Приказка за бъдеща принцеса

Ревю на романа „Изборът” на Кийра Кас и издателство „Егмонт България”

Безспорно впечатляваща корица!

Безспорно впечатляваща корица!

Романът „Изборът” е първа част от трилогията на Кийра Кас, посветена на красивата Америка Сингър и нейните приключения в двореца на принц Максън. Подобно на много други нашумели поредици, тук са включени любовен триъгълник, антиутопични елементи и млада жена, която сама трябва да се справи с предизвикателствата на живота. Въпреки тези прилики с други тийнейджърски романи, творбата на Кийра Кас се откроява по неочакван начин.

Като първи роман на авторката, „Изборът” страда от някои неизненадващи недостатъци, но има и своите уникални страни, които определено повишават стойността му. Много е важно да се помни, че естеството на сюжета и подходът на авторката са такива, че „Изборът” едва ли би се харесал на читател от мъжки пол (освен ако не е много нежна и романтична душа), а и вероятно би подразнил някои дами читателки, които досега са отдавали симпатиите си на по-пикантни творби и по-изстрадали героини.

Тази уговорка е от значение, защото въпреки антиутопичните и риалити елементи и предпоставките за напрегнати ситуации, най-точното определение за този роман би било това, което е посочено в заглавието на ревюто. „Изборът” е приказка, макар и приказка за млади жени, а не за деца.

Въпреки че се води антиутопия, тонът на творбата е много мек и дори има известен анти-стрес ефект. Колкото и странно да звучи, всички конфликти са някак загладени и макар да ги има, просто не изглеждат сериозни. Това, разбира се, прави творбата да изглежда наивна и нереалистична, но не и пречи да бъде увлекателна. Може би за първи път мога да заявя с чисто сърце, че тази книга отговаря напълно на корицата си – приятна, фриволна и захаросана, донякъде повърхностна, но въпреки това интересна.

Кийра Кас е поредната авторка, която успя да спечели сърцата на тийнейджърките.

Кийра Кас е поредната авторка, която успя да спечели сърцата на тийнейджърките.

Действието се развива (около двеста години?) напред в бъдещето – след Четвъртата световна война. Щатите не съществуват, а на тяхно място е създадено кралство Илеа (наречено така на героя от последната война – Грегъри Илеа). Технологиите са същите като днешните (въпреки че сюжетът звучи малко средновековно), с изключение на компютрите и интернета, които са изчезнали (което според мен обяснява деградацията  🙂 ) . Обществото е кастово – разделено на 8 касти, като долните (от 5-та до 8-ма) са обречени на глад и мизерия.

Съществуват различни варианти за повишаване или понижаване в каста – за младежите, например,шанс за издигане е военната служба, която автоматично ги превръща в двойки (т.е. представители на втора каста), а за момичетата най-добрата възможност е Изборът. Той представлява традиция, която има за цел да помогне на престолонаследника да си намери съпруга от народа, вместо направо да избере благородничка от горните касти или от друга държава. Въпреки че изглежда като предпоставка принцът да си направи харем и превръща участничките временно в собственост на държавата, Изборът всъщност е желана възможност от повечето млади жени в кралството. Записването е доброволно; тридесет и петте кандидат-принцеси се избират чрез томбола, радват се на разкош в двореца, могат да си тръгнат когато пожелаят, а по време на престоя им, семействата им получават щедро възнаграждение.

Америка Сингър е от пета каста и е певица и музикантка. Тя не иска да участва, тъй като има тайна връзка и иска да се омъжи за Аспен – представител на шеста каста (работник), но е убедена от близките си да се запише. Междувременно, Аспен къса с нея, тъй като не вярва, че ще я направи щастлива. Впоследствие се оказва, че томболата всъщност е нагласена и момичетата се избират според красотата и дарбите си. Америка е избрана и заминава за столицата колкото заради семейството си, толкова и заради възможността да излекува сърцето си, като се отдалечи от своя бивш приятел.

Романът прилича повече на приказка, отколкото на антиутопия.

Романът прилича повече на приказка, отколкото на антиутопия.

Америка Сингър е общо взето свястна, борбена и принципна млада жена, но освен това е донякъде повърхностна и на моменти – дразнеща. Тя е основният персонаж в творбата и читателят възприема събитията от нейна гледна точка, затова може да се каже, че образът и е най-добре развитият от всички. Някои от действията й изглеждат странни – като това да признае мотивите си за участие на принц Максън и първоначално да се опита да го направи свой най-добър приятел, но тя е отгледана в странни обстоятелства и може би заради това е трудно да я разберем напълно (част е от общество, в което всеки трябва да си знае мястото, общувала е най-вече с братята и сестрите си, освен това, колкото и да е странно, живее в страна, в която извънбрачният секс се наказва със затвор).

Постепенно Америка променя отношението си към принца (т.е. започва да се влюбва в него), но чувствата й са поставени на изпитание от появата на Аспен, който е назначен като страж в двореца. Останалите участнички – девойки между шестнадесет и двадесет години, са най-точно казано масовка. Ако някой ден бъде направен филм по „Изборът”, той ще бъде изпълнен с млади красавици, но зрителят ще има възможност да научи нещо повече само за няколко от тях. Единствените, които изпъкват, са приятелката на Америка – Марли, която бързо осъзнава, че не е особено привлечена от принца, въпреки целия му чар, и гаднярката Селест, решена да спечели на всяка цена.

Селест е най-близкото нещо до злодей, което има в книгата, и въпреки това е по-скоро дразнител отколкото сериозен проблем. Тя произхожда от богато семейство и е модел. Решена е на всичко, тъй като вярва че е единствената, която заслужава победата. При друг автор това всичко би било много повече (въпреки че според правилата на Избора всяка участничка, която посегне на друга, подлежи на дисквалификация), но при Кийра Кас се изразява в няколко гадни номера, целящи да изкарат от нерви конкурентките й.

Аспен и принц Максън (не заслужават да бъдат разгледани поотделно) са двамата възлюбени на Америка. Образите им би трябвало да са противоположни – принцът е богат и изискан, а Аспен – беден и грубоват, но всъщност доста си приличат. И двамата са страстно влюбени в главната героиня, и двамата са добри и почтени, освен това в нейните очи са еднакво привлекателни. Любовният триъгълник е застъпен едва в няколко сцени, затова не е много дразнещ, и е поддържан от нерешителността на Америка. Въпреки че тя има известно право – след като принцът избира, защо да е нередно и тя да избере между двамата, поведението й изглежда донякъде нечестно. Максън знае за бившия й приятел и познава страж Аспен, но не знае, че Аспен Е бившият й, и двамата имат възможност доста често да си разменят влюбени погледи и целувки.

Освен Изборът и Любовта (между тримата), книгата съдържа и една загадка – писмената история е забранена в Илеа, а причината за това е неясна. Освен това ги има и бунтовниците, които на няколко пъти нападат двореца (кръвожадните Южняци и не толкова кръвожадните Северняци) – колкото и смешно да звучи, въпреки порочния строй, нелепите закони и бедността в страната, никой (включително Америка и принцът) не знае каква е каузата им и защо предизвикват размирици. Риалити елементът е доста слабо застъпен – участничките са интервюирани и участват в телевизионни бюлетини, но няма нищо общо с впечатляващото присъствие на медиите от „Игрите на глада” (например).

Стилът на авторката е непохватен – особено в началото, но като че ли се подобрява с напредването на сюжета. Опитите да се обяснят войните и изграждането на новата държава (които вероятно са свързани с историческата загадка) изглеждат наивни и определено не са сред силните й страни.

Това, което прави романът уникален и го издига в очите ми (и съответно ще доведе до субективно повишаване на оценката), е неговата естествена позитивност. Антиутопичните творби често (и разбираемо) са изпълнени с агресия и понякога са тягостни и депресиращи. „Изборът” е светла и приятна книга, която не е бъдеща класика, но затова пък е оригинална по свой начин и си струва да се прочете (особено от пораснали почитателки на принцесите на Дисни). При цялата й липса на истинска пикантност и агресия, не е чудно, че опитите за превръщането й в сериал за телевизия CW се оказаха неуспешни не един, а два пъти (има два отхвърлени пилотни епизода). Затова пък, ако не се набляга на очевидните, но малко застъпени риалити елементи, а на силните страни на творбата (естествен чар и сцени изпълнени с мека романтика, красиви момичета и разкош), би могъл да се получи един доста добър момичешки филм.

 

БележникМоята оценка:

История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 4,50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 3,5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Мн. добър (4.80)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
Няма коментари

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |