Приказката продължава, а тиарата е по-тежка, отколкото изглежда

„Елитът” – втората книга от трилогията на Кийра Кас ни връща в шарената реалност на „Изборът“ – на пръв поглед доста притеснителна реалити игра, чието основно предназначение е да позволи на престолонаследника на Илеа – принц Максън, да си намери съпруга. Броят на кандидатките е значително редуциран, а Америка Сингър и съперничките й продължават да се сражават за сърцето на принца по изненадващо цивилизован начин. Въпреки че залогът е голям, а (някои от) бунтовниците искат да отвлекат и дори да убият участничките, момичетата се наслаждават на привилегиите си и времето, прекарано в двореца, което вероятно се очертава да бъде най-хубавото в живота им.

Втората част от трилогията на Кийра Кас е все така чаровна, забавна и развлекателна като първата, но освен това я превъзхожда в няколко отношения. На първо място си личи прогресът на авторката, която е прохождаща писателка – стилът на писане е по-шлифован и естествен в сравнение с „Изборът”, а също и диалозите. Както беше споменато в първото ревю, факт е, че поредицата прилича доста на приказка за принцеси, но това не е лошо, тъй като не й пречи да бъде увлекателна и да задържи вниманието на по-големите момичета.

Друга промяна в положителна посока е усложняването на сюжета и развитието, което претърпяват някои от персонажите. „Елитът” съдържа няколко силно емоционални момента, способни да разчувстват дори по-скептичните читатели. Любовният триъгълник Максън-Америка-Аспен е по-скоро фон, отколкото нещо, на което е отделено значително внимание. Въпреки това, романтика не липсва и тя все още е мека и приятна, в повечето случаи без натоварваща драма и обикновено неизбежните (и втръснали) жестоки удари на съдбата. Кийра Кас отново заслужава похвала за позитивното си отношение към света, което проличава в тази уж антиутопична творба. Дори когато описва жестоката реалност, която представлява животът на долните касти, всичко изглежда поправимо и не толкова безнадеждно. Наивен или не, този похват помага на поредицата да се открои сред останалите съвременни тийнейджърски романи.

Бунтовниците, които, както помним, се делят на лоши южняци и добри северняци, отново са една от основните движещи сили на сюжета. Мистерията, свързана с това, към което се стремят, е донякъде разрешена и, както се очакваше, е свързана с историята на страната (Илеа е това, което е останало от САЩ след две световни войни) и нейният основател Грегъри Илеа. Разкритията, които прави Америка във връзка с тази мистерия не са особено изненадващи, но са свързани с някои от най-емоционалните и интересни моменти в сюжета.

Самата Америка не е много променена, в сравнение с първата книга. Въпреки че все още се колебае между принц Максън и Аспен, за внимателния читател е ясно, че сърцето й принадлежи на принца. Това, което я свързва с Аспен, са по-скоро спомените от връзката им и разочарованията, породени от действия на Максън. Образът на героинята все пак търпи някакво развитие и някои от действията й са доста смели и заслужаващи респект. Сред тях е например предложението й в ефир (тъй като Изборът е свързан с интервюта и предавания на живо) да бъдат премахнати кастите.

За разлика от нейния, образът на принца претърпява някои сериозни промени. В „Изборът” се запознаваме с Максън – идеалният джентълмен, симпатичен и неопитен в любовта, но искрено влюбен в Америка. В „Елитът” този персонаж е значително развит и усложнен. В началото на романа се случват неща, които дават право на Америка и читателите да се усъмнят в неговите добри намерения и искреност. Постепенно става ясно, че Максън наистина е добър и благороден, но животът му не е толкова приятен и безгрижен, колкото всички си мислят. Единственото нещо, за което принцът може да се упрекне, е неговото невероятно невежество по политически въпроси – и по-точно по въпроса как живеят бедните хора в страната, както и по този, свързан със загадката на Илеа. Принцът няма оправдание, тъй като лесно е могъл да се осведоми и да предприеме някакви действия, но вероятно намерението на авторката е било да покаже положителното влияние на Америка върху него, така че незнанието му е донякъде оправдано (т.е. служи на сюжета).

От друга страна, образът на Аспен не просто не е развит, а търпи регрес. Бившият любим на Америка е все така добър и симпатичен и има своите силни моменти, но освен това се проявява като глупав и понякога дребнав. Пример за проява на глупостта му е неговото предположение, че бунтовниците, които крадат книги от двореца, го правят, за да ги използват за подпалки. И това при положение, че същите понякога лагеруват в околните гори.

Всъщност, от начина по който са представени Максън и Аспен става ясно, че не само Америка, но и самата Кийра Кас не иска да предостави на бившия слуга равен шанс да спечели сърцето на момичето, което обича.
Научаваме много повече за останалите пет момичетата от Елита – конкурентките на главната героиня, както и за краля и кралицата на Илеа. Най-вълнуваща е историята на Марли, която всъщност е и доста изненадваща, защото е свързана с една от малкото изпълнени с насилие сцени в творбата. Както може да се очаква, нещата повече или по-малко се нареждат и в този случай нищо фатално не се случва. От останалите момичета изпъкват Крис и Селест. Последната е много по-неприятна в сравнение с първата книга, но въпреки това е една от фаворитките на принца и се ползва със симпатиите на баща му. Кралят, от своя страна, успява да засенчи Селест като отрицателен герой и притежава потенциала да се превърне в истински злодей. Това не е неочаквано – все пак той управлява държава с абсурдни закони и гладуващи хора, които живеят като през Средновековието, а вината за несправедливия режим до голяма степен лежи на неговите рамене.

Едно нещо, което прави странно впечатление, са делегациите от Европа, и по-точно от Италия и Германия, чиито посещения са отбелязани с официални приеми. От тяхното поведение може да се направи извода, че политическата обстановка на Стария континент не е много по-различна от настоящата. Има разлики – например Италия е кралство, но нищо толкова драстично като кастова система и полу-примитивни закони (като например бичуване на крадци на градския площад и подобни).

Освен развлекателна част (която разбира се е основна), „Елитът” съдържа и нещо като послание – макар и не добре развито и засега малко засегнато, присъствието му безспорно повишава качеството на творбата. Посланието на книгата е на няколко нива – на първо място е отделено внимание на стойността на демокрацията и човешките права. Америка Сингър е все по-социално осъзната и не само вдъхновява принц Максън за създаването на социални програми и прави вече споменатото предложение за премахване на кастите, но и предлага да се въведе доброволна военна служба и дори да се приемат жени войници. Тези неща не са нещо особено за нас, но звучат почти революционно за закостенелите управници на Илеа.

На следващо място – основното и най-значимо послание се отнася до стойността на народната памет. Изглежда изкушаващо да разрушим всички паметници, които напомнят за стари режими и тежки времена, но тяхното отсъствие дава възможност на корумпираните политици да се възползват от политическото невежество на следващите поколения и да наложат не по-малко порочни методи на управление от тези в миналото. Историята трябва да се помни, а нещата, които спомагат за това, трябва да се пазят и да бъдат достъпни за всички, защото в противен случай последствията биха били фатални (освен за подтисниците, естествено). Подобна дълбока и сериозна идея изглежда не на място в толкова лека книга, но е хубаво, че Кийра Кас е решила да й обърне внимание и да я посее в съзнанието на младите читатели.

„Елитът” е романтична, емоционална и ненатоварваща книга. Тя е достойно продължение на „Изборът”, което не само не отстъпва на предшественика си, но успява да развие качествата на сюжета и да обърне внимание на правилните неща.
Моята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4,5
Емоционален заряд – 5,5
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Мн. добър (5.00)