентъзи роман.

Ще започна ревюто си с нещо не толкова съществено – впечатленията ми от книгата още преди да започна да я чета. Може да звучи малко странно, но когато взех „Преобразена“ за първи път в ръцете си останах приятно изненадана. Книгата е с обем от близо 800 страници и твърди корици и освен колебанието къде ще стои най-добре на библиотеката ми (в крайна сметка си намери мястото до „Историкът“ на Елизабет Костова) ме обзеха едни помисли за българско фентъзи с томове по 1000 страници, с успех по цял свят и множество фенове тръпнещи в очакване на следващото попълнение към любимата поредица. С горното исках да кажа, че книгата не отстъпва на западните издания и съм развълнувана от факта, че „Преобразена“ е български продукт и обичам дебели книги  .

По същество: Диана е необикновена. От най-ранна детска възраст тя е подложена на странно явление, което не може да си обясни. През вечерта тя изживява така наречените реални сънища. Кошмарите, които сънува, сякаш наистина й се случват. След събуждането си от грозните преживявания по тялото си носи белезите на изживяното – кръв, рани и синини се пренасят и в будното й състояние. Диана чува гласове, които я напътстват и смята, че е психично болна. Тя трудно намира мястото си в социалните среди и често наранява малкото си приятели с опитите си да скрие какво в същност й се случва. Тя намира утешение в точните науки и с бързия си ум без проблем се справя с ученето си по физика в университета. Диана се е примирила със странния си начин на живот, докато не се среща с тайнствен мъж. Той променя всичко и младата жена разбира, че не е болна, а е част от един необикновен свят, пълен със странни създания, сякаш извадени от приказките.

Малко ми е трудно да причисля „Преобразена“ към даден жанр. Сръхествествена драма и ърбън фентъзи са първите, които ми минават през ума. Разбира се, не липсват романсът и екшънът. Митологията на романа е изключително интересна и е различна от всичко, което съм чела досега – една от най-силните страни на книгата. Написаното от Дюлгерян предлага нов поглед над историята за митичните същества и се различава от сякаш бълваните от конвейр книги за кръвопийци напоследък. Дори и да си мислите, че няма да бъдете изненадани – повярвайте ми, ще има нещо ново за всеки читател. Различават се следните раси: Вампири, Вторични, Мелези, Преобразени и Хора. Взаимоотношенията между всяка различна раса са сложни и продиктувани от техните способности и хилядолетия съвместен живот на Земята.

Авторката Дюлгерян

Книгата е написана от първо лице, което дава директен поглед над мислите на Диана. Авторката успешно изгражда образа на героинята и след време нейните реакции и помисли ви се струват естествени за нейната личност. Диана сякаш заживява истински живот на страниците на книгата и образът й се чувства реален. Няма черно и бяло. От първите страници на книгата до самия й край ставаме свидетели на израстването на Диана. Първоначално тя е объркана от случващото й се, след това малко по малко разбира истината, за това, коя е всъщност, трябва да се примири, да приеме съдбата си и да се превърне в човека, който се е родила да бъде. Процесът не е лек и бърз, ставаме свидетели на вътрешната борба на момичето и на промяната на действията и мислите й с течение на времето. Дюлгерян се справя със задачата да представи достоверно вътрешната промяна и метаморфозата на героинята. И в началото на книгата, и в края й Диана е умна, упорита и отстояваща мнението си, но в същото време се усеща огромната разлика в личността й.

Останалите герои виждаме през очите на Диана. Образите им са изградени чрез преценката на Диана и действията им. Отново отлично могат да се усетят нюансите, съпътващи всеки герой. През много от времето си задавах въпроси от сорта на „Може ли Диана да му се довери?“, „Няма ли някакви тайни замисли?“ Чудесно е когато в дадена книга няма праволинейни герои, а се съмняваш във всеки и зад всяко негово действие търсиш някаква тайна задна мисъл. Успях дотолкова да симпатизирам на Диана, че да не се доверя на никого от новопредставените герои – отново адмирации към авторката.

Стилът на писане е лек и приятен за четене. Имате ли време, книгата върви изключително бързо. През повечето четене не се усеща как главите привършват една след друга. Дюлгерян не е целяла да пише с някакъв помпозен език, за да се докаже, а напротив – езикът на книгата пасва перфектно и допълва образа на главната героиня. Докато четях книгата постоянно бях под напрежение какво ще се случи по-нататък. Доста е трудно да оставиш книгата в даден момент, все накакъв въпрос около сюжета те гложди.

Преобразена

Дотук всичко добре, но имам и някои забележки. След бурното начало на книгата с наистина реалистични описания на сънищата на Диана последва кратка част от книгата, която не ми допадна. Общо взето Диана срещна вампир и в течение на няколко глави тя се прехласваше по него. След минаването на тази част, книгата отново влезе в различно темпо. За много хора този тип четиво е любим и намират дългите описания за страхотни, но на мен лично повече ми допада бързото действие.

С едни от главните герои на книгата – вампирите, които са доста нашумяли в момента не мога да не направя някои сравнения с големите заглавия в този жанр в момента. Много хора се питат „Това ли е българският „Здрач“? Твърдо бих отговорила „Не“. Ако търсите единствено и само любовна история между момиче и блестящ вампир, сте объркали мястото. И любовната история присъства в „Преобразена“, но не е водеща. Въпреки че е различна като история, мога да сравня донякъде с „Дневниците на Вампира“ – има любовна жилка, но не отсъства и екшънът. Към края на книгата сякаш романсът се притъпява все повече и повече. Както знаете, „Преобразена“ е книга първа. След прочитането на първата част останах с впечатлението че втората книга ще е почти пълно подчинена на истинския екшън – задава се война. Заглавието, което изниква в съзнанието е „Подземен Свят“, отново с много уговорки, че в „Преобразена“ героите са по-добре изградени и има повече сюжет.

В крайна сметка, след прочитането на „Преобразена“ нямам търпение да прочета следващата книга. Първи том се чувства като една прелюдия към същинската част на историята на Диана. Видях израстването на героинята, заедно с нея малко по малко откривах дарбите й, запознах се с митологията на свръхестествения свят, създаден от Дюлгерян и разбрах за различните раси и тяхната история. Очаквам следващата история да е също така качествено написана като първата и да донесе чаканата развръзка. Пожелавам на Десислава Дюлгерян спорно писане и множество успехи.


Моята оценка:

История – 5,5
Герои – 5
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Отличен (5.60)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

katrin0222

Прочетох я преди две седмици и още мисля за нея.Деси,страхотно интересна е,въпреки че никога не съм си падала по този жанр.Препоръчвам я горещо на всички,ако не са я чели да побързат.Чакам продължението!

Десислава Дюлгерян

Благодаря за пожеланието!

Петя Ивайлова
petia84

звучи добре и със сигурност ще я прочета! дано да има успех!